Р Е Ш Е Н И Е
№ …......./ 01 .03.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 11378 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Ищцата твърди в ИМ, че е пострадала на
06.01.2014 г. от настъпило ПТП на главен път ІІ -21 Р. –С., като пътник в лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********управляван от водача -Р.Н.О.. която нарушила правилата на
ЗДв.П и е била осъдена с влязла в сила присъда на ОС-Р.. В резултат на
получените тежки травматични увреждания, подробно описани е претърпяла
неимуществени вреди- болки и страдания през дългия период на лечение свързан с
операции и усложнения. Инвалидизирана е от ТЕЛК с 95 % степен на увреждане.
Предвид липсата на задължителна застраховка ГО насочва своята претенция срещу Г.
Ф., който й е определил и изплатил 66 500 лева. Полученото обезщетение счита
за несправедливо и претендира още 110 000 лв. ведно със законната лихва от
06.01.2014 г. и разноските по делото.
В депозирания
в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът
оспорва изцяло исковите претенции
по основание и по размер. Счита, че сумата от 66 500,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди, след отчетеното 30% съпричиняване, отговаря на вида,
характера и интензитета на нанесените неимуществени вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Ф.М., която е пътувала на
задната седалка в автомобила, без да постави задължителния предпазен колан. На
основание чл. 219, ал. 1 ГПК е направил искане за конституиране по делото на
трето лице помагач на негова страна, водача на процесното МПС - Р.Н.О..
С определение № 11377 от 25.04.2017 г., съдът е конституирал
поисканото трето лице помагач. Чрез пълномощника си третото лица-помагач не прави
доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:
От констативен протокол № 13/3 на РПУ Р. е видно,
че на 06.01.2014 г. на главен път II-21 Р.-С., км 6+100, Р.Н.О. е предизвикала ПТП. С присъда от 20.04.2016 г.
постановена по НОХД № 567/2015 г. по
описа на Р.нския окръжен съд, влязла в
законна сила на 06.05.2016, Р.Н.О. е призната за виновна в това, че на
06.01.2014 година в землището на град Мартен, област Р., в района на главен път
II-21 Р.-С., км 6+100, при управление на МПС, лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Венто” с рег. номер ********, нарушила правилата за движение на
пътищата, като по непредпазливост причинила смърт на лицето – Ниази О. Мехмед и
средна телесна повреда на лицето – Ф.А.М..
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са
фактите, че настъпилото ПТП на 06.01.2014 г. е по причина на противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********,
без сключена застраховка гражданска
отговорност и, че извънсъдебно Г. Ф. е заплатил на пострадалото лице - Ф.А.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 66 500,00 лева. От писмо изх. № 24-01-419/18.08.2016 г. е видно, че Г. Ф.
е одобрил обезщетение в размер на 95 000,00 лева за неимуществени вреди,
но го е намалил с 30% от посочената сума, поради съпричиняване на вредоносния
резултат и от ищцата. Не се оспорва и фактът,че ищцата е имала Решение на ТЕЛК
0947/2014 г. с 95 % степен увреждане.
По делото е приета СМЕ, която установява, че при
ищцата, след ПТП-то на 06.01.2014 г. е
стартирал диагностичен процес, при който са установени следните травматични
увреждания: черепно мозъчна травма; шийна травма изявена с неразместено
счупване на първи шиен прешлен - атлас; гръдна травма с контузия, счупване на
неуточнен брой ребра в дясно и настъпил масивен плеврален излив в дясно /800 мл./;
травма на крайниците със счупване на костите на лява подбедрица и
многфрагментно счупване на долната част на дясната бедрена кост. Като последица
от вътречерепна травма, т.е. от контузията на мозъка, ищцата е получила
левостранна централна хемипареза – тежка степен до плегия (пълно обездвижване
за лявата ръка.). На следващо място и като усложнение от причинената
черепно-мозъчна травма ищцата е диагностицирана със симптоматична епилепсия и
епилептични синдроми с обикновени парциални припадъци. Според заключението на
в.л. налага се постоянно медикаментозно лечение, което не води до пряка
опасност за живота на пострадалата. Медико-биологичният признак, който
характеризира такова посттравматично усложнение е постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. В. л. счита, че травмите са причинени именно при инкриминираното ПТП,
а коланът не може да предпази пасажера от получаване на увреждания от
настъпващи деформации, както и от инерционни въздействия на вътрешните органи.
По делото е приета САТЕ, която установява, че автомобилът
се е движил по прав хоризонтален пътен
участък, без наличието на наклони и криви, хоризонтални и вертикални в мястото
на настъпване на събитието. Участъкът се намира на главен път II-21 Р.-С.. Скоростта
на движение преди настъпване на произшествието е била, не по ниска от 86 км/ч.
При движението с указаната скорост, в следствие на загубата на напречна
устойчивост поради ниско сцепление на гумите с пътната настилка и под
действието на внезапно възникнало кинематично смущение с неизяснен произход,
автомобилът напуска платното за движение и реализира удар в дървесната
растителност. Реализиран е челен удар на автомобила със стъблото на дървото.
След момента на удара автомобилът продължава движението си около дървото в
посока обратна на часовниковата стрелка. Автомобилът е фабрично оборудван с
четири триточкови инерционни колана разположени на предни и задни, леви и десни
места. На средното място отзад, коланът е двуточков неинерционен.
От разпита на
Г.М.Р./дъщеря на ищцата/ се установи, че ищцата е претърпяла множествено
травми. Наложило се е лечение в болница, направена й е и операция. Ищцата не е могла сама да се грижи
за себе си.Няколко души се включили да й помагат за обслужването й. Трудно е
сядала, ползвала е инвалидна количка.
През първата година ищцата е ходела на рехабилитация. След престоя си в
болницата ищцата непрекъснато изпитва болки, пие болкоуспокоителни хапчета,
получава гърчове. Свидетелката установи, че преди ПТП, ищцата е била много
здрава, помагала за къщата, двора, за децата. След катастрофата психически се
променила, станала нервна, започнала да буйства, дори не разпознавала дъщеря
си, понякога започвала да плаче, да се самосъжалява, да казва ,че иска да се
самоубие.
Съдът кредитира свидетелските
показания, тъй като свидетелката има непосредствени впечатления за доказваните
обстоятелства.
При така установените
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2,
б."а" от КЗ (отм.) Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за нанесени имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП-то
е настъпило на територията на Р България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По делото
са налични доказателства, установяващи заявяването на претенцията от страна на
ищцата по делото пред ответника за изплащане на обезщетение, с оглед, на което
са спазени изискванията на нормата на
чл. 288, ал.11 от КЗ (отм.).
Безспорно е установено по делото, датата,
мястото, механизма на предизвиканото ПТП, водача, който е бил признат за виновен
с влязлата в сила присъда по НОХД 567/2015 г. по описа на ОС-Р. за причинената
по непредпазливост смърт на едно лица и за причинената средна телесна повреда
на ищцата. Не се спори, че водачът на лекия автомобил не е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Настъпилите вреди и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от приетите
по делото СМЕ и САТЕ, които съдът кредитира като компетентни и обективно
изготвени.
Съдът намира, че в настоящето производство се установиха всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът намира още, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан. От
заключението на в. л.по СМЕ се
установява, че коланът не може да
предпази пасажера от получаване на увреждания от настъпващи деформации, както и
от инерционни въздействия на вътрешните органи.
Съдът взе предвид, извънсъдебното плащане от Г. Ф. на ищцата сумата от 66 500,00 лева като
обезщетение на претъппените от нея неимуществени вреди.
Съгласно ППВС 2 /30.XI.1984
г. по гр. д. 2/84 г., обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди
възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от увредения вследствие увреждането. Справедливото обезщетяване,
изисква съгласно чл. 52 ЗЗД, всички неимуществени вреди, а това означава съдът
да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице. Във всеки
отделен случай обезщетението на пострадалия се преценява конкретно за
понесените вреди, а не по общи критерии и то след като се установи,че пострадалият
действително е претърпял такива. Размерът на следващото се за тях обезщетение
се определя по принципа на
справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът като взе предвид събраните доказателства и като съобрази изложеното
по-горе, включително посочените увреждания и свързаните с тях болки и страдания
на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, възрастта й при ПТП-то,
която обуславя по-трудно и по-дълго
възстановяване; проведеното оперативно лечение,
обстоятелството, че ищцата не е
могла да се обслужва сама и да се занимава с ежедневните си дейности от периода
преди ПТП; като съобрази икономическите условия в страната към 2014 г. и принципа
на справедливост сгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
и съдебната практика, счита, че справедливо е присъждането на обезщетение в
общ размер на 180 000
лева. Тъй като в настоящото производство ищецът претендира 110 000 лева и предвид извънсъдебното
плащане от 65 500 лева, искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При проведено насрещно
доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване, предвид
обстоятелството, че ищцата, пътувала на задната седалка, без да постави
предпазния колан. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато
за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
В ТР 88/1962 г. на ОСГК на ВС се сочи, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на
този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на
самия увреден. Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална
възможност за настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента
реална опасност в действителност. В тази посока доказателства не се събраха,
поради което съдът счита, че не е налице съпричиняване на вреди от пострадалия.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с оглед
основателността на главния иск, съдът приема за основателна претенцията за
заплащане на законната лихва върху 110 000
за неимуществените вреди, считано от 16.09.2016 г., когато е предявена ИМ. От
представените по делото доказателства, еднозначно се установява, че ГФ се е
произнесъл по заявената пред него претенция на ищцата, в рамките на
законоустановения, като максимален, в разпоредбата на чл. 288, ал. 7, изр. 2 от КЗ, тримесечен срок от предявяването им. Съобразно изр. първо на същата алинея,
Ф.ът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне. В
конкретния случай не е налице непроизнасяне. Напротив - Ф.ът се е произнесъл и
с произнасянето си не е отказал да изплати обезщетение, а е определил размер на
такова обезщетение, съобразно правилата си за работа, и го е изплатил. Поради
това и ГФ не се намира в забава по отношение на изпълнението на задължението
си, та да дължи лихва за такава забава. По отношение на размера на
обезщетението, приет от съда като дължим по справедливост и надвишаващ размера,
определен и изплатен от ГФ, последният е поставен в забава едва с предявяването
на исковата молба, имаща характера на покана за плащане (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД).
При този изход на
делото съдът следва да разпредели разноските между страните и да се произнесе
по тях.
Ищцата претендира
разноски по делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая уваженият иск е в размер на 110 000 лева и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 3 730 лева.
Ищецът е освободен ex lege от задължение за заплащане
на ДТ и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СГС- ДТ 4 % върху уважената
част от иска, т.е. 4400 лв., както и
разноски от 150 лв..
Предвид това, че
съдът уважава иска на ищцата изцяло, то ответникът няма право на разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ********, с адрес *** да заплати на Ф.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** ******, на
основание чл. 288, ал.11 КЗ /отм./във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ/отм./
сумата от 110 000 лева,
представляваща обезщетение претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от травматичните увреждания от ПТП настъпило на 06.01.2014
г., на главен път II-21 Р.-С., км 6+100, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2016
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на адвокат Г.Д., с ЕГН ********** при САК, с адрес: ***,
в качеството и на пълномощник на Ф.А.М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 3730 лева, пропорционално на уважената
част на иска.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ********, с адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да
заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на иска в размер на 4400
лева и направени
разноски по делото в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на Р.Н.О. с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на трето лице-помагач
на ответника Г. Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в 2 –седмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: