Допълнително Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-1176 Година 2020, 05 август гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на пети август година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 329 описа за 2020 година
Производството
е образувано по молбата (вх.№ 9465/16.06.2020 г.), подадена от въззиваемия К.А.Д.
чрез процесуалния му представител адв.Ели Димова, с искане за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № ІV-74 от 09.03.2020 г. по гр.д.329/2020 г. на БОС, „като в осъдителния диспозитив съдът се произнесе и по
основателността на предявения с исковата молба акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД“.
Твърди се, че в мотивите си на решението съдът е изложил становище, че главният
иск по чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР е частично основателен.
Сочи се, че искът по чл.86 е зависим от изхода на главния иск при условията на
обуславящ към обусловен, но съдът не се е произнесъл по този иск. Твърди се, че
липсата на произнасяне в диспозитива по иска за мораторна лихва представлява
несъответствие между формираната от съда воля и нейното обективно отразяване в
текста на съдебното решение, което представлява очевидна фактическа грешка.
В предоставения му
седмичен срок, въззиваемият ГД „Национална полиция“ при МВР гр.София не е представил писмен отговор на
подадената молба.
Съдът намира,
че основанието на подадената молба е чл.250 от ГПК - за допълване на решението
с произнасяне по иска за обезщетение за забава, а чл.247 ГПК (както е посочил
молителят) - за поправка на очевидна фактическа грешка.
С решение № ІV-74 от 09 март 2020 по гр.д.329/2020 г. на БОС, съдът е отменил решение № 3750 от 20.12.2019 г. по гр.д.5637/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на К.А.Д., за осъждане на ГД
„Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи, да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. - разликата между положения
нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, до размера от 1632,14 лв,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска -
15.07.2019 г. г. до окончателното изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, с която К.А.Д. *** с ЕГН **********, е осъден да заплати на ГД
„Национална полиция“ при МВР, разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 4 лв до присъдения
размер от 100 лв, като вместо това е
постановено осъждане на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство
на вътрешните работи гр.София, да заплати на К.А.Д.,
сумата от 1632,14 лв, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. до
15.07.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент
1.143; ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
- 15.07.2019 г. г. до окончателното изплащане; както и сумата от общо 637 лв, представляваща разноски за
заплатено адв.възнаграждение за двете инстанции. Решението на БРС е потвърдено
в останалата част. Съобразно постановения резултат, К.А.Д. е осъден да заплати на Главна дирекция „Национална
полиция“ при Министерство на вътрешните работи гр.София, съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от иска, в
размер на 4 лв, а Главна дирекция
„Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати
по сметката на Бургаски окръжен съд съобразно уважената част от иска, сумата от
99,90 лв - държавна такса за
първоинстанционното и за въззивното производство, както и сумата от 176,43 лв - разноски за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Действително, с
постановеното решение съдът не се е произнесъл по искането на въззивника-ищец
за присъждане на мораторна лихва в размер на 222,15 лв , начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 14.07.2019
г. Противно на твърденията в молбата с вх.№ 9465/16.06.2020
г., подадена от въззиваемия К.Д., в мотивите си на решението съдът никъде не е
изложил съображения за дължимост на тази сума, поради което не е налице
твърдяното от молителя несъответствие между формираната от съда воля и нейното
обективно отразяване в текста на съдебното решение, което да представлява
очевидна фактическа грешка, а пропуск на съда да се произнесе по част от
исковата претенция, който би следвало да се отстрани по реда на чл.250 ГПК –
чрез допълване на решението.
Съгласно чл.250, ал.1
от ГПК, искането за допълване на решението следва да се заяви в едномесечен
срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В настоящия случай, на
основание чл.280, ал.3 ГПК, решение № ІV-74 от 09 март 2020 по гр.д.329/2020 г. на БОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
т.е.то е влязло в сила от датата на постановяването му - 09.03.2020 г. Съгласно
чл.250, ал.1 от ГПК, молбата за допълване на решението е следвало да се предяви
в едномесечен срок – до 09.03.2020 г. С оглед разпоредбата на чл.3, т.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, на 13.03.2020 г., срокът за депозиране на молбата за допълване на
решението е спрял да тече. Съгласно §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник", т.е.срокът за подаване на молбата за допълване на
решението е започнал да тече отново считано от 22.05.2020 г. и не е изтекъл към
датата на депозиране на молбата за допълване на решението в съда - на
16.06.2020 г., поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество,
молбата е основателна.
Искане за присъждане на
мораторна лихва е направено от ищеца още с исковата му молба. Този иск е бил
отхвърлен от първоинстанционния съд, решението на БРС е било обжалвано от ищеца
изцяло, поради което искът за мораторна лихва е бил висящ пред въззивната
инстанция. Както се посочи по-горе, въззивният съд не е изложил съображения по
този иск и не се е произнесъл по него.
Поради уважаване на
главния иск за възнаграждение за извънреден труд, основателен е и искът за
обезщетение за забава - мораторна
лихва, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за
периода от съответния падеж до 14.07.2019 г. Предвид обстоятелството, че за
периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., главницата е по-малка със сумата от
33,01 лв от приетата от вещото лице (222,15 лв), искът за мораторна лихва върху
дължимото възнаграждение за този период също е основателен в по-малък размер – 3,49
лв, вместо приетото от вещото лице – 32,40 лв. Ето защо искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен до размера от 193,24 лв.
Горното налага отмяна на обжалваното решение и
в частта, с която искът за мораторна лихва е отхвърлен за сумата от 193,24 лв и
постановяване на решение, с което искът за морахорна лихва се уважава до
посочения размер. В останалата част, с която е отхвърлен искът за мораторна
лихва над сумата от 193,24 лв до предявения размер от 222,15 лв, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ДОПЪЛВА решение № ІV-74 от 09.03.2020 г. по гр.д.329/2020 г. на Бургаски окръжен съд, КАКТО
СЛЕДВА:
ОТМЕНЯ решение № 3750 от
20.12.2019 г. по гр.д.5637/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на К.А.Д. *** с ЕГН **********, за осъждане на Главна
дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи, да му
заплати мораторна лихва, начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
14.07.2019 г., до размера от 193,24 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи гр.София, да заплати
на К.А.Д. *** с ЕГН **********,
сумата от 193,24 лв (сто деветдесет
и три лева и двадесет и четири стотинки), мораторна лихва, начислена върху
всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния
падеж до 14.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІV-74 от 09.03.2020 г. по гр.д.329/2020 г. на Бургаски окръжен съд, в частта,
с която е
отхвърлен искът за мораторна лихва над сумата от 193,24 лв до предявения размер
от 222,15 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.