№ 157
гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря ЛИ. Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500458 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №260106 от 29.04.2021г. постановено по
гр.д.№492/2020г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените от П. ХР.
П., ЕГН: ********** и В. Б. П., ЕГН: **********, и двамата с постоянен
адрес: гр. С., ул.Н.К. 17, ет.4, ап.12, против С. З. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул.А.К. № 2, искове правно основание чл. 108 ЗС, с
които се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че
ищците са собственици на следните самостоятелни обекти: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10450.503.536.1.2, с площ от 105 кв.м., с
предназначение -ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, намиращ се в сграда №1, застроена в
поземлен имот с идентификатор 1045.503.536, с площ от 266 кв.м, с
административен адрес /В., п.к 4600, ул.А.К. № 2, ет. 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма и
1
над обекта - 10450.503.536.1.1., и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.503.536.1.1, с площ от 85 кв.м и прилежащо мазе, с
предназначение на самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, апартамент, намиращ
се в сграда № 1, застроена в поземлен имот с идентификатор 10450.503.536, с
площ от 266 кв.м, с административен адрес - В., п.к. 4600, ул.А.К. № 2, ет.2,
при съседни самостоятелни обектив в сградата: на същия етаж - няма, под
обекта - 10450.503.536.1.2 и над обекта - няма и същата да бъде осъдена да им
предаде владението върху тях. Със същото решение е осъдена на основание
чл.78 ал.3 от ГПК П. ХР. П., ЕГН: ********** и В. Б. П., ЕГН: **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. С., ул.Н.К. 17, ет.4, ап.12 да заплатят на С. З.
К., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., ул.А.К. № 2, сумата от
1125лв представляваща разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло от ищците П. и В.П.и чрез процесуалния си
представител адв.К.С. с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК с доводи за неправилност поради нарушаване на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост и с искане за неговата отмяна и постановяване на ново
решение по съществото на спора с което да се уважи предявения осъдителен
иск за собственост. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на исковата претенция по същество и че ищците не са
собственици на двата обекта, намиращи се в процесния имот-търговски
обект и жилище-апартамент, както и доводите, че представените писмени
доказателства касаят друга/новата къща/ строена през 1983г., а не процесната
/старата/ къща, закупена през 1942г., разположена на две улици, както и
невзети в предвид неоспорени от ответницата представени от ищците други
доказателства. Излага се в жалбата фактическата страна на спора с наличието
на построени в едно дворно място на две двуетажни къщи-старата и новата,
които нямат идентификатори, кога и как е придобита собствеността върху
всяка една от тях, повтарят се фактите и обстоятелствата, изложени от
жалбоподателите в исковата си молба във връзка с предмета на спора и
индивидуализацията на обектите на правото на собственост,които се
претендират да са на ищците, анализират се събраните писмени
доказателства, достатъчни според жалбоподателите да бъдат легитимирани
като собственици, значението на извършеното дарение в полза на ищцата
2
П.П., както и на направеното саморъчно завещание за новата къща, в резултат
на което собственик на същата е станала ищцата П., а не ответницата К., като
последната нямало как да продаде нещо което няма и не е наследила. Не бил
обсъден от съда и довода на ищците, че не може с нотариален акт на старата
къща да продадеш друг имот /новата къща/ от несобственик, както и поради
различия в квадратурите на двете сгради-застроена площ при установена
липса на достъп на ищците до обектите поради тяхната заключеност,
съществуващото наемно правоотношение с ответницата по отношение на
търговския обект и неустановеност ответника да държи имота на правно
основание, изключващо неговата ревандикация. Моли да се уважи жалбата с
присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата С.К. чрез пълномощника си адв. П.Ч., в който се излага довод за
неоснователност на жалбата по същество.Твърди се, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и не страда от пороците посочени в жалбата.
Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Няма направени от страните доказателствени искания по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното
във въззивната жалба на ищците П. и В.П.и, както и отговора на
насрещната страна, и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за ревандикация на два
самостоятелни обекта на правото на собственост-търговски обект и на
жилище, находящи се в една и съща сграда, които граничат помежду си и са
разположени непосредствено един над друг, като на първия етаж е
разположен търговски обект, а на втори жилището-чл.108 от Закона за
собствеността.
В исковата си молба против ответницата С. З. К. от гр.В., ул.“А.К.“ №2, с
ЕГН-**********, ищците П. ХР. П., ЕГН-********** и В. Б. П., ЕГН
**********, двамата от гр.С., ул.“Н.К.“ №17, ет.4, ап.12 твърдят, че са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на два обекта в
3
сграда №1, застроена в ПИ с идентификатор 10450.503.536, с площ от 266
кв.м., с административен адрес- гр.В., п.к. 4600, ул.“А.К.“ №2, ет.1, единият с
идентификатор 10450.503.536.1.2, с площ от 105кв.м., с
предназначение-търговски обект,при съседи-на същи етаж няма,под обекта-
няма и над обекта -10450.503.536.1.1 по схема №15-663523 от 23.07.2019г. на
СГКК-Пазарджик, а другият с идентификатор 10450.503.536.1.1 с площ от
85кв.м. и прилежащо мазе, с предназначение на самостоятелния
обект-жилище, апартамент, на същия административен адрес и при съседи-
на същия етаж –няма, под обекта 10450.503.536.1.2,над обекта няма, по схема
№15-663522 от 23.07.2019г. на СГКК-Пазарджик, а по нотариален акт –
жилищна сграда-къща на застроена площ от 81кв.м., застроена в УПИ-І-5427
в кв.37 по плана на В..Твърдят ищците, че ответницата К. им оспорва
собствеността върху къщата, като в началото на 2020г. бил сменен катинара
на желязната входна врата с решетки за втория –жилищния, етаж и по този
начин на ищците им се отказва достъп до имота им,обзаведен изцяло от тях,
ползван и от семейството на ответницата при идването си в България. Твърди
ищцата П., че е подала жалба до полицията, но поради ненамирането на
ответницата подала втора жалба за търсене на отговорност за самоуправство,
като преди година от сина на ответницата били изхвърлени от имота дрехите
и мебелите на ищците, но че тогава последните имали достъп до момента на
смяната на катинара и заключване на къщата, с което открито се
възпрепятствало от ответницата ползването на имота и се оспорвала
собствеността им. Твърди се, че същото било положението с първия етаж от
къщата, който бил преустроен от жилищен в търговски обект-първоначално
за аптека, в последствие разделен на две търговски помещения-за магазини-
плод и зеленчук и магазин за техника и музика, а в момента работещ като
ресторант, наемът от който първоначално бил получаван от ищците, а в
последствие и към момента получаван от ответницата, която отказвала да им
го предаде, с което оспорвала собствеността им и върху този обект.Твърдят
ищците, че те са собственици на къщата и ползването и държането на имота
от страна на ответницата и семейството й се дължало на гостоприемството на
ищците и добрата им воля. Във връзка с придобиването на имотите в
собственост от ищците, същите твърдят, че с нот. акт №45,том VІІІ, рег.
№2067,н.д.№1634/ 2006г. на съдията по вписванията при РС-В. от
18.12.2006г. ответницата и съпругът й Х.Д. К., им продали ½ ид.ч. от цялата
4
жилищна сграда-къща на 81кв.м.,състояща се от два самостоятелни обекта-
търговски обект на първия и жилищен на втория етаж. По отношение на
другата половина от процесната ½ ид.ч. от жилищната сграда, същата била
придобита от ищцата П. ХР. П. чрез дарение, извършено от ответницата С.К.
и прието с благодарност от надарената с нот. акт №53, том ІІІ, нот.д. №891 от
09.11.1995г. Твърдят ищците, че описаните два самостоятелни обекта в
сградата са тяхна собственост, а ответницата им оспорва правото на
собственост, владее го без правно основание и отказва да го предаде
доброволно.Молят да се приеме за установено по отношение на ответницата
С.К., че ищците са собственици на двата самостоятелни обекта намиращи се в
процесната сграда-търговски обект и жилище –апартамент с мазе, с
посочения административен адрес и да се осъди ответницата да им предаде
/на ищците/ владението на двата имота с присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.К.
чрез пълномощника си адв. П.Ч. от АК-Пазарджик, в които се излагат доводи
за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че ответницата е
собственик на цялата сграда, застроена между двете улици и на описаните в
исковата молба самостоятелни обекти в сградата, по силата на нот. Акт
№83,т.І,д.№192/1982г. на РС-В. и н.а. №177,т.ІІ, д.№915/1995г. също на РС-В.
и че тя е и собственик на поземления имот, в който е построена сградата по
силата на нот.акт №15, т.ІІ,н.д.№211/2016г. на нотариус Г. Х., който ПИ по
действащия кадастрален план е с идентификатор 10450.503.536 с площ от
267кв.м. и построените в него самостоятелни обекти в двуетажна
многофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.503.536.1.2.-за
търговска дейност от 96.26кв.м. и 10450.503.536.1.1-жилище, апартамент на
82кв.м. Твърди се, че ответницата никога не се е разпореждала с тези
недвижими имоти. Акцентира, че представените с исковата молба писмени
документи за право на собственост-н.а. №45/2006г. и дарение с акт
№53/1995г. не се отнасят за описаната в исковата молба сграда и че тези
документи се отнасят за жилищна сграда, построена в дъното на парцел I,пл.
№5427, в кв.37 с площ от 550кв.м. по плана на гр.В., при съседи-Б.С. и Й.К.,
след частично изменение на плана за регулация през 2016г. от УПИ І-5427 в
кв.37 с площ от 533кв.м. се образуват УПИ І-5427 с площ от 266.40кв.м.
/собственост на С.К./, ведно с построените в него сгради/ и УПИ ХVІ-5427 с
5
площ от 266.4кв.м. /собственост на ищцата П. ХР. П./, в който е построена
къщата, за която се отнасят представените с исковата молба нотариални
актове, и че за тяхното издаване са били представени неверни данни. Твърди
се, че недвижимият имот УПИ І-5427 в кв.37 с площ от 550кв.м. по плана на
гр.В. ведно с построената в него, на две улици двуетажна къща, е бил
собственост на родителите на С.К. / по баща Д./, а именно д-р З.Г.Д. и М.М.
Д. по силата на нот. акт №36/1942г. и №51/1942г. на РС-В. и че в последствие
през 80-те години в дъното на същия парцел се построява още една двуетажна
къща на 81кв.м. Твърди се, че с нот. акт за дарение №83,т.І д.№192/1982г. на
РС-В., М.М. Д. подарява на дъщеря си С. З. К. 9/10 от собствената си ½ ид.ч.
от къщата построена на двете улици, а с н.а. №67,том ІІ, д.№787/1993г. на РС-
В., М.М. Д. подарява на сестра си Н.М.В. ½ идеална част от дворното място
върху което е построена, състоящо се от 550кв.м.,съставляващо парцел І-ви,
отреден за имот №5427 в кв.37 като сградата е построена в дъното на парцела
при съседи Б.С. и Й.К.. Твърди се още, че с нот. акт №117, т.ІV, н.д.
№1146/1993г. на РС-В., Н.В. подарява на дъщеря си -ищцата П.П. - ½ ид.ч.
от къща застроена на 81кв.м., застроена върху едно дворно място от
550кв.м.,парцел І-ви отреден за имот п.№5427 в кв.37, като сградата е
построена в дъното на парцела при съседи-Б.С. и Й.К.. След това с н.а.
№53,том ІІІ, д.№891/1995г. на РС-В. С. З. К. подарява на П.П. - ½ ид.ч. от
къща на 81кв.м., застроена върху едно дворно място от 550кв.м.,парцел-І-ви
отреден за имот пл.№5427 в кв.37,като сградата е построена в дъното на
парцела при съседи-Б.С. и Й.К..В резултат на това ответницата поддържа, че
П.П. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място от 550кв.м., съставляващо
парцел І-отреден за имот пл.№5427 в кв.37 ведно с къща на 81кв.м.,като
сградата е построена в дъното на парцела при съседи-Б.С. и Й.К.. Твърди се
още, че през същата 1995г. ответницата С.К. е призната за собственик по
наследство на ½ ид. част от дворно място, цялото с площ от 550кв.м. ведно с
11/20 ид.ч. от застроената върху двете улици жилищна сграда-къща от
105.кв.м. при съседи-от две страни улици, Б.С. и Й.К., съставляващо по плана
на града парцел І-ви отреден за имот пл.№5427 в кв.37/н.а.№177,т.ІІ, д.
№915/1995г. на РС-В./.Ответницата навежда извода, че съгласно посочените
нотариални актове същата е собственик на ½ ид.ч. от дворно място, цялата от
550кв.м. ведно със застроената върху две елици жилищна сграда-къща на
105кв.м. при съседи-от две страни улици, Б.С. и Й.К., съставляващо по плана
6
на града парцел І-ви отреден за имот пл.№5427 в кв.37 , а ищцата П.П. е
собственик на ½ ид.ч. от дворно място от 550кв.м.,съставляващо парцел І
отреден за имот пл.№5427 в кв.37 ведно с къща на 81кв.м., като сградата е
построена в дъното на парцела при съседи-Б.С. и Й.К.. Твърди се още, че в
последствие с н.а. №174,т.ІV,д.02335/1997г. на РС-В., П. ХР. П. подарява на
дъщеря си надежда П.- ½ ид.ч. от една жилищна сграда –къща на 81кв.м.
ведно с ¼ ид.ч. от дворно място върху което е построена,цялото състоящо се
от 550кв.м., в гр.В. при съседи- от две страни улици, Б.С. и Й.К.,
съставляващо по плана на града парцел І-ви отреден за имот пл.№5427 в кв.37
като жилищната сграда е построена в дъното на парцела при съседи -Б.С. и
Й.К.. Посочва се, че през 2000г. с н.а. №336, т.ІІ,рег.№3972,н.д.№437/2000г.
на нотариус Х., Н.В. П. продава на С. З. К., имота описан в н.а. №174,т.ІV,
н.д.№2335/1997г., като нотариалният акт №336,т.ІІ, рег.№3972, н.д.
№437/2000г. е използван като титул за собственост при изповядване на
сделката и издаване на н.а. с който С.К. и Х. К. продават на П.П. същия този
имот и че се касае за жилищна сграда, построена в дъното на парцела при
съседи-Б.С. и Й.К.. Посочват, че това е цитирания от ищците н.а №45,т.VІІІ,
рег.2067,н.д. №1634/2006г., с който С. З. К. и Х. К. продават на П.П. ½ ид.ч.
от жилищна сграда-къща на площ от 81кв.м. ведно с ¼ ид.ч. от ПИ върху
който е построена, целия от 533кв.м. при съседи-от две страни улици, Б.С. и
Й.К., съставляващо по плана на града парцел І-ви, отреден за имот пл.№5427
в кв.37. Навежда се генералния извод, че ответницата С.К. никога не се е
разпореждала със собствената си двуетажна жилищна сграда построена в
същия имот върху двете улици и че тя е прехвърлила придобитото по
наследство от родителите си право на собственост върху ½ ид.ч. от
къща,застроена на 81кв.м., застроена върху едно дворно място, състоящо се
от 550кв.м, съставляващо парцел І, отреден за имот пл.№5427 в кв.37,като
сградата е построена в дъното на парцела при съседи Б.С. и Й.К. и че в
същност ищцата П.П. в резултат на процесните сделки-дарения и продажби, е
станала собственица на цялата тази къща и двете със С.К. са решили да си
поделят парцела,като всяка да получи дела, в който е построена собствената
й къща за което двете са направи постъпки през 2015г. пред Община В. за
частично изменение на ПУП-плана за регулация на УПИ І-5427 в кв.37 по
плана на В. и със заповед №1938 от 09.12.2015г. на Кмета на Община В., в
сила от 09.06.2016г. за сметка на УПИ І-5427 в кв.37, са образувани 2 нови
7
парцела-УПИ-І-5427 от 266.4кв.м. и УПИ ХVІ-5427 от 266.4кв.м. В
последствие е извършена доброволна делба с н.а. №15,т.ІI, рег.№1242, н.д.
№211 от 10.08.2016г. на нотариус Х.,съгласно която двамата ищци получават
в свой дял и стават изключителни собственици на дворното място от 266кв.м.
образуващо УПИ ХVІ-5427 в кв.37 по плана на В. при граници и съседи-от
югозапад-улица, от югоизток УПИ-ХV-5428, от северозток-УПИ-ІІ-5426 и от
северозапад УПИ-І-5427, а С.К. получава дворното място от 266кв.м.
образуващо УПИ І-5427 в кв.37 при съседи- от югозапад и северозапад –
улици, от югоизток УПИ ХVІ-5427, от североизток УПИ ІІ-5426. Излага се и
довод, че през 2013г. Община В. издава на С.К. разрешение на строеж №142
от 05.08.2013г. за пристройка на санитарен възел, като на 25.03.2020г. е
издаден акт за приемане на конструкцията, а през 2019г. страните по делото
са упълномощили лицето В.В. да проведе процедура за изменение на
кадастралната карта, като всеки е упълномощил за изменение на собствения
си имот, като ищците са посочили имот с идентификатор 10450.503.1230, а
ответницата -имот с идент. 10450.503.536, както и че ответницата е отдала
под наем първия етаж от собствената си сграда, като договора е сключен чрез
пълномощник в лицето на ищцата П.П.. Като последен довод ответницата
сочи, че на 17.07.2019г. двете с ищцата да подписали фиктивен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, според който ищците знаят
и осъзнават, че никога не са били собственици на сградата и обектите в нея.
Моли да се отхвърлят предявените ревандикационни искове.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Няма спор по делото, че ищците П. ХР. П. и В. Б. П. са съпрузи,
сключили граждански брак на 15.06.1966г., а ответницата С.З. К. към
18.12.2006г. също се намира в брак с лицето Х. Д. К.. Последната е
единствена наследница по закон на родителите си З.Г.Д. /починал на
13.09.1980г./ и на майка си М.М. Д. /съпруга/, починала на 11.11.1995г.
Установява се, че първоначално процесната сграда с двата самостоятелни
обекта на правото на собственост, са придобити в собственост от бащата на
ответницата по исковете, а именно доктор З.Г.Д. въз основа на сключен
договор за покупко-продажба от 13.05.1942г. н.а. №36, том I, рег.№199, дело
8
№57/1942г. и по публична продан, /н.а. за собственост на недвижим имот по
публична продан от 10.07.1942г. №51,том I рег.299, н.№82/1942г./ като
имотът представлява една къща, двуетажна полумасивна, в с.Ч., ул.“К.“,
застроена върху 80кв.м. и незастроено място от 320кв.м. /при стари съседи-
Д.У. И. Ив.П. и от двете страни улици, а при сегашни съседи -д-р З.Д., И.
Ив.П. и от две страни улици, който имот съставлява парцел I първи,в кв.2-ри
по плана на с.Ч., като по публичната продан е станал собственик на още
400кв.м.,в с.Ч., при съседи Д.Ф., П.Г. и път. Този факт не е спорен между
страните и се признава за безспорен, както и че това се установява и от
изслушаната по делото експертиза. Установява се, че на база съставения н.а.
№36, том I, рег.№199,дело №57/1942г., както и на други актове описани в н.а.
за дарение №83 дело №192/1982г./, след смъртта на наследодателя З.Г.Д.,
преживялата съпруга М.М. Д. дарява на дъщеря си С. З. К. ½ от жилищната
сграда застроена на 80кв.м., находяща се в землището на гр.В.,кв.Ч., при
съседи на сградата: от две страни улици, Г.С. и Д. П., която жилищна града е
застроена върху имот пл.№938 в кв.37-парцел I. Съгласно заключението на
експерта Б.З.Г. това е същия имот придобит в собственост през 1942г. от
наследодателя на ответницата. Уточнението в нотариалния акт по отношение
на границите на жилищната сграда, навежда на извода, че тази жилищна
сграда граничи от двете страни с улици, тоест намира се на уличната
регулационна линия на парцел I.
За същия имот през същата година е установено, че с нотариален акт за
право на строеж-суперфиция №84 от 13.05.1982г. ответницата С.К. учредява
на майка си М. Д. право на строеж, като построи безвъзмездно къща на
60кв.м. на два етажа по одобрен архитектурен план върху съсобствено дворно
място от 480кв.м. парцел I-938 при съседи-от две страни улици, Г.С. и н-ци Д.
П., като правото си на собственост С.К. удостоверява с двата нотариални
акта от 1942г. Съгласно строителния протокол №42 за определяне на
строителна линия и ниво от 28.05. 1983г., и изготвената окомерна
скица/л.69/, северозападната и югозападната страна на съществуващата до
момента двуетажна полумасивна жилищна сграда граничи с две улици,
образуващи Т-образно кръстовище, докато къщата, за строежа на която се
учредява суперфиция, е разположена в дъното на същия парцела, като същата
не граничи пряко нито с улици, нито със съседни имоти и е разположена и
9
ситуирана навътре в парцела като разположението й е на юг и на югоизток в
парцела, и към срещуположния край на парцела спрямо съществуваща на
двете улици къща. Втората жилищна сграда е проектирана да бъде със
застроена площ от 69.23кв.м. на етаж.
Установява се, че по плана от 1983г. имотът представлява парцел I-938 в
кв.37, представляващ ъглов парцел, който парцел по плана от 2004г. и по
плана от 2005г.-представлява вече поземлен имот №5427 с отреден УПИ I -
5427 в кв.37 с площ от 533кв.м., като в него попада двуетажна масивна
жилищна сграда със ЗП 76кв.м. и разположена на двете лица на ПИ /това е
жилищната страда от 1942г./; масивна жилищна сграда/пристройка от изток
към двуетажната масивна жилищна сграда на 29кв.м. или общата площ на
двете сгради става 105кв.м.; масивна жилищна сграда със застроена площ от
72кв.м./построената въз основа на отстъпеното право на строеж/ и
разположена посока югоизток към дъното на поземления имот; гараж на
25кв.м.,долепен до масивната жилищна сграда от 72кв.м. и на границата към
съседен ПИ №5428. Установява се, че в резултат на одобрено ЧИ на ПУП-
плана за регулация и застрояване със заповед на кмета на общината
№1938/09.12.2015г.за сметка на УПИ-I-5427 са образувани два нови парцела
УПИ I-5427 с площ от 266.40кв.м., в който попадат двуетажната масивна
жилищна сграда със застроена площ от 76кв.м. и разположената на двете
лица на ПИ /на двете улици/ и масивна жилищна сграда-пристройка от изток
от 29кв.м. към двуетажната масивна жилищна /или това е сградата от 1942г./
и УПИ ХVI-5427 ,в който попадат новопостроената жилищна сграда на
72кв.м. разположена посока югоизток към дъното на парцела и гаража на
25кв.м. долепен до жилищната сграда. Експертът е категоричен, че съгласно
кадастралните планове на В. жилищната сграда от 1942г., към 1983г. е
съществувала като двуетажна паянтова със застроена площ от 76кв.м.,като
към 2004г. по плана е отразена като двуетажна масивна жилищна сграда и е
изпълнена пристройка от изток от 29кв.м. с което застроената й площ става
105кв.м., а през 2013г. съгласно разрешение за строеж ответницата С.К. е
пристроила санитарен възел към съществуващата жилищна сграда, със
застроена площ от 9.60кв.м.,разпложен върху пристройката от 29кв.м.
Вещото лице е категорично, че закупената с нотариален акт №36/1942г.
къща, двуетажна полумасивна със застроена площ от 80кв.м. към настоящия
10
момент представлява сграда с идентификатор 10450.503.536.1 с
функционално предназначение -жилищна сграда, многофамилна, брой етажи
2, брой самостоятелни обекти 2, със застроена площ от 105кв.м. и която
сграда се състои от : 1.самостоятелен обект на собственост с идентификатор
10450.503.536.1.1-тип жилище, апартамент, бр. нива 1, с площ по документ
82кв.м. и открита тераса от 14.26кв.м. или общо застроена площ от
96.26кв.м.,разположен на втория надземен етаж в сградата, и
2.самостоятелен обект на собственост с идентификатор 10450.503.536.1.2-
тип-за „Търговска дейност“, брой нива 1 с площ по документ от 96.26кв.м.,
разположен на първия надземен етаж и обща част от 8.74кв.м. на вътрешната
стълбищна клетка обслужваща втория етаж и таванско помещение. По
отношение на построената нова жилищна сграда въз основа на отстъпеното
право на строеж и предвид ЧИ на ПУП-УПИ-ХVI-5427, и КККР от 2018г.,
същата е записана с идентификатор 10450.503.1230.1 представлява
еднофамилна жилищна сграда на 2 /два/ етажа, със застроена площ от 72кв.м.,
строена през 1983г. състояща се от първи надземен жилищен етаж на 72кв.м.
и начин на обслужване от външен вход от запад, и мансарден етаж на 72кв.м.
разположен в подпокривното пространство с наклонен таван и обслужване
чрез вътрешно дървено стълбище от всекидневната на първия етаж.
По делото са представени множество нотариални актове/които са
разглеждани и анализирани от първоинстанционния съд/, като въззивният съд
напълно и изцяло споделя мотивите на районния съд, изготвени към
обжалваното решение и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК и не
намира за нужно да ги преповтаря, и според които, предмет на сделките са
само и единствено онази част от дворното място, в което е изградена въз
основа на учредено право на строеж жилищната сграда от 1983г. / която
първоначално по плана от 1983г. представлява част от парцел I-938 в кв.37,
представляващ ъглов парцел, който парцел по плана от 2004г. и по плана от
2005г. представлява вече поземлен имот №5427 с отреден УПИ I -5427 в кв.37
с площ от 533кв.м., а след ЧИПУП представлява УПИ XVI-5427, а след
влизане в сила на КККР от 2018г. сградата е с идентификатор
10450.503.1230.1. Изрично във всички нотариални актове е записано, че
предмет на сделките и на констативните нотариални актове е жилищната
сграда, построена и разположена в дъното на парцела, докато за сградата от
11
1942г. която не е променяла конфигурацията и границите си освен
изградените в последствие към нея пристройка на 29кв.м. и санитарния възел
на 9.60кв.м., явно и несъмнено е посочено, че граничи с две улици. Този факт
е категорично установен по делото като въззивният съд отчита, че при
индивидуализацията на недвижимия имот, водещо е не неговата площ, а
границите и съседите, конфигурацията и местоположение, както и отстояние
от останали съществуващи на място сгради, улици, пътища и други обекти на
инфраструктурата, като в случая две от тези граници не са променени от
момента на изграждането на къщата, предмет на сделките от 1942г., а именно
двете улици. По никакъв начин ищците не доказаха да са придобили
собствеността върху обектите, намиращи се в тази сграда както и върху
самата сграда -търговски обект и жилищен етаж. Основанието на което се
претендира собствеността от ищците е дарение и покупко-продажба. Двата
нотариални акта, са от период след изграждането на новата жилищна сграда
от 1983г.,като в двата нотариални акта /№53 от 1995г. и №45 от 2006г./, има
изрично посочени граници и съседи на описаната в тях жилищна сграда, а
именно „сградата е построена в дъното на парцела и не граничи с улици“
-л.7/, като в н.а. №45/2006г. има само и единствено посочени граници и
съседи на УПИ-I-5427/- тогава в този парцел се намират и двете жилищни
сгради-старата и новопостроената, и парцелът не е бил разделен съгласно
ЧИПУП. Както се посочи квадратурата не е водещ елемент и признак за
индивидуализацията на сградата. Освен това не е посочена етажността на
новопостроената сграда, докато в актовете от 1942г. изрично е посочена
двуетажна къща, полумасивна. Тоест категорично е установено, че предмет
на сделките е била новата жилищна сграда, а не старата от 1942г.
Нотариалният акт №45 от 2006г. е съставен на база предходен н.а.№336 от
23.10.2000г. с който продавачите К. се легитимират като собственици и че в
техния нотариален акт жилищната сграда е индивидуализирана изрично като
„жилищна сграда построена в дъното на парцела и като съседи няма изрично
посочени улици./л.39 и л.40/ В този смисъл без значение са гласните
доказателства, доколкото ищците се позовават на собственост върху имота по
сделки, а не давностно владение.
Съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба.
Индивидуализацията на двете жилищни сгради е ясна и недвусмислена и
12
същите не могат да бъдат сгрешени, предвид множеството признаци по които
същите съществено се различават-по характеристики, по етажност, по площ,
по граници и съседи, по конфигурация и местоположение, по време на
строителството им и други. Всички нотариални актове, оценени по отделно и
в съвкупност, заедно с останалите доказателства, дават основание за
еднозначно приемане, че се касае за две отделни жилищни сгради и че
предмет на сделките, посочени в исковата молба от ищците е именно новата
жилищна сграда, построена през 1983г. в резултат на отстъпено право на
строеж. Предмет на прехвърлителните сделки в полза на ищците е само и
единствено новата жилищна сграда разположена в дъното на парцела, която
няма нищо общо с описаната в исковата молба сграда от 1942г. Дали тези
сделки са валидни, по делото не е въведен довод за тяхната нищожност, но че
с тях не се установява по несъмнен и категоричен начин ищците да са
придобили собствеността върху процесната сграда от 1942г. и намиращите се
в нея самостоятелни обекти -търговски обект и жилищна сграда по КККР на
гр.В. от 2018г.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на ответника С.К. ще следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 800лв заплатени като
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №260106 от 29.04.2021г.
постановено по гр.д.№492/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. ХР. П., ЕГН********** и В. Б. П., ЕГН- **********, и двамата с
постоянен адрес: гр. С., ул.Н.К. 17, ет.4, ап.12, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. З. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул.“А.К.“ № 2, сумата от 800лв/осемстотин лева/
представляващи сторените от страната по делото разноски през въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14