№ 17100
гр. С., 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110103414 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от Е. Н. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „О. Г.“ № 19, срещу „Р. К.“ ООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 102, за осъждане на ответника да
заплати следните суми:
8078,22 лв., от които 7745,10 лв. - наемна цена за периода м. 07-12.2023г. (по
1290,85 лв. месечна вноска) и 333,12 лв. за периода 01-08.01.2024 г., за
ползването на недвижим имот – втори етаж от сграда – Дом 1, находящ се в гр.
С., бул. „М.“ № 18, по договор за наем от 25.07.2019 г., ведно със законната лихва
от 18.01.2024 г. до изплащане на вземането;
1660,03 лв. - неустойка за периода 11.07.2023-08.01.2024 г. върху незаплатените
месечни наемни вноски за периода м. 07-12.2023 г.
Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на процесния имот го отдал
под наем на ответника въз основа на процесния наемен договор за цена от 1075,71 лв.
или за сумата в общ размер на 1290,85 лв. с начислено ДДС, за която издавал данъчни
фактури. Според договора ответникът дължал и „мораторна лихва“ от 0,2 % от
месечната цена за всеки ден просрочие. След изтичането на първоначално определения
наемен срок от 2 години на основание чл. 236 ЗЗД договорът бил продължен за
неопределен срок, но от м. 07.2023 г. ответникът преустановил заплащането на
наемната цена. Така с ищецът отправил до ответника едномесечно писмено
предизвестие за прекратяване на договора и покана за заплащане на дължимите суми,
като срокът на предизвестието изтекъл на 08.01.2024 г., до която дата биват
претендират наемни вноски за процесния имот, както и „мораторна лихва“ с начална
дата на процесния период – 11.07.2023 г., първи ден на забава за заплащане на първата
месечна наемна вноска от м. 07.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, че
наемният договор бил нищожен, ищецът не представя платежни документи, с които да
1
оправдава получените суми във връзка с договора. Били „внесени“ фактури, издадени
от ЕТ „Б.-Е. Б.“, с което „юридическо лице“ ответникът нямал договор. Иска служебно
прогласяване на договора за нищожен поради очевидната му неоснователност, като се
има предвид, че ищецът „е разпоредил права, каквито няма и задължил неоснователно
– „Р. К.“ ООД“.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е възражението на ответника, че производството е недопустимо,
тъй като от процесния договор за наем не произтичали права за ищеца. Дали процесът
е допустим се определя и според това дали е налице процесуална легитимация, а
именно фактическо/правно твърдение на ищеца, че искът е насочен срещу ответника,
без да е необходимо да се изследват приетите по делото доказателства, което е от
значение за основателността на иска.
Ищецът следва да докаже:
- по иска за наемна цена: че за процесния период и имот между страните е било
налице валидно правоотношение по договор за наем; че въз основа на договора за
наем е предоставил спокойното и безпрепятствено ползване на имота на ответника за
срока на договора; размера и изискуемостта на претендираната наемна цена;
- по иска за неустойка (макар и наречен от ищеца „мораторна лихва“): наличие
на клауза в процесния договор с, която бива уговорена неустойка, настъпване на
условия за изискуемост и размер на неустойката.
Отношенията между страните по наемния договор са облигационни и въпросът
за собствеността не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност на
предявения иск (арг. от Решение № 113 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 753/2008 г.,
IIт.о.; Решение № 2003 от 10.01.2004 г. на ВКС по д. № 2014/2002 г., IV г.о.; Решение
№ 1247 от 16.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2001 г., IV г. о.; Решение № 234 от
23.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2000 г., V г. о.; Решение № 164 от 13.IV.1976 г. по
гр. д. № 29/76 г., III г. о.), но от представеното удостоверение за наследници от
26.09.2018 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.12.2019 г. се
установява, че ищецът през процесния период е бил собственик на процесния имот –
втори етаж от Сграда –Дом 1, като неговата майка Мери Б.а и брат му Дориан Б. са му
прехвърлили общо 5/6 ид.ч. от имота, към който момент ищецът вече е притежавал
останалата 1/6 ид.ч. от имота.
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да
е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Неоснователно е
бланкетното, без посочено конкретно основание за нищожност възражение на
ответника за нищожност на договора за наем, след като при извършената служебна
проверка не се установиха пряко от съдържанието на договора, нито от събраните по
делото доказателства конкретни пороци, водещи до нищожност на същия договор –
нарушение на императивна норма или на законово предвидена форма за сключване на
договора, неравноправна клауза.
Установява се по делото, че между страните е сключен договор за наем на
процесния имот на 25.07.2019 г. за период от 2 години считано от 01.08.2019 г. при
2
уговорена наемна месечна цена от 550 евро без ДДС, като след изтичането на
първоначалния срок договорът бил мълчаливо продължен на основание чл. 236 ЗЗД
като договор за неопределен срок. С едномесечно предизвестие, получено от
управителя на ответното дружество Г. К. на 08.12.2023 г., договорът бил прекратен на
08.01.2024 г. Именно от това обстоятелство, както и от това, че ответникът не оспорва
изрично, че му е предадено владението на процесния имот, се извежда, че ищецът е
предал на ответника владението на имота през процесния период, както се
потвърждава и от неоспорени от ответника извлечения по сметка, според които
ответникът е превеждал суми на ищеца във връзка с процесния договор за наем.
Видно от приета справка от НАП ищецът е регистрирано по ЗДДС лице и има
регистрационен номер за целите на ДДС, в каквато връзка същият е издавал фактури
за заплащане на месечните наеми по договора с включен ДДС. Така дължимият
месечен наем е в размер на 660 евро или 1290,85 лв., като за периода м. 07-12.2023 г.
тази сума възлиза на 7745,10 лв., а за осем дни от м. 01.2024 г. – на 333,12 лв. или
общият размер е 8078,222 лв., колкото бива претендиран от ищеца за наемна цена.
Съгласно чл. 8 от процесния договор при забава с плащането на наемната цена,
дължима всеки месец от първо до десето число на месеца съгласно чл. 7.1 от договора,
ответникът дължи неустойка от 0,2 % от месечната наемна цена за всеки просрочен
ден, освен ако това просрочване не е по вина на наемодателя или по взаимно съгласие
на страните по договора. Така ищецът претендира неустойка поради забава със
съответен брой дни, описани в уточнителна молба от 31.01.2024 г. на ищеца, при
заплащането на наемната сума от 7745,10 лв. за м.07-12.2023 г., като в същата молба е
направена подробна разбивка какъв е процента неустойка според броя дни забава на
всяка от месечните вноски, която съдът възприема за правилно изчислена.
Неотносимо е възражението на ответника, че ищецът не представил платежни
документи, с които да е оправдал получените суми, които не са предмет на делото,
както и възражението, че липсват такива документи за задължаване на ответника да
заплати съответни суми, след като задължението на ответника да заплати процесните
задължения произтича пряко от сключения между страните договор за наем, който
ответникът не оспорва, че е сключил. На следващо място, сам ищецът представя
фактури, които е издавал във връзка със същите задължения, за които по делото
липсват доказателства, че са погасени чрез плащане от ответника.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
разноски за настоящото производство от 1693,05 лв., от които 393,95 лв. – държавна
такса и 1300 лв. – адвокатско възнаграждение, разноски за обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 1273/2024 г. на СРС от 791,40 лв., от които 40 лв. –
държавна такса и 750 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски от 198 лв. за
изпълнителното производство по изп.д. № 118/2024 г. на ЧСИ Р. В.във връзка с
налагането на допуснатия обезпечителния запор.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД „Р. К.“ ООД, ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 102, да заплати на Е.
Н. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „О. Г.“ № 19, следните суми:
8078,22 лв., от които 7745,10 лв. - наемна цена за периода м. 07-12.2023г. (по
1290,85 лв. месечна вноска) и 333,12 лв. за периода 01-08.01.2024 г., за
ползването на недвижим имот – втори етаж от сграда – Дом 1, находящ се в гр.
С., бул. „М.“ № 18, по договор за наем от 25.07.2019 г., ведно със законната лихва
от 18.01.2024 г. до изплащане на вземането;
1660,03 лв. - неустойка за периода 11.07.2023-08.01.2024 г. върху незаплатените
месечни наемни вноски за периода м. 07-12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Р. К.“ ООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 102, да заплати на Е. Н. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „О. Г.“ № 19, следните суми за разноски:
1693,05 лв. - за исковото производство;
791,40 лв. - за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1273/2024 г. на СРС;
198 лв. - за изпълнителното производство по изп.д. № 118/2024 г. на ЧСИ Р. В.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4