№ 25
гр. Враца, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. К.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело №
20241400500702 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 8445 от 15.11.2024г., подадена от Т. Л. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. В. Д. от АК-Враца, против решение № 580/24.09.2024.,
постановено по гр. дело № 1201/2024г. на Районен съд - Враца, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗЕАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в размера от присъдената сума от 415
лв. главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка "Каско Стандарт”, застрахователна полица № ***
/18.04.2023 г., във връзка с щета № 470423232372684 /19.12.2023 г. във връзка
с кражба на застрахования лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", модел
S350, модификация 4MAПC, рег. № ВР *** СХ, с година на
производство/първа регистрация: 2010 г., рама WDD2210801A313196, цвят:
сив, до пълния предявен размер от 7585 лв., като неоснователен и недоказан,
както и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното дружество сумата
140,39 лв. деловодни разноски.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречието му с материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа, че съдът, въпреки направените от нея възражения
и въпреки собствените си убеждения, е приел заключение на вещо лице по
1
допуснатата САТЕ, която отговорила на поставените от страните въпроси.
Счита за неоснователни, неправилни, необосновани и противоречиви
правните изводи на съда по отношение приетия от него за справедлив размер
на дължимото застрахователно обезщетение. Посочва, че в своето решение
съдът е кредитирал като правилно оспореното от нея заключение на вещо
лице, въпреки изявлението си, че не споделя виждането му, че не е възможно
определяне на действителната стойност на автомобила към датата на
събитието и по метода на пазарните аналози. В този смисъл счита, че съдът е
достигнал до грешен и напълно необоснован извод, кредитирайки заключение
на вещо лице, с чиято правилност и самият съд не е съгласен. Изтъква, че
съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като не е допуснал
своевременно направеното от нея доказателствено искане за назначаване на
повторна САТЕ, която да отговори на поставения въпрос за действителната
стойност на процесното МПС към датата на събитието, като се използва
метода на пазарните аналози. Моли съда да отмени решението на РС-Враца в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения от нея иск като осъди ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК:***, да й заплати сумата 7 585
лв., представляваща разликата между дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 35 000 лв. и признатото от застрахователя
обезщетение в размер на 27 415 лв. по Щета № 470423232372684 по описа на
застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да й присъди
направените в производството пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК:***, чрез пълномощник юрк. Н. З., е постъпил
писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Твърди, че в
мотивите на съдебното решение съда е посочил, че не споделя виждането на
вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебна
автотехническа експертиза, като въз основа на събраните писмени
доказателства е достигнал до законосъобразни самостоятелни изводи досежно
действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване
на застрахователното събитие. Поддържа, че в мотивите на съдебния състав
правилно и обосновано са разгледани всички приети писмени доказателства,
касаещи определянето на действителната стойност на превозното средство,
като при определянето й правилно са взети предвид пазарни аналози с
идентични технически параметри и характеристики, и наличието на различни
модификации, които не отразяват реалната пазарна стойност на процесния лек
автомобил. При условията на евентуалност моли съда да вземе предвид
всички оспорвания и възражения, направени в отговора на исковата молба.
Въззиваемото дружество оспорва твърденията във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд и
твърди, че в същата не се сочат такива. Моли съда да потвърди решението на
Районен съд Враца и да му присъди направените в настоящото производство
2
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер 300 лева.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателката Т.
К., чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли съда да осъди
застрахователното дружество да й заплати сумата 3811.00 лева,
представляваща разликата от дължимото застрахователно обезщетение, което
счита, че в случая е в размер на 31 226 лева, което представлява пазарната
стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие,
съгласно приетото в съдебното заседание на въззивния съд и неоспорено
заключение на вещото лице, и изплатеното и прието от застрахователя
обезщетение от 27 415 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване
на иска - 23.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на разноски, направени в двете съдебни производства, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемото дружество ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
не се представлява в съдебното заседание и не е представило писмено
становище.
Врачански окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима - подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.
1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт в обжалваните му
части е валиден и допустим. В осъдителната си част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Т. Л. К. с ЕГН
********** от гр.Враца, чрез адв. В. Д. от АК Враца, с която са предявени
против ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, гр.София,
осъдителни искове за заплащане на сумата 7 585 лв., представляваща
разликата между дължимото застрахователно обезщетение от 35 000 лв. и
признатото от застрахователя обезщетение от 27 415 лв. по Щета №
470423232372684 по описа на застрахователя, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане – искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Претендират се и направените съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2023 г. ищцата Т. Л. К. сключила
с ответника ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД застрахователен
договор по застрахователна полица № *** - автомобилна застраховка „Каско
Стандарт”, със срок от 11.25 ч. на 18.04.2023 г. до 23.59 ч. на 17.04.2024 г., по
силата на който застраховала собствения си лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц“ модел S350, рег. №ВР *** СХ, цвят: сив, с рама WDD2210801A313196,
първа регистрация: 2010 г., с покритие Пълно Каско за сумата 35 000 лв., при
3
застрахователна премия от 2 320.37 лв., платима на четири вноски, заплатени в
срок от ищцата. Поддържа се, че на 28.12.2023 г. ищцата заедно с В. Л. Я.
пристигнали в гр.София и около 18 ч. паркирала процесния автомобил в ***
до ***, а на следващия ден около 10 ч. В. Я. установил, че автомобилът липсва
от мястото, на което бил паркиран, като на негово място бил паркиран друг
автомобил. Веднага били уведомени органите на полицията и застрахователя,
като по случая било образувано досъдебно производство № 2234/2023 г. по
описа на 02 РУ-СДВР, пр. преписка № 2040/2024 г. по описа на СРП. Посочва
се, че с постановление на СРП от 16.02.2024 г. наказателното производство
било спряно, тъй като извършителят на престъплението не бил разкрит в
законоустановения срок. Делото е изпратено на РУ за извършване на
оперативно-издирвателни мероприятия. На 01.03.2024 г. от РУ издали
удостоверение, че към тази дата не е установен извършителят на деянието и
автомобилът не е намерен. Изтъква се, че с писмо от 19.03.2024 г.
застрахователят уведомил ищцата, че действителната стойност на МПС към
датата на събитието е 27 415 лв. и признава обезщетение в този размер и след
удръжка на дължими премиални вноски в размер 580.09 лв., определил сума за
изплащане 26 834.91 лв. Ищцата счита определеното и признато й от
застрахователя обезщетение от 27 415 лв. за недостатъчно, тъй като при
сключване на застрахователния договор, застрахователят е определил
застрахователна сума 35 000 лв. и за краткия период от време от осем месеца –
до настъпване на застрахователното събитие – 29.12.2023г., няма как
стойността на застраховането МПС да се понижи със 7 585 лв.
Ответникът ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***,
гр.София, чрез юрк. Н. З., в срока по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор на
исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан с
искане да бъде отхвърлен с доводи, че претендираното обезщетение
значително надвишава действителната стойност на МПС, като е възразил и за
наличие на подзастраховане.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 18.04.2023 г. ищцата е сключила договор за застраховка
с ответното застрахователно дружество - застраховка „Каско Стандарт”,
застрахователна полица № ***, със срок от 11.25 ч. на 18.04.2023 г. до 23.59 ч.
на 17.04.2024 г., по силата на който е застраховала собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц“ модел S350 модификация 4MATIC, с рег.
№ ВР *** СХ, година на производство/първа регистрация: 2010 г., рама
WDD2210801A313196, цвят: сив, покритие Пълно Каско за сумата 35 000 лв.,
определена от ответника и на следващо място избрана от ищцата при условие
на подзастраховане; размер на застрахователната премия 2 320.37 лв., платима
на четири вноски, съответно втора на 18.07.2023 г., трета на 18.10.2023 г. и
4
четвърта на 18.01.2024 г.
Установено е също и не е спорно между страните, че на 28.12.2023 г.
ищцата заедно с В. Л. Я. със застрахования автомобил пристигнали в гр.София
и около 18 ч. го паркирали в *** в близост до ***, както и че на следващия ден
около 10 ч. В. Я. установил, че автомобилът липсва от мястото, където бил
паркиран и веднага уведомил органите на полицията и застрахователя.
Безспорно е също и е установено по делото, че по случая е било
образувано досъдебно производство № 2234/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР,
пр. преписка № 2040/ 2024 г. по описа на СРП, както и че с постановление от
16.02.2024 г. на СРП наказателното производство е спряно, поради
неразкриване на извършителя в законоустановения срок и делото е изпратено
на РУ за продължаване издирването на извършителя на престъплението.
Видно е от приложеното на л.13 по делото удостоверение, издадено на
01.03.2024 г. от РУ, че процесното МПС до момента не е установено и че
работата по случая продължава.
Установено е също, от представените на л. 15 по делото писмо и
преписка по щета, че на 29.12.2023 г. при ответното застрахователно
дружество е образувана преписка по щета № 470423232372684, че с писмо от
19.03.2024 г. ответникът е уведомил ищцата, че действителната стойност на
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие е 27 415 лв. и че
признава обезщетение в този размер, както и че след удръжка на дължими
вноски от 580.09 лв., е определил сума за изплащане от 26 834.91 лв., която
била преведена на ищцата на 22.03.2024 г.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), кредитирано от съда като
обективно и обосновано, е установено, че действителната пазарна стойност на
процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие
е 27 830 лв., при използван метод на разходите. При изслушването си в
съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението е заявило, че
другият възможен метод - методът на пазарните аналози, не може да се
приложи обективно, тъй като към момента на изготвяне на експертизата
датата на застрахователното събитие била отминала и цените били различни.
Въз основа на така събраните доказателства първоинстанционния съд е
приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между
страните е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, респ. за ответника е съществувало задължение да изплати
застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното
събитие; че ищцата своевременно е уведомила ответника за настъпването на
събитието и че й е изплатено обезщетение. Съдът е приел също за
неоснователен довода на ответника за наличие на подзастраховане поради
липсата на валидна клауза за подзастраховане в договора за застраховка. По
спорния въпрос за справедливия размер на обезщетението, районният съд, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства за действителната
пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на
5
застрахователното събитие и по метода на разходите, и по метода на пазарните
аналози, е приел, че меродавната за изчисляване размера на застрахователното
обезщетение действителна пазарна стойност на автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 27 830 лв. Съдът е съобразил
обстоятелството, че ответникът е определил и изплатил обезщетение в размер
27 415 лв. /26 834.91 лв. при прихващане с последната четвърта вноска по
договора, която ищцата не е доказала, че е заплатила/, поради което го е
осъдил да заплати на ищцата още 415 лв., ведно със законната лихва върху
сумата. При тези съображения съдът е уважил частично предявеният иск - за
сумата 415 лв., а в останалата му част до пълния претендиран размер – го е
отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена по-горе и в обжалваното решение и по нея не е налице спор между
страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват
с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради
което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272
ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Решението на РС-Враца не е оспорено в частта му, с която предявеният
от Т. К. срещу ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, главен иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е уважен за сумата 415,00 лева,
предвид на което в тази си част решението е влязло в сила по смисъла на чл.
296, т. 2, пр. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е
задължително за страните в настоящето производство и за съда, като съгласно
чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде пререшаван. С
оглед на това със сила на присъдено нещо е установено основанието, въз
основа на което ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД дължи на Т. К.
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт”,
обективиран в застрахователна полица № ***.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до размера на дължимото
застрахователно обезщетение по договора за застраховка, респ. до размера, в
който следва да бъде уважен предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
При настъпване на застрахователно събитие, обезщетението по
6
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора
е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието,
като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната
му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество.
За определяне действителната пазарна стойност на процесния лек
автомобил към датата на застрахователното събитие, във въззивното
производство, на основание чл.266, ал.3 от ГПК, е допусната, изпълнена и
приета повторна съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението,
което като неоспорено, обективно и компетентно се възприема от съда,
пазарната стойност на автомобила към 29.12.2023г. е в размер на 31 226 лв.
От тази сума следва да се приспадне определената и изплатена от
ответника като обезщетение сума в размер 27 415 лв., поради което
застрахователят дължи на ищцата сумата 3811.00 лева. Ето защо предявеният
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ следва да бъде уважен до размер
3811.00 лева, като в останалата част за разликата до пълния предявен размер
от 7585, 00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено ведно
със законна лихва от датата на предявяване на иска - 23.04.2024 г., до
окончателното изплащане на главницата.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на РС-Враца
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен главният иск с правно
основание чл. 405, ал.1 КЗ за заплащане на разликата над 415, 00 лв. до
3811.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди и вместо това да се осъди ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцата допълнително сумата 3396, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като се
присъди и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяване на иска - 23.04.2024 г., до окончателното изплащане
на главницата.
В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен главният иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 3811.00 лева до сумата
7
7585,00 лв., както и в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск по чл. 86 от
ЗЗД КЗ за заплащане на законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение, като неоснователен и недоказан, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и
потвърждаването му в друга, присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в частта, в която
ищцата Т. К. е осъдена да заплати на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, деловодни разноски по компенсация в размер 140.39 лева и да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата 756, 59 лв.
разноски по компенсация за производството пред районния съд.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, основание чл. 78, ал.
1, във вр. с чл. 273 ГПК и предвид изричното искане в полза на въззивната
страна следва да се присъдят разноски в размер 830, 53 лв. съобразно
уважената част от въззивната жалба.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото
дружество сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото
решение е необжалваемо.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 580/24.09.2024., постановено по гр. дело №
1201/2024г. на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен главният
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, предявен от Т. Л. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, срещу ЗЕАД
”Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, за заплащане на разликата над 415, 00 лв. до 3811.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди и В ЧАСТТА, в която Т. Л. К. е осъдена да заплати на ЗЕАД ”Булстрад
Виена Иншурънс Груп” ЕАД, деловодни разноски по компенсация от 140.39
8
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Л. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, допълнително сумата
3396, 00 лв., представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 415, 00 лв. до установената за дължима сума от
3811.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
по застраховка „Каско Стандарт”, застрахователна полица № ***, ведно със
законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата
на предявяване на иска - 23.04.2024 г., до окончателното изплащане на
главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 580/24.09.2024., постановено по гр. дело
№ 1201/2024г. на Районен съд - Враца в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
главният иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над 3811.00
лева до сумата 7585,00 лв., както и в частта, с която е отхвърлен акцесорният
иск по чл. 86 от ЗЗД КЗ за заплащане на законната лихва за забава върху тази
сума, като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗЕАД ”Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Л. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ
адрес ***, сумата 756, 59 лв. разноски по компенсация за производството пред
Районен съд - Враца, както и разноски във въззивното производство в размер
830, 53 лв. съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. Л. К. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД ”Булстрад
Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата 100 (сто) лева, представляваща деловодни разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10