№ 5076
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110151049 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******),
със седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от З С Й А- управител, съдебен
адрес: АДРЕС чрез адв. Ц.З. В. срещу „ФИРМА ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, представлявано от А Р К- управител, с която се моли съда да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7 284,00 лв.,
включваща дължими и незаплатени суми по неформални договори за извършване на
подемни услуги и транспорт на обект „хале“, находящо се в с. Долна Малина, област София,
въз основа на които са издадени Данъчна фактура № **********/04.03.2020 г. в размер на 3
780,00 лв. с вкл.ДДС, Данъчна фактура № **********/17.03.2020 г. в размер на 3 084,00 лв.
с вкл.ДДС и Данъчна фактура № **********/19.03.2020 г. в размер па 420,00 лв. с вкл.ДДС,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаденото Заявление по чл.410 ГПК (по
ч.гр.д. № 38469/2020 г. по описа на СРС 46-ти състав), а именно: от 19.08.2020 г. до
изплащане па вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 38469/2020 г. по описа на Софийски районен
съд.
Ищецът твърди, че страните са били в неформални договорни отношения, за
извършване на подемни услуги и транспорт на обект „хале“, находящо се в с. Долна
Малина, област София, „фирма“ ЕООД е извършило за „ФИРМА ЕООД горецитираните
дейности, въз основа на които е издало Данъчна фактура № **********/04.03.2020 г. в
размер на 3 780,00 лв. с вкл.ДДС за извършени подемни услуги, Протокол обр.19/ 04.03.2020
г., Товарителница серия М №********** и Товарителница серия М № **********;
Данъчна фактура №**********/17.03.2020 г. в размер на 3 084,00 лв. с вкл.ДДС за
извършени подемни услуги и транспорт, Протокол обр.19/ 17.03.2020 г., Товарителница
серия М № ********** и Товарителница серия М № **********; Данъчна фактура №
**********/19.03.2020 г. в размер на 420,00 лв. с вкл.ДДС за извършени подемни услуги и
Протокол обр.19/ 19.03.2020 г.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Представена по делото е неподписана от ответника фактура №********** с дата
04.03.2020 г. с получател „ФИРМА ЕООД и доставчик фирма“ ЕООД за подемни услуги на
стойност 3150 лева без ДДС или 3780 лева с ДДС. Към фактурата е приложен и Протокол
образец 19, също неподписан от ответника.
Представена по делото е неподписана от ответника фактура №********** с дата
17.03.2020 г. с получател „ФИРМА ЕООД и доставчик фирма“ ЕООД за подемни услуги на
стойност 2450 лева без ДДС, транспорт 120 лева без ДДС или общо 2570 лева без ДДС или
3084 лева с ДДС. Към фактурата е приложен и Протокол образец 19, също неподписан от
ответника.
Представена по делото е неподписана от ответника фактура №********** с дата
19.03.2020 г. с получател „ФИРМА ЕООД и доставчик фирма“ ЕООД за подемни услуги на
стойност 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Към фактурата е приложен и Протокол
образец 19, също неподписан от ответника.
Представени са 4 бр. товарителници за извършени дейности с автокран Камаз с рег.
№СТ 5315СС за натоварване и разтоварване от по една машиносмяна за дати 20,21,23,24, 25,
26, 27 и 28 февруари 2020 г., 02,04,06,07, 11,12, и 13 март 2020 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – В.П. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието от съда като
компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че процесиите фактури са надлежно
осчетоводени в счетоводството на ответника я по сметка 401 – Доставчици, същите са
включени в дневник покупки за м.март 2020г. и информацията коректно е подадена към
НАП. Ползван е данъчен кредит общо в размер на 1 214.00 лв. Вещото лице е посочило,че
по процесиите фактури №**********/04.03.2020г.; №**********/17.03.2020г.; №*********
/19.03.2020г. няма извършени плащания и в резултат на счетоводните записвания при
ответника, по сметката стои кредитно салдо (задължение) към „фирма” ЕООД в размер на 7
284.00 лв. Вещото лице е констатирало, че процесиите фактури съдържат необходимите
реквизити съгласно Закона за счетоводство, че остойностяването на изпълнените
машиносмени аритметически е вярно, начисленият ДДС е правилно изчислен във всяка от
фактурите, счетоводните операция са отразени правилно и салдото по счетоводната сметка
съответства на общата стойност на издадените фактури, тъй като няма плащания.
Заключено е, че счетоводството на отвтеника е водено правилно по отношение на
процесиите фактури.
Установява се от приложеното ч.гр.д.38469/2020 по описа на СРС, че по заявление от
„фирма“ ЕООД срещу „ФИРМА ЕООД е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение за сумите както следва: сумата от 7284
лв., представляваща дължимо възнаграждение по неформален договор за извършване на
подемни услуги и транспорт, за които са издадени три фактури от 04.03.2020 г., от
17.03.2020 г. и от 19.03.2020 г., ведно със законната лихва от 19.08.2020 г. до изплащане на
вземането
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и постъпилото в срока по чл.
414 от ГПК възражение, като исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
Според заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, фактурите/
№**********/04.03.2020г.; №**********/17.03.2020г. и №********* /19.03.2020г./ са
надлежно осчетоводени в редовно воденото счетоводство на ответника, включени са в
дневниците за покупка на възложителя за съответния данъчен период и последният е
ползвал данъчен кредит за тях. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството
на ответника – възложител, включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването
2
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване /в т.см. решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение
№ 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.№
1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на II т.о., решение №
198 от 13.05.2016 г. по т.д.№ 2741/2014 г. на I т.о../.
По делото липсват доказателства, за това услугата да е приета от възложителя с
възражения, а от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза следва да се
приеме, че изработеното е прието изцяло.
Доколкото е установено, че работата е приета от възложителя и предвид
констатираното недвусмислено признание от страна на последния, материализираното в
съответните счетоводни документи, че дължи претендираното възнаграждение, исковете,
основани на чл. 258 във вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, са основателни.
Основателността на главния иск поражда основателност и на претенцията за законна
лихва от 19.08.2020 г.- датата депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „фирма“ ЕООД се следват деловодни разноски за
настоящото производство- държавна такса в размер на 145.68 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 300 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съответно дължимите разноски за заповедното производство са
415.68 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******), със
седалище и адрес на управление в адрес по предявените искове с правно основание:
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД във вр, чл. 266 ЗЗД сумата в размер
на 7 284,00 лв., включваща дължими и незаплатени суми по неформални договори за
извършване на подемни услуги и транспорт на обект „хале“, находящо се в с. Долна
Малина, област София, въз основа на които са издадени Данъчна фактура №
**********/04.03.2020 г. в размер на 3 780,00 лв. с вкл.ДДС. Данъчна фактура №
**********/17.03.2020 г. в размер на 3 084,00 лв. с вкл.ДДС и Данъчна фактура №
**********/19.03.2020 г. в размер на 420,00 лв. с вкл.ДДС, ведно със законната лихва,
считано от 19.08.2020 г. -датата на подаденото Заявление по чл.410 ГПК до изплащане па
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. д. № 38469/2020 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС ,
да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК ******), със седалище и адрес на управление в адрес,
съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №38469/2020 г. на СРС в размер
на 415.68 лева, както и за настоящото производство, в размер на 445.68 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3