Определение по дело №62360/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25185
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110162360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25185
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110162360 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „******************“ АД,
чрез адв. В. Д., срещу „***********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4602,06 лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз“, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 209,67 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 21.05.2021 г. до 31.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „*************“ ООД била сключена
застраховка „Товари по време на превоз“ по застрахователна полица № *************, с
период на валидност от 17.03.2021 г. и обект: тестери, опаковани в 1 кутия. На 18.03.2021 г.
„*************“ – Нидерландия изпратило до „*************“ ООД стоки, опаковани за
транспорт в един пакет с тегло 14,7 кг., представляващ комплект тестове на обща стойност
2500 евро съгласно фактура № 210078/17.03.2021 г. Транспортът на товара бил осъществен
от превозвача „*******“ съгласно товарителница № ************ от 18.03.2021 г. При
пристигане на пратката в България получателят установил, че има увредени опаковки,
съдържащи микропипети, връхчета, реагенти, а друга част от пратката,съдържаща кутии с
реагенти и почистващ разтвор, липсвала. Вследствие на липсващите и увредени елементи се
нарушавала целостта на тестовия комплект, което правило невъзможно ползването му.
Повредите и липсите били констатирани с протокол от 25.03.2021 г., подписан от
представител на получателя и застрахователя, а превозвачът бил уведомен за настъпилото
събитие. За причинените щети от получателя на товара било депозирано пред ищцовото
дружество уведомление за щета, по което била образувана преписка № ************** г.
След преглед на представените документи и остойностяване на щетата, с доклад от
1
02.04.2021 г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 2500 евро, с левова
равностойност 4889,57 лева, което било изплатено на правоимащото лице с преводно
нареждане на 28.04.2021 г. Доколкото процесната вреда била настъпила по време на превоза
на товара, ответникът – превозвач следвало да понесе отговорността за нейното
обезщетяване. С покана с рег. № ************** г. ищецът предявил регресната си
претенция пред превозвача за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение,
но ответникът признал и погасил сумата в размер на 287,51 лева. До този момент остатъкът
в размер на 4602,06 лева не бил заплатен, поради което ответникът дължал и мораторна
лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение,
както и разноските за превод на документи от английски език.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
Д.М.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими, а
в условията на евентуалност – и като неоснователни. На първо място възразява, че между
ответника и „*************“ ЕООД бил сключен не договор за превоз, а такъв за куриерска
услуга, който съгласно чл. 1, ал. 2, б. „а“ от общите условия на застрахователя бил извън
обхвата на застраховката. Доколкото плащането от страна на ищеца в полза на получателя
не било извършено по договора за застраховка, то за застрахователя не можело да възникне
суброгационното право по чл. 410, ал. 1 КЗ. Отделно от това не били представени
доказателства, че именно ответникът е причинил вредите, както и че било проведено
надлежно рекламационно производство, поради което правата на получателя да предяви
претенция за неизпълнение на куриерската услуга не били възникнали. В условията на
евентуалност възразява, че съгласно чл. 12, б. „б“ от общите условия за транспорт на
******* отговорността на ответника била ограничена до приблизително 10 евро на
килограм. С оглед желанието си да запази добрите търговски отношения с дългогодишни
клиенти и въпреки непроведеното надлежно рекламационно производство, ответното
дружество заплатило на застрахователя сумата в размер на 287,51 лева, колкото бил и
максималният размер на отговорността му, предвиден в общите условия на *******. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Не се спори между страните, че процесният товар – тестери, опаковани в 1 кутия с
тегло 14,7 кг. бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Товари по време на
превоз“ със застрахован – получателя на товара „*************“ ООД и застрахователна
сума в размер на 2500 евро, който е бил валиден към датата на транспортиране на процесния
товар от ответното дружество; че по щета № ************** г. ищецът заплатил на
правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 4889,57 лева, както и че по
регресната претенция на ищеца ответникът заплатил сумата в размер на 287,51 лева или по
10 евро на килограм превозван товар. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
2
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на сключен между „*************“ ЕООД и ответника договор за превоз
на процесния товар;
2. настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покритие;
3. вида, характера и размера на причинените на превозвания товар вреди;
4. причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените
вреди;
5. предявена в срок и по надлежния ред рекламация от правоимащия към ответника;
6. настъпване на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително, че между
него и „*************“ ООД бил сключен договор за куриерска услуга.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Неоснователно е искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото за отговора на поставения въпрос не са необходими специални
знания, с които съдът не разполага. По искането му за допускане на съдебно-оценителна
експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 4602,06 лева, представляваща остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 209,67 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от 21.05.2021 г. до 31.10.2021 г.
НЕ СЕ СПОРИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ , че процесният товар – тестери, опаковани в 1
3
кутия с тегло 14,7 кг. бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Товари по
време на превоз“ със застрахован – получателя на товара „*************“ ООД и
застрахователна сума в размер на 2500 евро, който е бил валиден към датата на
транспортиране на процесния товар от ответното дружество; че по щета № **************
г. ищецът заплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 4889,57
лева, както и че по регресната претенция на ищеца ответникът заплатил сумата в размер на
287,51 лева или по 10 евро на килограм превозван товар. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на сключен между „*************“ ЕООД и ответника договор за превоз
на процесния товар;
2. настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покритие;
3. вида, характера и размера на причинените на превозвания товар вреди;
4. причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените
вреди;
5. предявена в срок и по надлежния ред рекламация от правоимащия към ответника;
6. настъпване на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително, че
между него и „*************“ ООД бил сключен договор за куриерска услуга.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задача, поставена в исковата молба.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-оценителна
експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 04.10.2023 г. от
4
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5