Определение по дело №1352/2016 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 1154
Дата: 17 ноември 2016 г.
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20161440101352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…

 

гр.Козлодуй, 17 ноември 2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 17 ноември 2016 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1352 по описа за 2016 г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „Ю.Б.” АД, *** чрез пълномощник адвокат Явор Варадинов от САК е предявил против ЕТ „Маргарита Коларова – КРИМА”, гр.Козлодуй установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на суми присъдени в заповедното производство – главница в размер на 7 178.64 лева; договорна лихва в размер на 1 584.44 лева и договорни такси в размер на 60.00 лева.

Установителния характер на иска произтича от неговата цел, наличието на издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя. Правното основание и предметът на искът е определен ясно и недвусмислено в закона - чл. 422 и чл. 415, ал. 1 ГПК. Предмет на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Предмет на иска на кредитора са сумите по издадената заповед за изпълнение, в конкретния случай те са: главница в размер на 7 178.64 лева; договорна лихва в размер на 1 584.44 лева и договорни такси в размер на 60.00 лева.

При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 от Тарифата по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

Съгласно чл. 12 от Тарифата  по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата на чл. 72, ал. 1 ГПК за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в които случаи таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск.

Със заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената. /В този смисъл Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. ВКС, ТК, I отд./ В настоящия случай заявителят е внесъл държавна такса по заповедното производство в размер от 176.46 лева.

С предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства намира приложение чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл. 72, ал. 1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв.

Така съдът приема, че ищецът по установителен иск по чл.422 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т. е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в размер на 4%, но не по - малко от 50 лв.  От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.

За конкретната хипотеза е видно, че заповедта за изпълнение е издадена за сумите главница в размер на 7 178.64 лева; договорна лихва в размер на 1 584.44 лева и договорни такси в размер на 60.00 лева. Заявителят не е заплатил държавна такса при подаването на исковата молба.

С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК за три кумулативно съединени иска - главница в размер на 7 178.64 лева; договорна лихва в размер на 1 584.44 лева и договорни такси в размер на 60.00 лева. По предявения установителен иск за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, не е доплатена държавна такса.  По всеки от предявените искове се дължи държавна такса, както следва: по иска с цена 7 178.64 лева се дължи държавна такса в размер на 4%, но не по-малко от 50.00 лева, или 287.14 лева; по иска с цена 1584.44 лева се дължи държавна такса в размер на 4%, но не по-малко от 50.00 лева, или се дължи държавна такса в размер на 63.37 лева и по иска с цена 485.25 лева се дължи минималната държавна такса от 50.00 лева. Така общо държавната такса, която се дължи е в размер на 400.51 лева и тъй като ищецът е внесъл по заповедното производство държавна такса от 176.46 лева, то държавната такса за довнасяне представлява разликата между тази сума, или разликата за довнасяне е в размер на 224.05 лева.

Поради това съдът следва да остави исковата молба без движение като нередовна и да укаже на ищеца в едноседмичен срок да довнесе по сметка на РС-Козлодуй държавна такса 224.05 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 129, ал.2 ГПК, Районен съд Козлодуй, Втори състав 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ КАТО НЕРЕДОВНА исковата молба на „Ю.Б.” АД, ***, тъй като не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен сок от получаване на определението да довнесе по сметка на РС-Козлодуй държавна такса по гр.д. № 1352/2016г. 224.05 лева и да представи на съда квитанция, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: