№ 11195
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110168947 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит №
****/01.02.2020 г., сключен между ищеца В. И. К. и ответника „ФИРМА“
ЕООД, а в условията на евентуалност установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит №
****/01.02.2020 г., уреждаща такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредита, клаузата установяваща размера на ГПР по договора и
клаузата за такси за отсрочване на задължението, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 126,45 лева,
недължимо платена по Договор за кредит № ****/01.02.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба – 19.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.02.2020 г. е сключен Договор за кредит №
****/01.02.2020 г., по силата на който ответникът се задължил да предостави
на ищеца 500 лева, при фиксиран лихвен процент 41%, годишен процент на
разходите (ГПР) 49,70 % и обща сума за връщане по договора за кредит –
626,45 лева. Твърди, че съгласно договора, следвало да заплати еднократна
такса за експресно разглеждане в размер на 109,60 лева, разсрочена за
изплащане с погасителните вноски по кредита. Поддържа, че на 13.02.2020 г.
погасил предсрочно кредита, като заплатил сума в размер на 626,45 лева.
Твърди, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че в посочения ГПР не са
включени всички разходи по кредита, съответно ГПР е различен от
действително приложения по кредитното правоотношение. Твърди да е
1
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като сочи, че със
заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена на ПМС № ****/14 г. Счита, че клаузата предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави и на закона, тъй като е
начислена за действия по управлението и усвояването на кредита, в
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди още клаузата да е неравноправна по
смисъла на ЗЗП, тъй като се налагала допълнителна финансова тежест за
потребителя, което не отговаря на изискванията за добросъвестност и се стига
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Оспорва като недействителна и клаузата в договора, установяваща
задължение за заплащане на такса за отсрочване на задължението поради
противоречието й с разпоредбите на чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Моли да бъде
прогласена нищожността на договора за кредит, евентуално нищожността на
клаузите, предвиждащи заплащане на такси, както и ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 126,45 лева – платена без основание.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва
факта, че между страните е сключен Договор за кредит № ****/01.02.2020 г.,
по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата 500 лева, както и
факта, че ищецът е погасил на 13.02.2020 г. предсрочно задълженията по
кредита като е извършил плащания в размер на 626,45 лева, разпределени
както следва: 500 лева главница, 16,85 лева договорна лихва и 109,60 лева
такса експресно разглеждане. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на
процесния договор за кредит, като счита, че не са налице нарушения на
императивните изисквания на ЗПК. Сочи, че в ГПР кредиторът е включил
единствено разходите за възнаградителна лихва, докато таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит представлява допълнителна
незадължителна услуга, предоставена на кредитополучателя по негово искане,
поради което не следва да се включва в ГПР. Счита, че посоченият размер на
ГПР в договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула,
разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Оспорва таксата за
експресно разглеждане да се обхваща от легалната дефиниция за общ разход
по кредита, като твърди, че таксата няма отношение нито към сключването на
договора, нито към усвояването му. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът намира предявените искове за допустими поради наличието на
правен интерес от ищеца с оглед твърденията му за нищожност на клаузи в
потребителски договор и за извършени от него недължими плащания на
основание тези клаузи.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е
2
разпределил доказателствената тежест между страните, както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че сключеният между страните Договор за кредит №
****/01.02.2020 г., евентуално оспорените клаузи, противоречат на
императивните изисквания на ЗПК, респективно – накърняват добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът, респ. оспорените клаузи, са действителни, включително са
договорени индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ответника е
да докаже, че е налице валидно правно основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че между
страните е сключен Договор за кредит № ****/01.02.2020 г., по силата на
който ответникът предоставил на ищеца сумата 500 лева, както и факта, че
ищецът е погасил на 13.02.2020 г. предсрочно задълженията по кредита, като е
извършил плащания в размер на 626,45 лева, разпределени както следва: 500
лева главница, 16,85 лева договорна лихва и 109,60 лева такса експресно
разглеждане.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че процесният Договор за кредит № ****/01.02.2020 г.
предвижда фиксиран лихвен процент 41%, годишен процент на разходите
(ГПР) 49,70 % и обща сума за връщане– 626,45 лева. Срокът за погасяване е
02.03.2020 г. на една погасителна вноска.
Съгласно специалните условия на договора ищецът е задължен да заплати
на кредитора такса за експресно разглеждане в размер на 109,60 лв., която е
включена в погасителния план и се дължи заедно с главницата на падежа.
Според чл. 11 от договора кредитополучателят има право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита, което представлява допълнителна
услуга, която се заплаща съобразно Тарифата на Кредитора.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е
допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От нея се
установява, че без да се включва таксата за бързо разглеждане, ГПР възлиза на
обявения в договора - 49,70%, но при нейното включване, същият се равнява
на 1453,52%. Вещото лице посочва, а и не се спори между страните, че
ищецът е извършил плащания към заемодателя в общ размер от 626,45 лв., без
3
да е налице забава от негова страна, нито удължаване на срока на договора.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение
намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен
процент на разходите, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4
ЗПК, който за съответния период възлиза на 50%. Посоченото в договора
обаче не отразява реалния ГПР, тъй като не включва част от разходите по
кредита, които представляват общи разходи по кредита по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Процесната такса за бързо разглеждане представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като
същата е била изначално известна на кредитора. Видно е, че тази такса е била
начислена още при сключване на договора и е посочена в него. В случая, в
ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно
4
цели заобикаляне на императивните изисквания на закона и умишлено
въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по
кредита.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се
тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е
посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният
му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде
въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от
21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Освен това, съгласно приетата и неоспорена от страните ССчЕ,
действителният ГПР по договора, включващ таксата за бързо разглеждане, е в
размер на 1453,52%, което многократно надвишава законовия максимум
съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК, а именно 50%. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК
клаузи в договор за потребителски кредит, съгласно които ГПР надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, както в случая, се считат за нищожни.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2
на същия член е регламентирано, че той не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Това са
присъщи на кредитора дейности и налагането на такси за извършването им
противоречи на основния принцип на гражданския оборот за добросъвестност
и почтеност. Имайки предвид че част от бизнес модела на финансовите
5
институции, предоставящи малки кредити, е именно бързото одобрение и
изплащане на сумите, то в случая експресното разглеждане на заявката за
сключване на договор представлява дейност, свързана с усвояването и
управлението на кредита и не може да бъде допълнително таксувана от
кредитора. Следователно налагането на процесната такса е в пряко
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е недействително.
По отношение на таксата за удължаване на срока за връщане на кредита
съдът също намира, че тя представлява средство за скрито оскъпяване, тъй
като по своята същност представлява неустойка за забава. Уговарянето на
подобна неустойка пряко противоречи на чл. 33 от ЗПК, съгласно който освен
законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
кредиторът няма право на друго обезщетение. По този начин кредиторът си
набавя допълнителни плащания извън предвиденото в закона обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което води до нищожност на чл. 11 от
договора и на това основание.
Потребителят следва да заплати такси с неясна насрещна престация,
които по същността си представляват допълнително оскъпяване на кредита, и
няма доказателства той да е разполагал с каквато и да е възможност да
повлияе върху тяхното съдържание. Не е ясно и какъв е начинът за определяне
на размера им. С така уговорените такси се постига увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели
заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК и
се нарушава чл. 11, ал. ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочените клаузи са неравноправни
съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, като не се доказва от
ответника те да са уговорени индивидуално.
Предвид изложеното съдът намира, че Договор за кредит №
****/01.02.2020 г. е нищожен като противоречащ на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ищецът е заплатил изцяло
задълженията си по договора за кредит, като стойността на оскъпяването
възлиза на 126,45 лв. Тази сума е платена при начална липса на основание въз
основа на нищожен договор, поради което тя подлежи на реституция.
Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумите от: 130
лв. - държавна такса и 400 лв. – депозит за ССчЕ. На основание чл.38, ал.2, във
6
вр. ал.1, т. 3 от ЗА на адвокат М. Д., оказал безплатна правна помощ, следва да
се присъди сумата от 400 лв. за възнаграждение, което съдът определи на осн.
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и като
съобрази материалния интерес, сложността и обема на делото.
Съдът констатира, че ответникът е останал задължен за разноски за
възпроизвеждането на хартиен носител за насрещната страна на документите,
изпратени от него по делото в електронна форма на основание чл. 102з, ал. 3
ГПК. Преписите са на стойност 3,50 лв. Поради това на основание чл. 77 ГПК
той следва да бъде осъден да заплати тези разноски с определение,
инкорпорирано в настоящото решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по предявения иск от В. И. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., срещу „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от З.Р., Договор за
кредит № ****/01.02.2020 г., сключен между ищеца и ответника.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от З.Р., да заплати на В. И. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 126,45
лв., като платена без основание във връзка с Договор за кредит №
****/01.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от З.Р. да заплати на В. И. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следните
разноски по делото: 130 лв. - държавна такса и 400 лв. – депозит за ССчЕ
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от З.Р. да заплати на адвокат М. Д. – САК,
личен номер **********, с адрес гр. С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
от ЗА, сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 102з, ал. 3 ГПК
„ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от З.Р. да заплати по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 3,50 лв., представляваща разноски за възпроизвеждането на
хартиен носител на електронни документи, изпратени от него по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8