Решение по дело №748/2017 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 38

 

Гр. Кубрат, 28.02.2018 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Албена Великова

 

при секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 748 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Ищцата З.А.М., ЕГН ********** с адрес *** твърди, че с ответника А.Х.М., ЕГН ********** *** сключили граждански брак, първи и за двамата, на 04.07.1979 год. в гр. Разград. След брака съпругата приела фамилното име на съпруга – М..***, в дома на брата на ответника, в продължение на две години. След като брат му починал, ответникът заживял с жената на покойния му родственик. Тогава ищцата го напуснала и се установила да живее в дома на сестра си в гр.Кубрат. От тогава и понастоящем повече от 30 години съпрузите са разделени, като не са поддържали никакви отношения, не са се търсили един друг. Поради това, че тази раздяла продължава трайно във времето и брачната им връзка съществува само формално, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроена, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод без да се произнася по въпроса за вината. След брака желае да запази брачното си фамилно име М..

Ответникът А.Х.М., ЕГН ********** *** при редовност в призоваването, не ангажира становище по исковата молба, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи за двамата, на 04.07.1979 год. с Акт № 237/04.07.1979 год. на Община Разград. От брачното си съжителство нямат родени деца.

След като сключили граждански брак страните се установили в гр.Разград. Живеели заедно със семейството на брата на ответника и с детето на ищцата от предходно съжителство. След две годишен брачен живот братът на ответника починал, след което М. заживял с неговата съпруга. Ищцата се принудила заедно със сина си да напусне семейното жилище и се установила в дома на свои роднини в гр.Кубрат. От тогава – повече от тридесет години съпрузите преустановили всякакви контакти помежду си, като всеки от тях започнал свой живот, независимо от другия.     

 Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетеля Асенов, които съдът кредитира изцяло, тъй като макар в родствена връзка с ищцата, възпроизвежда факти, които е възприел лично и непосредствено и които кореспондират с приложените писмени доказателства.

 Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изложените обстоятелства налагат извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. С течение на времето е настъпила промяна в чувствата на взаимност и привързаност между брачните партньори, настъпила е фактическа раздяла, като всеки е създал свой живот, без да разчита на подкрепата на другия. Бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. По изложените съображения бракът им следва да бъде прекратен, а с оглед искането на страната, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка.

След прекратяването на брака ищцата желае да запази брачното си фамилно име – М., поради което следва съдът да уважи искането й.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските следва да се поемат от страните съобразно вината относно разстройството на брачната връзка. С оглед на обстоятелството, че съдът не се произнася по въпроса за вината, разноските за адвокатско възнаграждение остават за всеки от тях така както са направени, а тези за следващата се държавна такса следва да се поемат по равно. Като се отчете, че ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, то ответникът А.Х.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат държавна такса по бракоразводния иск в размер на 50.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между З.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, с Акт за сключен граждански брак № 237/04.07.1979 год. на Община Разград, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, след прекратяването на брака З.А.М. да продължи да носи брачното си фамилно име – М..

ОСЪЖДА А.Х.М. да заплати по сметка на РС – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 50.00 (петдесет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

 

                                                        Председател: /П/ Ал. Великова