Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.
Хасково, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 223 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Министерство
на земеделието, храните и горите – София, подадена чрез процесуален представител,
против Решение №260110 от 09.12.2020 г., постановено по АНД №967 по описа на
Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно, поради нарушаване на материалния
закон и необосновано. Сочи се, че в съставения АУАН №3 от 06.11.2019г. и
издаденото НП №НП-4/08.01.2020г. точно, ясно и конкретно било описано кои са
нарушените законови норми (чл.2, ал.1 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ), съгласно
които земеделските земи били основно национално богатство и се използвали само
за земеделски цели и че без промяна на предназначението на земеделските земи
върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с
ползването им. Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждавала изцяло
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От същите по безспорен
начин се установявало описаното в АУАН административно нарушение.
Изпълнителното деяние било използване на земеделска земя за неземеделски нужди
без промяна на предназначението ѝ – наличие на строеж на сгради върху
земеделска земя. Твърди се, че имотът, върху който били построени сградите, бил
идентифициран и подробно описан в АУАН: „ПИ с идентификатор 72953.17.210 с площ
3000 кв. м. по КККР на с. Т., община Хасково, от шеста категория по ЗАТУРБ,
пасище, мера – земеделска земя, четвърта категория, 65 бонитетен бал,
собственост на наследници на А. Т. Д., съгласно Договор за покупко-продажба с
рег. №ОС-199/30.10.2009г.“. С оглед изложеното, напълно неоснователен и в
противоречие с представените доказателства бил направеният извод, че в
съставения АУАН липсвало посочване къде е извършено нарушението. Неправилен бил
и изводът на РС – Хасково, че не е налице доказаност от обективна страна
извършване на нарушение по чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ със субект
г-жа Т.Д.. Изпълнителното деяние, посочено в АУАН, било „ползва“. Именно
съществуването на сгради в земеделска земя било израз на нейното
незаконосъобразно ползване. В АУАН и в НП били посочени конкретно времевите
граници, през които продължило ползването, респ., през които било извършвано
нарушението. Безспорно можело да бъде установено, че към датата на съставяне на
АУАН – 06.11.2019г., липсвал административен акт, доказващ, че е проведена
процедурата по специалния закон (ЗОЗЗ), респективно има постановено и влязло в
сила Решение за промяна на предназначението на земеделска земя, в обхвата на ПИ
с идентификатор 72953.17.210 по КККР на с. Т., общ. Х., т.е. налице било едно
продължено нарушение, осъществяващо се трайно, непрекъснато във времето, до
момента на прекратяването му или до осъществяване на предвидената в Раздел V от ППЗОЗЗ процедура. Безспорно било
и че г-жа Т.Д., като наследник на А. Т. Д., ползва неправомерно земеделска земя
– пасище, мера. Навеждат се доводи, че АУАН и НП били издадени за нарушение,
констатирано на 02.10.2019г., а не за нарушение, извършено през 1995 година,
поради което Т.Д. се явявала годен субект на административно-наказателната отговорност
в настоящия случай, независимо от факта, че строителството на обектите било
извършено преди повече от 20 години, когато тя не била собственик на земята и
сградата. Неправилен и необоснован бил и направения от РС – Хасково извод, че
изградените през 1995 година постройки били построени съгласно изискванията на
действащата към 1995 г. нормативна уредба. Цитира се разпоредбата на чл.4, ал.2
от ЗСПЗЗ, в редакцията ѝ към 1995 година, когато било осъществено
процесното строителство, както и чл.2, т.2 от Наредба №2 от 20.05.1993 година
за застрояване в земеделските земи, отменена на 28.04.1998г., като се сочи, че
на първо място, за застрояване по реда на цитираната Наредба, било необходимо
да бъде проведена пред съответната община, описаната процедура за разрешаване
на строителството, като то следвало да бъде съгласувано с регионалните служби
на Министерството на земеделието. Нямало представени доказателства за получено
разрешение за строеж по този ред. На второ място, само жилищните сгради за
временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците, попадали в
описаната правна норма, но не всички от изградените обекти в процесния имот
били такива. На трето място, предназначението на разрешените за изграждане
обекти следвало да е свързано с ползването на земеделските земи, като жилищните
сгради, описани в чл.2, т.2 от Наредбата, били предназначени за лицата, които
произвеждат селскостопанска продукция от земеделските земи. ПИ с идентификатор
72953.17.210 по КККР на с. Т., общ. Хасково (имот №000210 по КВС на с. Т.) бил
с начин на трайно ползване „пасище с храсти“ и до 28.10.2009г. бил собственост
на Община Хасково.
По подробно изложените в касационната
жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване
на Наказателно постановление №НП-4/08.01.2020г., издадено от Министъра на
земеделието, храните и горите. Претендира се присъждане на разноски за двете
инстанции.
Ответникът, в представено чрез пълномощник
писмено становище навежда доводи, че не е спазен срокът за обжалване на
първоинстанционното решение, предвид, че същото е постановено на 09.12.2020г.,
а касационната жалба е с изх. №13.01.21г. Изразява това съмнение, тъй като
счита, че е изминал технологично доста голям период от време, в който следвало
да бъде връчен атакуваният съдебен акт и да започне да тече срокът за
обжалване. Моли, ако съдът констатира, че жалбата е просрочена, да се прекрати
делото и да се присъдят направените разноски. В становището излага и
съображения по основателността на касационната жалба, като счита същата за
неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл.63, ал.1 от ЗАНН (в приложимата в случая редакция), от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл.210, ал.1 от АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, регламентиран в чл.211, ал.1 от АПК - видно от
разписка, приложена на л.36 от АНД №967/2020г. по описа на Районен съд –
Хасково, съобщение за изготвеното Решение №260110 от 09.12.2020г. на Районен
съд – Хасково по АНД №967/2020г. е получено редовно от касатора на датата
06.01.2021г., а касационната жалба е подадена на 14.01.2021г. по пощата, според
поставеното върху плика пощенско клеймо. С оглед изложеното, неоснователни са
наведените от ответника доводи, че не е спазен срокът за обжалване на решението
на районния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение №260110 от
09.12.2020г., постановено по АНД №967/2020 г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление №НП-4 от 08.01.2020г., издадено от Министър на земеделието,
храните и горите, с което на Т.А.Д., за нарушение на чл.2, ал.1 от Закона за
опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за
прилагане на Закона за опазване на земеделските земи и на основание чл.53, ал.1
от ЗАНН, във връзка с чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, като съдът е осъдил
Министерство на земеделието и храните, град София, да заплати на Т.А.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата в размер на 360 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за адвокат.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление се констатират процесуални нарушения от категорията
на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално
основание. В тази връзка е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42, т.3 от ЗАНН, доколкото липсва посочване на мястото на извършване на
нарушението. На следващо място съдът е посочил, че не приема извода на
наказващия орган за доказаност от обективна страна извършване на нарушение по
чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ със субект жалбоподателя Д.. Приел
също, че отделно от това, изграждането в ПИ на сградите, описани в НП, не се
обвърза от задължение за предхождаща процедура по изменение предназначението на
земята. Съдът е възприел извода, че към 1995 г. строителството на сградите в
земеделска земя с предназначение за жилищни нужди е било допустимо да се
извършва, без процеса на строителството да се предхожда от процедура по промяна
предназначението на земята. От това се налагал извода, че към инкриминираната в
постановлението дата – 06.11.2019г. ползването на процесните сгради, не е в
нарушение и на сега действащите норми от ЗОЗЗ, вкл. и на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ, поради
което неправилно жалбоподателката е санкционирана на основание чл.41, ал.1, т.2
от ЗОЗЗ.
Настоящата инстанция не споделя
извода на районния съд, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42, т.3 от ЗАНН, доколкото липсва посочване на мястото на извършване на
нарушението. Видно от представения по делото Акт за установяване на
административно нарушение №3 от 06.11.2019г., в същия е посочено, че се съставя
против Т.А.Д., за това, че към 06.11.2019г. използва земеделска земя за
неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ, като
през месец май 1995г. са построени масивна постройка – къща, с площ около 40
кв. м., помощна постройка – лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв. м. и
бетонови основи от несъществуваща постройка или съоръжение с площ около 60 кв.
м., в части от имот с идентификатор 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР
на с. Т., община Хасково, от шеста категория по ЗАТУРБ, пасище, мера –
земеделска земя, четвърта категория, 65 бонитетен бал, собственост на
наследници на А. Т. Д., съгласно Договор за покупко-продажба с рег.
№ОС-199/30.10.2009г., без да е променено предназначението на земята, съгласно
изискванията на Закона за опазване на земеделските земи. С оглед така
направеното описание в АУАН, настоящият състав намира, че достатъчно конкретно
е посочено мястото на извършване на нарушението и не е налице неяснота в тази
насока.
Наред с това, видно от изнесената в
АУАН и НП фактическа обстановка, административно-наказващият орган претендира,
че към 06.11.2019 г. лицето използва земеделска земя за неземеделски нужди без
да има разрешение за промяна предназначението на земята, като това „използване“
се изразява в извършено през м. май 1995 г. строителство на масивна постройка –
къща с площ около 40 кв. м., помощна постройка – лятна кухня с тоалетна, с площ
около 20 кв. м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60
кв. м.
При така даденото от обективна страна
описание на изпълнителното деяние, следва да се приеме, че използването на
земеделската земя за неземеделски нужди от лицето се изразява в изграждането на
посочените масивна и помощна постройка и бетонови основи, без преди това да е
променено предназначението на земята, съгласно ЗОЗЗ.
Данните по делото еднопосочно сочат, че към м. май 1995
г. наказаното лице не е собственик на процесната
земеделска земя, нито е възможно да е изградило /построило/ въпросните
сгради. Следователно, както правилно е посочил и
районният съд, на привлеченото да отговаря лице не може се вменява нещо, което
обективно не е възможно да се осъществи от него към м. май 1995 г. Въпросните
сгради са били изградени в този ПИ към м. май 1995 г., когато все още не е бил
приет и действал ЗОЗЗ (обн. ДВ бр. 35 от 24.04.1996г.), само че това не е
резултат на дейност от страна на жалбоподателката, която само придобива в
собственост въпросните сгради и то едва през 2011 г., наследявайки ПИ, в който
те се намират. В тази връзка, правилно съдът не приема извода на наказващия
орган за доказаност от обективна страна извършване на нарушение по чл.3, ал.2
от ППЗОЗЗ и чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ със субект жалбоподателя Д..
Предвид
гореизложеното, като е отменил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Съгласно
ал.3 на чл.63 от ЗАНН (в приложимата редакция), в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, поради което на ответника се следва
присъждане на направените по делото разноски в размер на 360 лева за настоящата
инстанция, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260110
от 09.12.2020г., постановено по АНД №967 по описа на Районен съд – Хасково за
2020 година.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите -
София, да заплати на Т.А.Д. ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева
разноски по делото, за защита пред настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.