Р
Е Ш Е Н И Е
№
260169 / 12.2.2021г.
гр. Перник, 12.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06991 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу Л.И.К., с адрес: ***, с който се иска да
бъде осъден ответника, да заплати сумата от 801,86 лева, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до пълното й изплащане. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се сочи, че на 04.06.2015г. в с. К., е реализирано ПТП с
участието на МПС „**** ***“ с рег. № ** ******, управлявано от ответника Л.И.К.
и л.а. марка „**** **“ с рег. № ********, собственост на Т.О.И., като в кръвта
на ответника е установена концентрация на алкохол над 1,2 промила. Предвид
обстоятелството, че лекия автомобил на ответника е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в ищцовото дружество е
заведена щета под № 15964646000046. След направена оценка на щетата, е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 786,86 лева на собственика на
увредения автомобил марка „******“ – Т.О.И.. Ищецът твърди, че е изпратил писмо
до ответника за заплащане на процесната сума, но до момента последната не е
изплатена от страна на ответника. С оглед това обстоятелство, у ищеца възниква
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, в който сочи, че намира предявения спрямо него иск за
основателен. Посочва, че по никакъв начин не е давал основание за завеждане на
делото, поради което моли на основание чл. 78 ал. 2 ГПК да не му бъдат
възлагани разноски по делото. В тази връзка ответникът уточнява, че не живее постоянно
на адреса в гр. Перник и поради това обстоятелство не е бил надлежно уведомен,
че дължи на ищцовото дружество процесната сума. Заявява, че не е получавал
никакви уведомления в този смисъл, поради което едва с исковата молба е научил,
че дължи процесната сума.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът
намира предявения осъдителен иск за допустим, предвид наличието на правен
интерес у ищеца, респ. съдът дължи произнасяне по него.
По основателността:
Предявен от страна на ищеца е осъдителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
274 ал. 1 т. 1 КЗ (отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”,
заплатил застрахователното обезщетение на увредено лице, има право на регресен
иск срещу застрахования, в случай, че е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, осъществен деликт от застрахованото лице, употребило
алкохол над допустимата норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
От събраните доказателства по делото се
установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца
фактически състав.
Същевременно, основанието и размерът на
предявения иск не се оспорват. В депозирания писмен отговор, ответникът Л.И.К. е заявил, че не оспорва
иска по основание и размер. Именно с оглед на това, прави искане за прилагане
условията на чл. 78 ал. 2 ГПК. Тъй като ответникът не е направил изрично
признаване на иска, а и ищецът не е направил изявление за постановяване на
решение при признание на иска, то не са налице предпоставките за постановяване
на решение по реда на чл. 237 ГПК. От друга страна служебното начало по чл. 7 ГПК задължава
съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им
на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни. Изявлението на
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на
двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед направеното признание
на иска и липсата събрани доказателства в противен
смисъл се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното
право вземане, фактически състав. В качеството си на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ищецът е заплатил на
пострадало при ПТП лице обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП,
настъпило по вина на ответника, който управлявал МПС след употреба на алкохол
над допустимата норма, като ищецът престирал сума в размер на 786,86 лева и
направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Следователно,
предявеният регресен иск, с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е доказан за пълния предявен размер от 801,86 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната
лихва за забава върху главницата от 801,86 лева, считано от подаване на исковата
молба в съда – 17.09.2018г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
С определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2565/2017 г., II т. о., ТК е прието, че при предявен иск по чл. 274, ал. 1 КЗ
(отм.) ако застрахователят не е поканил делинквента да заплати доброволно
задължението си и е направено признание на иска е приложима разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Този
отговор произтича от непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на
застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с
основателността на предизвикания от него правен спор, преценката за което налага
изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод
за търсената съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда –
дали е признал иска.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че до ответника е била изпратена регресна покана с
изх. № ОК-418602/02.09.2015г. Не са представени доказателства, обаче, от които
да се установява, че ответникът е получил изпратената му регресна покана, а и
последната касае една част от вземането. С оглед тези обстоятелство, съдът
намира за основателно искането на ответника за приложение на разпоредбата на
чл. 78 ал. 2 ГПК, поради и които на същия не следва да се възлагат разноски.
Последните следва да останат така, както са направени от страните, доколкото
ответникът и не доказва такива.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Л.И.К., с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 сумата от 801,86 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
15964646000046/2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 801,86 лева,
считано от подаване на исковата молба в съда – 17.09.2018г., до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: