Решение по дело №937/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 194
Дата: 24 юли 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20243100600937
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243100600937 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Г. С., чрез адв. К. Б. от
ВАК, в качеството му на защитник, срещу присъда № 136 / 06.06.2024г. постановена по
НОХД №5476/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с която подс.С. е признат за виновен
в извършване на две престъпления, както следва:
- За това че на 01.01.2023 г. в гр. Варна, повредил противозаконно чужди движими
вещи –брава / ключалка на машина за билети на стойност 91,80 лв. и банкнотник на машина
за билети на стойност 1227,60лв., като щетата възлиза на обща стойност 1319,40 лева
/хиляда триста и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/, собственост на Община Варна,
с МОЛ М.П.К. - ръководител техническа поддръжка в общинско предприятие „ТАСРУД" към
Община Варна - престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което е определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една години.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 08.01.2023г., в
гр.Варна, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - счупване на два катинара и чрез използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи - монетник на стойност 82,50 лв. и монети на
стойност 68 лв., всички вещи на обща стойност 150,50 лева /сто и петдесет лева и петдесет
стотинки/, от владението на В.С.К., собственост на "В Ауто" ЕООД с управител В.С.К., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подс.С. е определено да изтърпи най-тежкото от
определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да
1
изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец ОП „ТАСРУД" към Община Варна по
предявения граждански иск сумата от 1319,40 лева, представляващи нанесените
имуществени вреди в резултат на деянието по чл.216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
от деня на увреждането 01.01.2023г., както и сумата в размер на 52,77 лева, която да бъде
изплатена в полза на Варненски районен съд и представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се нейната отмяна и оправдаване на
подсъдимия. В допълнение, излага мотиви за недоказаност на обвинението. Оспорва, като
незаконосъобразни действията на разследващия орган при вземането на образци за
сравнително изследване – фотоснимки, ползвани за изготвянето на два броя видео -
техническа и лицево - идентификационна експертиза, тъй като към него момент
подсъдимият вече е бил заподозрян, по смисъла на правото на ЕС, но не е бил запознат с
правата си, съответно не му е осигурена възможност да организира ефективно защитата си.
Оспорва предявеният граждански иск, като недоказан по основание и размер.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира
жалбата за неоснователна. Посочва, че не са налице допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон при постановяване на присъдата, както и при събирането на
доказателства в хода на досъдебното производство. Намира за категорично установено и
доказано авторството на деянието. Според държавното обвинение не са налице нарушения
на закона при определяне на наказанието, поради което присъдата, като законосъобразна,
моли да бъде потвърдена.
В съдебното заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от адв. Б. от ВАК,
който поддържа в цялост жалбата и допълнителното изложение към нея. Оспорва
законосъобразността на взетите от подзащитния му образци за сравнително изследване, въз
основа на които са били изготвени две видео-технически експертизи, като твърди, че
подсъдимият не е бил запознат с правото си да откаже да участва в това действие по
разследването, тъй като в протокола му за разпит, като свидетел, липсва неговата връзка с
обвинението и събирането на доказателства за извършителя на деянието.
Намира присъдата за неправилна и необоснована, поради което моли за оправдаването
на подс. С. и по двете възведени му обвинения, както и да бъде оставен без уважение
гражданския иск, като недоказан по основание и размер.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на
атакуваната присъда намира, че същата е постановена при допуснато съществено
процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, от категорията на
абсолютните, което не може да бъде отстранено във въззивното производство, което налага
нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
Изготвеният протокол №2805 от последното проведено съдебно заседание от
2
06.06.2024г. не е подписан с мастилен подпис от съдията-докладчик. Такъв е положен
единствено от секретар. Доколкото протоколите от проведените съдебни заседания имат
характер на доказателствено средство за извършените действия, за реда по който са
извършени и за събраните доказателства, то видно от изготвения по делото протокол №
2805/06.06.2024г., след пледоариите, съдът се оттеглил на тайно съвещание, обявил
присъдата си и разяснил на страните, реда и срока за нейното обжалване. Отсъствието на
саморъчно подписан с мастилена паста протокол от председателя на съдебния състав е
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и е
от категорията на съществените, по същество приравняващо се на липса на проведено
последно съдебно заседание, започнало от фазата на съдебното следствие до неговото
приключване, преминаване към съдебните прения и последната дума на подсъдимия, и е
абсолютно основание за отмяна на присъдата, защото е ограничило правата на подсъдимия
и на прокурора.
За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, още че приложеният по делото
протокол №2805/06.06.2024г., видно от неговия хартиен носител, в горната част, също
липсва отбелязване, че е подписан, с квалифициран електронен подпис / КЕП / от
председателят на състава и секретарят участвал при неговото изготвяне. Съгласно
разпоредбата на чл.311, ал. 2 от НПК, протоколът за съдебното заседание се изготвя в ЕИСС,
като се подписва с квалифициран електронен подпис от председателя и от съдебния
секретар. Възможно е коментирания протокол да е бил подписан с електронен подпис, и да е
станал част от електронното досие, но достъпа до него, на заинтересованите страни, не е
осигурен в пълен обем, поради обстоятелството, че функциониращата към момента
информационна система не предоставя всички възможности очертани в чл.360в, ал.3 от
ЗСВ. /В този смисъл решение № 82/07.07.2022г. по н.д. 291/2022г. на III н.о. на ВКС./
Допуснатото процесуално нарушение от първостепенния съд води до невъзможност
на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на
правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила,
неотстраними в хода на въззивното производство, но които могат да бъдат отстранени при
ново разглеждане на делото.
Предвид резултата от настоящото производство обсъждането по същество на
изложените от жалбоподателя доводи се явява безпредметно.
Съобразявайки изложеното въззивният съд прие, че обжалваната присъда следва да
бъде отменена изцяло, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
същия съд на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2,
пр. 2 от НПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 136 от 06.06.2024г., постановена по НОХД № 5476/2023г. по
3
описа на Районен съд - Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд, от стадия
на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4