№ 3445
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110114479 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. Г. И. срещу „ЗД „Б.И.““ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 4000 лв.,
частичен иск от 30 000 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск в
о.с.з. на 23.09.2022 г. по реда на чл. 214 ГПК), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
претърпяно ПТП на 28.12.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Цар
Освободител“ и бул. „Осми приморски полк“, което ПТП е настъпило по вина на
водача на л. а. „Форд“, модел „Транзит“, с ДК № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при „ЗД „Б.И.““ АД, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба – 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 28.12.2017 г., около 02,40 часа в гр. Варна на
кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Осми Приморски Полк“, като
пътник в лек автомобил марка „Рено Меган“ с ДК № В 0231 НА, ищецът е претърпял
ПТП при следните обстоятелства:
На 28.12.2017 г. е било наето такси – цитирания по-горе автомобил, управляван
от водача Х. Л.. Посоката на движение била бул. „Осми Приморски полк“ – кв. Чайка.
Сочи се, че на зелен за автомобила светофар, същия е преминал през кръстовището с
бул. „Цар Освободител“ със скорост 50 км/ч, като в същия момент от ляво, силно
засилен и на червен за него светофар е навлязъл в кръстовището л.а. „Форд Транзит“, с
ДК № *** и е блъснал автомобила, в който се е движел ищеца. Поради силата на
сблъсъка автомобилът, в който се е движел ищеца, се отклонил надясно и се блъснал от
своя страна в л.а. „Рено Меган Сценик“ с ДК № В 1512 РР, а микробусът, причинил
ПТП-то, се е преобърнал.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3429. Във връзка с настъпилото
ПТП било образувано ДП № 198/2017 г. по описа на ОСлС – Варна, впоследствие било
прекратено. Ищецът твърди, че непосредствено след сблъсъка е изпитал силна болка в
областта на шията, носа, лявото коляно и дясната подбедрица, което е наложило
1
откарването му в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. За извършения преглед било
съставено медицинско удостоверение № 1319/2017 г. с подробно описание на
физическото състояние на пострадалото лице. В заключението било посочено, че се
касае за „контузия на шията, контузия на лявата колянна става, кръвонасядания по
лицето, дясната подбедрица, ожулване по дясната подбедрица“. Поддържа, че
вследствие на претърпяното ПТП изпитвал силни болки в цялото тяло и травмираните
зони, страдал от главоболие, станал раздразнителен и страдал от липса на безсъние,
сънувал кошмари, чувствал се безпомощен и изпаднал в депресия. Наложило му се да
откаже сключване на предстоящия му контракт като моряк. Твърди, че това му
състояние продължава и към този момент. Във връзка с горното на 10.02.2021 г.
ищецът депозирал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от ЗД
„Б.И.“ АД, в което бил застрахован автомобилът на виновния водач по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 5785 ОПД 93, валидна до
31.12.2017 г., която полица се явява действаща към момента на ПТП. В резултат му е
било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Излага се, че на 20.05.2019г
Х. Л. (водач на МПС, в което се е движел ищеца) е завел съдебен иск срещу ответника
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.12.2017 г. В тази връзка с решение №
261359/23.11.2020г., постановено по гр.д. № 7646/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, съдът е приел, че виновен за настъпилото ПТП е водач на л.а. „Форд Транзит“ с
ДК № ***. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждането на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „ЗД „Б.И.““ АД, в който се изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите за процесния лек автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № СВ 1877 КА. Оспорва механизма на ПТП. Счита
представените по делото доказателства за недоказващи начина на настъпване на ПТП.
Сочи, че представения констативен протокол за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила за настъпване на ПТП. Излага, че приложеното към исковата
молба решение не е между застрахователя и ищеца, поради което е негодно да
установява твърдените от ищеца факти. Твърди, че ПТП не е настъпило по вина на
водата на МПС „Форд Транзит“, както и че същият е бил в специален режим на
движение по време на ПТП, с включени светлинен и звуков сигнал, поради което
останалите водачи са имали задължението да го пропуснат. Оспорва да е налице
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди се също така
случайност (чл. 15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Излага се, че при
липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произлезли от
непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно доказване. Оспорват се доводите
на ищеца за допуснати от водача на МПС „Форд Транзит“ нарушения на правилата за
движение по ЗДвП. Навежда твърдения, че ищецът не е бил увреден в следствие на
ПТП, тъй като същият не фигурира като пострадало лице в констативния протокол за
ПТП. Излага се, че в случай че съда установи противоправно поведение, осъществено
от водача на МПС „Форд Транзит“, то е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, т.к. последния е пътувал без предпазен колан. Досежно твърдените от
ищеца телесни повреди, болки и страдания – оспорват се изцяло. В заключение счита
предявения иск в размер на 1000 лв. (частичен от 30 000 лв.) за прекалено завишен по
размер и не отговарящ на принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените разноски в процеса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначените комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза и психологична експертиза, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
2
следното:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 3429 от 28.12.2017 г., както и от заключението
по назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, че на
28.12.2017 г., около 02,40 часа, гр. Варна, на кръстовището между бул. „Цар
Освободител“ и бул. „Осми Приморски Полк“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № В 0231
НА, преминавайки през кръстовището, е бил блъснат от лек автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“, с ДК № ***, като от удара автомобилът се е отклонил надясно и се
блъснал в лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с ДК № В 1512 РР.
Не е се спори между страните по делото, а и от представената от ответника
застрахователна полица (л. 67 от делото), се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
***, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/02/117000091200 със срок на валидност до 31.12.2017 г.
С Решение № 261359/23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7646/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, ответникът-застраховател е бил осъден да заплати на Х. С. Л.
– водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № В 0231 НА сумата от
8000 лв., представляваща действителната му стойност, вследствие на реализираното на
28.12.2017 г. ПТП в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул.
„Осми приморски полк“, което ПТП е настъпило по вина на водача на л. а. „Форд“,
модел „Транзит“, с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество.
От приложеното по делото писмо с изх. № 2543/08.04.2021 г. (л. 8 от делото) се
установява, че ищецът е предявил претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя
на виновния водач да му бъде изплатено обезщетение за причинени неимуществени
вреди, като ответникът-застраховател е изразил становище, че няма основание за
удовлетворяване на предявената претенция, тъй като от изготвения за произшествието
Констативен протокол за ПТП ищецът В. Г. И. не фигурирал като пострадало от
произшествието лице, което според застрахователя представлявало абсолютна
предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Приобщено към доказателствения материал по делото е медицинско
удостоверение № 1319/2017 г., издадено на 02.01.2018 г. от МБАЛ „Света Анна-Варна“
АД, съгласно което на 29.12.2017 г. ищецът е бил прегледан от лекар в Съдебна
медицина при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, който заявил, че на 28.12.2017 г. към
2,00 часа като пътник в лек автомобил, седящ отпред в дясно, е претърпял ПТП в
района на кръстовището на „Червения площад“, като автомобилът е бил блъснат от
полицейски микробус, който преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
Посочено е, че ищецът е бил транспортиран до Спешен център, където му е оказана
първична помощ. Лекарят е установил, че движенията в шията са ограничени и
болезнени. По страничната лява повърхност на носа личало червеникаво
кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 1,5 см. По предната повърхност
на лявото коляно е личало мораво кръсонасядане с неправилна форма и диаметър
около 4-5 см. Движенията в ставата също са ограничени и болезнени. По предната
повърхност на дясната подбедрица в средна трета личало мораво кръвонасядане с
неправилна форма и диаметър около 10 см, като в центъра на същото личало дълбоко
червеникаво ожулване с диаметър 2,5-3 см. Според лекарят се касае за контузя на
шията, контузия на лявата колянна става, кръвонасядания по лицето, дясната
подбедрица и ожулване в същата област. Описаните травматични увреждания в
удостоверението са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени по указаните от пострадалия време и начин.
Според заключението на вещите лица по комплексната автотехническа и
3
медицинска експертиза на 28.12.2017 г., на кръстовището на бул. „Осми Приморски
полк“ и бул. „Цар Освободител“, в тъмната част на денонощието настъпва процесното
ПТП, при което лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № В 0231 НА,
преминавайки през кръстовището, е бил блъснат от лек автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“, с ДК № ***. От удара автомобила се е отклонил надясно и се е
блъснал в лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с ДК № В 1512 РР.
Събитието се е случило при мокра пътна настилка, уличното осветление е било
включено, времето е било ясно, с добра видимост за конкретния час, без заледени
участъци по пътя, с работеща на светофара светофарна уредба. Установява се, че л.а
марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № В 0231 НА е навлязъл в кръстовището на „зелен
сигнал“, а лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК № *** е навлязъл в
същото кръстовище на „червен сигнал“.
От заключението се изясняват правнозначимите обстоятелства, че вследствие на
процесното ПТП ищецът В. Г. И. е получил следните травматични увреждания: по лява
половина на носа кръвонасядане с диам. 1,5 см, кръвонасядане с диам. 4-5 см по
предна повърхност на ляв крак, кръвонасядане и ожулване по предна повърхност на
дясна подбедрица в средна трета с диам. около 10 см, а ожулването диам. 2,5-3 см.
Според заключението травматичните увреждания са леки, получени при странично
въздействие върху автомобила и е възможно да се получат както при поставен, така и
при непоставен колан, тъй като употребата на предпазен колан намалява риска от
травми, но ефектът е по-силен при по-високи скорости от тези, разглеждани в
процесното ПТП. Възникналите от инцидента увреждания се възстановяват за период
от една – две седмици, без да е необходимо специфично лечение. Не са налице и
усложнения в хода на възстановяването.
При изслушването си в о.с.з., проведено на 29.04.2022 г. в. л. д-р Вилиам Д.
пояснява, че е достигнал до фактическия (доказателствен) извод, че ищецът е бил с
поставен колан, тъй като е получил минимални увреждания, а при липсата на такъв
при процесния удар уврежданията биха били в по-голям обем. Допълва, че от вида на
удара, а именно страничен, е невъзможно да останат следи от поставения предпазен
колан, доколкото единствено в областта на главата на пътника би се получила травма
от страничния удар, която част на тялото коланът не може да предпази в особена
степен, каквато при челен удар. Освен това при наличието на връхни дрехи, каквито се
носят през м. декември, когато се е случил процесният пътен инцидент, коланът трудно
би оставил следи върху тялото на пътника. Вещите лица заявяват, че предпазният
колан не ограничава крайно движенията наляво и надясно на тялото, а възпрепятстват
в по-голяма степен движението напред и назад.
По искане на ответната страна са допуснати гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля Г. Д. Г., който е управлявал МПС „Форд Транзит“
при настъпване на процесното ПТП. Свидетелства, че с оглед изминалия
продължителен период от време няма много ясни спомени от пътния инцидент, но се
установява от свидетелските му показания, че в таксиметровия автомобил освен
водачът са пътували още четири лица – две жени и двама мъже, които не били
пострадали сериозно, но мъжете изразили готовност да търсят съдебна отговорност от
него или да се саморазправят. Твърди, че при навлизане в кръстовището е включил
звуковият сигнал на сирената.
Свидетелят Х. С. Л., водачът на таксиметровия автомобил по време на
процесното ПТП на 28.12.2017 г., излага пред съда, че автомобилът му е бил пълен с
четирима клиенти, включително ищецът В. Г. И. е пътувал с него. Свидетелства, че
движейки се по главния булевард „Осми приморски полк“ в посока „Чайка“
светофарът е светнал със зелен сигнал около 100-200 метра преди да го приближи и е
навлязъл в кръстовището с около 50 км.ч. В този момент забелязал, че изключително
бързо приближава нещо без да може да определи какъв автомобил е. Рязко ударил
спирачката на автомобила и завил, като бронираният микробус, който ги ударил в този
4
момент дори не намалил скоростта и се преобърнал. Излага, че не е бил с включен
светлинен сигнал, нито е чул звуков такъв. Имало е празнична украса по дърветата до
пътя и не се е виждало добре. При сблъсъкът таксиметровият автомобил се завъртял и
се ударил в насрещно друго такси. Вследствие на ПТП-то всички прозорци на
автомобила му били счупени, единият пътник отзад бил в кръв, едната жена и
пътникът отпред се били ударили, като благодарение на поставените им колани не се е
случило нещо фатално.
Според заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда съдебно-
психологична експертиза, процесният инцидент е оказал неблагоприятно влияние
върху състоянието на ищеца. За известен период от време същият е изпитвал
физически и психически дискомфорт. Изпитвал е страх отново да се вози в МПС. Към
настоящия момент е с възстановено психическо здраве, като процесният инцидент е
преработен и последствията от него са овладяни. Посочва се, че не са установени при
изследването данни за депресия на лицето. Не са констатирани проблеми в
когнитивното, емоционалното и социално функциониране, нито травми, които да
изискват клинична или терапевтична намеса. Изяснява се, че във всеки един момент от
живота си ищецът може да има спомен, свързан с процесния инцидент. В този смисъл
вещото лице намира, че изживяната психологична травма ще остане като постоянно
присъстваща в съзнанието на ищеца. При изслушването си в о.с.з., проведено на
23.09.2022 г. вещото лице А. Ц. допълва, че при изследването на ищеца не е установил
данни за симулация на изпитаните от него стрес и тревожност.
Свидетелят Виолета Видинова И.а, майка на ищеца, излага, че е запозната с
настъпилия инцидент. Във въпросната вечер около 5 часа сутринта е посрещнала у
дома си двамата си сина, като ищецът охкал, трудно се движел и имал кръвонасядания.
Носът му бил подут, коляното също с лилав оток на лявото коляно, а на десния му
крак под долната част на коляното имало мораво петно. Лекувал нараняванията с
компреси и болкоуспокояващи медикаменти. Не можел да стъпва и вратът го болял
много. Свидетелства, че заради случилото се е отказал да замине на работа в чужбина,
защото се чувствал зле физически и не бил в състояние да работи, поради което отказал
да замине. Излага, че след инцидента не можел да спи нормално, влошил се сънят му,
сънувал кошмари, напълнял, станал раздразнителен, затворен в себе си. Излага също
така, че сънувал катастрофата, отказвал да се среща с приятели. Не желаел да
управлява и да се качва в автомобил, изпитвал страх да се вози в такси и настоявал с
тяхната кола да пътува. Не искал друг човек да управлява и се страхувал, че вероятно
отново нещо да се случи. Нямал доверие когато друг управлява автомобила и казвал на
баща си да внимава и да се огледа дори и когато минава на зелен сигнал на светофара.
Изяснява се от свидетелските показания на св. И.а, че към момента ищецът е
физически възстановен, но е настъпила промяна в емоционалното му състояние –
преди е бил много общителен, излизал е с приятели, а сега не желае и е станал
затворен.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
5
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника - застраховател.
Установи се по делото, че между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на процесното МПС – чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Деянието на водача
на лек автомобил марка „Форд Транзит“ с ДК № ***, е противоправно, защото е
извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 92, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби водачът на моторно превозно средство
със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на
светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква
това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно.
Посоченото не освобождава водачите на моторни превозни средства със специален
режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от
задължението да управляват по безопасен начин.
Настоящият съдебен състав намира, че водачът на „Форд Транзит“ с ДК № ***
със специален режим на движение не се е съобразил с правилата на чл. 92, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от ЗДвП и не се е уверил в безопасността на предприетото от него преминаване
през кръстовището на червен сигнал. При условие, че навлиза в кръстовището на
забраняващ сигнал на светофарната уредба, а за останалите участници в движението
сигналът е разрешаващ, той е бил длъжен да се увери, че всички участници в
движението са възприели неговата поява и подаденият сигнал и тогава да предприеме
навлизането в кръстовището. Същият обаче не е извършил правилна преценка на
пътната обстановка и движението на таксиметровия автомобил, което е довело до
настъпване на ПТП.
Не е налице несъобразяване с правилата за движение по пътищата и по
специално на чл. 20, ал.2 и чл. 21 от ЗДвП от водача на л.а. марка „Рено“ модел
„Меган“. Същият се е движел с позволената от закона скорост, като е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Доколкото същият не е
възприел светлинен сигнал, който да е подаден от полицейския бус поради наличие на
множество светлини от празнична украса, нито е чул звуков сигнал, той е нямал
възможност да се съобрази със специалния режим на движение на полицейския
автомобил.
От представения по делото Протокол за ПТП и заключението на приетата като
компетентно изготвена КСАМЕ се установява, че причинените травматични
увреждания на ищеца са в причинно-следствена връзка с това противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК № ***.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на
делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от ответника-
застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са осъществени в
обективната действителност.
Съдът намира за несъстоятелен доводът на ответника, че ищецът не е бил
увреден вследствие на ПТП, тъй като не фигурирал в констативния протокол за ПТП.
От събраните доказателства по делото (свидетелските показания на св. Х. С. Л. -
таксиметровия шофьор, управлявал л.а. „Рено Меган Сценик“ с ДК № В 1512 РР, и
медицинско удостоверение № 1319/2017г.) по категоричен начин се установява, че
ищецът е пътувал в таксиметровия автомобил, който е бил ударен от лек автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“, след което е потърсил медицинска помощ за
претърпените от него травматични увреждания.
6
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периода за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението
за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 000 000 лв., за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите, съгласно чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ (в действащата
към процесния период редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от
1.01.2016 г.).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение на ищеца В. Г. И. следва да се
вземе предвид обстоятелството, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
контузия на шията, контузия на лявата колянна става, кръвонасядания по лицето,
дясната подбедрица, ожулване по дясната подбедрица, които наранявания по
съществото си представляват лека телесна повреда (по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК).
Според заключението на изготвената по делото КСАМЕ процесът на възстановяване
от претърпяното отнема обикновено една – две седмици. Макар и кратък
възстановителният период е попречил на ищеца да замине за работа в чужбина, заради
здравословното му състояние в този момент и невъзможността да изпълнява работата
си. Следва да се отчете и фактът, че преживеният инцидент е предизвикал комплекс от
отрицателни емоции у ищеца, породени както от физическите болки, така и от
душевния дискомфорт, стрес, притеснение и уплаха. Изпитвал е притеснение да
шофира и страх да се вози в МПС. Според вещото лице психолог във всеки един
момент от своя живот ищецът може да има спомен, изразяващ се във внезапно
оживяване на минали сцени, свързани с процесния инцидент. Това обстоятелство се
потвърждава от свидетелските показания на св. И.а, от които се установява, че ищецът
е изпитвал и последващи негативни емоции, тъй като е сънувал катастрофата и е
преживявал отново травмиращия инцидент. Настъпила е и емоционална промяна в
състоянието на ищеца, тъй като раздразнителен и затворен в себе си.
Предвид характера на увреждането – лека телесна повреда, както и относително
краткия период на възстановяване на физическото и психическото състояние на ищеца,
съдът приема, че заместващото обезщетение на пострадалия В. Г. И. за причинените
му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на
3500 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер
на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди – арг. чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Процесната сума е към минимума,
определен в тази разпоредба, предвид изложените съображения.
Неоснователни остават твърденията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2
ЗЗД). Ответникът излага, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за
уврежданията си, като не е поставил предпазен колан в автомобила, в който пътувал.
Изложеното не кореспондира със заключението на вещото лице, което ясно посочва, че
травматичните увреждания, претърпени от ищеца, са леки, получени при странично
7
въздействие върху автомобила и е възможно да се получат както при поставен, така и
при непоставен колан. В допълнение на изложеното следва да се изясни, че не всяко
нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като за да е налице т. нар.
„компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване
на вредоносните последици. Намаляването на обезщетението за вреди би било
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
вредите не биха настъпили, в случай че по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. Следователно, това доказване трябва да бъде пълно и главно,
като процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установява
принадлежи на страната, която твърди този положителен факт и която релевира
частично правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат -
ответникът-застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. При
неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в
процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме тези
обстоятелства за неосъществени в обективната действителност фактите.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 206 от 12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011
г. на ВКС, I т. о., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК,
Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д.
№ 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т.
о. и пр.
С оглед гореизложените съображения искът за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на В. Г. И. неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие трябва да бъде уважен за сумата от 3500 лв. и да
бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 4000 лв.
По разноските:
Двете страни се направили възражения за прекомерност срещу претендираните
разходи за адвокат. Съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно,
доколкото съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 за минималните
адв. възнаграждения, действащата към датата на сключване на договора за правна
защита между ищеца и довереника му, минималният размер на адв. възнаграждение
при претендирана искова претенция от 4000 лв. възлиза на 624 лв. с вкл. ДДС,
съгласно § 2а от ДР на Наредбата. Следователно заплатеният от ищеца адв. хонорар в
размер на 650 лв. се явява близък до установения минимум по наредбата и в този
смисъл не се явява прекомерен. Съобразявайки посочената разпоредба и
действителната и правна сложност на делото, претендираното адв. възнаграждение от
1800 лв. в полза на ответника се явява прекомерно, като същото следва да се редуцира
до размера, признат на ищеца, а именно сумата от 650 лв.
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на сумата от 1085 лв., представляваща сбор от заплатени държавна
такса, депозит за комплексна съдебно-автотехническа експертиза и медицинска
експертиза, депозит за свидетел, както и адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в размер на сумата от 110
лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар, заплатен депозит за съдебно-
психологична експертиза и депозит за свидетел.
При определяне на това заместващо обезщетение на ищцата Екатерина Сабо
8
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на В. Г. И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3500 лв. (три хиляди и
петстотин лева), частичен иск от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяно
ПТП на 28.12.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул.
„Осми приморски полк“, което ПТП е настъпило по вина на водача на л. а. „Форд“,
модел „Транзит“, с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при
„ЗД „Б.И.““ АД, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
06.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до предявената част от 4000
лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на В. Г. И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1085 лв. (хиляда и
осемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗД „Б.И.““
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 110 лв. (сто и десет
лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9