Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на тридесети март 2022г., в състав:
Административен съдия: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретар Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1617/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, вр. чл.190 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на „Барловенто“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Габрово“ № 16,
представлявано от управителя В. Б., против Заповед № 1783/29.06.2021г. на
Зам.кмет на Община Варна, с която е разрешено на „Динесо“ ЕООД и „Балчик
Плаза“ ООД, като собственици на ПИ 10135.2570.13 по КК на гр.Варна, к.к. “Св.
Св. Константин и Елена“ /“Слънчев ден“/, прокарване на временен път с ширина
3.50 м. през изграден на място път в ПИ 10135.2570.14, собственост на
„Барловенто“ ООД, покрай южната му граница, с общо
засегната площ 1 095 кв.м., обозначен със зелени линии на скица №
328/22.06.2021 г., неразделна част от заповедта.
В жалбата, по подробно изложени съображения се поддържа незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди: изначална порочност на производството, тъй
като преписката е по заявление с искане за учредяване на право на преминаване,
а по същество с оспорената заповед е допусната процедура по прокарване на
временен път;
посочени са и двете хипотези на чл.190 ал.1 и 2 от ЗУТ, а същите предвиждат
различни материално-правни предпоставки. Излага се, че от данните по преписката, както и от
представените доказателства не може да се установи кумулативно наличие на
нормативно посочените в разпоредбата на чл.190 от
ЗУТ изисквания;
налице е неправилно позоваване от административния орган на Заповед №
РД-02-14-809/23.12.2004г. на МРРБ и Заповед № 0458/10.03.2005г. на Кмета на
Община Варна, тъй като със същите не е одобрена улична регулация от т.1 до т.4,
а само се заличава отреждането „за хотел“ и се прави ново „за жилище“; не са налице регулационни предвиждания; засяга се значителна част –
¼ от обема на имота, с което е нарушен и принципът в чл.6 от АПК;
засягат се тревни площи; не е
налице и необходимост от прокарване на временен път – не е
доказно съществуването на законен строеж в имота на заявителя, до който да е
необходим достъп, като е налице
възможност за друг достъп до имота, който в момента съществува. Сочи се отсъствието на търсено
преди това съгласие от собствениците на обслужващия имот по чл.190 ал.6 от ЗУТ
и отговор от същите с нотариална заверка на подписите, за да е налице основание
за пристъпване към процедура по прокарване на временен път. Навеждат се твърдения и за
нецелесъобразност поради наличие на свлачище в района, което ще застраши живота
и здравето на преминаващите, както и че посоченият временен път ще затрудни
изпълнението на инвестиционните намерения на собствениците на имота. Същият ще
препятства и прокарването на подземни проводи за които е бил учреден сервитут в
имота.
С молба от 18.08.2021г. /л.36 от
делото/ от жалбоподателят се навеждат допълнителни твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед: за нарушение на чл.15 ал.2 т.3 от АПК поради липса на мотиви; имотът на заявителите е урегулиран с ПУП-ПР и ПЗ
със Заповед № РД-02-14-809/23.12.2004г. на Кмета на Община Варна, като част от
УПИ 1-118, 119 кв.1 по плана на к.к. “Св.Константин и Елена“, поради което въпросът с достъпа следва да е разрешен; при
постановяване на заповедта не е съобразено от органа наличието на строителна
забрана в района, поради свлачищни процеси.
На изложените основания се
претендира отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, по съществото на спора и в
депозирани писмени бележки, чрез пълномощник адв.Н.Т. жалбата се поддържа на
изложените в нея основания, като се моли нейното уважаване и присъждане на
съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Допълнително се твърди неучастие на заинтересована
страна – собственик на ПИ 12 и засягане с одобрения път на тротоарни площи. По
съществото на спора е направено искане по реда на инцидентния контрол съдът да прогласи за нищожна Заповед № 0458/10.03.2005г. на Кмета на Община Варна, тъй като същата не отговаря на
изискванията на чл.129 ал.3 от ЗУТ и не може да произведе правно действие.
В последното съдебно заседание се явява представляващият
дружеството-жалбоподател, който по съществото на спора заявява, че се
присъединява към изложеното от пълномощника адв.Т., като допълнително сочи, че
във всички случаи, в които в ПИ 13 е имало МПС, то те са минавали през трасето
през „Слънчев ден“. Моли уважаване на жалбата.
Ответникът – Заместник
кмет на Община Варна, чрез процесуален представител ю.к.П. в съдебно заседание
и в депозирани подробни писмени становища, оспорва жалбата и моли същата да се
отхвърли като неоснователна. Счита заповедта за законосъобразна като издадена от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на
материалния закон, и при наличие на доказана нужда от временен път, предвид и
необходимостта от транспортен достъп до имота на заявителите. Излага, че в случая
безспорно е налице хипотезата на прокарване на
временен път, съгласно уточняваща молба на заявителите и предвид
изрично поискания от тях транспортен достъп. Сочи, че определеното
със заповедта трасе за временен път е икономически най-изгодно и лесно за
изпълнение на място, тъй като теренът е равен и се минава по изграден на място
път, като се засяга само един имот. В тази връзка моли да не се кредитира
изразеното особено мнение на в.л. Й.К. от състава на тройната СТЕ. Претендира
присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, като моли съдът
да присъди такъв в минимален размер, съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите
страни – „Динесо“ ЕООД и „Балчик плаза“ ООД, в съдебно заседание и в депозирани
по делото становища и писмени бележки, чрез пълномощници - съответно адв.Р.Д.-К. и адв.К.Д., оспорват
жалбата и молят същата да се отхвърли като неоснователна. Твърдят, че заповедта на зам.кмета на общината е
издадена при установена нужда от изграждане на временен път, поради липса на
друг такъв, осигуряващ достъп до имота, съобразно подадена и в хода на
административното производство уточняваща молба към заявлението. Сочат, че достъпът до ПИ
10135.2570.13 никога не се е осъществявал през ПИ 10135.2570.78 или през ПИ
10135.2570.80, каквито възражения се поддържат в жалбата. Процесната заповед е
продиктувана от необходимостта дружествата да експлоатират понастоящем реално
имота, поради липса на друг достъп до него; с проектираният такъв не се засягат
заварени сгради и постройки. Твърди се, че няма свлачище в района – активно или
неактивно такова; имотът е обследван и е направена преценка от експерти, че е
годен да служи за транспортен достъп, като освен това същият вече е обременен от
учреден в имота сервитут-
тръба, която захранва жилищна сграда № 6. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени в
хода на административното производство. Твърдят, че този достъп е най-икономичния, удобен и лесен
за изпълнение на място,
съобразно и преобладаващото становище на вещите лица. В случая част от проектираният път
представлява и към настоящия момент улица, съобразно улична регулация от т.1 до
т.4, осигуряваща транспортен достъп и трябва само да бъде продължена, за да
обслужва и ПИ 10135.2570.13.
Претендират присъждане
на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
След преценка
възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта:
Дружеството - жалбоподател
„Барловенто“
ООД е
уведомено за издаване на процесната Заповед № 1783/29.06.2021г.
на Зам.кмета на Община Варна на 01.07.2021г.,
видно от приложеното с административната преписка /л.31 от преписката/ известие
за доставяне. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно
производство, е депозирана пред ответника на 14.07.2021г., тоест, спазен е
установеният в чл.215, ал.4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване.
Предвид това и като депозирана от лице с правен интерес – адресат на заповедта,
пред надлежния съд, същата се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Пред настоящата
съдебна инстанция дружеството - жалбоподател се легитимира като собственик на
ПИ с идентификатор 10135.2570.14 по КККР на гр.Варна, който попада в трасето
на одобрения със заповедта временен път, въз основа на представеното с жалбата Постановление
за възлагане на недвижим имот от 30.07.2018г. на ЧСИ № 718, с район на действие
ОС-Варна
Административното
производство пред ответника е започнало по повод Заявление рег.№ АУ021483ВН/26.02.2021г.
/л.86/ на заинтересованите лица „Динесо“ ЕООД и „Балчик плаза“ ООД за
започванена процедура за учредяване право на преминаване през чужд поземлен
имот. Посочено е, че дружествата са съсобственици на ПИ с идентификатор 10135.2570.13, съгласно Постановление за възлагане на
недвижим имот от 02.10.2018г. на ЧСИ № 718, с район на действие ОС-Варна, но
тъй като нямат достъп до имота, молят да се осигури такъв през ПИ с
идентификатор 10135.2570.14, тъй като видно и от ПУП-а, за имота е предвидена улична регулация от
о.т.1 до о.т.4 и пешеходна алея, улицата съществува на място и съставлява най-целесъборазният и икономичен
вариант за достъп. Към заявлението са приложени цитираното Постановление на ЧСИ
и скица.
Заявлението на „Динесо“
ЕООД и „Балчик плаза“ ООД е разгледано на 25.03.2021г. на заседание на Общинската
Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване
право на преминаване и прокарване на временен път /ще се изписва по-долу като
Общинска Комисия по чл.190-192 от ЗУТ/. Изложени са мотиви, че за територията
нява влязъл в сила ПУП-ПУР. Със Заповед №
РД-02-14-809/23.12.2004г. на МРРБ и Заповед № 0458/10.03.2005г. на Кмета на
Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-118,119 в к1, пешеходна алея и улична
регулация от о.т. 1 до о.т. 4 по плана на к.к „Св.Св.Константин и Елена“
/“Слънчев ден“/ - съществуващ път. Със Заповед № РД-02-14-2113 от 24.08.2012г.
на МРРБ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-7, 8, 9, кв.1 на к.к „Св.Св.Константин и
Елена“ /“Слънчев ден“/, като в графичната част на имота е обозначена
проектирана улица – тупик с о.т. 1-2-3-4 по заповедта от 2004 и 2005г. Посочено
е, че искането следва да се разглежда като процедура за прокарване на временен
път, тъй като заявлението е за транспортен достъп.
В резултат на горните съображения Общинската Комисия по чл.190-192 от ЗУТ е приела
решение да се допусне процедура за прокарване на временен път до ПИ 10135.2570.13
по
КК на гр.Варна к.к „Св.Св.Константин и Елена“ през ПИ 10135.2570.14, с
ширина 3,50 м. по съществуващ на място път /и съгласно влязъл в сила ПУП-ПРЗ/,
като засегнатата площ от ПИ 10135.2570.14 е 696 кв.м.
Комисията е
разпоредила заинтересованите лица да се уведомят за взетото решение като им се
даде възможност да направят възражения, ако имат такива.
На основание чл.26 от АПК до заявителите и до „Барловенто“ ООД, като заинтересовано лица е изпратено
писмо рег. № АУ021483ВН_001ВН/31.03.2021г.
/л.71/, с което последните са уведомени за откриване на процедурата по
чл.190 от ЗУТ, като е възпроизведено
съдържанието на решението и мотивите към него на Общинската Комисия по
чл.190-192 от ЗУТ.
В указания срок, на
07.04.2021г. е постъпило възражение № АУ021483ВН_ 002ВН /л.63/ от „Барловенто“ ООД, с което е
изразено несъгласие с издаването на заповед за прокарване на временен път до ПИ
10135.2570.13, тъй като не се установява кумулативното наличие на посочените в
нормата на чл.190 ал.1 от ЗУТ законови предпоставки. В случая не са налице регулационни предвиждания, които
законодателят е въвел като критерии, а е формирано временно решение в полза на
ПИ 10135.2570.13; Не е налице обоснована необходимост от транспортен достъп,
респ. от прокарване на временен път, предвид начина на трайно ползване на имота
„за хотел“; Налице са други възможности за осигуряване на достъп до имота;
налице е активно свлачище в съседен имот - ПИ 10135.2570.11.
На 21.04.2021г. от
заявителя „Динесо“ ЕООД е подадена молба рег.№ АУ021483ВН_003ВН до Общинската Комисия
по чл.190-192 от ЗУТ, с която се иска по преписката да бъде приложено и взето
под внимание Експертно становище от инж.Г.Тодоров, придружен с графична част,
относно необходимостта от прокарване на временен път, осигуряващ транспортен
достъп до ПИ 10135.2570.13.
Постъпилото от
„Барловенто“ ООД възражение и представеното от заявителя Експертно становище са
разгледани на заседание на Общинската Комисия по чл.190-192 от ЗУТ, резултатите
от което са обективирани в Протокол № 4/22.04.2021г. Комисията не е уважила
възражението за промяна трасето на временния път през ПИ 80. Приела е, че определеното трасе за временен път през ПИ 14
е най-икономично, най-изгодно и лесно за изпълнение на място, тъй като теренът
е равен и се минава през изграден на място път /съгласно влязъл в сила ПУП-ПРЗ
по улична регулация с о.т.1-о.т.4/, без да се засягат допълнителни насаждения и
подобрения, а единствено се удължава трасето на временния път до имота на
заявителите.
Решението на Комисията
е съобщено на заинтересованите лица с писмо рег.№ АУ021483ВН_004ВН/11.05.2021г.
/л.53/, като отново е дадена възможност за възражения в 7-дневен срок.
Взето е решение /4-3
от Протокола/ от Район Приморски да се изиска копие от ПУП-ПРЗ за ПИ
10135.2552.2733, а така също и копие от архитектурен проект и ситуация за
построената в имота жилищна сграда, след което преписката да се докладва повторно.
Отново е постъпило такова от „Барловенто“ ООД /л.47/. В същото са доразвити
предходните съображения, като допълнително е посочено, че не става ясно каква
процедура е започната – дали за учредяване право на преминаване /както е
поискано в заявлението/ или за прокарване на временен път /както е приела
Комисията/; че със заповедите на МРРБ и на Кмета на Община Варна, съответно от
2004г. и 2005г. не е одобрено изграждането или отреждането на „съществуващ
път“, а само се заличава “за хотел“ УПИ І-118, 119 и се отрежда „за жилище“.
От заявителя „Динесо“
ЕООД по преписката е постъпила уточняваща молба рег.№ АУ021483ВН_007ВН/08.06.2021г.
/л.40/, съгласно която подаденото Заявление рег.№ АУ021483ВН/26.02.2021г. е за
осигуряване на транспортен достъп до ПИ 10135.2570.13 и в този смисъл за
временен път по реда на чл.190 от ЗУТ. Посочено е, че по настоящем дружествата
заявители не могат да експлоатират реално имота си, поради липсата на какъвто и
да е достъп до него.
На заседание на
Общинската Комисия, проведено на 10.06.2021г. /л.36/, е взето Решение № 5-5 по
Протокол № 5/10.06.2021г., с което постъпилото възражение не е уважено.
Общинският колективен орган е мотивирал решението си с това, че определеното
трасе за временен път през ПИ 14 е най-икономично, най-изгодно и лесно за
изпълнение на място, тъй като теренът е равен и се минава през изграден на
място път без да се засягат допълнителни насаждения и подобрения /и съгласно
влязъл в сила ПУП-ПРЗ по улична регулация с о.т.1-о.т.4/.
До Кмета на Община
Варна е отправено предложение да се издаде заповед по чл.190, ал.1, ал.2 вр.
ал. 6 от ЗУТ. А страните са уведомени за взетото решение.
Основавайки се на приетото от Комисията решение по
т.5-5 от протокол № 5/10.06.2021г., с разпоредителната част на оспорената
Заповед № 1783/29.06.2021г. Заместник Кметът на Община Варна - П.Х.П. е разрешил
на „Динесо“ ЕООД и „Балчик
Плаза“ ООД, като собственици на ПИ 10135.2570.13 по КК на гр.Варна, к.к. “Св.
Св. Константин и Елена“ /“Слънчев ден“/, прокарване на временен път с ширина
3.50 м. през изграден на място път в ПИ 10135.2570.14, собственост на
„Барловенто“ ООД, покрай южната му граница, с общо
засегната площ 1 095 кв.м., обозначен със зелени линии на скица № 327/22.06.2021г., неразделна част от заповедта.
След уведомяване на заинтересованите лица за
издаване на акта своевременно е предприето неговото оспорване по съдебен ред от
„Барловенто“ ООД.
С жалбата и в хода на съдебното производство от
жалбоподателя са представени документи, от които се установава, че във връзка с
постъпило Становище, изготвено въз основа визуален оглед, по настояване на Ф.Р.
– управител на „Светик-Холдингс“ ООД, на 26.08.2019г. до Кмета на Община Варна,
управителя на „Геозащита“ ЕООД-Варна и управителя на „В и К“ Варна е постъпило
писмо от Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството за проява
на свлачищни процеси в близост до и за регистрирано активно свлачище в ПИ
10135.2570.11 в района на х-л „Порт Палас“ к.к. „Св.Св.Константин и Елена“,
като се обръща внимание, че всички дейности свързани с изпълнение на геозащитни
мерки и дейности, или със строителство на сгради и съоръжения в имотите,
попадащи в регистрирания свлачищен район, се извършват само след
предварително съгласие по реда на чл.96 от ЗУТ.
Представена е и Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г.
на Министъра на МТРС /л.87/, с която е наложена строителна забрана в
свлачищните райони на териториите на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна,
до извършването на съответните укрепителни дейности.
От заинтересованите лица „Динесо“ ЕООД и „Балчик
Плаза“ ООД са представени: Договор за учредяване на сервитут – право на
прокарване на отклонение от сондажа за минерална вода /чл.193 ал.1 от ЗУТ/ с
нотариална заверка на подписите /л.146-150/ и доказателства за вписването му в
Агенция по вписванията - справка № 850606/21.07.2021г. /л.58/, съгласно които
учредителят – „Барловенто“ ООД, в качеството си на собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2570.14 учредява безвъзмездно и безсрочно в полза на
приемателя „Светик-Холдингс“ ООД, с управител Ф.Р. право на прокарване на
водопровод за топла минерална вода за ПИ
10135.2570.12, с подробно описание на площи, квадратура на сервитута и размер
на тръбите, съобразно приложена към договора схема.
От същите страни е представен Протокол № 18 от
проведено на 13.10.2004г. заседание на Общински съвет – Варна /л.71/,
видно от който с Решение № 1016-4 е съгласуван ПРЗ за УПИ І-1;118, 119, 120 „за
хотел“ и улична регулация от о.т.1 до о.т.4, при съответните одобрени
условия и спазване на изискванията определени от МРРБ с писмо от 08.06.2004г.
Видно от Обяснителна записка към него /л.72/ по създадената улична регулация от
о.т.1 до т.4 улицата включва места за паркиране, пешеходни тротоари, крайбрежна
алея и брегозащитно съоръжение. Приложена е и Заповед №
РД-02-14-809/23.12.2004г. на МРРБ, с която въз основа взетото по Протокол №
18/13.10.2004г. решение на ОбС-Варна и
други предхождащи актове, се одобрява ПУП-ПРЗ на урегулиран ПИ І-118, 119 за
хотел в кв.1, съгласно приетата графична част от документацията /л.75/,
неразделна част от заповедта, в която е отразена улична регулация от о.т.1
до о.т.4.
Представена е и Заповед № 0458/10.03.2005г. на
Кмета на Община Варна /л.69/, с която във връзка с постъпило искане от „Стария
Пловдив“ АД и на основание чл.39 ал.3 и ал.4 от ЗУТ е наредено извършване на
служебна промяна на ПРЗ на част от територията на „Слънчев ден“, кв.1 УПИ
І-118,119, пешеходна алея и улична регулация от о.т.1 до о.т.4, одобрен със
Заповед № РД-02-14-809/23.12.2004г. на МРРБ, като се заличи отреждането „за хотел“ на УПИ І-118, 119.
Същата заповед е представена и от жалбоподателя, но
с допълнено съдържание „..и се отреди за жилище.“ /л.90/.
По искане на страните и за изясняване на фактите по
делото е допуснато изготвянето на две съдебно-технически експертизи – основна и
тройна такава. От заключението по основната експертиза, поддържана и в съдебно
заседание, на вещото лице инж.Й.А. /л.172-189 от делото/ се установява, че имоти с идентификатори 10135.2570.13 и 10135.2570.14 попадат в урбанизирана територия с начин
на трайно ползване по одобрена кадастрална карта - за друг вид застрояване. За същите
няма одобрени ПУП-ПР или ПУП-ПРЗ за отрежадането им
поотделно. За имоти 10135.2570.12 и 10135.2570.13
общо е отреден УПИ 1-118,119, кв.1, к.к. „Слънчев ден“, одобрен със Заповед № РД-02-14-809/23.12.2004г. на МРРБ /л.70/ и изменен в частта за застрояването със Заповед № 0458/10.03.2005г. на Кмета на община Варна /л.69/.
В източната част в границите на ПИ 10135.2570.14 е предвидена улична отсечка между о.т. от 1 до 4 /червени линии/, видно от скица № 327/22.06.2021г. на Община Варна на 4 от
административната преписка/.
Вещото лице дава заключение, че
имот с идентификатор
10135.2570.11, находящ се северно от процесните
имоти, във връзка с констатираните свлачищни процеси през 2001
- 2005г. в района на
територията на „Слънчев ден“, е включен в списъка на
свлачищата - VAR 06.10135.04 - 16,
17, 18. Но за
процесните имоти с идентификатори
10135.2570.13 и 10135.2570.14 не е установен изричен административен акт за строителна забрана.
Сочи, че имот с идентификатор 10135.2570.14 по
своето фактическо състояние представлява асфалтирана отсечка до западната
граница на имот с идентификатор 10135.2570.12, а останалата част представлява
плочници и озеленяване. За онагледяване на това обстоятелство, представя 19 бр. снимки на процесното трасе.
При извършената проверка на
действащата кадастрална карта
и ПУП-ПРЗ на к.к.“Св.Св.
Константин и Елена“
/Слънчев ден/ е констаирала, че за имот с идентификатор № 10135.2570.13 няма достъп до улична
отсечка. Дава
заключение, че най-икономичният
вариант за осигуряване на такъв достъп - временен път именно този определен със
Заповед № 1783/29.06.2021г., тъй
като трасето преминава по вече създадена инфраструктура и не се налагат допълнителни строителни дейности. При обследване на други
технически възможности заявява, че същите не са възможни или подходящи, поради
следното:
-Имот с идентификатор 10135.2570.80 граничи с пътя
Варна-Златни пясъци /ПИ 10135.2570.53/, но денивелацията на имота е около 5
метра, която трудно
може да бъде преодоляна за осигуряване на транспортен достап и на място представлява гора. Отделно от това границата между него ПИ 10135.2570.14
представлява подпорна стена /укрепително съоръжение/ с височина повече от 3
метра, онагледено на
представените снимки и с извадка от кадастралната карта с аерофото изображение
Приложение 1 към заключението;
-По отношение на имот с идентификатор 10135.2570.94 и
10135.2570.95 също е невъзможно осигуряване на по-икономичен
достъп до имот с идентификатор 10135.2570.13, тъй като достъпът до имоти 10135.2570.95, 10135.2570.94 се осъществява от главния
път Варна-Златни пясъци /обозначен с червена
стрелка на Приложение № 2/ и за да се достигне до
границата с имот с идентификатор 10135.2570.13 пътната отсечка изградена на
място става с дължина над 700 м. - почти двойно на трасето
определено с оспорената заповед и би определило временен
път с площ над 2 дка.
Вещото лице сочи,че съобразно
представените по делото документи /извадка от подземен кадастър /водопроводно отклонение/ и договор за
учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от сондаж за
минерална вода/ в границите на имот с идентификатор
10135.2570.14 са изградени комуникации. В този смисъл дава заключение, че прокарването на временния път не би
засегнало никакви подземни комуникации, тъй като за същия не се налага
фактическо прокарване /земекопни работи, унищожаване на разстителни видове,
полагане на настилки и др./, предвид това, че трасето
попада изцяло върху асфалтирана алея и в най-западната част върху пешеходна
алея покрита с тротоарни плочи. Сочи, че трасето не
попада върху външните части от съоръженията /шахти/, както не засяга дървета и декоративни храсти. Констатирала е засадени в имот с идентификатор 10135.2570.14 единични високостеблени растения, които обаче са разположени в западната част на имота и в
непосредствна близост до северната му граница, поради което не се засягат
от процесното трасе на временния път. Дава заключение същото така, че с
трасето по оспорената заповед не
се засягат сгради, бетонови конструкции, както и други естествени и изкуствени
прегради. Изразила е
становище, че не са необходими
никакви строителни дейности за прокарването на временният път по процесната
заповед.
Към заключението е представена и
скица - извадка от действащата кадастрална карта
/черни контури/ с нанесено трасето на временния път с червени щрихи, а със син цвят са обозначени съоръжения /шахти/ и растителност.
В съдебно заседание вещото лице А.
поддържа даденото заключение. Уточнява, че във връзка с обстоятелството дали
имотът предмет на учредения временен път попада в свлачищна зона, е дала
заключение въз основа представените по делото доказателства, като не е
извършвала допълнителна проверка в „Геозащита“ . Заявява, че алеята е с обръщач
/отбелязан със син цвят на скицата към заключението/ и около него са
разположети 3-4 нискостеблени дървета.
Жалбоподателят „Барловенто“
ООД чрез своя пълномощник е оспорил заключението на експертизата, поради което
съдът е допуснал да се изготви тройна такава, която да даде заключение по
същите въпроси, като за отговора по т.3 извърши справка в „Геозащита“
ЕООД-Варна.
Вещите лица по
тройната ССЕ дават заключение /л.229-240/ идентично с първоначалното
такова по отношение въпросите: за статута на имота; наличието на ПУП по
отношение ПИ 13 и ПИ 14; относно липсата на достъп към настоящия момент до
ПИ 13 по действащата кадастрална карта и наличието на проектирана нова улица по
приет, но неприложен ПУП по заповедите от 2004 и 2005г., предвиждащ лице на
този имот към улица;
относно това, че с прокарване на временния път се преминава над
съществуващи подземни съоръжения - водопровод нанесен на скица с нанесени ППС
от Община Варна /л.144 от делото/,
дъждовна канализация заснета на място,
топлопровод PPR DN 90,
съгласно Договор за учредяване на сервитут
и шахти заснети на място.
Експертите, по т.3 от задачите посочват, че от „Геозащита“ ЕООД – Варна са
получили три различни писмени отговора изх. №
ИГП-52/03.02.2022г., изх. № ППР- 57/08.02.2022г. и изх. № 83/16.02.2022г., които прилагат за сведение към заключението.
След обследване на
място и извършени геодезически измервания вещите лица са
разработили четири
варианта за достъп до ПИ 10135.2570.13 (Приложения 1 , 2, 3 и 4). Уточняват, че правото на преминаване предложено във варианти 1, 2 и 3
е с минимална широчина на платното 5 м /по
една лента за движение във всяка посока по 2,5 м/. Във
вариант 4 е предложено широчината на правото на преминаване да е 3,50 м и да
завършва с обръщач. Постигнали са съгласие, че вариант за достъп до ПИ 10135.2570.13 с автомобили е невъзможен само през ПИ
10135.2570.80, поради голямата денивелация на терена, както и че ако правото на транспортен достъп за ПИ 10135.2570.13
се учреди по вариантите, предложени от дружеството-жалбоподател през ПИ
10135.2570.94 и ПИ 10135.2570.95 се засягат два имота, а по оспорената заповед само един - ПИ
10135.2570.14.
Дали са заключение, се с приетият проект на транспортен достъп
през ПИ 10135.2570.14 се засяга стоманобетонна колона на портал на вход в
източната граница на трасето, бетонови бордюри на асфалтова алея, 3 бр.
иглолистни храсти, извършено озеленяване с поливна система и пешеходна алея с
настилка от тротоарни плочи /в най-западната
част/, поради което при изпълнение на същата ще се наложи
тяхното премахване, преместване или реконструиране.
Посочено е, че за експлоатацията на
сградата, построена в ПИ 10135.2570.12 се използва и е предвидено да се
използва достъп през ПИ 10135.2570.14.
От включения в състава
на тройната СТЕ в.л. инж.Й. К., поради непостигане на съгласие между трите вещи
лица по въпросите по т.5 и т.8, свързани с това кой от вариантите е
най-икономичен, е постъпило допълнително становище /л.234/. В същото в.л. К.
сочи, че за него най-икономичния вариант /без да се взема предвид наемната
цена/, е този по Приложение 3, който преминава през ПИ
10135.2570.94, ПИ 10135.2570.95 и ПИ 10135.2570.80, тъй като правото на преминаване през този имот ще се осъществи изцяло
през съществуваща и поддържана инфраструктура – алея с двупосочно автомобилно
движение, без никакви строителни работи. Изразил е становище, че
осъществяването на достъп по улица с ширина 3.5м. е недопустимо, като в съдебно
заседание сочи, че в момента, движението по съществуващият път в ПИ 14 се
осъществява двупосочно.
От останалите две вещи лица, включени в състава на тройната ССЕ – инж.Й.А.
и инж.Р.П., е формирано и депозирано Становище и особено мнение /л.235/. В
същото по т.1 от заключението изразяват становище, че със Заповед
№ 0458/10.03.2005г. на Кмета
на община Варна, не се изменя уличната регулация от о.т.1 до 4, а само
отреждането на УРИ І – 118, 119. По т.3 неточно е посочено, че са получени три
различни отговора. Получените първи два отговора са били с противоречиви данни,
поради което е изискано трето, уточняващо писмо, даващо отговор на въпроса по
т.3. Двете вещи лица по т.5 изразяват категорично становище, че
най-икономичният вариант е този по оспорената заповед. Още повече, че не е
налице нормативна уредба за прокарване на временни пътища. По това твърдение в
съдебно заседание доуточняват, че не е налице изрична такава уредба и в този
смисъл временните пътища следва да съблюдават общата уредба, според която
пътищата не могат да бъдат с ширина по-малко от 3.50 м.
Двете вещи лица сочат, че следващият вариант, който се доближава до трасето
по оспорената заповед е този по Предложение № 4, но с него се засяга и още един
имот – ПИ 10135.2570.12. Заявяват, че останалите
варианти засягат повече поземлени имоти и предлагат по-дълги трасета, с
по-голяма площ, което ги прави по-неикономични варианти.
От дадените в с.з. обяснения става ясно че варианта по Предложение № 1,
следва трасето по заповедта, но не е проектирано по намиращата се на място
асфалтова линия, а е преместено на север, под подпорната стена, за да не се
засяга наличните шахти.
В съдебно заседание също така вещите лица сочат, че има грешка в
пресмятанията по отношение площта на засегнатите имоти по Предложения 1, 2 и 3,
като реално засегнатата такава, би била по-голяма от вписаната.
От приложените към заключението на тройната СТЕ писма от „Геозащита“ ЕООД и
скицата към тях /л.241-244/, е видно, че информацията дадена с тези от
03.02.2022г. и от 08.02.2022г. е обобщена в писмото от 16.02.2022г. и се свежда
до следното: районът, в който се намират ПИ с идентификатори 10135.2570.13,
10135.2570.14 и 10135.2570.11, попада в
зона с наложена строителна забрана със Заповед № РД-02.14-300/21.04.1997г. на
МТРС-София /л.87 от делото/; ПИ с идентификатори 10135.2570.13 и
10135.2570.14 не са засегнати от активни съвременни свлачищни процеси;
ПИ с идентификатор 10135.2570.11 е засегнат от
активни съвременни свлачищни процеси, с описани регистрационни номера на
свлачищата.
Предвид гореустановеното фактическа обстановка, отнесена към приложимата
нормативна уредба, преценка на възражевията на страните и след извършената
служебна проверка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на акта:
Обжалваната по делото Заповед № 1783/29.06.2021г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – Заместник кмет на Община Варна, който е бил надлежно овластен от Кмета на общината
за това със Заповед № 0415/06.02.2019г. /л.78 от преписката. Делегирането на правомощия е направено от компетентен
орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ,
вр. с чл.190 ал.6 от ЗУТ.
Предвид горното съдът намира, че
обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност.
По процесуалната законосъобразност на акта:
Процесната заповед отговаря и на общите изисквания за форма на
индивидуалните административни актове по чл.59 ал.2 от АПК, вр. с чл.213 от ЗУТ, като е посочен издателят на акта, неговият адресат,
фактическите и правни основания за издаване на заповедта, срок на действие, разпоредителна
част и графична част, като е налице кореспонденция между тях. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на мотиви за
издаване на оспорения акт. Освен, че заповедта съдържа изрични основания за
издаването й, в т.ч. описание на фактическа обстановка и правни изводи, в
същата е налице и позоваване на актовете, които я предхождат и са обусловили
нейното издаване – решенията на Общинската комисията по ч.190 и чл.192 от ЗУТ.
Като неоснователно се преценява от настоящия състав на съда и твърдението
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, поради изначално опорочена
процедура. Действително в подаденото от заинтересованите лица заявление е
посочено, че искането е за учредяване на право на преминаване през чужд
поземлен имот без път. Това обаче по никакъв начин не е довело до подмяна
волята на заявителите, а в последствие и до нарушаване правото на защита на
засегнатото дружество – жалбоподател и това е така, поради следното: На първо
място самото заявление е бланково и автоматично в заглавието му е генерирано,
че е за право на преминаване. Изрично обаче от причините за подаването му,
описани в същото от заявителите, става ясно, че се касае за необходимост от
осигуряване на транспортен достъп, по предвидена по ПУП улица, т.е. поискано е
осигуряване на временен път. По този начин е възприето искането и от Общинската
комисия по чл.190 от ЗУТ, като още в Протокола от заседанието на 25.03.2021г.
/л.75/ е посочено, че същото следва да се разглежда като процедура за
прокарване на временен път. По този ред е процедирано в хода на цялото
административно производство. По този начин го е възприел и жалбоподателя, като
видно още от първото подадено от него възражение от 07.04.2021г. /л.63/, същият
е възразил именно срещу издаване на заповед за прокарване на временен път.
Следва да се отбележи, че в тази насока е постъпила и изрична уточнваща молба
от заявителите /л.40/.
От горното следва, че административното производство е започнало,
процедирано е и е приключило по реда на чл.190 от ЗУТ.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че в хода на
производството пред ответника е осигурена възможност на всички заинтересовани
лица да упражнят процесуалните си права в пълен обем, от което същите са се
възползвали чрез подаване на становища, доказателства и възражения.
Горното навежда на извод, че не са налице основания за отмяна на заповедта
по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК.
По материалната законосъобразност на акта:
Оспорената Заповед № 1783/29.06.2021г. е издадена с правно основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ. Според ал.1
когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти
имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити,
общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до
съответните имоти. А съобразно ал.2 при нужда
временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни
образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове,
както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план
От събраните по делото доказателства и от заключенията както на
първоначалната, така и на тройната СТЕ по категоричен начин се установява, че съобразно
действащата КК и одобреният със Заповед № РД-02-14-809/23.12.2004г.
на МРРБ ПУП-ПРЗ на к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, за имот
с идентификатор № 10135.2570.13 няма достъп до улична отсечка. Има
проектирана нова улица по приет, но неприложен ПУП по заповедите от 2004
и 2005г., предвиждащ лице на този имот към улица. Т.е. до имота на заявителите
няма никакъв транспортен достъп, при безспорна нужда от такъв.
В този смисъл неоснователно, жалбоподателят твърди, че неправилно
административният орган се е позовал на цитираните заповеди от 2004 и 2005г.
Уличната регулацията е предмет на разработки и съгласувания, предхождащи
Заповед № РД-02-14-809/23.12.2004г. на МРРБ. Отразена е в графичната част на
заповедта, както и в действащата кадастрална карта. Със Заповед №
0458/10.03.2005г. на Кмета на Община Варна, е налице изменение на тази заповед,
но то не касае уличната регулация, а само застрояването - одобреното със същата
отреждане „за хотел“ на УПИ № І-118, 119.
Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за недопустимо направеното едва
в пледоарията по съществото на спора възражение на жалбоподателя за
прогласяване на Заповед № 0458/10.03.2005г. на Кмета на Община Варна за
нищожна, по реда на инцидентния контрол. В случая същата не е предмет на
съдебна проверка по смисъла на чл.168 от АПК; оспорването не е направено по
предвидения в закона ред и форма; и изхожда от ненадлежна страна с липса на
правен интерес, доколкото /както беше посочено по-горе/ уличната регулация не е
предмет на същата. Поради това, дори и настоящият състав да приеме, че тази
заповед е засегната от порок, то това не е преюдициален за настоящия спор
въпрос, тъй като не касае законосъобразността на временния път и съответно не
се засягат права и не се пораждат задължения за оспорващата страна.
Предвид заключението на вещите лица, недоказано остана твърдението на
жалбоподателя за наличието на друг достъп до ПИ с идентификатор 10135.2570.13,
който в момента съществува и се използва.
Според ал.6 на чл.190 от ЗУТ, временни пътища се прокарват въз основа на
писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с
нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед
на кмета на общината. По делото са представни доказателства за отправена от
страна на заявителите още през 2019г. покана до „Барловенто“ ООД за разрешаване
на този проблем /л.151 от делото/. Явно не е постигнат консенсус, като липсата
на съгласие ясно личи и от подаваните от жалбоподателя възражения в
административната фаза на производството, както и образуването на настоящото
съдебно производство. Поради това съдът намира, че правилно административният
орган е пристъпил към издаване на заповед.
Всичко гореизложено навежда на извод за кумулативното наличие на
материалните предпоставки за провеждане на процедура по чл.190 от ЗУТ, поради
което твърденията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни.
Съгласно ал.3 на чл.190 от ЗУТ временните
пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен
план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Същите се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени
сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
Съдът намира, че при издаване на
оспорения акт тези изисквания са спазени. Трасето по процесната заповед следва
съществуващата на място улица, по одобрената улична регулация от о.т.1 до о.т.4
и се ползва за транспортен достъп от собственика на имота, а в останалата си
част представлява асфалтова алея, плочник и тревни площи. В този вариант, както
сочат и вещите лица /макар и да не е поставено като изискване от закона/, не се
налагат значителни строителни дейности и същите ни биха засегнали наличните на
место проводи. И трите вещи лица са категорични, че с одобрения по процесната
заповед временен път не се засягат заварени сгради и постройки, както и трайни
насаждения. В заключението на тройната СТЕ е посочено, че се засяга
стоманобетонна колона на портала на входа
в източната граница на трасето, бетонови бордюри, 3 бр.
иглолистни храсти, озеленяване с поливна система и пешеходна алея с настилка от
тротоарни плочи /в най-западната част/. Нито един от посочените обекти не може да се определи като сгради и
дълготрайни декоративни дървета. Освен това, както стана ясно от обясненията на
вещите лица в с.з. колоната ще се засегне при вариант на пътя от 5 м., а по
процесната заповед е предвид такъв от 3.50м., съответстващ на минималните
изисквания на закона, но достатъчен да задоволи транспортния достъп до
обслужвания имот. Следва да се посочи и това, че изпълнението на самата заповед
е технически въпрос и при реализирането му може да се подходи по начин,
най-щадящ за конкретната фактическа обстановка /в т.ч. и да се съчетае с
изграждане на провода, за който е учреден сервитута – ако все още /както твърди
жалбоподателя/ не е изграден,/, както и това, че в закона е уреден специален
ред за обезщетяване на евенуално настъпили вреди,
причинени от прокарването на временни пътища – чл.191 от ЗУТ.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че най-икономичен вариант за временен път до имота на заявителите се явява
именно този по оспорената заподвед. По този въпрос съдът кредитира първоначалното заключение, както и
становището и особеното мнение по т.5 на вещите лица А. и П. от тройната СТЕ,
като кореспондиращи помежду си и с останалите събрани по делото доказатества.
Трасето освен, че преминава по вече създадена инфраструктура и не се налагат
значителни допълнителни строителни дейности, засяга само един имот /ПИ 14/ и е с най-минимална площ – общо 1095 кв.м.,
като беше посочено, че част от същата вече е с посоченото предназначение/.
Всички останали варианти, установени като възможни такива от вещите лица по
тройната СТЕ, за разлика от този по процесната заповед, засягат повече от един
имот и значително по-голяма площ, съобразно направеното в с.з. уточнение от
в.л. за аритметични грешки при пресмятането /л.270/:
Предложение 1 - засяга 2 имота с площ 1 585 кв.м.; Предложение 2 засяга 2
имота, един от които публична държавна собственост - ПИ …287 и е с площ 1 615
кв.м.; Предложение 4 засяга два имота и е с площ 1 319 кв.м.
Предложение 3, посочено от в.л.К. като най-икономично, засяга три имота и е с площ 4 380 кв.м. Същият
е даден да минава през ПИ …80, където както първоначалната, така и тройната
експертиза /в т.ч. и в.л. К./ под т.5 са категорични, че е невъзможно
преодоляването на наличната в този имот денивелация от около 5 м. От дадените
от в.л. К. в съдебно заседание обяснения, не стана ясно как точно ще се
преодолее тази денивилация. Сочи, че същата може да се заобиколи, но пък
заявява, че тогава ще има повече строителни работи и премахване на подпорната стена
в имота, до който трябва да се осигури достъп /л.268 гръб/. Т.е. този вариант
/освен, че е най-дълъг и засяга повече имоти/ би бил технически невъзможен или
най-малкото трудно изпълним.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че най-лесен за провеждане,
най-икономичен и най-рационален начин за провеждане трасето на временния път до
господстващия имот ПИ 10135.2570.13 е този, предложен от ответника с оспорената
заповед.
Не се споделя становището на
жалбоподателя, че с изграждането на това трасе се застрашава живота и здравето
на преминаващите лица, поради налично в съседния имот свлачище. Събраните по
делото доказателства установяват, че процесните имоти попадат в район с
действаща строителна забрана. Постановената Заповед от 1997г. обаче е обща за
района и с нея строителството не е изключено, което става ясно от дадените със
същата указания на кметовете на посочените общини, в т.ч. и за преработка на
действащите застроителни и регулационни планове, с оглед да се намали
плътността и етажността на предвиденото по тези планове застрояване. В тази
насока са и дадените указания от Зам.министъра на регионалното развитие и
благоустройството в представеното от самия жалбоподател писмо от 26.08.2019г.,
в което е посочено, че всички дейности свързани със строителство на сгради и
съоръжения в имотите, попадащи в регистрирания свлачищен район, се звършват само
след предварително съгласие по реда на чл.96 от ЗУТ.
От предоставената обаче във връзка със заключениетона тройната СТЕ обощена
информация от „Геозащита“ ЕООД – Варна, конкретно се установи, че двата имота
/обслужващ и обслужван/ не се намират в активно свлачище. В активно свлачище е
съседния имот ПИ…11, но по делото се установи, че на границата с този имот е
изградена подпорна стена. Отделен е въпросът и доколко това обстоятелство е
относимо към случая, предвид това, че не се налагат значителни строителни
дейности. Дори обаче да е необходимо извършването на такива, то предвид
гореизложеното, е налице разписан в закона ред, при който се прави конкретна
преценка за всяка една ситуация.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че с предвидения по заповедта
временен път се засяга ¼ от имота. На практика фактическото състояние на
имота е такова – голяма част от него е за транспортен достъп, а останалата е
асфалтова алея и озеленяване, поради което и не може да се приеме, че
процесната заповед е издадена в противоречие с принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК.
Наведените от жалбоподателя твърдения, че процесната заповед ще затрудни
изпълнението на инвестиционните намерения на собствениците на имота, се
неотносими при преценка законосъобразността на същата. Не са представени и доказателства за предприети действия в тази
насока. А и не е ясно точно какви биха били същите, предвид твърденията на
самия жалбоподател за свлачищни процеси.
Не на последно място, съдът намира за
неоснователно и твърдението на жалбоподателя за неконституирана по делото
страна – дружеството-собственик на ПИ с идентификатор 10135.2570.12. Дори и ПИ
с идентификатор 10135.2570.14 да се използва за преминаване и достъп до този
имот, то това не го прави заинтересована страна в настоящото административно
производство, доколкото не се засягат неговите права и законни интереси с
одобреният с оспорения акт временен път. Обстоятелството, че по един от
предложените от в.л. варианти /№ 4/ трасето засяга ПИ 12, не променя горния
извод, тъй като същият би бил предмет на едно евентуално, друго административно
производство, в което собственика ще има възможност надлежно да защити правата
си.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намира обжалваната Заповед № 1783/29.06.2021г.
на Зам.кмета на Община Варна за издадена от компетентен орган, в установената
форма и в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което се явява законосъобразен
административен акт. Жалбата против същата се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на спора основателни се явяват своевременно направените от
ответника и от заинтересованите лица искания за присъждане на сторените по
делото разноски. На основание чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати: в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. на осн. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ; на заинтересованата
страна „Динесо“ ЕООД – 850 лв., съобразно списък по чл.80 от ГПК, от които 600
лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и
съдействие, с данни, че е заплатено и 250 лв. депозит за вещи лица; на
заинтересованата страна „Балчик плаза“ ООД – 600 лв., съобразно списък по чл.80
от ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение по представен договор за
правна защита и съдействие, с данни, че е заплатено.
Воден от изложеното, на основание чл.172, ал. 2 предл. последно АПК вр.
чл.219 ал.1 от ЗУТ, Административен съд – Варна, ХVІІІ състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Барловенто“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Габрово“ № 16, представлявано от
управителя В. Б., против Заповед
№ 1783/29.06.2021г. на Зам.кмет на Община Варна, с която е разрешено на
„Динесо“ ЕООД и „Балчик Плаза“ ООД, като собственици на ПИ 10135.2570.13 по КК
на гр.Варна, к.к. “Св. Св. Константин и Елена“ /“Слънчев ден“/, прокарване на
временен път с ширина 3.50 м. през изграден на място път в ПИ 10135.2570.14,
собственост на „Барловенто“ ООД, покрай южната му граница, с общо
засегната площ 1 095 кв.м., обозначен със зелени линии на скица №
328/22.06.2021 г., неразделна част от заповедта
ОСЪЖДА „Барловенто“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Габрово“ № 16, представлявано от управителя В.
Б., да заплати на Община Варна разноски –
ю.к.възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „Барловенто“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Габрово“ № 16, представлявано от управителя В.
Б., да заплати на „Динесо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“
№ 40, представлявано от В.Б.В., съдебно разноски в размер на 850 /осемстотин и
петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „Барловенто“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Габрово“ № 16, представлявано от управителя В.
Б., да заплати на „Балчик Плаза“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, к.к.“Чайка“, хотел
„Детелина“, представлявано от Ж. Ц. Д. и И. П. М. съдебно разноски в размер на 600
/шестстотин/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: