РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330102546 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* против Ж. И. Н., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните вземания:
- 321.68 лв. - незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № *****г., изменен с
Допълнително споразумение № ***** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който
се предоставя мобилен номер *******, от която сума: 84.86 лв. - незаплатени начислени
такси и ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018г. - 04.01.2019 г. и 236.82 лв. -
неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги;
- 287.21 лв. - незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № *****от 20.12.2016
г., изменен с Допълнително споразумение № *****от 28.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер *****, от която сума:
68.60 лв. - незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода
05.09.2018г.-04.01.2019г. и 92.46 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги;
- 214.35 лв. - незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № ******от 27.10.2017
г., с който се предоставя мобилен номер ****, от която сума: 68.60 лв. - незаплатени
начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018 г.- 04.01.2019 г. и
145.75 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги;
- 3.18 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 18.11.2016 г., с който е
предоставено възмездното ползване на мобилно устройство *****, представляваща две
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018 г.- 18.10.2018г.
- 14,67 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 20.12.2016 г., с който е
предоставено възмездното ползване на мобилно устройство ****, представляващи три
1
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018г.- 20.11.2018г.;
- 129.87 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 27.10.2017 г., с който е
предоставено възмездното ползване на мобилно устройство *****. от които: 39.96 лв. с вкл.
ДДС - представляващи четири текущи незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018
г.-04.01.2019 г. и 89.91 лв. с вкл. ДДС - съставляващи девет предсрочно изискуеми вноски за
периода 05.01.2019г.- 27.09.2019 г.
- 542.57 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 15.08.2018 г., с който е
предоставено възмездното ползване на мобилно устройство *****, от които: 94.36 лв. c вкл.
ДДС - представляващи четири текущи незаплатени лизингови вноски за периода
05.09.2018г. - 04.01.2019 г. и 448.21 лв. е вкл. ДДС - съставляващи деветнадесет предсрочно
изискуеми вноски за периода 05.01.2019 г. -15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяко от така горепосочените вземания, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2020 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641/2020 г. на РС-
Пловдив.
Ищецът твърди, че страните по делото са страни по договори за мобилни услуги и
лизинг на мобилни апарати, посочени в исковата молба и молбата уточнение. Сочи, че
ответникът не е заплатил стойността на ползваните мобилни услуги в рамките на
посочените искови периоди, поради което тези договори са прекратени, като се дължи
неустойка. Обосновава предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг. Иска
се присъждане на разноски.
Ответницата Ж. И. Н., ЕГН **********, чрез особения представил адв. З. Златева,
възразява по допустимостта на процеса, като изтъква, че заповедта за изпълнение е издадена
за обща сума, без да е ясно какви са уважените от състава в заповедното производство суми.
Изтъква се, че правилно дело е прекратено поради липса на идентитет между исковото и
заповедното производство. По същество възразява за неоснователност на предявените
искове. Посочва, че са представени три броя договори за мобилни услуги, два броя
допълнения към тях и четири броя договори за лизинг, както и 10 броя фактури касаещи
парични задължения за ответницата, като развива доводи, че по своята същност фактурите
представляват счетоводни документи, които насочват към наличие на определени парични
задължения, но не ги доказват. Твърди се, че индивидуализацията на претенциите е толкова
объркано и неясно дадена, че трудно специалист би се ориентирал в логиката на
претенциите, заявени с исковата молба и молбите уточнения. Изтъква се, че не е ясно по
какви правила ищецът, индивидуализирайки претенциите за неустойка по сключените
договори за мобилни услуги, прибавя към тях и претенции за неустойка по сключените
лизингови договори. Поддържа се, че е налице е дублиране в претенциите за неустойка.
Изтъква се, че представените многобройни документи, са подписани от с твърде различни
подписи, но в съдебно заседание не се оспорва се автентичността на документите.
Възразява се, че съгласно чл. 12 от Общите условия, придружаващи всички представени
договори за лизинг, е предвидена предсрочна изискуемост на вземанията, но не става ясно,
как тази изискуемост се обявява на лизингополучателя. Иска се отхвърляне на предявените
искове, ведно със законните последици. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковите
претенции за допустими и частично основателни, като съображенията за това са следните:
По допустимостта на процеса настоящият съдебен състав продължава да е на мнение,
че липсва идентичност между вземанията, предмет на исковия процес и вземанията, предмет
на издадената заповед за изпълнение, която позиция е застъпена в постановеното по делото
2
прекратително разпореждане от 18.05.2021 г., което е отменено с определение № 570 от
19.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1525/2021 г. на ОС-Пловдив. Постановеното въззивно
определение е задължително за първоинстанционния съд, който следва да съобрази дадените
указания по приложението на закона. Ето защо въпросът за допустимостта на процеса не
подлежи на повторна преценка от първата съдебна инстанция, но може да бъде поставен при
въззивно обжалване на постановеното първоинстанционно съдебно решение.
В разглежданата хипотеза по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни
искове по чл. 79 ЗЗД чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, с които се претендират вземания за мобилни
услуги (абонаментни такси), неустойки и лизингови вноски по сключени между страните
договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни апарати. Установява се представените по
делото писмени доказателства, чиято автентичност в края на краищата не е оспорена, че
между страните са сключени поддържаните от ищцовата страна договори. Съдът намира, че
исковата претенция следва да се уважи частично, като на отхвърляне подлежат исковете за
вземанията за неустойки.
За да бъде уважен иск за заплащане на суми за предоставени мобилни услуги, ищецът
следва да докаже не само, че страните са сключили договор за мобилни услуги, но също и че
процесните услуги са реално предоставени на ответника. Ищцовата страна се домогва да
докаже съществуване на процесните вземания посредством приложените по делото
фактури. В тази връзка следва да се подчертае, че фактурите, а и въобще счетоводните
отразявания, не доказват изпълнение по договора за мобилни услуги. Тези документи
установяват какво ищецът счита, че ответникът е потребил и дължи като стойност.
Счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно ползването на услугата,
нито коректното таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца. В
случая обаче мобилните услуги са в размер на дължимите абонаментни такси, а те се дължат
независимо от потреблението, поради което и съдът приема предявените искове за доказани.
Доказани по основание и размер се явяват и исковете за заплащане на лизингови
вноски. В тази връзка следва да се изтъкне, че лизинговите вноски не могат да бъдат
предсрочно изискуеми, в който смисъл са съображенията, развити в решение № 72 от
18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. Предсрочната изискуемост е
институт на едностранните договори – заем и кредит, тъй като те не подлежат на разваляне.
Възражението на ответника за липсата на предсрочна изискуемост е ирелевантно за изхода
на делото. Лизинговите вноски са с настъпил падеж. Вземането на лизингодателя възниква
по силата на самия договор, без да е необходимо да се доказва, че лизингополучателя
фактически се е ползвал от вещта, след като тя е предадена в негово държане. Предмет на
договора е ползването на вещта, срещу което се дължат лизинговите вноски. Задълженията
на лизингодателя се изчерпват с предаване на вещта. Без правно значение е дали
лизингодателя е обявил предсрочна изискуемост, или не, тъй като това му изявление би
било без правна стойност. От значение е обстоятелството, че към приключване на съдебното
дирене лизинговите вноски са падежирали, което сочи на основателност на заявените
искови претенции.
Съдът намира, че вземанията за неустойки не се дължат, тъй като те произтичат от
нищожни или неравноправни клаузи. Клаузите на договора, уговарящи неустойки в
посочените размери за неизпълнението са нищожни. Неустойката, уговорена в договорите за
мобилни услуги е в размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ
карта/номер. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати
необосновано висока и определяема неустойка, доколкото стандартните месечни
абонаментни такси се определят едностранно от мобилния оператор и не подлежат на
договаряне, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
3
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите
на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която
кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата
между догорената и определената от него стандартна абонаментна такса - до края на срока
на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото тази стойност не би била дължима
от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този
начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от
месечните абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така
установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите
нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.,
ТК, I т. о. на ВКС.
Следва да се изтъкне и това, че договорът за мобилни услуги е договор с периодично
изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги,
а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение
задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали
поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. I ЗЗД, развалянето няма обратно
действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази
хипотеза се дължи цена за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне
доставчикът се освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата. Ако
доставчикът избере да развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД, същият има
право на обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и с
неустойка. Според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП обаче неравноправна клауза е тази, която
позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да
задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай. Под израза
„задържи сума за престация, която не е извършил“, следва да се разбира всяка клауза, която
поражда вземане за доставчика, което не намира оправдание в собственото му изпълнение,
ако сам прекрати договора. Ето защо дори и да се приеме, че неустоечните клаузи не са
нищожни, то те са неравноправни и не пораждат задължение за ответника.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част. Ищецът е направил разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 1428,14 лева. Неоснователно е възражението за намаляване
поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед броя и цената
на предявените искове. В полза на ищеца следва присъдят общо 979,91 лева разноски,
пропорционално на уважената част. Ответникът се представлява от особен представител, не
е направил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ж. И. Н., ЕГН
4
********** дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* слените суми:
- 84.86 лв. - незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода
05.09.2018г. - 04.01.2019 г по Договор за мобилни услуги № *****от 18.11.2016г., изменен с
Допълнително споразумение № *****от 15.08.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с който се предоставя мобилен номер ******;
- 194.75 лв. - незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни услуги за
периода 05.09.2018г.-04.01.2019г по Договор за мобилни услуги № *****от 20.12.2016 г.,
изменен с Допълнително споразумение № *****от 28.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер *****;
- 68.60 лв. - незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода
05.09.2018г.-04.01.2019г по Договор за мобилни услуги № *****от 27.10.2017 г., с който се
предоставя мобилен номер *****;
- 3.18 лв. - по Договор за лизинг от 18.11.2016 г., с който е предоставено възмездното
ползване на мобилно устройство ******, представляваща две дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 05.09.2018 г.- 18.10.2018 г.;
- 14,67 лв. - по Договор за лизинг от 20.12.2016 г., с който е предоставено
възмездното ползване на мобилно устройство ******, представляващи три дължими
незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018г.- 20.11.2018г.;
- 129.87 лв. - по Договор за лизинг от 27.10.2017 г., с който е предоставено
възмездното ползване на мобилно устройство *******. от които: 39.96 лв. с вкл. ДДС -
представляващи четири текущи незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018 г.-
04.01.2019 г. и 89.91 лв. с вкл. ДДС - съставляващи девет предсрочно изискуеми вноски за
периода 05.01.2019г.- 27.09.2019 г.;
- 542.57 лв. – лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.08.2018 г., с който е
предоставено възмездното ползване на мобилно устройство *****, за периода 05.09.2018г. -
15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяко от така горепосочените вземания, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2020 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641/2020 г. на РС-
Пловдив., като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК ********* против Ж. И. Н., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 236.82 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *****от 18.11.2016г., изменен
с Допълнително споразумение № *****от 15.08.2018 г; 92.46 лв. - неустойка, обезщетяваща
вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *****от 20.12.2016
г., изменен с Допълнително споразумение № *****от 28.03.2018 г.; 145.75 лв. - неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги;
Договор за мобилни услуги № *****от 27.10.2017 г., за които суми е издадена задължение
по чл. 410 ГПК № 5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641/2020 г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. И. Н., ЕГН ********** да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 979,91 ( деветстотин седемдесет и девет
лева и 91 ст.) лева – разноски за заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5
6