ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260219
гр. Пловдив, 23. 12. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и
втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВАСИЛ ГАТОВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно
наказателно дело № 623 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 260427 от 11.12.2020 г. по
ЧНД № 2398/2020 г. П. окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е
оставил без уважение молбата на осъдения Л.М.Т. за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 5
години, наложено му с присъда по НОХД № 243/2017г. по описа на Окръжен съд –
П..
Недоволен от постановеното определение е
останал осъденият Т., който на 17.12.2020г. е подал жалба, чрез своя защитник
–адв. В. В. от АК – П. с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно
предсрочно освободен. Жалбоподателят намира за неправилно преценено, че не е
дал доказателства за поправянето си. Няма установени проблемни зони, свързани с
риска от рецидив, като всички показатели бележат снижение. Налице са достатъчно
доказателства за неговото поправяне, съгласно изискванията на чл.439а от НПК за
обстоятелствата, които сочат за положителна промяна в осъденото лице, оценката
на риска на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и работата по изпълнение на
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. В тази връзка
е изразеното положително становище от началника на затвора, подкрепено и от
прокурора в съдебно заседание. Счита също така за неправилен и субективен
извода на съда, че приложените по делото писмени доказателства дават основание
за категоричен извод за активно толериране на лишения от свобода от
затворническата администрация, което не може да бъде възприето за съответстващо
на стандартите по чл.36, ал.1, т.1 и т.2 от НК и т.н.
Началникът на Затвора – П. и Окръжна
прокуратура – П. не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд
– П., на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения Т. с искане
да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал
постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е
оставил без уважение искането на осъдения Т., преценявайки, че не са налице
предпоставките по чл.70, ал.1 от НК за неговото условно предсрочно
освобождаване.
Съгласно представената справка за правното
положение, л. св. Л.Т. *** наказание от 5 години „Лишаване
от свобода“, наложено му с присъда по НОХД №243/2017г. по описа на Окръжен съд
П. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.5, б.“б“, вр. ал.1,
б.“в“ от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В Затвора П.,
Т. е постъпил на 15.03.2018г., като към 23.11.2020г. е изтърпял ефективно 2
години, 8 месеца и 8 дни и от работа – 11 месеца и 9 дни. Приспаднат е периода
на предварителното му задържане в размер на 8 месеца и 24 дни във връзка с
взетите спрямо него мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен
арест“. А към датата 08.12.2020г., при
евентуално влизане в сила на определението на окръжния съд, ако страните не
упражнят правото си на жалба или протест, лишеният от свобода ще е изтърпял
ефективно 2 години, 9 месеца и 6 дни, от работа – 11 месеца и 16 дни.
Неизтърпеният остатък към този момент се явява в размер на 6 месеца и 14 дни.
При тези
данни, очевидно е налице предпоставката на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, тъй като
осъденият е изтърпял повече от една
втора от наложеното му наказание и има право на условно предсрочно
освобождаване.
Противно
на доводите в жалбата, въпреки сравнително неголемия остатък на неизтърпяната
част от наложеното наказание лишаване от свобода и изразеното положително
становище на затворническата администрация, настоящата въззивна инстанция
споделя виждането на окръжния съд, че не са налице изискуемите доказателства за
трайното поправяне и превъзпитание на осъдения Т. по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
По
делото са приложени затворническото досие на осъдения Т. и изготвените
становища в съответствие с изискванията на чл. 437, ал.2 и ал.3 и чл.439а, ал.1
и ал.2 от НПК – оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, резултатите от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС,
като правилно е достигнато до заключението, че е налице необосновано активно
толериране на този лишен от свобода, което не може да се приеме за съответно на
стандартите визирани в чл.36, ал.1, т.1 и т.2 от НК и поставя под съмнение
обективността на отчетените резултати от корекционната дейност. В този смисъл
са и констатациите при предходното произнасяне на Пловдивския апелативен съд,
които не са съобразени от затворническата администрация при изпълнението на
присъдата на Т.. Сред тях правят впечатление обстоятелствата, че няколко дни
след постъпването му в затвора е уважено искането на осъдения за настаняването
му в ЗООТ, според заявеното желание за работа; още през м. април 2018г. е
устроен на работа във външен неохраняем обект, а от м. юни 2018г. по негова
молба и на друг работен обект; многократно е награждаван с домашен отпуск извън
мястото, където изтърпява наказанието и то за общо 120 дни, включени в рамките
на периода на фактически изтърпяното наказание, съгласно чл.99, ал.2 от ЗИНЗСС.
На
следващо място са анализирани подробно от окръжния съд и констатациите на
приложените към личното досие на лишения от свобода доклади на екипа на
затворническата администрация, като с основание е открито явно несъответствие
между поощренията и данните в тях, при липсващ план за изпълнение на присъдата,
както и допълнителните становища, подкрепящи мотивите в заповедите за
поощрения, което води до заключението за неспазване на изискванията в чл.70,
ал.1 от НК по повод на отчетените резултати, сочещи на трайна положителна
промяна в поведението на този лишен от свобода /л.29, с.2 от ЧНД №2398/2020г./.
В
този смисъл е достигнато и до логичния извод, че липсва обективност при
използване на предвидените в ЗИНЗС възможности за поощрения спрямо
действителните резултати от корекционната дейност, провеждана с лишения от
свобода Т. в периода на изтърпяване на наложеното му наказание, както и за
неглижиране и формално изпълнение на задълженията на затворническата администрация
за провеждане на ефективна и пълноценна работа с него, предвид на честите му
отсъствия от мястото, където изтърпява наказанието, във връзка с изпълнение на
възложените му трудови дейности и използваните под различна форма основания за
пребиваване извън мястото за лишаване от свобода.
Не
без основание е констатираното несъответствие в становището на началника на
затвора, че в периода на въведеното в страната извънредно положение, всички
лишени от свобода, работещи на външни неохраняеми обекти, реално са спрени от
работа, което обаче не е попречило на Т. да се даде възможност да използва
четири пъти през периода от 22.05. - 21.06.2020г. общо 12 дни домашен отпуск,
като същият му е бил позволен и сравнително наскоро от 3.12. -18.12.2020г.
Така
посочените несъответствия са достатъчни, за да се приеме за обосновано
заключението на окръжния съд, че констатираните промени в поведението на
осъдения Т. все още не са довели до постигането на нужния превъзпитателен
ефект, вкл. и за предупредителното въздействие на изтърпяното наказание, както
и за формално заявена промяна в нагласите и поведението му при липсваща ясно
изразена самокритичност, като всичко това е доказателство за незавършен напълно
корекционен процес. Следователно необходимото поправяне и
превъзпитание на осъдения не е постигнато на този етап.
В
заключение, предвид на изложените съображения от окръжния съд, настоящият въззивен състав намира за правилна
и обоснована, неговата преценка, че липсва най-важната кумулативна предпоставка
на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Т., тъй като същият не е дал
всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл. 439а от НПК.
По
гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а
жалбата на осъдения Т., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260427 от
11.12.2020 г. по ЧНД № 2398/2020 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Л.М.Т. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда по НОХД № 243/2017г. по
описа на Окръжен съд – П. наказание „Лишаване от свобода“ от 5 години.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.