Решение по дело №186/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20217160700186
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

179

гр. Перник, 15.12.2021 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                         ЛОРА СТЕФАНОВА

 

При секретаря А.М. и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 186/2021 г. по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от община Д., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. Свобода № 1, представлявана от кмета срещу Решение № 32/15.07.2021 г. по АНД № 20211510200503/2021 г. по описа на Районен съд – Д., с което е потвърдено наказателно постановление № ПО-02-46/25.08.2020 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на община Д. на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че районният съд е приел за установена фактическа обстановка, която не съответства на приетите доказателства. Твърди се, че не е осъществен състав на административно нарушение, тъй като община Д. не е имала задължение да получи разрешение за ползване на воден обект по силата на чл. 46, ал. 4 от ЗВ. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, които не са взети предвид от районния съд. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водита. В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не е представляван. Докладвано е представено от него писмено становище, в което е посочил, че поддържа касационната жалба и е изложил подробни съображения по съществото на спора. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е представляван. Докладвано е представено от него писмено становище, с което е оспорил касационната жалба. Изложил е съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Искането към касационния състав е да го остави в сила. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд - Д..

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, решаващият съд  е приел, че на 24.02.2020 г. служители на БД „ЗБР“ и служители на РИОСВ – Перник са извършили съвместна проверка в с. Б., община Д. във връзка с подаден сигнал за влошено качество на водите на река Р.. Кметският наместник на с. Б. показал мястото, където се заустват отпадъчните води. Проверяващият екип констатирал, че на левия бряг на р. Р., посредством канализационен колектор, представляващ бетонова тръба с размер фи 400, чиито координати били заснети с GPS – N42 градуса 1402,86 и Е23 градуса 03’47,30”  са заустени отпадните води на с. Б.. Установено било, че канализацията е изградена и се стопанисва от община Д. и не се експлоатира от „В и К - Д.“ ЕООД. За извършеното заустване на отпадни води не било издадено разрешение на община Д..

Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол № КД-01-168/24.02.2020 г., подписан от присъствалите на място – кметски наместник на с. Б. и представители на община Д. и „В и К - Д.“ ЕООД.

С писмо изх. № КД-04-21/27.03.2020 г., връчено на 31.03.2020 г. кметът на община Д. бил поканен да се яви на 06.04.2020 г. в 13.30 ч. в БДЗБР за съставяне на АУАН.

За установеното нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, свидетелката И.М.– главен инспектор в дирекция „Контрол“ към БДЗБР, в присъствието на двама свидетели е съставила АУАН № КД-04-29/06.04.2021 г., който е подписан от актосъставителят и свидетелите при съставянето му. На 15.05.2020 г. същият е предявен на кмета на община Д. и е подписан от него.

Въз основа на така съставени акт и приобщените доказателства директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е издал наказателно постановление № ПО-02-46/25.08.2020 г., с което на община Д. на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е, че отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е направил извод, че тя субсимира състава на нарушението по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Обосновал е становище, че с оглед събраните по делото доказателства, извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнение с другите нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай. Посочил е, че наложената имуществена санкция е определена в минимално предвидения в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ размер, при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства. С постановеното от него решение е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, Районен съд – Д. правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В съдебния акт е отразена дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени и фактите, които са установени въз основа на тях.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание.

         Видно от приложения АУАН № КД-04-29/06.04.2021 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ, оправомощено със заповед № РД-05-184/04.12.2018 г. от директора на БДЗБР. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, двама свидетели, присъствали при съставянето му и представител на нарушителя.

         Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 201, ал. 2 от ЗВ – директор на БДЗБР е издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
         Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че касаторът следва да отговаря за извършено нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

         Разпоредбата предвижда, че за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се издава разрешително за ползване воден обект.

         В настоящия случай по категоричен начин е установено, че община Д., в качеството и на собственик и стопанисващ канализационна система на с. Б., общ. Д. е заустила отпадъчните води на селото на левия бряг на р. Р., посредством канализационен колектор, представляващ бетонова тръба с размер фи 400, чиито координати били заснети с GPS – N42 градуса 1402,86 и Е23 градуса 03’47,30”, без да има издадено разрешително за ползване на водния обект.

         Правилен е изводът на районният съд, че р. Р. представлява воден обект по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗВ, а заустените води от канализационната система на с. Б.- отпадъчни води по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2/08.06.2011 г.

         Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че административно-наказващият орган и районният съд не са изследвали въпросът дали е налице някое от изключенията, посочени в чл. 46, ал. 4, т. 1 от ЗВ, при които не е необходимо издаването на разрешително за ползване на воден обект. В хода на административно-наказателното производство са събрани доказателства за всички релеванти факти, включително и тези изключващи задължението на ползвателя на водния обект за снабдяване с разрешително. Не е установено наличието на някоя от предпоставките на чл. 46, ал. 4, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗВ. Жалбоподателят също не е ангажирал доказателства в подкрепа на това свое твърдение, нито при установяване на нарушението, нито в съдебните производства по обжалване на наложената му имуществена санкция. Затова касационният състав намира за правилен изводът на районния съд за осъществяване състава на нарушението по чл. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

         Санкцията за него е предвидена в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ и е имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10000 лв. В случая същата е наложена в минимално предвидения в закона размер.

         Правилен е изводът на районния съд за отсъствие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение е формално, поради което преценката за "маловажността" му по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК следва да се прави с оглед смекчаващите обстоятелства. В настоящия случай те не обуславят по – ниска степен на обществена опасност на деянието, сравнение с останалите деяния от този вид.

         С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон и наложеното административно наказание е справедливо. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

         С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
         Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р  Е  Ш  И

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/15.07.2021 г. по АНД № 20211510200503/2021 г. по описа на Районен съд – Д..

         ОСЪЖДА община Д., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., пл. Свобода № 1, представлява от кмета да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, със седалище: гр. Благоевград, бул. Димитър Солунски № 66, представлява от директора сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/


                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

                                                                                     2./п/