РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
№ 1441
гр. Пловдив, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 890 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
Производството и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
2.
Образувано е по жалба, предявена от “Мони и Ко 2011“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя - М.Т.Л., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-97-0081843/16.03.2021
г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи не обосновават тежестта на приложената принудителната административна мярка. Твърди се, че допуснатото нарушение е формално и безрезултатно, инцидентно и без вреда за фиска. Сочи се, че нарушението е извършено в условията на глобална епидемична обстановка, което допълнително засилва негативния ефект на мярката като неоправдано лишава задълженото лице от доходи. Сочи се, че срокът на приложената мярка се явява несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на нарушителя. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. Фактите по делото:
5. На 08.03.2021г. в 15:00 часа била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т.
41 от ДР на ЗДДС - коктейл-бар „Бохеми”, находящ се в ***, стопанисван от „МОНИ И КО 2011”
ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверката била контролна покупка на 2
бр. фреш с ед. цена 3,99 лв. и 1 бр. бяло фрапе с ед.
цена 2,20 лв., всичко на обща стойност 10,18 лв., заплатени в брой от С.Т.С.- главен
инспектор по приходите, преди легитимация, на М.Т.Л. - управител, като за
продажбата не бил издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от кочан. За извършената покупка бил
издаден нефискален бон от нефискален принтер с отразяване - обща сума: 10,18
лв., сервитьор: Д., Маса 3.
След легитимация, от проверяващия
екип било установено, че за гореописания обект е регистрирано ФУ модел ELTRADE
В1 kL с ИН на ФУ ED302023 и ИН на
ФП 44302023, което към момента на проверката не било налично в обекта.
Извършено било изброяване на наличните парични средства, които били в размер на
147,85 лв., съгласно приложен Опис към ПИП, в който М.Т.Л. - управител посочил,
че към момента на проверката гореописаното ФУ е на ремонт. Същото обстоятелство
било отразено в представен паспорт на ФУ - стр. 14 и Протокол за прието на
ремонт ФУ, представен от Снежана Кирякова - служител на ”РГБ и” ООД, с ЕИК
15046079, извършващо сервизно обслужване на ФУ. Въз основа на това било
установи, че дружеството е следва да
документира всяка извършена продажба с касова бележка от кочан, издавана в два
екземпляра, съдържаща данните по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 9 и подпис на касиера.
За установените факти и
обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
0081843/08.03.2021г., видно от който, обектът на проверка разполагал със 120
места за консумация (80 на закрити и 40 на открито). Работното време на обекта
било от 08:00 до 23:00 часа без почивен ден. Към момента на проверката всички
20 места за консумация на открито (редуцирани поради епидемичната обстановка)
били заети. Констатирана била касова разлика от 11 лева, която по обяснения на
управителя на дружеството се дължала на неиздадена касова бележка от кочан.
Установена била фактическа наличност в касата - 147,85 лева, при налични 100
лева в началото на работния ден. За продажби на стойност 36,85 лева били
издадени касови бележки от кочан. Към момента на проверката в обекта били
назначени две лица по трудови правоотношения, като управителят също упражнявал
дейност.
При тази фактическа
обстановка контролните органи установили, че “МОНИ И КО 2011“ ЕООД, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не е издало съответен документ за
продажба по чл. 118 от ЗДДС, с което бил изпълнен състава на административно
нарушение по чл. 36, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 35, ал. 1 от Наредба №Н -
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което дало
основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А” от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка.
6. Въз
основа на горната фактическа обстановка била издадена заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-97-0081843/16.03.2021 г., с
която административният орган разпоредил запечатване на търговски обект – коктейл-бар „Бохеми”, находящ се в ***, стопанисван от „МОНИ И КО 2011” ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството,
че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти. За да обоснове продължителността
и съразмерността на мярката ответният административен орган изложил мотиви
относно вида и големината на търговския обект, разположението му, предлагания асортимент
и възможността за реализиране на големи обороти. Посочено е, че издаването на
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, в настоящия случай касова
бележка от кочан за всяка извършена продажба, издаван в случаите, предвидени в
Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ, е нормативно установено задължение на субекта,
стопанисващ и/или управляващ търговския обект, което следва да се изпълняват при
съответните предпоставки. В този аспект е прието, че извършеното деяние,
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показващо организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Също
така е посочено, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес,
предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект. Срокът на
мярката бил съобразен с поставената цел и необходното време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта била промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Отделно за размера на мярката
органът съобразил и обстоятелството, че спрямо дружеството бил съставен АУАН
сер. AN № F046808/26.02.2013 г. за предходно
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, за което било издадено наказателно постановеше №
52641-046808/18.05.13 г.
7. За удостоверяване на компетентността си
да наложи процесната мярка ответникът представи заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона
за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да
издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.
IV. От правна страна:
8. Според
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката
се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по
приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните
й поделения.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59
и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно
установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата
за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби,
както и възможност за проследяване на реализираните обороти.
Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време.
В случая, между страните не се формира спор по установената от
административния орган фактическа обстановка. Спорът се концентрира
относно правилното прилагане на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
Жалбоподателят е осъществил състава на чл. 36,
ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена
процесната мярка. След като са проявени обективните признаци на административно
нарушение, налице са и фактическите основания, обосноваващи правното основание
за налагане на принудителната административна мярка. Последната е приложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидените от закона форма и
ред.
Възраженията на жалбоподателя относно
несъразмерността на административната принуда са неоснователни. Оспореният
административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна
административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите
на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия,
административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата
административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на
търговския обект, формата на деянието и наличието на данни, които обосновано
извод за извършени предходни административни нарушения от същия вид. При
безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на
съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се
преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на
субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се
установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип, същата ще
съответства и на целта на закона. Въпросът колко следва да е продължителна
принудата, освен по законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона
рамки, е също въпрос по целесъобразност, така че да бъде обезпечен
възстановяващият й ефект.
В случая процесното нарушение, под формата на
бездействие - назидаване на касова бележка от кочан, е съпроводено от
хронология. Управителят на търговския обект е потвърдил, че констатираната
положителна касова разлика се дължи именно на неотчетени продажби. Безспорно е,
че за неотчетените продажби са издавани нефискални бонов от нефискален принтер.
Същевременно е установено, че за други продажби на стойност 36,85 лева са
издадени касови бележки от кочан. Тоест налице е селективен подход при
търговеца по отчитане на извършените продажби, който без съмнение е насочен срещу
установената фискална дисциплина и разкриващ организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Противно на
доказателства по делото се явява твърдението, че нарушението се явява
инцидентно. Не се спори, че по време на проверката в обекта, освен назначените служители,
е бил и управителят на юридическото лице – търговец. Не може да има съмнение,
че като лице, представляващо дружеството по закон, именно негова е била
отговорността да следи за спазване на фискалните правила при отчитане на
извършените в обекта продажби. В този аспект именно изявлението на последния,
че не е издал фискална касова бележка от
кочан, при издадена нефискална бележка и паралелно установено отчитане на други
продажби по установения от закона ред, разкрива целенасоченост в действията на
търговеца по укриване на приход, от значение за фиска. При тази фактическа
обстановка е несъстоятелно да се формира дори предположение, че същият не е бил
наясно с естеството на поставените му задължения и редът, по който следва да ги
изпълнява. Напротив налага се обоснован извод, че в обекта са извършени
нарушения по неотчитане на всяка извършена продажба. След като тези действия са
извършени под надзора на управителя на обекта, то не може да има съмнение, че
става въпрос за организирано поведение. При недобросъвестно поведение на
търговеца, довело до неправомерно развитие на фискалните отношения, пред
органите по приходите седи единствено възможността да формират изводи за
оборота в обекта чрез метода на интерполацията. Именно за този анализ се явяват
от значение обективните факти като големина на обекта, предлаган асортимент,
цени, локация, работно време и др. Последните са ценени правилно от контролния
орган. Основателни са доводите, че разположението на обекта и предлаганият
асортимент предполагат интензивен човекопоток и възможност за реализиране на
значителен оборот.
При това положение се явява правилен и обоснован
изводът на контролните органи, че в обекта е съществувала реална възможност за
укриване на значителни приходи във вреда на фиска. Съвкупно с наличието на
данни за модела на поведение при търговеца и наличието на предходни нарушения
на данъчната дисциплина, тези обстоятелства обосновават необходимостта от
налагане на мярката над минималния размер, за да бъде постигната промяна в
поведението му. С оглед на това дали мярката ще постигне правния си ефект, ако
бъде в размер на 14 дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и
свободна преценка на контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи
несигурни събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това дали мярката
ще постигне поставената от закона цел, а дали са налице предпоставките за
неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не
бъде прекомерно засегната. Безспорно установените по делото факти и
обстоятелства сочат на организирана неправомерна дейност в обекта, а не на
спорадична проява. В случая не иде реч за пропуск да бъде издаден фискален
касов бон, а за селективно поведение във вреда на фиска. Дейността в търговския
обект се явява в разрез с установения ред на държавно управление. Укриването на
подлежащи на облагане приходи се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели, това деяние изисква налагането
на интензивна административна принуда. В случая съдът намира, че не следва да
бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения
интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за
ограничаване на правото на стопанска инициатива се извежда от нормите на чл.
19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение,
че тази възможност е приложима, когато следва да бъдат защитени особено важни
държавни интереси - какъвто е интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая
законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личния не е
израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
За пълнота следва да се отбележи, че извършването
на търговска дейност в условията на епидемична обстановка по никакъв начин не
снема задълженията за спазване на данъчното законодателство. След като, в
случая, нормативно е предвиден ред за
осигуряване непрекъсваемост в дейността на търговския обект, който задълженото
лице не е спазило, то негативното въздействие върху правната му сфера се явява
оправдана последица от недобросъвестно му поведение. С оглед спецификите на
настоящия казус преустнояването на дейността на
търговеца за срок от 14 - дни не се явява прекомерно спрямо установения модел в
търговския обект и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната
от закона цел. При наличието на правните основание за прилагане на
административна принуда, размерът на мярката е въпрос по фактите, които в
случая не търпят промяна в съдебната фаза. Мярката в приложения размер не се
явява прекомерна за търговеца, с оглед установената по делото фактическа
обстановка.
Мотивиран от горното, настоящият състав намира,
че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и
териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, в
съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби,
поради което жалбата се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски.
9. Предвид изхода на делото, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По
реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на
100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “МОНИ И
КО 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя - М.Т.Л., срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-97-0081843/16.03.2021 г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА “МОНИ И КО 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя - М.Т.Л., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: /П/