Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3407 Година 15.10.2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански
състав
На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №6065 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с
чл.213 ал.1 от КЗ, предявен от ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, със седалище и адрес на управление
гр. ***, пл. "Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от Н. Ч.и К.
Р., чрез пълномощника си адв. Е.Т., с който се иска от съда да признае за
установено по отношение на „ПИМК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адерс на
управление: с. Марково, мест. Захаридево, №43А, представлявано от Ц. П. Т.,
съществуването на вземане в размер на 1 056,15 лева главница, ведно със
законна лихва върху главницата считано
от 08.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди,
че по
силата на международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в международна
товарителница ***, ответното дружество „ПИМК” ООД се задължило да
превози два броя дивани и мостри на кожи по маршрута от ***, *** до ***,
България.
Твърди, че превозът бил осществен с товарен автомобил ***, ***. Съгласно
товарителницата стоката била натоварена и експедирана от гр. ***за гр. *** на ***
Твърди, че на ***товарът пристигнал в
гр. ***, където при разтоварването му били констатирани щети по диваните, изразяващи
се в нарушаване на фабричната опаковка, поражения върху кожата на един от
диваните и счупен дървен крак – подложка. Констатираните щети били отразени в
международна товарителница ***
Твърди, че превозваният товар имал
имущесвена застраховка „Булстрад Карго" в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" АД, сключена, на ***, със ЗП № ***, съгласно която товарът
представляващ 2 бр. дивани и мостри на кожи бил застрахован по маршрут 0875
България, за застрахователната сума от 1 835,55 евро при клауза „Пълно
покритие А – 1.1.87.
Наличието на застраховка за товара било
основание на ***в „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" АД да постъпи уведомление за щета от застрахованото лице „Фест
Консулт" ЕООД. Заедно с уведомлението били представени фактура за
пазарната стойност на диваните, опаковъчен лист и протестно писмо до
превозвача.
Твърди, че на 02.10.2015 година,
„Фест Консулт" ЕООД е предявило пред застрахователното дружество,
претенция за изплащане на обезщетение в размер на 540 евро, изчислено на база
30 % обезценка от пазарната стойно гг на увредените дивани.
С доклад по щета № *** от ***, ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" било определило на застрахованото лице
„Фест Консулт" ЕООД, да бъде изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 540 евро, равняващи се на 1 056,15 лева.
Твърди, че на основание чл.213 ал.1
от КЗ/отм/ с плащане на обезщетението
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" встъпило в правата на застрахованото
лице срещу причинителя на вредата.
На основание чл. 17, т. 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМР) и чл.67 от ЗАП,
отговорността за причинените щети била на „ПИМК" ООД, което като превозвач
на застрахования товар, носело отговорност за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й.
На 16.05.2016 година, ЗАД „Булстрад
В.И.Г."АД е изпратило регресна покана до „ПИМК" ООД, с която го поканило
да възстанови доброволно, в 10-дневен срок, изплатеното обезщетение от 1 056,15
лева или да представи валидна застраховка „Отговорност на превозвача".
Регресната покана била получена от ответното дружеството на 19.05.2016 година,
но същото нито било платило сумата, нито е представило застрахователната
полица, покриваща отговорността на превозвача.
Липсата на доброволно изпълнение ог
„ПИМК" ООД, както и непредставянето в посочения срок на застраховка
„Отговорност на превозвача" било основание, на ***, ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД да предяви вземането си
по реда на чл.410 ГПК пред Пловдивския районен съд.
Ответникът „ПИМК” ООД, с отговора
на исковата молба заявява, че оспорва
изцяло предявения иск и по основания и по размер. Счита предявения иск за
допустим, но несъстоятелен и неоснователно предявен. Основанията и възраженията
за това били следните:
Счита, че предявената по този начин
претенция на ищеца била на основание регрес, по повод изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по сключена от т. л. „карго " застраховка.
Поради съмненията, че в случая ставало дума за нелоялно поведение на
застрахования, моли съда да изиска представянето на документите, посочени от
ищеца в оригинал - т.е. представянето надосието на щетата в оригинал за
послужване.
Твърди, че в представените от
застрахования документи с претенция за обезщетение, липсвал авариен протокол,
какъвто застрахователят изрично изисквал при предявяване искане за обезщетение
- вж. Застрахователна полица № *** както и Общи условия т.20.3. към вече
споменатата застрахователна полица - приложени като доказателства от страна на
ищеца.
Твърди,
че на практика ищецът като застраховател е изплатил обезщетение въз основа на
едно голословно твърдение на получателя на товара - трето неучастващо по делото
лице, респ. базираното на това твърдение потвърждение на застрахования /който е
пряко заинтересовано лице/ че увреждането на товара е тридесет процента. Защо
застрахователят е дал вяра на това твърдение, могло само да се гадае, но счита
че процедурата по доказване на щетата
по основание и размер е опорочена в интерес на застрахования и
във вреда на превозвача-ответник.
Видно било от
представеното от застрахования копие от товарителницата, представено и от ищеца,
че като доказателство имало вписана забележка от страна на фирма, която не била
посочена в товарителницата като получател. Забележката била с текст, който на
практика означавал, че товарът е приет под резерв - нарушена опаковка, което
означавало също така че съгласно условията на чл.З0, пар. 1 и 2 Конвенцията CMR
получателят следвало да ангажира авариен комисар в срок от 7 работни дни. При
приемане на товар от превозвача и в негово присъствие със забележка под резерв
за нарушена опаковка, без да се провери веднага и на място, както и да се
констатират и фиксират евентуално нанесените щети по основание, причина и
размер, Конвенцията CMR с посочените два текста давала възможност на получателя
да ангажира авариен комисар в срок от седем работни дни, който като трета
неутрална страна да определи и фиксира размера на щетата по вид и размер, като
посочи и причините довели до евентуалното повреждане на стоката.
Счита, че с
неангажирането на авариен комисар от страна на
получателя, и предявяването на претенеция за обезщетение ей така - на око и то
като пряко заинтересована страна - претендираща обезщетение било нарушение най-
напред на процедурата по застрахователната полица, а и на Конвенцията CMR,
която като специален закон регулиращ отношенията по договори за международен
автомобилен превоз, като страна по такъв договор бил длъжен да следва.
От друга страна и
застрахователят в нарушение на собствените си правила за регулиране на щети бил
платил обезщетението в пряк ущърб на превозвача-ответник. Ищецът - застраховател
бил длъжен поне да предупреди застрахования, че без наличието на авариен
протокол, нямало как да признае щетата не само по размер, но и по основание,
тъй като нарушената опаковка все още не означавала, че е повредена и стоката в
нея, а от друга страна превозвачът не носил отговорност, когато щетата била
вследствие слаба или недостатьчна опаковка./вж. чл.17, пар.2, б."б" - Конвенцията CMR/. Твърди, че на
тези въпроси е трябвало да отговори аварийният комисар, а ангажирането му
ставало от заинтересованото лице - в случая получателят.
Твърди, че нямало да приеме евентуално
възражение от страна на ищеца, че видите ли настоящото дело се води като регрес
по КЗ и по чл.422 и чл.415 ГПК, а не на договорно основание, въз основа на
договор за превоз. Ищецът сам на стр.2 от И.М. визирал приложението на
Конвенцията CMR като основание за регресния си иск.
Твърди, че ищецът като
застраховател не предявявал регресната си претенция към техния застраховател,
координатите на който му били посочени
от тяхна страна /вярно, че не бил длъжен - но това била практиката негласно
използвана при регресните искове между застрахователи/.
Предвид казаното по-горе, прави възражение за неспазена процедура и нарушение на материалния и процесуалния за кон.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – п. ГРЕКО ДжЛТ БЪЛГАРИЯ ЕООД заявява, че същото е
застрахователен б. и като такъв той не сключвал застрахователни полици, а
единствено посредничел между застрахователя и ползвателя на застрахователни
услуги за сключване на договора за застраховка. В изпълнение на договорните си
задължения, „Греко ДжЛТ България" ЕООД бил посредничил за сключване на
застрахователна полица ***между „ПИМК" ООД и Wiener Stadtische
Versicherung AG Vienna Insurance Group (Винер Щедтише АГ Виена Иншурънс Груп)
чрез застрахователен б. - асекуратьор LUTZ Assekuranz Maklergesellschaft m.b.H.
Задълженията по тази полица, поети спрямо „ПИМК" ООД, били в тежест на
насрещната страна по договора, а именно застрахователя Wiener Stadtische
Versicherung AG Vienna Insurance Group (Винер Щедтише АГ Виена Иншурънс Груп)
чрез застрахователен б. - асекуратьор LUTZ Assekuranz Maklergesellschaft
m.b.H.., а не на застрахователния б. „Греко ДжЛТ България" ЕООД.
Твърдението, че ответникът имал сключен договор за застраховка с привлеченото т.
л. - п., било неправилно и противоречало на чл. 301, ал. 1, КЗ, според който
застрахователният б. бил търговско дружество или е. т., който срещу
възнаграждение по възлагане от попзвател на застрахователни услуги извършвал
застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или
презастраховател извършвал презастрахователно посредничество.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Видно от представения по делото в заверен
препис на международна товарителница *** се установява, че в периода от *** – ****.,
по силата на договор за международен автомобилен превоз на стоки, ответното дружество „ПИМК” ООД се задължило
да превози два броя дивани и мостри на кожи по маршрута от ***, *** до ***,
България. От същото СМR се установява, че превозът е бил осъществен с товарни
автомобили съответно с *** и рег****
По делото са представени
Застрахователна полица № ***/*** и ОУ; Сметка № ***/****и преводно нареждане от
****Уведомление за щета по застраховка „Карго"
от ****., от които се установява, че товарът предмет на договора за превоз е
бил застрахован при ищцовото дружество.
Установява се, че въз
основа на постъпило при ищеца уведомление за щета от застрахованото лице „Фест
консулт“ ЕООД, с която е претендирана щета в размер на 540 евро за настъпили
имуществени вреди по диваните, същото да заплати обезщетение в размер на
1056,15 лева, което е станало по банков път на 29.12.2015 г.
Представена е Регресна покана изх. ****.
на ищеца ЗАД „Булстрад В.И.Г."АД до „Пимк“ ООД, връчена с писмо с обратна
разписка на ответника на 19.05.2016 г., с която е било поискано от превозвача
да възстанови изплатената сума в размер на 1 056,15 лева за изплатените
вреди.
По делото са приети две заключения
на вещи лица, които са извършили оценка на размера на вредите които са били
причинени на превозвания товар. Първото е от 28.12.2017 г. изготвено от в.л. Л.Л., което е заявило при приемане на заключението, че е дало
оценка единствено на труда и материалите които следва да се употребят при
поправяне на нанесените вреди, но не може да даде заключение с колко би се
обезценил дивана след като е нарушен търговския му вид. А второто е от
28.03.2018 г. на вещото лице М.Б. – Д., което е дало заключение след като е
определило реалната пазарна стойност на извършените работи по претапицирането
на повреденото канапе, подмяна на счупения крак и преопаковане на повредената
опаковка.
По делото съдът е изслушар
непосредствено свидетелите П.Г.П. и М.В.М..
Видно от показанията на св. П. беше
установено, че през 2015 г. той е представлявал дружеството „Фест Консулт“
ЕООД, гр. *** и той е поръчал два броя дивани от испанската компания „Лоспу“,
като същите е следвало да бъдат превозени от ***до България от фирма „Пимк“,
посочени от неговия спедитор на който той имал доверие. Твърди, че когато диваните
пристигнали в ***, неговия спедитор го уведомил че диваните са с поражения като
имало разкъсана опаковка, разкъсана кожа и счупване на крак на един от диваните.
Твърди, че това създало много проблеми за него, тъй като диваните били отказани
от първоначалния клиент, а после се намерил нов клиент в гр. Пловдив, където
чакал шест месеца да му бъдат изплатени. Твърди, че застрахователя Булстрад бил
абсолютно коректен към него и изплатил обезщетението по застраховката, след
представена от него документация.
От показанията на св. М., се
установява, че същия не може да заяви изрично дали той е осъществявал курса
когато са били превозвани диваните. Заявява, че почти винаги друг камион карал
ремаркето до ***, където фирма „Пимк“ имала база.
Твърди, че шофьорите не присъствали на товаренето и разтоварването. Те само
превозвали. На място в базата имало работници, които товарели и разтоварвали
стоките, шофьорите единствено получавали документите от диспечерите и
проверявали дали има печати по всеки от тях.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, че е постъпило възражение от
длъжника „ПИМК” ООД.
Сключената застраховка има регресен
характер. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, предл. 1-во от Кодекса на застраховането(отм.), "С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. "
Установи се по делото, че правото на
регрес за ищеца, в качеството му на застраховател, е възникнало, тъй като е
налице фактическият състав на цитираната разпоредба.
Между
страните не се спори относно обстоятелството, че увредения товар е бил превозен от
ответното дружество „Пимк“ ЕООД, в посочената дистинация гр. ***за гр. *** и за
срока който е бил договорен, както и обстоятелството, че ищеца е заплатил
обезщетението предмет на настоящия спор.
При разтоварването на
товара след пристигането му в гр. *** както от CMR, така и от събраните гласни доказателства на св. П. беше установено нарушена фабрична
опаковка и нанесени вреди изразяващи се в поражения върху кожата на единия от
диваните, счупен дървен крак – подложка. Същото е довело до отказването им от
първоначалния купувач, обезценка на стойността им и необходимост от извършване
на ремонт преди продажбата им на друг купувач.
Съдът намира, че относно стойността
на вредите следва да кредитира заключението на вещото лице М.Б. – Д. която е дала размер 1 261,60
лева, който размер е близък до
стойността на изплатеното обезщетение в резултат на застраховката.
Ответното дружество не представи
доказателства във връзка с направените от него възражения за това, че изплатеното
обезщетение е въз основа на голословно твърдение и във вреда на превозвача и
при не спазена процедура.
Ето защо и с оглед събраните гласни
и писмени доказателствна, настоящия състав на съда намира, че следва да приеме
за установено че „ПИМК” ООД дължи на ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, вземане в размер на 1 056,15
лева главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от 08.03.2017 г. до окончателното й
изплащане.
По
отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят ЗАД "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, е направил разноски
в размер на 25,00
лева за държавна такса и 303,00 лева за адвокатско
възнаграждение и същите са залегнали в
заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив.
Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в размер на 328,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
с оглед изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 465,00 лева по настоящото производство, от които 27,00 лева за
държавна такса, 354,00 лева за възнаграждения на вещи лица и 84,00 лева за
депозит на свидетели.
С
оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПИМК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адерс на управление: с. Марково, мест. Захаридево, №43А, представлявано
от Ц. П. Т., че ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, пл. "Позитано" № 5, ЕИК *********,
представлявано от Н. Ч.и К. Р., чрез ълномощника си адв. Е.Т., има вземане спрямо него в размер на 1 056,15(хиляда
петдесет и шест лева и 15 ст.) лева главница, ведно със законна лихва върху
главницата считано от 08.03.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПИМК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адерс на управление: с. Марково, мест. Захаридево, №43А,
представлявано от Ц. П. Т., да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, пл.
"Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от Н. Ч.и К. Р., чрез
ълномощника си адв. Е.Т., сумата от 328,00(триста двадесет и осем) лева
разноски направени по ч.гр. дело № 3404/2017 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с.
ОСЪЖДА „ПИМК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адерс на управление: с. Марково, мест. Захаридево, №43А,
представлявано от Ц. П. Т., да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, пл.
"Позитано" № 5, ЕИК *********, представлявано от Н. Ч.и К. Р., чрез
ълномощника си адв. Е.Т., сумата от 465,00(четиристотин шестдесет и пет) лева
разноски направени по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на т. л. - п. по
делото „Греко ДжЛТ България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ №146Б, ет.4, офис 44.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МАРИЯ ЛИЧЕВА –ГУРГОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.