Р Е Ш Е Н И Е
гр.
С., 08.12.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Николай Енчев
членове: Мария Райкинска
Елена Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 6874 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
С
определение на САС, 11 състав от 21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 5080/2017 г. е
отменено решение на настоящия състав от 28.06.2017 г., в частта, в която е
оставена без разглеждане жалба вх. № 74031/02.06.2017 г. по описа на СГС и вх.
№ 41966/16.05.2017 г. на ЧСИ У.Д., депозирана от длъжника по изпълнително
дело № 20178580400372 на ЧСИ У.Д. с рег.
№ 858 – В.Ц.Д., срещу постановлението за разноските относно начислените от ЧСИ
такси по изпълнението и отказа на ЧСИ да ги намали. Съставът на САС е приел, че
след като жалбоподателката е депозирала своевременно жалба възражение срещу
разноските пред ЧСИ и ЧСИ се е произнесъл, а не е изпратил възражението на
съда, то по-късно подадената жалба следва да се приеме, че е подадена в срок.
В
жалбата си жалбоподателката поддържа, че неправилно са й възложени разноски за
юрисконсултско възнаграждение и такси по ТЗЧСИ, тъй като погасила по-голяма
част от дълга в размер на 590 лева преди образуване на изпълнителното дело – на
23.02.2017 г. - 300 лева и на 09.03.2017 г. – 209 лева. Взискателят образувал дело и за платената
част, а не само за неплатения остатък от 437.98 лева. ПДИ била изпратена и
връчена след плащанията. Жалбоподателката не била станала причина за завеждане
на делото относно изплатената част от дълга, съответно не дължала разноски за
тази част.
На
следващо място намира, че начисленото възнаграждение за юрисконсулт е
прекомерно, като поддържа, че следва да бъдат начислени евентуално само 50
лева, а не 100. С решението си от 28.06.2017 г. настоящият състав вече се е
произнесъл по оплакването за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
В.Д.
оспорва и начисляването на 263.29 лева – такси по ТТЗЧСИ. Не било ясно на какво
основание са начислени, какво включват и дали е начислено ДДС. Намира още, че
евентуално дължимия размер на тези такси върху сумите по изпълнителния лист е
113.64 лева с ДДС, а не 263.29 лева. Следвало обаче да се начислят такси само
върху неплатения размер от 437.98 лева в размер на 52.56 лева. Въпреки
възраженията й, ЧСИ начислила разноски, определени върху целия размер на дълга.
Моли
да бъде отменено постановлението за разноски, обективирано в Съобщение изх. №
39448/20.04.2017 г.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал възражения срещу жалбата.
Постъпили
са писмени мотиви на ЧСИ У.Д. по чл. 436, ал. 3 ГПК. ЧСИ поддържа доводи за
неоснователност на жалбата, като сочи
как е формирана общата сума на разноските. Посочила е, че в ПДИ са включени
възнаграждение на взискателя по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева, както и
263.29 лева с ДДС – такси по ТТЗЧСИ, от които такса по т. 1 от тарифата – 24
лева, такса п от. 5 от Тарифата – 24 лева с ДДС, четири такси по т. 3 от
Тарифата - 24 лева, четири такси по т. 9 от Тарифата – 72 лева, допълнителни
разноски п от. 31 от Тарифата – 7.20 лева и такса по т. 26 от таксата – 112.09
лева.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изпълнително дело № 20178580400372
на ЧСИ У.Д. с рег. № 858, за събиране на вземането на „Т.е образувано на 17.01.2017 г. С.“ ЕАД срещу В.Ц.Д. за сумата от 509.47
– главница; законна лихва от 29.08.2016 г. до окончателното погасяване на
главницата; лихва в размер на 112.51 лева за периода 31.08.2013 г. до
09.08.2016 г. и 325 лева – разноски. В молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е оправомощил ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Изготвена
е сметка № **********/17.01.2017 г. за 20 лева по т. 1 от ТТЗЧСИ (образуване на
изп. дело), 20 лева по т. 5 от ТТЗЧСИ (връчване на ПДИ), 20 лева по т. 3 от
ТТЗЧСИ (4 броя справки за имуществото на длъжника) и 30 лева по т. 9 от
ТТЗЧСИ(два запора) или общо за 90 лева, а с ДДС - 108 лева.
След
извършване на множество справки за имущественото състояние на длъжника (справка
в НОИ, търговски регистър и имотен регистър и НАП) ЧСИ е наложила запори върху
нейни вземания в три банки и в НОИ, изпратени на 31.03.2017 г.
Съставена е Сметка за изплатени суми
от 31.03.2017 г. за 30 лева – по т. 9 от ТТЗЧСИ за два запора или 36 лева с
ДДС. Изпратени са запорни съобщения в още две банки, връчени на 06.04.2017 г.
Покана
за доброволно изпълнение е изпратена на 31.03.2017 г. и е връчена лично на
длъжника В.Д. на 12.04.2017 г. В нея е посочено, че се дължат разноски в размер на 100 лева по
изпълнителното дело и 263.29 лева такси по ТТЗЧСИ към 14.04.2017 г.
задължението по изпълнителния лист е посочено като 1 290.59 лева, от които
главница – 459.47 лева, законна лихва в размер на 11.87 лева за периода
11.01.2017 г. до 14.04.2017 г., 130.96 лева неолихвяеми вземания и 325 лева
присъдени разноски.
На
07.04.2017 г. е изготвена още една Сметка за изплатени суми за 20 лева по т. 5
от ТТЗЧСИ и 30 лева по т. 9 от ТТЗЧСИ или 60 лева с ДДС. Няма данни за нови
запори, изпратено е съобщение до длъжника за наложени запори, но и сумите по
тази сметка не са включени в ПДИ, съдържаща постановление за разноските.
На
12.04.2017 г. В.Д. е депозирала молба, с която е поискала от ЧСИ да вдигне
наложената възбрана и запори по сметки, като е представила две платежни
нареждания, от които се установява, че на 23.02.2017 г. е заплатила на
взискателя 300 лева, а на 09.03.2017 г. – 209 лева, с основание плащания по
ч.гр.д. № 48747/2018 г., по което именно дело е издаден изпълнителния лист.
На
19.04.2017 г. В.Д. е депозирала Жалба-възражение до ЧСИ, в което твърди, че
разноските и таксите по делото са неправилно начислени и моли ЧСИ да ги намали.
Депозирана е и втора молба от същата дата с искане производството по отношение
на платените 509 лева да бъде прекратено, както и да не бъдат начислявани такси
и разноски за тях. Искането за намаляване на таксите и разноските е оставено
без уважение от ЧСИ, като изявлението й в този смисъл е обективирано в
съобщение до длъжника от 20.04.2017 г., връчено на 11.05.2017 г.
На
16.05.2017 г. длъжницата е депозирала частна жалба срещу този акт на ЧСИ, по
която е образувано и настоящото дело. Съобразно определението на САС, посочено
по-горе, по настоящото село следва да бъде разгледана и жалбата-възражение от
19.04.2017 г. в частта по разноските извън юрисконсултското възнаграждение.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу
обжалваем акт на ЧСИ и е редовна. Съобразно
определението на САС, жалбата в частта по таксите на ЧСИ е депозирана в
законоустановения срок.
От
общо начислените от ЧСИ такси по изпълнението в размер на 263.29 лева по делото
се установи, че всички прости такси, посочени в мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал.
3 ГПК, са законосъобразно начислени в размерите по ТТЗЧСИ, както и че са
извършени действията, за които същите са начислени. Тези прости такси не
зависят от размера на вземането, а са определени суми, поради които
възражението на жалбоподателката, че е платила част от задължението си преди
получаване на ПДИ е неотносимо. Жалбата в частта й във връзка са начислените
прости такси е неоснователна.
От
размера на вземането обаче зависи пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.
Във
връзка с оплакването на жалбоподателката, че таксата не следва да се изчислява
върху пълния размер на вземането, съдът намира следното: Установи се по делото,
че действително жалбоподателката е платила 509 лева от задължението си по
изпълнителния лист, какъвто е размерът на дължимата главница. Установи се
обаче, че плащанията са извършени СЛЕД датата на образуване на изпълнителното
дело – 17.01.2017 г., поради което, въпреки че не са платени по изпълнителното
дело, а направо на взискателя, същите следва да се считат платени в резултат на
принудителното изпълнение. Ето защо, неоснователено при съображенията на
жалбоподателката е възражението, че таксата по т. 26 ТТЗЧСИ е изчислена върху размера на
цялото вземане. Съгласно т. 26 ТТЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума.
Съгласно Забележка 1 към посочената норма, при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума. Ето защо, в ПДИ следва да се посочи целият размер на дължимата
такса по т. 26 ТТЗЧСИ, но при събиране на задълженията същата ще следва да се
събира пропорционално на събраната част от вземането. В случая имаме вземане в
размер на 1290.59 лева плюс 50 лева за юрисконсултско възнаграждение (в какъвто
размер е определено от настоящия състав с решението от 28.06.2017 г.) или общо
1340.59 лева (размерът на юрисконсултското възнаграждение се включва в размера
на паричното вземане по аргумент от Забележка 4 към чл. 26 ТТЗЧСИ, според която
в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, т.е. не се
начислява такса върху такса, но в паричното вземане на взискателя влиза и
вземането му за разноски за юрисконсултско възнаграждение). При посочения
размер на вземането таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ е в размер на 127.25 лева без ДДС.
ЧСИ е начислила по-малка такса – 93.41 лева без ДДС, която не надхвърля и 90%
от минималната работна заплата, съобразно правилото на чл. 73а, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което жалбата и в частта по т. 26 ТТЗЧСИ е неоснователна.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 74031/02.06.2017 г. по описа на СГС
и вх. № 41966/16.05.2017 г. на ЧСИ У.Д., депозирана от длъжника по изпълнително
дело № 20178580400372 на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 – В.Ц.Д. срещу постановлението
за разноските, в частта относно начислените от ЧСИ такси по изпълнението и
отказа на ЧСИ да ги намали, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.