Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 25.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 16 юни,
Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова,
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1214/2020 год. по описа на
РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление:***
Марк, Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, чрез
Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори” с ЕИК *********, гр.С., бул. Цар
Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д., с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът
издаде изпълнителен лист срещу ответника
Т.Т.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата от 369,68 лв. –
главница за ползвана ел.енергия за периода от 17.06.2019г. до 11.08.2020г. за
електроснабден имот с адрес с.Търнак, обл.Враца, ул.”Веслец” № 13, лихва за
забава в размер на 12,59 лв. за периода от 27.02.2020г. до14.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.09.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по заповедното производство и по исковото
производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.237 ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника Т.Т.М. не е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел
становище по молбата, не е направил своите
възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на
чл.133 от ГПК.
Същият се явял
лично в с.з. на 06.04.2021г. и оспорил иска по основание и размер. В следващите
с.з. проведени на 11.05.2021г. и на 16.06.2021г. ответника признава иска по
основание и размер и направил изявление за прихващане на исковата сума, със сумата от 600,00 лв., която
ищцовото дружество му дължи.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 947/2020г. по описа на БСлРС.
Допусната е и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и са възприети
от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе
предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка
на доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 947/2020г. по описа на
БСлРС срещу длъжника Т.Т.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260028/25.09.2020г. в полза на кредитора „Ч.Е.Б.” АД, г. за сумата от 369,68 лв.
– главница и лихва за периода от 27.02.2020г. до 14.09.2020г. в размер на 12,59 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.09.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането,
както и съдебни разноски в размер на 25,00
лв. внесена държавна такса и 65,00
лв. адвокатско възнаграждение.
От приложените
писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че „ЧЕЗ Електро
България "АД се е намирало в облигационни правоотношения с Т.Т.М., които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Има сключен договор за
продажба на ел.енергия с клиентски номер 31025619424 между ответника и ищцовото
дружество.
Общите условия на
„ЧЕЗ Електро България" АД, са общоизвестни, публикувани са в редица
издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях и процесният договор за
продажба на ел.енергия, ищеца е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода от 17.06.2019г. до 11.08.2020г. От своя страна
ответника Т.Т.М. *** не е изпълнил изцяло задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадените от ищеца данъчни фактури, подробно описани
и приложени с и.м.
Ищцовото дружество е
доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-135-11/29.11.2006 г. Така посочените задължения по различните фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът/ответникът/
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана
електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. В чл. 19,ал.1 е указано, че потребителят заплаща
стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на
енергията, веднъж месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането
става в 10-дневен срок. В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично се постановява,
че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
заплати в срок дължимата сума.
Ищецът първоначално е упражнил правата си по реда на чл.
410 от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и съдът
издал такава с № 260028/25.09.2020г. по
ч.гр.д.№ 947/2020г. по описа на БСлРС, срещу която в законоустановения срок, длъжникът М. е подал възражение,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Кредитора „Ч.Е.Б.
"АД г. е получил съобщението, че срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК
има подадено възражение от длъжника на 28.10.2020г.,
който в едномесечният срок по чл.422 от ГПК е депозирал по пощата (виж
пощенското клеймо от 23.11.2020г.-л.24
от делото) искова молба входирана с вх.№ 261584/24.11.2020г. в РС-Б.С., въз
основа на която е образувано гр.д.№ 1214/2020г. по
описа на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК ответника М. не е депозирал писмен отговор срещу
предявената искова молба на ищеца, не е взел становище по нея и не е ангажирал
доказателства във връзка с твърденията на ищеца в и.м.
Същият в първо по делото с.з. проведено на
06.04.2021г. оспорил иска, а в впоследващите две съдебни засения до приключване
на устните състезания признал иска по основание и размер. Направил изявление за
прихващане на исковата сума, включваща главница в размер на 369,68 лв. и мораторна лихва в размер
на 12,59 лв., със сумата 600,00 лв.,
която ищцовото дружество му дължи. Единствено възразил срещу претендираните от
ищеца разноски, извършени в заповедното и исковото производство.
С писмена молба вх. №
261772/17.03.2021г. от ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. Д. е
поискала съдът да се произнесе с решение по чл.238 от ГПК, респ. по чл. 237 ГПК, в случай, че ответникът се яви и признае иска.
В с.з. е представено и
прието по делото писмо изх. № **********/18.03.2020г. изд. от Ч. „Е.Б.“ АД(л.59
от делото) адресирано до ответника Т.М., в което е отразено, че въз основа на
решение по гр. дело № 1546/2018г, по описа на РС-Бяла С. на М. му се дължи
сумата от 2847.79 лв. Чрез кредитно известие № **********/26.02.2020г. на
стойност 2847.79 лв. изцяло е сторнирана фактурата № **********/08.06.2018г. по
която било извършено плащане в размер на 600,00 лв. С горецитираната сума от
2847.79 лв. са били извършени прихващания и за лихви по стари задължения.
В писмото е посочено, че
неусвоената и надвзета сума от 600,00лв. е възможно да бъде възстановена на М.
след подаване на заявление с посочване на банкова сметка ***.
М. заяви в с.з. проведено
на 11.05.2021г., че подал молбата до ЧЕЗ „Електро България“ АД с вх. №
**********/05.02.2021г., в която посочил номер на банковата си сметка и
изпълнил всички изискания, посочени в писмото на ищеца от 18.03.2020г. Молбата е
получена от служител В.Василева в клон на ищцовото дружество в гр.Бяла С., като
му записали срок на изпълнение от седем дни. От тогава до настоящият момент
сумата от 600,00 лв. не му възстановена
по какъвто и да било начин, нито на ръка, нито по банков път.
Изразил съгласие със сумата
от 600.00 лв., която ищцовото дружество му дължи да извърши прихващане с
исковите суми по настоящото гр. дело и да се прекрати същото.
Въз основа на
направеното в с.з. изявление за прихващане от ответника с дължимата от ищеца
сума от 600,00 лв., съдът уведомил ищцовото дружество,като изискал от него
писмено становище по това искане.
С писмена молба вх.№ 263027/21.05.2021г.ищцовото
дружество, чрез пълномощника си адв.Д. е посочило, че след запитване до
доверителя си, същият изразил съгласие сумата от 600,00 лв. да бъде прихваната
с исковите суми по настоящето гр.д.№ 1214/2020г. по описа на БСлРС. Моли съдът
да постанови решение с което да се прихванат исковите суми, със сумата от 600,00 лв., а ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по производството съдебни
разноски, тъй като е станали повод за водене на същото.(л.66 от делото).
В следващо с.з. проведено
на 16.06.2021г. ответника М. поддържа изявлението за съдебно прихващане и
признава иска по основание и размер относно главница и мораторна лихва, но
оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски в двете производства,
поради направеното от него изявление за прихващане.
От
допуснатата и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по
делото и възприето от съда, като обективно и безпристрастно се установи, че счетоводството на ищеца е
водено редовно, по отношение на процесните вземания.
Процесните
фактури са отразени в счетоводството на ищеца и те фигурират като задължение за
плащане.
По първата
фактура е прихваната сума в размер на 39.28 лв. от 26.02.2020г., без да е
отразено на какво основание е прихваната. Неплатения остатък по фактурата е в
размер на 128.06 лв. По останалите фактури няма извършени плащания от ответника
към ищеца.
Експерта
посочил, че в ищцовото дружество има
открита партида на името на ответника, съгласно сключен Договор за продажба на
ел. енергия с клиентски № 310205619424, по който се извършва снабдяване с ел.
енергия и по който се отразяват задълженията за плащане и самите плащанията.
Ответника има
извършени плащания за предходни периоди.
Главницата
дължима от ответника е в размер на 369,68 лв., както е отразено в и.м. Дължимата
лихва за забава по всяка фактура за периода от началото на изискуемостта до
датата на издаване на справката-14.09.2020г. е в общ размер от 27.60 лв., която
представлява общия сбор от всички фактури.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на представените
доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от
негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по него, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по
основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира
никакви доказателства във връзка със възраженията си по заповедното
производство, а в хода на настоящото производство признал изцяло предявеният
иск – както по основание, така и по размер.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител с писмена
молба вх. № 261772/17.03.2021г. направил искане съдът да постанови решение по
реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този
случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В с.з.
ответникът Т.Т.М. с ЕГН ********** *** изцяло признал исковете по основание и
размер. Единствено възразил срещу разноските.
Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед направеното
признание на иска, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и
доказана и като такава следва да се уважи.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не
е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото следва да бъде признато за
установено, че ответникът Т.Т.М. с
ЕГН ********** *** дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес Център, представлявано от Кремена
Стоянова Стоянова, с ЕГН ********** и Ярослав Бергер, роден на ***г., чрез
Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори” с ЕИК *********, гр.С., бул. Цар
Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д., сумата от 369,68 лв. – главница и лихва за
периода от 27.02.2020г. до 14.09.2020г. в размер на 12,59 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.09.2020г. /виж пощенското клеймо/
до окончателното изплащане на вземането, която предмет
на издадена Заповед № 260028/25.09.2020г.
по ч.гр.д.№
947/2020г. по описа
на РС-Б.С..
По направеното
доказателствено искане от ответника за прихващане на исковата сума от 382,27
лв.(главница от 369,68 лв. и мораторна лихва от 12,59 лв.,) със сумата от 600,00 лв., която ищцовото дружество
му дължи, съдът намира следното:
Според правната теория и
безпротиворечивата съдебна практика(Решение
№ 148 от 29.10.2009г., по т.дело № 79/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 225 от
28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. ВКС, ІІ т. о., Решение № 113/09.07.2013г.
по гр.д. № 1274/2013г. на ВКС, II г.о., Решение №35/25.07.2017 по дело №3164/2015 на
ВКС, ТК, I т.о.) възражението за
прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като
максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска
поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане
е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки
са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес
на ответника обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и
компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат
на прихващането.
В т.11в от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е допустимо въвеждането на правопогасяващи
възражения за плащане и прихващане, чийто ефект е настъпил както преди подаване
на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на
съдебното дирене в исковото производство. По отношение на възражението за
прихващане важат постановките на т.4 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК
на ВКС.
От друга страна, като процесуално
действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за
разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението
за прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Като разпростира
силата на пределите на решението и относно възражението за прихващане, ГПК в
чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането, предявено с възражението за прихващане
става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съдебното прихващане погасява
насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане,
защото към този момент насрещните вземания не са ликвидни.
Във връзка с горното, съдът е
длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти и
доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че
вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да
се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на
ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или
отчасти предявения иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.
В случая ищцовото дружество дължи на ответника Т.М. по Решение № 254/04.10.2019г. по гр.д.№ 1549/2018г. по
описа на РС-Бяла С. /влязло в законна сила на 17.02.2020г./ сумата от 2847,79
лв. по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.(Съгласно
извършена служебна справка в деловодната програма на съда).
Впоследствие
е извършено извънсъдебно прихващане от ищеца за дължими стари задължения на М.,
като остатъчната сума е в размер на 600,00 лв.
С писмена
молба вх.№ 263027/21.05.2021г.ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв.Д. е
изразил съгласие сумата от 600,00 лв. да бъде прихваната с исковите суми по
гр.д.№ 1214/2020г. по описа на БСлРС, а ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по производството съдебни разноски, тъй като е станал повод
за водене на същото.
Предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземането на
ищеца по издадената вече в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение, която има изпълнителна сила и подлежи на принудително изпълнение в
случай, че искът му бъде уважен. Срещу основателността на този иск, ответникът
има право да противопостави всякакви възражения /както произключващи или
правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по давност или чрез
плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с негово насрещно
вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до частичното му
уважаване.
Ето защо съдът е приел, че възражението за прихващане, така както е
направено е допустимо, а разгледано по същество е основателно.
Следва да
се извърши съдебната компенсация между двете насрещни вземания на страните до
размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата от 600,00 лв. и на
ответника сума в размер на 382,27 лева,
като искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
Съдът намира, че за разликата в двете суми не дължи произнасяне, предвид
посочените по-горе съображения, че възражението за прихващане е средство за
защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат,
който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането
по него чрез прихващане.
РАЗНОСКИ:
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ат ГПК.
Предпоставка за допустимост
на този иск е наличието на подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от страна
на длъжника.
С оглед на това исковото
производство по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се явява продължение на
заповедното производство.
Ответника
по делото е възразил против заплащане на разноските дължими на ищцовото
дружество, тъй като признал иска и направил изявление за прихващане на дължими
суми между страните по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника.
Ответника е
разполагал с правната възможност да възрази само частично срещу
вземането по издадената заповед за изпълнение, в частта в която счита, че дължи
сумата е могъл да направи признание на вземането, в който случай, ищеца не би
имал правен интерес от предявяване на установителен иск за признатото вземане и
евентуално образувано такова производство, би било недопустимо. В този смисъл
са дадените задължителни тълкувания в
т.5б от Тълкувателно решение 4/2013 на ОСГТК на ВКС.Видно е от
подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че е подадено
възражение срещу цялото вземане и не е направено изявление за частично
признание на иска.
Обстоятелството, че
претендираните суми са прихванати в хода на процеса, не обуславя извод за
отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени
чрез прихващане, водещо и до
различни правни последици по отношение на разноските. В случая исковете се
отхвърлят, като погасени чрез прихващане, след депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК). Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършено. За възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна - с оглед фактите по делото.
С Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956
г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Това налага извод, че
с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В случая не са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като направеното изявление за прихващане
от страна на ответника е след получаване на препис от исковата молба и в хода
на процеса, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане
на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на
ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. №
1960/2016 г.на III г. о. на ВКС,
определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч.
гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
При този
изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Т.М. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ
размер на 391.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 116,00 лв. за адвокатско възнаграждение
и 200,00 лв.-депозит
за вещо лице.
Съгласно
новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника
М. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 947/2020г. по описа на БСлРС в общ размер от 90,00 лв., от които: 25,00 лв. държавна такса и 65,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.237 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Т.М. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***, бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Карел
Крал и Леон Връшка, чрез Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори”,
рег. в САК, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, представлявано от адв.Р.Д.
от САК, сумата от 369,68 лв. –
главница за периода от 17.06.2019г. до 11.08.2020г., мораторна лихва за забава за
периода от 27.02.2020г. до 14.09.2020г. в размер на 12,59 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.09.2020г. /виж пощенското клеймо/
до окончателното изплащане на вземането, която предмет
на издадена Заповед № 260028/25.09.2020г.
по ч.гр.д.№
947/2020г. по описа
на РС-Б.С.,
като ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД до
пълния предявен размер- за сумата от 369,68
лв. – главница за периода от 17.06.2019г. до 11.08.2020г., мораторна лихва
за забава за периода от 27.02.2020г. до 14.09.2020г. в размер на 12,59 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.09.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Карел Крал и Леон Връшка,
чрез Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори”, рег. в САК, БУЛСТАТ
*********, със съдебен адрес ***, представлявано от адв.Р.Д. от САК, заявено по
реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за сумата от 600,00
лв. по гр.д.№ 1549/2018г. по описа на РС-Бяла С., влязло в законна сила на
17.02.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Т.Т.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк,
Бизнес център, представлявано от Карел Крал и Леон
Връшка, чрез Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори”, рег. в САК,
БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, представлявано от адв.Р.Д. от САК,
направените по настоящото исково производство по гр.д.№ 1214/2020г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 391,00 лв.(Триста деветдесет и един лева),
както и сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 947/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 90,00 лв. (Деветдесет лева).
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по
делото,че е изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 947/2020г.по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: