Р Е Ш Е Н И Е
№ 482/11.6.2021г.
гр.
Пазарджик, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 354 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба
на Г.К.Ч. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0367-000055/16.03.2021 г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик,
с която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощеният си процесуален
представител поддържат жалбата. Излагат се доводи за отмяна на атакуваната
заповед.
Ответната
страна - Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, в писмено становище сочи,
че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е връчена на Г.К.Ч. на 18.03.2021 г., видно от отбелязването върху
самия акт. Жалбата е подадена на 29.03.2021 г. от активно легитимирана страна –
адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване,
пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0367-000055/16.03.2021 г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик,
на Г.К.Ч. е наложена принудителна административна мярка – временно е отнето
свидетелството му за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, на основание чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Основание за издаване на заповедта е съставения
АУАН серия GA, № 346320/15.03.2021
г. против Г.К.Ч. за това, че на 15.03.2021 г., около 21,55 часа в гр. Велинград,
ул. „Юндола“ управлява лек автомобил *** с рег. № ***, като при спиране от
контролните органи, отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е в заповедта, че Ч. е в
явно нетрезво състояние, силен мирис на алкохол, несигурна походка и говор,
като при опит да бъде изпробван за употреба на алкохол с техн. средство
Алкотест Дрегер 7510, номер 0096 не може да изпълни техническите предписания на
уреда.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA, № 346320/15.03.2021 г., в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. На водача
е издаден и талон за изследване 0060728 от 15.03.2021 г., в който е отразено,
че отказва проба с техническо средство. Съгласно представена справка за
нарушител водач Г.К.Ч. притежава СУМПС № *********, издадено на 24.01.2020 г. и
валидно до 24.01.2030 г. Представена е и Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на
директор на ОД на МВР Пазарджик, касаеща компетентността на издателя на
атакуваната заповед.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на серия GA, № 346320/15.03.2021
г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП, поради това, че лицето е отказало да му
бъде извършена проверка за алкохол с дрегер, като при опит да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техн. средство Алкотест Дрегер 7510, номер 0096 не може
да изпълни техническите предписания на уреда, съответно е издаден талон за
изследване.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган.
Неоснователни са доводите в жалбата за
съществени процесуални нарушения при издаването ѝ. Разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения –
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките,
установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за
изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде
извършена проверка. Задължението на контролните органи за издаване на талон за
изследване, установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с
техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици както отказа за
тестване, така и например некачествените проби. Следователно, като са издали
талон за изследване, контролните органи са спазили реда на Наредбата.
Съставянето на талон за изследване е и доказателство за заявения от водача
отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва състава на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП и води до издаване на ЗППАМ. В тази посока е
налице многобройна съдебна практика.
Заповедта
е съобразена с материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация
за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. Както
се посочи по-горе са налице предпоставките по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ –
управление на МПС и установен по надлежен ред отказ на водача за проверка с
техническо средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или
даване биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен по надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно
чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила. Принудителната административна
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително
условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача.
Съгласно
чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно до решаване въпроса с
отговорността на водача. При наличието на визираните материалноправни
предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган
прилага предвидената в закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната
заповед.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
делото.
На
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Г.К.Ч. *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0367-000055/16.03.2021 г. на Началник
РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с която временно е отнето свидетелството
му за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/