Решение по гр. дело №16085/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20658
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20251110116085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20658
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110116085 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 98421/19.03.2025г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 138425/17.04.2025г. на СРС, подадена от Х. Г. Д. срещу „**********“ ЕООД.
Ищцата Х. Г. Д. чрез адв. Х. Р. – АК-София, е предявила срещу ответното
„**********“ ЕООД иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да ú върне сумата от 2072,00 лева, представляваща разликата между заплатената от нея
авансова сума за възнаграждение по прекратен Договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 06.11.2024г. и реално извършените строително-монтажни работи, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба /19.03.2025г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на Договор за изпълнение на строителни и монтажни
работи от 06.11.2024г. възложила на ответника да извърши СМР – ремонт на баня и подове в
помещения на недвижим имот. Конкретните видове работа били конкретизирани в
количествено-стойностна сметка – Приложение № 1 към Договора, като възнаграждението,
което следвало да се плати на изпълнителя, било 12938,88 лева с ДДС. Половината или
5391,20 лева трябвало да се платят при подписване на договора, 45% при покриване на 50%
от общата квадратура и още 5% при подписване на акт 19. На 06.11.2024г. сумата от 5395,00
лева била платена на изпълнителя, за което бил издаден ордер. Всички необходими
строителни материали били осигурени от възложителя и предоставени на разположение на
работниците на изпълнителя на място. Изпълнението започнало на 13.11.2024г. Работата
била извършвана от различни лица, за които ищцата имала съмнения дали работят за
ответника и дали разполагат с необходимите умения. Многократно били посочвани
некачествено и неправилно извършени работи, за отстраняването на които ищцата се
обръщала към инж. П. – представител на изпълнителя, и получавала уверения, че всичко ще
се коригира и приведе в съответното състояние. Поради неотстраняване на недостатъците
ищцата прекратила договора с тридневно предизвестие, за което имала право съобразно чл.
18, ал. 1, т. 4 от Договора. Поканила ответника в тридневен срок да подпишат съответен
1
протокол за установяване на извършената работа, но той не изпратил представител. Затова
такъв протокол на 23.12.2024г. съставила ищцата сама и в присъствието на двама свидетели.
Общата стойност на извършената работа била 3323,00 лева. При това положение и с оглед
платената на ответника сума, той следвало да ú върне 2072,00 лева. Възстановяване на
сумата не последвало. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. И.Йо. – АК-София, която поддържа предявения иск, включително в
хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в писмени бележки,
приложени към Молба, вх. № 342640/21.10.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ ЕООД чрез адв. В. – АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 203398/11.06.2025г. на СРС, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между страните е
сключен описаният в исковата молба договор при посочените в нея и съобразно
представеното копие параметри. Твърди обаче, че ищцата не е представила обекта в годен за
работа вид – тя трябвало сама да организира изкъртване на старите плочки и подготовка на
стените и подовете, което не било включено в офертата. Оказало се, че е налице отклонение
на стените по вертикала в порядъка от 5 до 7 см., което наложило да се правят пълнежи за да
се минимизират отклоненията. Докато по обекта се работело, от страна на ищцата не били
заявени никакви оплаквания. Освен това през определен период от време тя отсъствала,
поради което нямало как да се работи. При липсата на заявени възражения прекратяването
на договора било изненада за ответното дружество. На 21.12.2024г. била проведена среща на
място и направен оглед, като извършеното било калкулирано от представител на ответника
на обща стойност от 6078,58 лева без ДДС. Така всъщност се оказвало, че дори ищцата
трябва да доплаща пари на изпълнителя. Подчертава се, че първите оплаквания от работата
постъпили към 20 дни след изявлението за прекратяване на договора. Проведените
разговори между страните и техни представители обективно не довели до разрешаване на
спора. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от
адв. Благоева, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 346657/23.10.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
В случаите, когато между страните е налице договор, действието на който е
прекратено, отношенията във връзка с вече платените по договора суми се уреждат
съобразно чл. 55, ал. 1 ЗЗД – така ПП 1/1979г., т. 1.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищцата следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между страните е бил сключен договор, че действието на
същия е прекратено, че в изпълнение на договора е платила съответната сума пари, както и
че същата следва да ú бъде възстановена поради отпадането на действието на договора, тъй
като изработеното е на по-ниска стойност от заплатената сума и разликата подлежи на
връщане. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи
внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 06.11.2024г. с предмет и съдържание съобразно копието, приложено към
2
исковата молба, както и че в изпълнение на договора ищцата е заплатила сумата от 5391,20
лева като аванс по Договора. Обективно няма спор, че изпълнението по договора е
започнало, както и че ответникът чрез своите работници е извършило определени
строително-монтажни действия в изпълнение на договора.
С оглед нормата на чл. 301 ТЗ и изричното потвърждаване от страна на управителя
на дружеството-ответник /л.20/, съдът намира, че посоченият договор е валидно сключен
между страните. Съгласно чл. 18, т. 4 от същия, възложителят може да прекрати едностранно
действието на договора с тридневно писмено предизвестие, като в срок до три работни дни
след уведомлението за прекратяване следва да заплати на изпълнителя извършените до
момента строително-монтажни дейности. Договорът не поставя като условие за тази
възможност наличие на неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Поради тази
причина действието на договора следва да се счита прекратено от 24.12.2025г. /срокът
изтича на 22.12.2024г. – неделя, поради което се счита за изтекъл в следващия работен ден,
който е 23.12.2024г. – понеделник/.
От представената на л. 15 разписка, вписана в бланка на разходен касов ордер, се
установява, а и обективно не се оспорва от страните, че ищцата е платила 5395,00 лева по
договора.
При това положение спорът между страните се концентрира върху това какви точно
строително-монтажни дейности са извършени до прекратяване на договора и каква е
дължимата за тях сума.
По делото като свидетели са разпитани Д.К. и К. П.. Д.К. е собственик на
апартамента, в който е следвало да се извърши ремонтът. Договорът бил сключен на 06.11,
но изпълнението започнало на 19.11. К. П. била представител на изпълнителя. Посетила
имота на място, за да огледа и да даде препоръки какво точно трябва да се направи. Това
станало през месец август 2024г. В договора било посочено точно какво трябва да се
изпълни. Ремонтът започнал, но в хода на дейностите нещата коренно се променили –
майсторите започнали да къртят банята с „Хилти“, направили това, което било нужно за
каналите, а след това започнали да къртят до тухла, като обяснили, че те така работели.
Наложило се да се купят 32-33 торби хоросан, за се направи основата на стените за плочките.
Самата мазилка била направена вълнообразно, за което свидетелят направил забележка на
майсторите. Имало и други дефекти: вратичката на водомерите не се отваряла и се удряла в
мивката, дупките на канала под мивката били чупени с клещи, а не рязани. Единият от
куфарите бил сцепен. По пода имало малки ъгълчета, които трябвало да се запълнят с
ъгълчета от плочки, а майсторите ги напълнили с фугираща смес. На няколко пъти гонил
майсторите. Обърнали се към фирмата, откъдето им обещали плочките да се налепят
перфектно. После чакали друг работник да дойде от Несебър, за да налепи плочките по пода
и банята. В договора за лепенето на плочките пишело, че ще струва 130 лева. Някои от
нещата нямало смисъл да се правят – сам свидетелят лично премахнал преди това всичко от
стените. Давали пари на П. – 760,00 лева. Работниците пилели стената с флекс, понеже, като
почнали да лепят плочките, на последния ред сложената мазилка вече минавала над
плочките.
Свидетелката П. работи при ответника като мениджър и технически ръководител.
Лично тя е подписала процесния договор. През м.08.2024г. посетила имота за оглед, където
присъствала ищцата и другият разпитан свидетел, представен тогава като неин съпруг.
Сградата била амортизирана, имало течове, поради което П. предложила фирмата да
подготви банята за ремонта, но възложителите искали те да си го направят. Наложило се
обаче работниците да довършат това, тъй като имало пропуски – например цоклите не били
премахнати. Основата не била подходяща, наложило се да се правят корекции по стените,
тъй като имало отклонения над допустимите. На обекта работели едни и същи хора, които не
били гонени. Известно време не се работело, тъй като било съобщено, че Д. ще отсъства,
3
след което последвало изненадващо прекратяване на договора. Когато влязла в обекта, за да
продължат, се оказало, че има работа, свършена от други работници. До 21.12. протокол за
извършено не бил наличен и тогава, като отишли на обекта, тя измерила каквото било
извършено, но такъв протокол не бил съставен. Това станало едва някъде към 10.01, когато
получили изготвен от Д. протокол. Тъй като договорът бил прекратен, то нямало
възможност да се направят поправки на изработеното. Цената от 120 лева за лепене на
плочки била грешка.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси и без данни за неправилност. Вещото лице е
установило, че санитарният възел е напълно завършен, поради което не може да се отговори
категорично относно количествата изпълнени работи от страна на „**********“ ЕООД, още
повече, че много от строително-монтажните работи са скрити и не могат да бъдат
проверени. Вещото лице е попълнило съпоставителна таблица между съставените от
страните протоколи с отбелязване на спорните и безспорните пунктове по тях, както и
евентуални разминавания.
С оглед обстоятелството, че ремонтът е напълно завършен, то спорът между страните
относно това какво точно е изпълнено следва да се реши по реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на косвени белези и доказателства, житейската логика и с оглед представените от
вещото лице данни в табличен вид. Тъй като е налице спор между страните, а и с оглед
естеството на ремонтните дейности, съдът намира, че в настоящия случай чл. 5 от Наредба
№ 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е
неприложим.
Съдът намира, че са осъществени като вид и стойност работите, които и двете страни
отчитат като извършени в съставените от тях протоколи:
направа на нова ВиК инсталация - 980,00 лева без ДДС,
направа на нови линии за водопровод - 250,00 лева без ДДС,
изработка и монтаж на ревизия на щрангове - 120,00 лева без ДДС,
грундиране с бетонконтакт на стени и подове - 140,00 лева без ДДС,
изработка на отвори в плочи ф50 - 175,00 лева без ДДС,
оформяне на плочи за сифон и ревизия - 160,00 лева без ДДС,
монтаж на точков сифон - 90,00 лева без ДДС.
Общата стойност на посочените строително-монтажни дейности е 1915,00 лева без
ДДС или 2298,00 лева с ДДС.
По отношение на строително-монтажните работи, за които е налице разминаване
между страните относно това колко точно е извършено и на каква стойност, маркирани от
вещото лице в син цвят, съдът намира, че следва да се вземат предвид количествата и
стойностите, посочени от ответника, доколкото те са по-малки и по този начин той сам
признава, че няма основание да задържи сума за тях в по-висок размер. Поради това
дължими са и сумите за:
оформяне на ръбове с лайсни - 176,40 лева без ДДС,
изработване на отвори в плочи над ф50 - 45,00 лева без ДДС.
Общо 221,40 лева без ДДС или 265,68 лева с ДДС.
Вземайки предвид представените от самата ищца снимки, на които се виждат улеи,
замазани стени и тръби, куфар около тръби, налепени донякъде плочки и хидроизолационна
лента, съдът приема, че са били изпълнени и:
4
направа на улеи в стени за ВиК инсталация - 220,00 лева без ДДС,
замазване на улеи след ВиК инсталация - 180,00 лева без ДДС,
направа на куфари - 360,00 лева без ДДС /от снимките може да се приеме, че
изпълнените куфари са два – един при канализационната тръба и един при
водомерите, затова съдът приема, че се дължи стойност за два куфара/,
хидравлична проба, тъй като е житейски нелогично тръбите да бъдат замазани
без да бъдат изпробвани дали не текат - 60,00 лева без ДДС.
Общо сумата е 820,00 лева без ДДС или 984,00 лева с ДДС.
Съдът приема за меродавни посочените от ищцата количества и стойности на
следните строително-монтажни работи, тъй като те са по-ниски от посочените от ответника
и по този начин тя е заявила обстоятелство в своя вреда:
направата на хидроизолация - 120,00 лева без ДДС,
полагане на хидроизолационна лента - 138,00 лева без ДДС,
изравнителна замазка - 80,00 лева без ДДС,
преработка на ел. инсталация – 2 бр. /колкото е отчело и вещото лице/ - 180,00
лева без ДДС,
обръщане на страници - 320,00 лева без ДДС/.
Сумата е общо 838,00 лева без ДДС или 1005,60 лева с ДДС.
По отношение на лепенето на плочки съдът намира, че действително в офертата по
делото е налице грешка. Посочено е, че се предвижда лепене на 20 кв.м. плочки по 89,00
лева на квадратен метър, но стойността е посочена като математически неверното 120,00
лева, без да е означено по някакъв начин, че се касае за отстъпка. Сумата възлиза 1780,00
лева без ДДС. При това положение следва да се заплати отработеното, което според съда
съответства на посоченото от ответника 12,82 кв.м. на цена 1140,98 лева без ДДС, т.е.
1369,18 лева с ДДС. Това кореспондира с посоченото от вещото лице, че при напълно
завършена баня площта на плочките е 13,40 кв.м. По делото е установено, че по пода на
банята и стените са лепени плочки, а на снимката на л. 32 от делото се вижда, че плочките се
почти изцяло налепени.
Не може да се приеме, че са изпълнени несъмнено от ответника дейностите по
замонолитване на отвор за вентилационна шахта и оформяне на преход за монтаж на
вентилатор и източване и пълнене на отоплителна инсталация със скъсяване на 2 бр.
аншлуси, поради което и суми за тях не следва да бъдат вземани предвид при решаване на
делото.
Така общо дължимата сума за извършените в имота строително-монтажни дейности
възлиза на 5922,46 лева с ДДС. Ищцата е платила 5395,00 лева, поради което няма
основание да ú бъде възстановявана сума. Събраните по делото доказателства не могат
пълно и главно да обосноват извод, че изпълнените строително-монтажни дейности са били
некачествено изпълнени, поради което и не следва да бъдат заплащани. Всеки от
свидетелите е в еднаква степен обвързан от гледната точка на страната по делото, по
инициатива на която е разпитан. Ремонтът на банята е приключил напълно, като
представените по делото снимки не могат да послужат като основание да се приеме, че
евентуални дефекти са допуснати или не са били отстранени своевременно.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и
5
списък по чл. 80 ГПК. Ответникът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски
за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 450,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. Д., ЕГН **********, от град София, срещу
“**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно основание
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да ú върне сумата от 2072,00 лева,
представляваща разлика между заплатената от нея авансова сума за възнаграждение по
прекратен Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от 06.11.2024г. и реално
извършените строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /19.03.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. Г. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на “**********“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 450,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
(гр.д.№ 16085/2025г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6