Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при
секретаря Оля Йорданова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1084/2019г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба на „Уърлд
Травел Кансълтанси“ ООД гр.Варна, бул.“***“ № 6, офис сграда „М.“ ет.1 офис
101, чрез адв.Н.Д. против РА № Р-03000318003920-091-001/27.12.2018г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
22/29.03.2019г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за ревизираните
данъчни периоди са определени задължения по ЗДДС, ЗКПО и лихви за забава, но
само по отношение на фактурите, издадени от „Пул кинг“ ЕООД и „Пул кинг Сървиз“
ЕООД. Жалбоподателят счита ревизионния акт в обжалваната част за неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че са представени
достатъчно доказателства за реалността на доставките; в процесните фактури и
протоколи са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените
дейности, както и обекта, за който са извършени; за доставките е доказано
разплащане, което е индиция за реални търговски отношения между страните по
договорите; всеки месец са издавани протоколи за извършените услуги и вложени
материали, а въз основа на тях са издавани и фактурите; представените протоколи
сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по
договорите са се проявили в действително изпълнение. Поради
изложените съображения моли съда да отмени ревизионния акт в обжалваната част. В съдебно заседение и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000318003920-020-001/09.07.2018г.,
изменена със ЗВР № Р-03000318003920-020-002/16.08.2018г. и ЗВР № Р-03000318003920-020-003/19.10.2018г.
Извършената
ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000318003920-092-001/28.11.2018г., на
основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ
предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК
е издаден Ревизионен акт № Р-03000318003920-091-001/27.12.2018г., с който на „Уърлд Травел Кансълтанси“ ООД за ревизираните данъчни периоди са
определени данъчни задължения по ЗДДС, ЗКПО и лихви за забава.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП“ при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 22/29.03.2019г. в една часта го е потвърдил, а в друга изменил.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след
провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган,
в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на
ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис,
по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В
съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§
2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители,
неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
ІІ.По
приложението на ЗДДС.
В хода
на ревизията органът по приходите е установил, че жалбоподателят през
ревизираните данъчни периоди е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по фактури, подробно изброени в РД и РА, издадени от „Пул Кинг” ЕООД и ” Пул Кинг Сървиз“. С цел
установяване на факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на
приспадане на данъчен кредит са извършени насрещни проверки на доставчиците,
при които е установено следното:
За „Пул Кинг” ЕООД съгласно ПИНП № П-22221318141961-141-001/26.09.2018г.
е установено следното: до дружеството е изпратено
ИПДПОЗЛ изх.№ П-22221318141961-040-001/17.08.2018г. Поради това, че представляващия
дружеството или упълномощено лице за контакти не са открити на декларирания
адрес, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. До датата на съставяне на
ПИНП от доставчика не са представени исканите документи. При проверка в
информационната база данни на ТД на НАП Варна е установено, че дружеството няма регистрирани трудови договори за 2015г.,
2016г. и 2017г., не са декларирани суми за изплатени възнаграждения по
извънтрудови правоотношения. От страна на ревизираното дружество са представени
заверени копия на фактурите, издадени от „Пул кинг“ ЕООД, протоколи и
хронологични описи на счетоводните записвания за съответната фактура и
плащането. Съгласно представеното писмено обяснение декларираните покупки от
„Пул кинг" ЕООД представляват абонаментното и техническо обслужване на
басейните включващо извършването на следните дейности: периодичен химичен
анализ на водата за ниво на хлор и РН, периодично почистване на помпената инсталация,
филтриращата система, дъното и стените на басейните, при необходимост cе
отстраняват възникнали повреди и ремонтни дейности, като вложените материали са
за сметка на „Пул кинг“ ЕООД по сключени договори за абонаментно и техническо
обслужване на 3бр. басейни, 3 бр. детски басейни и 1 бр. био езеро за хотел „Сънрайз“
и 1 бр. басейн за хотел Калипсо за сезон 2014г., 2015г., 2016г. и м.04.2017г.
За извършените услуги и вложени материали всеки месец има издадени
Протоколи, на база на които са издавани фактури. От страна на ревизираното лице
протоколите са приети от управителите на хотелите. Услугите са извършени от И.
Н. П.. Плащанията по фактурите са извършени по банков път. Съгласно дадените
писмени обяснения / стр.164/ от м.05.2017г. "Уърлд Травел
Кансълтанси" ООД прекратява търговските си взаимоотношения с „Пул кинг“
ЕООД.
Въз основа на извършения документален анализ на събраните в хола на
ревизията документи от извършените проверки на доставчика, представените от
ревизираното лице документи, както и наличната информация в информационен
масив, органите по приходите са извели извода, че дружеството не притежава
материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не са
представени доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги от „Пул
кинг“ ЕООД с получател "Уърлд Травел Кансълганеи" ООД по цитираните
фактури. Не са представени доказателства за лицата, извършили услугата, не са
установени активи за извършване на дейността.
За
”Пул кинг сървиз“ ЕООД съгласно ПИНП №№ П-22002318140919-141-001/29.08.2018г. и
П-22002318177344-141-001/30.10.2018г. в отговор на връчени ИПДПОЗЛ or
дружеството са представени документи, справки и писмени обяснения подробно
описани на стр.25-28 в РД. От страна дружеството са представени копия на процесните
фактури; Договори за абонаментно техническо обслужване от 10.05.2017г.,01.05.2017г.
и 01.03.2018г.; протоколи за извършване на химическа и техническа поддръжка на
плувни съоръжения; протокол за извършване на ремонтни дейности; протоколи за извършени
строително-ремонтни дейности; фактури на предходни доставчици. Представени са
банкови извлечения за разплащания по фактурите, хронологичен регистър на сметка
411 и 503. Представени са също оборотни ведомости за съответните периоди,
писмени обяснения относно дейността на „Пул кинг сървиз" ЕООД и пълномощно
от управителя Р. О. П., с което
упълномощава И. Н. П. да го представлява. В представеното писмено обяснение е
описана дейността на „Пул кинг сървиз" ЕООД, както и взаимоотношенията с
„Уърлд Травел Кансълтанси“ ООД. Посочено е, че собственика извършва
техническата и химическа поддръжка на плувните съоръжения, относно извършените
услуги във връзка с издадените фактури на „Уърлд Травел Кансълтанси“ ООД.
В обяснението е описан начина на формирането цената на извършените услуги
по издадените фактури на „Уърлд Травел Кансълтанси“ ООД, като е посочено, че в
цената на услугата се включват, както самото почистване на басейните, така и
стойността на необходимите препарати и химикали. Посочено е също така, че
счетоводното обслужване на „Пул кинг сървиз" ЕООД се извършва от И. П./стр.
126/.
В хода на ревизията е извършена проверка в Търговски регистър, при която е
установено, че от 22.12.2017г. лицето Р.
О. П. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Пул кинг
сървиз" ЕООД. При преглед на представените протоколи приложени към
фактурите за извършените технически и химически поддръжки на плувните
съоръжения и представените обяснения от ревизираното дружество е констатирано,
че услугите са извършени от лицето И. Н. П..
При извършената проверка в ИС на НАП не е установено лицето И. П. да е в
трудови или други правоотношения с „Пул кинг сървиз” ЕООД. Отделно от това е
констатирано, че в приложено пълномощно от 05.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя Р. О. П.,
пълномощникът не е упълномощен да извършва дейности с фактическото изпълнение
по извършване на услуги и доставки от името на фирмата. Отделно от това, при
проверка в информационната база данни на НАП е установено, че „Пул кинг
сървиз" ЕООД няма регистрирани трудови договори за 2017г. и 2018г., от
дружеството не са декларирани суми за изплатени възнаграждения по извънтрудови
правоотношения.
След анализ на представените доказателства, органите по приходите са
достигнали до извода, че фактурите издадени от „Пул кинг сървиз" ЕООД не
обективират действително извършени доставки на услуги, получател по които да е
„Уърлд Травел Кансълтанси" ООД.
Въз
основа на горните констатации, органът по приходите като е приел, че не са
налице реални доставки, на основание чл.68 ал.1 т.1, ал.2 и чл.70 ал.5 от ЗДДС
е отказал на жалбоподателя право на приспадане на ДК по фактурите, подробно
изброени в РД и РА, издадени от доставчиците „Пул Кинг” ЕООД и
” Пул Кинг сървиз” ЕООД и в резултат на това са определени данъчни
задължения по ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва
горните изводи на ревизиращият орган, като счита, че ревизионният акт е
незаконосъобразен и необоснован, по
съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че са представени достатъчно
доказателства за реалността на доставките; в процесните фактури и протоколи са
индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените дейности,
както и обекта, за който са извършени; за доставките е доказано разплащане,
което е индиция за реални търговски отношения между страните по договорите;
всеки месец са издавани протоколи за извършените услуги и вложени материали, а
въз основа на тях са издавани и фактурите; представените протоколи сочат, че
обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се
проявили в действително изпълнение.
Съдът,
като взе предвид констатациите в РА и РД, приложенията към него и събраните в
хода на съдебното производство доказателства установи следното:
Съгласно
чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на
извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по
този закон лице му е доставил или предстои да му достави. Съгласно разпоредбата
на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква,
когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на
възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.2 и 3 от ЗДДС, в който момент
възниква и задължението на доставчика да начисли дължимия ДДС.
Разпоредбата
на чл.25 ал.2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25 ал.3 ЗДДС. Следователно извършването на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на
данъчен кредит, като съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗДДС, доставка на услуга
е всяко извършване на услуга, т.е. за да се приеме, че за получателя е възникнало
правото на данъчен кредит следва на първо място да се установи безспорно, че
фактурираните услуги са реално извършени. Пораждането на право на
приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е функция на реално
осъществена облагаема доставка, т.е. не е достатъчно формалното, макар и
надлежно издаване на данъчни фактури. При липса на реално осъществена доставка
на услуга не е налице условието по чл.68 ЗДДС, определящ данъчния кредит като
сума, която регистрираното лице има право да приспадне и респективно не
възниква и право на данъчен кредит за получател на такава доставка, която
съществува само документално, но не е реална. Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
В
настоящия случай, органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от посочените по – горе доставчици, като е
установил, че същите при извършените насрещни проверки не са представили
категорични доказателства за реалното извършване на процесните сделки. Направен е извод, че доставчиците не разполагат с необходимата кадрова
обезпеченост, за да извършат сделките по процесните услуги. Задълженото лице няма право на данъчен кредит в съответствие с изискванията
на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, поради липса на облагаеми доставки, както и поради
липса на реални доставки, както и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като не
е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
В
проведеното съдебно производство по обжалване на РА са представени
доказателства от жалбоподателят, а така също по негово искане по делото е
допусната съдебно счетоводна експертиза, заключението по което не е оспорено
от страните и е възприето от съда
като компетентно и обективно дадено.
От
заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установява, че за периода 2015г. – 2018г. жалбоподателят е имал сключени договори за
обслужване на плувните съоръжения в хотели Сънрайз и Калипсо с „Пул Кинг“ ЕООд и „Пул Кинг сървиз“ ЕООД. За посочения период
жалбоподателят е извършвал плащания за услуги по техническото обслужване на
плувните съоръжения в двата хотела на „Пул Кинг“ ЕООд и „Пул Кинг сървиз“ ЕООД.
За признаване на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни
фактури, включването им в дневника за покупки и в СД за съответния данъчен
период при получателя на доставката, както и включването им в дневника за
продажби и СД за съответния данъчен период при доставчика, отразяването им в
счетоводството. Признаването на това материално право е свързано с установяване
по несъмнен начин реалността на доставката. В случая непризнаването на право на
данъчен кредит не представлява санкция спрямо получателя, а се касае за едно
материално право, възникването на което зависи от законово установени императивни
изисквания Законодателят е предвидил да се признава правото на приспадане на
данъчен кредит само по облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива.
В случая по безспорен и категоричен начин се установи от събраните по
делото доказателства, че доставчиците не са представили документи, от които да
се направи по безспорен начин извода, че доставките по процесните фактури
реално са извършени, както и че са извършени именно от тях.
Съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в
процеса всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект
претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да
докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на
доставката по процесните фактури. В случая в хода на ревизионното производство
не са представени доказателства относно реалното осъществяване на доставките по
смисъла на чл.6 ЗДДС. Доказателства в тази насока не бяха представени и в хода
на съдебното производство. Доказването на факта на реалното изпълнение на
процесните услуги изисква установяването на това, дали доставчикът е разполагал
с възможността да ги извърши. Само при наличие на безспорни данни за релано
извършени доставки може да се направи извод за настъпило данъчно събитие./ в
този смисъл е решение по дело С-78/2012 на СЕС/. За да бъде реално осъществена
една доставка е необходимо стоките, респективно услугите предмет на същата, да бъдат
действително получени от получателя и съответно извършени от издателя на
фактурата. Наличието на съставени договори, приемо- предавателни протоколи и
документи, в които са описани определени видове и обеми работа не може да
обоснове категоричен извод, че видовете дейности действително са извършени от
лицето, посочено в тях като изпълнител.
Видно от съдържанието на протоколите, които са съставяни към процесните
фактури за извършване на химическа и техническа поддръжка на плувни съоръжения
е, че няма никаква конкретика и доказателства, че описаното в тях действително
е извършено. Услугите са описани общо и не са придружени със съответната
документална следа, като например със съответния химичен анализ на вода,
данните за направена конкретна дозировка на химикали за пречистване на вода и
т.н. Освен това липсва каквато и да било конкретика за това какъв анализ на
водата е необходим, след като химичните анализи могат да бъдат няколко вида,
като заедно с това се индивидуализира обема от елементи, които следва да бъдат
изследвани. След като дори получателят не държи такива документи, то той не
държи доказателства за предоставяне на всяка отделна услуга, описана иначе в
представените протоколи. Наред с това, както в хода на
ревизията, така и в хода на делото не
са представени доказателства за лицата извършили услугите, не са установени активи за извършване на дейността, произход на
стоките/материалите, с които евентуално е извършена услугата, документи за
плащане по горецитираните фактури. От проверяваното дружество не са представени
също сключени договори за извършване на услугата, анализи на цените на
услугите, от които да се установят основните ценообразуващи фактори, материали,
труд и др. Не може да се установи количеството и стойността на материалите и
труда, използвани при извършване на услугите.
Горните изводи не бяха оборени и с допуснатата по делото съдебно счетоводна
експертиза, тъй като от същата не може да се направи категоричен извод, че
услугите по процесните фактури са извършени именно от техните издатели.Констатациите
за липса на реални доставки не бяха оборени и с показанията на разпитаните по
делото свидетели.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че органът по приходите правилно и
законосъобразно е отказал на жалбоподателя за ревизираните данъчни периоди
право на приспадане на ДК по фактурите, подробно изброени в РД и РА, издадени
от „Пул Кинг“ ЕООД и „Пул Кинг сървиз“ ЕООД.
ІІ. По приложението на ЗКПО за 2015г, 2016г. и 2017г.
В хода на ревизията, предвид резултатите получени от извършените насрещни
проверки на доставчиците „Пул кинг“ ЕООД описани в частта по ЗДДС, по издадените от тях
фактури, по които е отказано право на данъчен кредит органът по приходите като
е приел, че по процесните фактури, издадени от тези доставчици не е налице
реална доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС и съответно липсва данъчно събитие
по смисъла на чл.25 от ЗДДС, е направил извода, че с тези фактури не се
документират действително извършени доставки на услуги. Следователно не е налице осъществена
стопанска операция и осчетоводения разход не може да бъде признат, като разход
свързан с дейността на дружеството.
Въз основа на направените констатации е направен извода, че разходите по
процесните фактури, издадени от посочения доставчик не са документално обосновани и не се
признават за разход за данъчни цели по смисъла на чл.10 от ЗКПО. Поради това,
на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, с размера на отчетените разходи по тези фактури следва да се увеличи счетоводния финансов резултат за 2015г.,
2016г. и 2017г.
Жалбоподателят оспорва извършеното увеличение на финансовия резултат за
ревизираните периоди; оспорва изцяло извода на ревизиращият орган, че разходите
по фактурите не се документално обосновани.
Съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна.
Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите са изложени в
чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция
т.е., за да се признае за целите на данъчното облагане отразеният в
счетоводният документ разход, следва да
е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно стопанската операция, както
е посочено в разпоредбите на ЗКПО. Видно от изложеното по-горе процесните
фактури не отразяват реални услуги и тези
констатации не са опровергани. Ето защо отчетените въз основа на тях
разходи се явяват недоказани, с което е нарушен принципът на документална
обоснованост, по смисъла на чл.10 от ЗКПО, във връзка с чл.26 т.2 от ЗКПО и правилно е
бил коригиран финансовия резултат на дружеството. Съдът счита, че само
фактурите не са достатъчно доказателство за извършените разходи за услуги. С
оглед естеството на данъчните задължения преди всичко следва да се изследва
въпроса дали е налице реална доставка на услуга, а от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин, че процесните услуги са
реално извършени. Ето защо отчетените въз основа на тях разходи се
явяват недоказани и същите не могат да бъдат признати, като разходи свързани с
дейността на дружеството. Поради това и на основание чл.26
т.2 от ЗКПО правилно е бил увеличен финансовия резултат на дружеството със
сумите по процесните фактури, издадени от „Пул кинг“ ЕООД. Съдът счита, че само фактурите не са достатъчно
доказателство за извършените разходи за услуги. С оглед естеството на данъчните
задължения преди всичко следва да се изследва въпроса дали е налице реална
доставка на услуга, а от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин, че процесните доставки са реално извършени.
Предвид изложеното съдът намира, че законосъобразно е
извършена корекция на финансовия резултат за 2015г., 2016г. и 2017г. на
ревизираното дружество със сумите по фактурите, издадени от „Пул кинг“ ЕООД.
Предвид горното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и
като такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен
акт.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК
искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се
явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно
обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 1299.60лв. и следва да бъде присъден в този размер
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Уърлд Травел Кансълтанси“ ООД
гр.Варна, бул.“***“ № 6, офис сграда „М.“ ет.1 офис 101, чрез адв.Н.Д. против
РА № Р-03000318003920-091-001/27.12.2018г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 22/29.03.2019г. на
Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за ревизираните данъчни периоди са
определени задължения по ЗДДС, ЗКПО и лихви за забава, но само по отношение на
фактурите, издадени от „Пул кинг“ ЕООД и „Пул кинг Сървиз“ ЕООД в размер на
общо 22 191.79лв. – главница и 3461.56лв. - лихви.
ОСЪЖДА „Уърлд Травел Кансълтанси“ ООД гр.Варна, ЕИК *********, бул.“***“
№ 6, офис сграда „М.“ ет.1 офис 101, представлявано от С. Д. Д. и Ц. П. Ц. да
заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр.Варна сумата 1299.60лв. / хиляда
двеста деветдесет и девет лева и 60ст./,представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Административен съдия: