РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Благоевград , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20201200900206 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от Гаранционен фонд,
С. против Б. Г. ИЛ. на основание чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2 б. „ а“ от
отм. КЗ, а по сега действащия КЗ чл. 558, ал. 7 във вр. с 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
за заплащане на сумата от 166 098.04 лв.
Ищецът сочи, че е изплатил по щета № 210118/11.6.2014 г.
обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 166 089, 04 лв.,
присъдени по гр.д 14116/20.г. по описа на СГС, в.гр.д. № 5405/20. г. по описа
на САС на Р. Г. К. – Г. пострадала при ПТП, настъпило на 28.2.20. г. По
цитираните граждански дела ответникът е участвал като трето лице помагач
на страна на ГФ. Виновен за катастрофата е ответникът, управлявал
автомобил „Л. Д.“ с ДКН Е26., който е бил без ЗЗ „ГО“ на автомобилистите.
Посочва се от ищеца механизма на ПТП-то, според който пострадалата
вървяла по тротоара на улицата, на която ответникът Б.И. бил спрял
автомобила си - чрез преместване на скоростния лост в неутрално положение
без да включи ръчната спирачка, вследствие на което автомобилът се
самозадвижил и ударил пострадалата. Конкретизирани са в исковата молба
размерите по отделните пера от цялата претендирана сума съотв. за главница,
1
за законна лихва, за разноски по изпълнението, за държавни такси и разноски
за исковите. Сочи, че въпреки поканата ответникът не е погасил
задължението си.
Ответникът не е изразил становище по иска.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
По делото са представени съдебни решения – решение№
6707/5.10.20. г. на СГС, по гр.д 14116/20. г.,решение № 530/23.3.2016 г. на
САС по гр.д. 5405/20.г. и определение № 50/18.5.20.г. на ВКС по т.д. 598/20.г.,
от които се установява, че Гаранционният фонд е осъден да заплати на Р. Г.
К. – Г. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 28.2.2014 г. в размер
на 120 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 760,84 лв.;
490,05 лв. разноски по делото; на адвоката й – адв. Я. С. адв.възнаграждение в
размер на 7 716,57 лв., а по сметка на съдилищата - държавна такса в общ
размер на 5 310,43 лв.
Вещото лице от назначената по настоящото дело експертиза сочи, че
сумите за държавни такси са получени от съответните съдебни инстанции –
СГС и САС -на 23.8.20.г.
Контатирало е, че по образуваното от К. –Г. изп.дело № 103/20. г. при
ЧСИ М. Д. е преведена на 12.4.2016 г. сума от ГФ в размер на 146 602,16 лв.,
от която е платено обезщетението на взискателката в размер на 120 000 лв.,
законната лихва върху нея, считано от 11.9.2014 г. до 11.4.2016 г. в размер на
19 332,90 лв., като са платени разноските по изпълнителното дело в размер на
66 лв. и таксата на ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 7 203,26 лв.
Сумите на взискателката са платени на 26.4.2016 г.
По изп.д. 270/20. г., също образувана от К. Г. - е преведена на
25.8.2016 г. сума от 5 004,36 лв., от която е платено застрахователно
обезщетение за търпени имуществени вреди на взискателката в размер на 2
760,84 лв., законна лихва от 698, 29 лв., за периода от 28.2.20. г. до 24.8.20. г.;
490,05 лв. съдебни разноски в полза на Калъмбова по водените искови
производства пред СГС и САС ; 609 лв. разноски на взискателактата за
изпълнителното дело – адвокатски хонорар и 446,18 лв. такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
2
Сумите на Калъмбова са платени на 11.11.2016 г.
По изп.д. 3342/20. г. с взискател адвокат Я. С. /пълномощника на
пострадалата по прпиключилото гражданско дело за претендираните
обезщетения/ е преведена на 2.9.2016 г. сума от 9 172,09 лв., от която 7
7816,57 лв. са изплатени на взискателя за присъдените му разноски с
решенията на съдилищата СГС и САС, 570 лв. са му платени разноските,
които е направил по изпълнителното дело и 885,52 лв. е таксата платена на
ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Сумите на взискателя са платени на 12.09.2016 г.
ИЛИ от съдебно счетоводната експертиза се установява, че всички
присъдени със съдебните решения суми са изплатени от Гаранционния фонд.
Ето защо съдът счита, че са налице основанията на чл. 288, ал. 12 във
вр. с ал. 1, т. 2 б. „ а“ от отм. КЗ, а по сега действащия КЗ- чл. 558, ал. 7 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“. Според цитираните норми ГФ след изплащане
на обезщетението по ал. 1 и 2 встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8, като в ал. 1, т. 2, б.“а“ от отм. КЗ е
визирана и хипотезата за изплащане на обезщетение на неимуществени и
имуществени вреди вследствие телесни увреждания, ако ПТП-то е настъпило
на територията на РБългария и е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на страната и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В
това производство не отпада задължениета за ГФ до докаже предпоставките
на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ от отм. КЗ, а по сега действащия КЗ чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ , който са му дали основание да плати обезщетението на
пострадалата.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 ЗЗД, пораждащо валидно задължение на
длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди следствие
виновното му и противоправно поведение. Затова според съда фактическият
състав на ищцовата претенция обхваща и предпоставките визирани в чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от отм. КЗ, а по сега действащия чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“ а“,
посочени в доклада на съда, наред с правото на регрес за ГФ според чл. 288,
ал.12, а по сега действащия чл. 558, ал. 7, което е предпоставено от факта на
3
заплащане на обезщетението.
Установи се, че в полза на ГФ след заплащане на обезщетението на
пострадалото лице е възникнало регресното право да го получи от ответника
в качеството на деликвент според мотивите по гражданското дело.
От констативния протокол за пострадали лица се установява, че
причините за ПТП,е виновно поведение на ответника, който като е спрял
управлявания от него автомобил „Л.Д.“ с ДКН Е26., премествайки скростния
лост в неутрално положение без да е включил ръчната спирачка, което е
позволило на автомобила да се самозадвижи по наклона на улицата, при
което удря пешеходката Калъмбова-Георгиева. За автомобила в нарушение на
чл. 260 КЗ не е била сключена задължителна застраховка ГО. Следователно
иска е основателен.
Обема на регресното право се урежда от чл. 288, ал. 12, изр. 1, ал. 7
и ал. 8 от отм. КЗ, според които в него се включва изплатеното обезщетение,
заедно с разноските, които фондът е направил за определянето на размера.
Съдът приема, че се има предвид разноските по определяне на обезщетението
в процедурата, провеждана пред фонда, не и на разноските направени в
съдебното и в изпълнителното производство. Последните не са пряк резултат
от действия или бездействия на ответника, а от извънпроцесуалното
поведение на самия ищец, който не е престирал своевременно изпълнение на
вменените му от закона задължения за изплащане на дължимото обезщетение
на пострадалите лица, поради което тези разходи следва да останат в негова
тежест. Те са извън обема на правото му на регрес. Това включва не само
разноските по водене на исковите производства, но и разноските по
изпълнителните дела, включващи и значителни такси на ЧСИ по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ /таксите платени на ЧСИ по т. 26 възлизат на 8 534,96 лв./. С оглед
изложеното иска се явява основателен за сумите за обезщетения и лихви в
общ размер от 142 792,03 лв. /122 760,84 лв. обезщетения и 20 031,19 лихви/.
В останалата част иска следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът
съобрази заключението на вещото лице, от което се установява, че на
пострадалата са изплатени на два пъти съотв. на 26.4.2016 г. сумата от 139
332,90лв. и на 11.11.2011 г. сумата от 3 949,18 лв., включващи обезщетенията
и лихвите върху тях, наред с разноските, които е направила по водените дела.
4
За размера на платените от ГФ не само обезщетения, но и за лихвите за забава
иска е основателен, след като според нормата на чл. 288, ал. 7 от отм. КЗ ГФ
дължи заплащане на лихви за забава, поради което няма пречки след като ги
плати да се суброгира в правата на увреденото лице, освен срещу
обезщетенията, така и за лихвите срещу извършителя на деликта.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски, съразмерно уважената част на иска, в размер на
5963 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1,
т. 2 б. „ а“ от отм. КЗ, БлОС
РЕШИ:
Осъжда Б. Г. ИЛ., с ЕГН **********, от с. Я., община П., ул. „П.“, 22
да плати на Гаранционен фонд, гр. С. сумата 142 792,03 лв. /сто четирдесет и
две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 3 ст./, представляваща сбора
от изплатените от Гаранционния фонд обезщетения и законни лихви,
присъдени по гр.д. 14116/20. г. по описа на СГС и по в.гр.д. 5405/20. г. по
описа на САС, ведно със законна лихва върху присъдената сума от
предявяване на настоящия иск на 30.11.20. г. до окончателното й изплащане,
както и за заплащане на сумата от 5 963 лв., представляваща направени
разноски за настоящата инстанция, като отхвърля иска в частта над уважения
размер до предявения от 166 089,04 лв. като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред С. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5