№ 7525
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110142347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
С молба вх. №49548/22.02.2023 г., длъжникът В. К. З. чрез процесуалния си
представител адв. Й. П. от САК е поискал от съда да спре изпълнението на издадените
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 22.08.2022 г. в
полза на заявителя „Ю.Б.“ АД. Поддържа, че сумата, за която е издаден изпълнителен лист е
недължима, тъй като е заплатена от застрахователя, на основание сключен със заявителя
застрахователен договор, обективиран в Сертификат №FL882784/2017 г. за застрахователен
пакет “С“ на застрахователна програма защита на плащанията на кредитополучатели по
потребителки кредити , предоставени от „Ю.Б.“ АД. Поддържа, че поради настъпил
застрахователен риск „продължителен болничен“, а впоследствие и „трайно намалена или
загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване“ е уведомила
застрахователя на 18.05.2021 г., който е уважил претенцията и е заплатил останалите
погасителни вноски. Посочва, че претендираните от заявителя суми касаят период след
издаване на ТЕЛК решението от 26.02.2017 г., както и след изтичане срок на договора –
13.05.2022 г. Евентуално поддържа, че размерът на вземанията е неправилно изчислен,
както и че вземането се основава на неравноправна клауза в договора.
Освен молбата за спиране на незабавното изпълнение длъжникът е входирал и
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането за спиране на изпълнението е направено от легитимирана страна в
производството като съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от
2017 г.; изм., бр. 100 от 2019 г. в сила от 24.12.2019 г.) подаването на същото не е обвързано
със срока за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, поради което и съдът намира същото
за процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
По делото длъжникът не представя доказателства за учредяване на нито едно от
предвидените в чл. 180-181 ГПК обезпечения пред съд, поради което такова основание за
спиране не е налице.
Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм., бр. 100 от
2019 г. в сила от 24.12.2019 г.) съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре
и без да е необходимо надлежно обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД, когато направеното
искане за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. В тази
хипотеза спирането зависи от преценката на съда, т.е. то не е задължително. За да бъде
1
постановено спиране на изпълнението длъжникът следва да е представил писмени
доказателства разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и
обуславящи възможността вземането на заявителя да не съществува. В настоящия случай
документите, които са представени заедно с молбата за спиране, а именно сключен
застрахователен договор и уведомление до застрахователя от 18.05.2021 г. не установяват
недължимост на вземанията, респ. не са такива писмени доказателства, въз основа на които
да може да се приеме, че посочените суми за главница за периода 15.11.2021 г. до 26.07.2022
г. и лихва не се дължат. Следва да се посочи, че представената медицинска документация и
да обуславя наличието на покрит застрахователен риск, не води до извода, че вземанията са
заплатени от застрахователя.
Относно евентуално наведените твърдения, че размерът на вземанията е неправилно
изчислен, отново липсват представени писмени доказателства за неправилното изчисление
на дълга. Действително длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП, но не се сочи кои са неравноправните клаузи в договора за кредит, на които се
основават вземанията на кредитора.
С оглед данните по делото и представените към молбата документи, съдът счита, че не
е налице някое от основанията по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на незабавното
изпълнение, поради което молбата за спиране не следва да бъде уважена.
По изложените мотиви и на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. З. за спиране изпълнението на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.08.2022
г. по ч.гр.д.№42347/2022 г. на СРС, 168 състав като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2