№ 4
гр. Г.Т., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213220200143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Н.Х.М. с ЕГН – **********, от с . В.,
обл. Ш., ул. „Р.“ №4, чрез адв. Д.М. от АК - Ш., срещу Наказателно
постановление № 23–0000425 от 07.06.2021г. на Директор на Регионална
дирекция „АА“ - В..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на
МТИТС, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер
от 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление, и като такова следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.М. от АК - Ш..
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В
приложеното становище се излагат подробно доводи, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази
1
становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.01.2021г., около 12,20ч. в гр. Г.Т., обл. Д., ул. „Д.О.“, пред жп.
Гара, св. Т.Т. и св. П.Й., инспектори към РД "АА" – В., извършили проверка
на документите на жалбоподателя Н.М.. Последният като водач на товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № Н2280ВА, максимално допустима маса
7490кг., собственост на „Ил Ве Са“ ЕООД, извършвал обществен превоз на
товари за собствена сметка - 4480кг. соев шрот, с пътно прехвърлителна
разписка №16/22.01.2021г. с МПС обозначено с информационна табела
„Превоз за собствена сметка“, по маршрут гр. Г.Т. – с. В., обл. Ш.. В хода на
извършената проверката се установило, че жалбоподателят извършвал
превоза без да притежава карта за квалификация на водача, издадена по реда
на Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТИТС.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
284689/22.01.2021г. срещу Н.М., с който актосъставителят Т.Т. квалифицирал
нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТИТС. В
графата за възражения водачът собственоръчно е посочил, че няма такива.
Административнонаказващият орган въз основа на съставения АУАН издал
обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Т. Ст. Т. и свидетелят по АУАН ПЛ. ХР. Й., които
потвърждават констатациите в АУАН, като в допълнение и двамата сочат, че
при проверка са открити и други нарушения, за които са съставени отделни
актове. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля като
обективни, логични, последователни взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
2
Законосъобразно и правилно е прието от административнонаказващия
орган, че в разглеждания случай, с оглед представените по преписката
безспорни доказателства, жалбоподателят виновно е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на
транспорта, съгласно която водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача.
От текста на § 4 от ПЗР на цитираната наредба на МТ е видно, че тя е
издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните
превози и с нея се въвеждат изискванията на Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО)
№ 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на
Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.)
В разглеждания случай жалбоподателят М., като водач на товарен
автомобил, притежаващ СУМПС от категория С, СЕ, към датата на
проверката е извършвал превоз на товари за собствена сметка без да
притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на
Наредба № 41/04.08.2008г. на МТИТС, който факт не се оспорва, като в
жалбата се твърди, че веднага след съставянето на АУАН е предприел
действия за сдобиване с такава карта. Изложеното налага еднозначен извод у
съда, че водачът не е отговарял на изискването, посочено в разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТИТС, а именно да извършва
превоз на товари за собствена сметка като притежава карта за квалификация
на водача. В този смисъл съдът споделя изцяло дадената правна
квалификация от наказващия орган.
Представеното удостоверение за професионална компетентност е
3
достатъчно за извършването на обществен превоз на товари, тъй като е
доказателство за притежаването на умения и познания, придобити чрез
посещения на курсове и полагане на изпит. Удостоверението за
професионална компетентност е само предпоставка за издаването на
нормативноизискуемата карта за квалификация на водача и няма същите
удостоверителни функции като нея. Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТИТС е посочено, че водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E,
D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават
карта за квалификация на водача, като съгласно, ал. 2 на същия текст такава
се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното
обучение на водача. Следователно единственият нормативнопризнат
документ за удостоверяване на професионална компетентност е картата за
квалификация на водача, а не удостоверението за професионална
компетентност, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 10 от Директива
2003/59/ЕО. Тази карта съдържа хармонизирания код на Общността и
отговаря на по-големи изисквания за сигурност с оглед на важността на
правата, които дава за пътната безопасност и равните условия на
конкуренция, поради което не може да бъде заместена от друг
удостоверителен документ. Удостоверението за професионална
компетентност е доказателство единствено и само за придобита начална
квалификация или преминато периодично обучение от водача и това изрично
е записано в самия образец на удостоверението съгласно приложение № 2 към
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, поради което притежаването
му не е равнозначно на притежаването на карта за квалификация на водача.
С въведената законодателна промяна /ДВ бр. 17 от 2011 г., изм. бр. 60
от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г. / е разширен единствено предметният
обхват на действие на санкционната разпоредба, като е въведено и изискване
за притежание на удостоверение за осъществяване на обществен превоз на
моторно превозно средство, като в случая водачът е санкциониран за това, че
не е притежавал документ, който се изисква от подзаконов нормативен акт,
издаден въз основа на ЗАП, а именно Наредба № 41/04.08.2008 г. от МТ,
4
както и от регламент на ЕО Директивна 2003/59, който текст съществува и
след законодателните промени на санкционната разпоредба.
Според настоящия състав случаят не може да бъде приет за маловажен.
По делото не са налице доказателства за изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е
бездействал и не е направил постъпки за снабдяване с карта за квалификация
на водача, като единствено съставеният АУАН го е мотивирал да предприеме
необходимите действия за това. За важността на охраняваните обществени
отношения и възможността да се въздейства възпитателно и предупредително
спрямо нарушителите, се съди от предвидения от законодателя твърде висок,
респектиращ размер на административното наказание. Идеята на
законодателя при определяне на този действително висок размер на глобата
още при първо нарушение е да въздейства възпиращо по отношение на
нарушителите, като ги дисциплинира да не допускат нарушения по ЗАвПр и
подзаконовите актове, които регулират значими обществени отношения,
свързани освен с всичко друго също и с живота и здравето на неограничен
брой хора. Ето защо, преценката на наказващия орган, че с поведението си
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТИТС, което не съставлява маловажен случай на
административно нарушение, се явява правилна. Осъществяването на
обществен превоз на пътници изисква водачите да отговарят на всички
изисквания за квалификация. По тази причина предвиденото наказание е във
фиксиран размер, за да се отчете значимостта на обществените отношения,
които се охраняват. Необходимата квалификация, на която трябва да
отговарят водачите, се удостоверява с предвидените за това документи, като
за всеки вид от тях е предвидена определена процедура и условия, при които
могат да бъдат издадени. А и липсата на карта за квалификация е формално
нарушение, поради което с оглед на конкретните фактически обстоятелства
не е налице основание за квалифициране на деянието като маловажно.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
5
Не се споделят и оплакванията, изложени в жалбата и по същество, че
нечетливост на връченият му екземпляр от АУАН е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Безспорно се доказа, че му е било
разяснено за какво нарушение ми се съставя АУАН, той го е подписал без
възражения, като след това е предприел мерки за сдобиване с карта за
квалификация, което говори, че е разбирал в извършване на какво нарушение
е бил обвинен.
Предвид изхода от спора, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23–0000425 от
07.06.2021г. на Директор на Регионална дирекция „АА“ - В.., с което на
Н.Х.М. с ЕГН – **********, от с . В., обл. Ш., ул. „Р.“ №4, за извършено
нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТИТС, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер от 2000 /две
хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6