Решение по дело №214/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 240
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 13 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330100214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №240/5.6.2020г.

                                        05.06.2020 година                                    град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                                 ХVІ граждански състав

На пети  юни                                                              две хиляди и двадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                               Председател: Георги Георгиев.

 

при секретаря Ив.Г.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев.

гражданско дело № 214 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 8, т. 1 във връзка с чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от К.И.А. , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителя  домашно насилие от страна на Н.Г.Ш. – брат на покойната му съпруга.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: че, на 27.12.2019 год. спрямо молителят бил извършен акт на домашно насилие от ответника, изразяващ се в нанасяне на побой, опиране на нож в гърдите и закана за убийство.

Молителя се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха за него  и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН, както и издаване на заповед за  защита по отношение на него. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

           В съдебно заседание молителя се явява лично и чрез пълномощник адвокат,като поддържа молбата и претендира налагане на мерките по заповедта за незабавна защита за максималния предвиден в закона срок.

           В съдебно заседание  ответникът  се явява лично и чрез пълномощник адвокат,като претендира отхвърляне на молбата за домашно насилие. В указания му едноседмичен срок  е подал писмен отговор в който се оспорват фактите относно извършеното от негова страна домашно насилие.

   Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на  ЗЗДН , поради което е допустима.

            По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпита на допуснатите свидетели,чрез разпита на свидетелката Д.С.Ш. и И.В.Д. се установява,че ищеца и Ш. са в лоши отношения. На 27.12.2019 г. свидетелката Ш. поискала да сложи на внучето си да яде,като ищеца започнал да й се кара. Имало преди това и други такива ситуации където я блъскал и хващал за гърба,като в него момент свидетелката си помислила,че пак ще я хване и започне да я блъска в резултат на което се обадила на сина си-ответник в настоящото производство.Същия отишъл като заедно с него бил и свидетеля Д. Когато ответника влязъл в жилището ищеца тръгнал към стаята на детето. Тогава ответника го хванал за фланелата и го блъснал към хола,като му казал,че там ще говорят. Започнал да вика на ищеца какво иска от майка му която му гледало детето,като ищеца взел да се извинява. И двамата свидетели посочват,че в стаята нямало нож и други остри предмети,като не са виждали ответника да нанася удари на ищеца. В тази им част съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите с оглед на това,че ответника хванал ищеца за фланелата и го блъснал в стената които са последователни и безпротиворечиви,като не кредитира същите по отношение на това,че ответника не е нанасял удари на ищеца. Тези техни показания се опровергават от приложените писмени доказателства съдебно медицинско удостоверение № *** г. издадено от д-р Т.А.Ч. който при извършения преглед и освидетелстване на ищеца установил болки в областта на двете половини на лицето,непосредствено в областта на бузите,болки в областта на предната половина на главата,изпадане на пломбата на четвърти горен ляв зъб и контузна рана на лигавичната повърхност на долната устна,с умерен изразен болезнен оток на тъканите и възпалителните промени. Оплакванията на ищеца в областта на травмите продължавали,като от предварителните сведения,освиделствания обитавал среда с предпоставки за хронично стресово реакция.

Установени увреждания били получени в следствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са били получени по начин и време,както посочвал самия освидетелстван в предварителните сведения,като описаните увреждания причинили лека телесна повреда на ищеца. 

При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдения в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителя на 27.12.2019 год.  Установява се, че ответникът е решил да действа посредством принуда изразяваща се в нанасяне на побой и закана за убийство. Тази фактическа обстановка се потвърждава част от  събраните гласни доказателства,чрез разпита на разпитаните свидетели,както и от приложените писмени доказателства а имено посоченото по-горе съдебномедицинско удостоверение.

По отношение твърденията на ищеца,че бил заплашен с нож от ответника в тази насока,не се събраха никакви доказателства. Също така съдът намира твърденията на пълномощника на ответника,че причина за иницииране на настоящото производство под страх да не му бъде отнето детето,както и засягане на неговите интереси за недвижимите имоти за несъстоятелни,като в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, включително  и от приложената  декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон и  може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил  психическо и физическо насилие над молителя на посочените в молбата дата, по времето и начина, описан в същата,като в тази връзка съдът не споделя възраженията на пълномощника на ответника,че акта за домашно насилие не е конкретизиран по начин, време и място на извършване.  

Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителя се наложат следните мерки за закрила: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.И.А. и забрана на същия да приближава К.И.А., жилището, местоработата  и местата му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м., за срок от 9 месеца.

Основният проблем между страните, който е много съществен и проявена агресия от страна на ответника в резултат на  негативното му отношения към молителя по отношение на това,че последния е в спор с майка му .

Също така съдът счита, че с оглед интензитета на срещите между страните, характера на самата противоправна проява , определеният  срок ще бъде достатъчен за постигане целите на закона.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 200 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид от една страна посегателство върху живота на пострадалия, осъществен чрез акта на домашно насилие и от друга страна твърдението на ответника и признанието на молителя,че с тъщата му,която е майка на ответника се намират в спорове.

            На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25,00 лв.  както и разноски на молителя  в размер на 300.00 лв.    

    Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

Налага мерки за  защита  на К.И.А., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо него домашно насилие от страна на Н.Г.Ш.,ЕГН ********** ***, КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Н.Г.Ш. ЕГН **********  да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.И.А. ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Н.Г.Ш. ЕГН **********   да приближава К.И.А. ЕГН **********,***, местоработата  и местата му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.,за срок от 9 месеца.

          Налага на  Н.Г.Ш. ЕГН **********        глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

  Осъжда  Н.Г.Ш. ЕГН **********  да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Н.Г.Ш. ЕГН ********* да заплати на   К.И.А. ЕГН **********    сума в размер на 300.00 лева,представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на незабавно изпълнение.

  Да се издаде заповед за защита.

  Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

  Предупреждава  Н.Г.Ш. ЕГН **********  , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: