№ 790
гр. Варна, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503042 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. № 1986/26.01.2022 г. от Красимир Танев Д.,
чрез адв. Р.Д., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на
Определение № 257/20.01.2022 г. по настоящото дело. Молителят твърди, че отговора на
въззивната жалба е предявил присъждане на разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение във връзка с проведената защита в производството. Иска съда да се
произнесе според направената претенция.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 2775/04.02.2022 г. от Р. Д.
Н., чрез адв. И.К., в който изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законово
установения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството е образувано въз основа на частна жалба от Р. Д. Н., срещу
определение №7702 на Варненския районен съд, постановено на 19.11.2021г. по гр.д. №
12102/2021г., с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на
предявения иск.
С Определение №257/20.01.2022 г. ВОС потвърждава определение №7702 на
Варненския районен съд, постановено на 19.11.2021г. по гр.д. № 12102/2021г., с което е
прекратено производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.
В разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и, ал. 4 ГПК законодателят е уредил правото на
разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради
неоправдано заведеното дело срещу него, станало причина последният да извърши
разноски за организиране и провеждане на правната си защита по спора. За да бъдат
присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като
разпоредбата на чл. 81 от ГПК регламентира задължението на съда да се произнесе по
1
искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, т. е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или
решение по съществото на правния спор. Тълкуването на чл. 81 от ГПК налага извод,
че направените от ответника разходи трябва да предхождат акта, с който приключва
делото пред съответната инстанция. Разпоредбите не разграничават хипотезите на
първоинстанционно и въззивно производство, поради което намират приложение и в двете
съдебни производства.
В конкретния случай, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски в полза на ответната страна.
Действително с определението си ВОС не решава спора по същество, но с него се
разглежда въпрос за допустимостта на иска и със същото приключва производството пред
съответната инстанция, по смисъла на чл. 81 от ГПК. Интересът в това производство е
самостоятелен като предмет на адвокатска защита, тъй като изходът му не е поставен в
зависимост от друго производство, поради което разноските следва да се разпределят от
този съд при крайния му инстанционен акт. Молителят е ответник по неоснователно
подадена въззивна частна жалба, която жалбоподателиката е предявила в защита на своите
права. От данните по делото се установява, че с отговора на жалба, въззиваемият е направил
искане за репариране на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Приложеният
договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за страните по него,
удостоверява плащане, в пълен размер и в брой на претендираната сума. Поради това,
установява се, че до постановяване на определението, с което приключва делото пред ВОС,
ответникът е представляван от адвокат, и е заплатил уговорено възнаграждение.
Доводът, че ВРС е трябвало да прекрати производството преди размяна на книжата,
при което неоснователно на ищцата са натрапени разходи на ответник, е неоснователен.
Искането е направено за разноски в производството пред въззивна инстанция, поради което
оспорване с такъв аргумент е неотносимо. Независимо от това, за пълнота на изложението,
настоящият състав установи, че ВРС е констатирал наличието на отрицателната
предпоставка след размяна на книжата – при въведено възражение от ответника, което
оправдава прекратяването след конституиране на последния.
С оглед на изложеното предпоставкита на чл. 78, ал. 3 ГПК - съдебно предявена
претенция чрез неоснователно обжалване, направени разходи от ответника и
причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя, сезирал съда и
направените от ответника разходи, се явяват реализирани. Надлежно упражненото право
за присъждане на разноски и успешно проведеното доказване на реално извършени разходи
в производството пред ВОС, обуславят основателност на молбата по чл. 248 от ГПК и
решението следва да се допълни в частта за разноските.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение №257/20.01.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 3042/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Р. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, жк. „***********“, бл.
152, ет. 3, ап. 11, да заплати на КР. Б. АЛ. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.
„***********“, №7, сума в общ размер на 300 лв. (триста лева), представляваща сторените
пред ВОС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от
2
ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3