РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2416

 

 

гр. Пловдив, 22.11. 2019 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 2106 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Община Сопот, представлявана от кмета Д.Ф.Д., против Решение № 92 от 15.05.2019 г. на Районен съд Карлово, І н.с. постановеното по а.н.д. № 840 по описа на същия съд за 2018 г., отменящо Наказателно постановление /НП/ № 6 от 28.08.2018 г. на Кмет на Община Сопот, с което на С.В.А., с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 57, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 11 и т. 20 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, вр. чл. 12, чл. 20 и чл. 24 от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост (ПВРЕС), е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 11 и т. 20 от ЗУЕС, вр. чл. 12, чл. 20 и чл. 24 от ПВРЕС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния  закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба - С.В.А. не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Карловски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от С.В.А., против НП № 6 от 28.08.2018 г. на Кмет на Община Сопот, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 11 и т. 20 от ЗУЕС, вр. чл. 12, чл. 20 и чл. 24 от ПВРЕС.

Същото е издадено въз основа на АУАН № 10 от 10.08.2019 г., съставен от Й.Г.К.– юрисконсулт към Община Сопот. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:  

При извършена проверка на 25.06.2018 г. в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Сопот, ул. „Иван Вазов" № 70, е установено, че А. като собственик на самостоятелен обект и на съответна идеална част от общите части, е натрупал голямо количество вещи (пластмасови шишета, кашони, полиетиленови торбички, стар дървен материал и други), с което е допуснал замърсяване и е създал предпоставки за възникване и разпространение на пожар.

На 19.07.2018 г. в Община Сопот е получен Констативен протокол за установяване на нарушение от 26.06.2018 г., съставен на основание чл. 57 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Приложени са и Правилник за вътрешния ред в етажната собственост /ПВРЕС/, протокол и снимков материал, изготвени в присъствието на служител при РУ на МВР -Карлово. В Констативния протокол са описани три нарушения, а именно: Липса на регистрация в книгата на собствениците; невнасяне на дължими суми за поддържане на сградата; неспазване на санитарните и хигиенни норми и пожарната безопасност с натрупване на вещи в общите части и прилежащия терен. За първите две нарушения не се сочат доказателства.

От протокол за събиране на доказателства от 25.06.2018 г., изготвен в присъствието на служител на РУ на МВР - Карлово, и от приложения към него снимков материал, е установено, че в общите части на сградата на ул. „Иван Вазов“ № 70 - коридор на мазетата, стълбищната площадка на третия етаж и прилежащия терен на сградата, са натрупани множество вещи от различно естество, изглеждащи като такива, които са излезли от употреба. Сред вещите са констатирани полиетиленови торбички, пластмасови шишета, кашони, стар дървен материал и други, които очевидно замърсяват и загрозяват общите части и прилежащия терен, и заемат пространство. Материалите, от които са изградени вещите, са леснозапалими, което създава предпоставки за възникване и бързо разпространение на пожар.

В АУАН е посочено, че с това си деяние А. е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 11 и т. 20 от ЗУЕС, вр. чл. 12, чл. 20 и чл. 24 от ПВРЕС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. При установената по-горе фактическа обстановка, за да отмени процесното НП, Районен съд – Карлово е приел следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 6 от ЗУЕС регламентира в 20 точки различни задължения към собствениците на обекти в етажна собственост, които съответно, ако не се изпълняват, осъществяват състава на отделни нарушения. Нарушенията обаче по т. 11 на чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС и по т. 20 на същата разпоредба не визират едно и също нарушение. Точка 11 на чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС е относима единствено към спазване на хигиенни и санитарни норми, а т. 20 - към неизпълнение на други задължения, извън тези по чл. 6 ,ал. 1 т. от т. 1 до 19 и изрично регламентирани в Правилника за вътрешния ред.

Съдът е приел, че от изложените обстоятелства в процесното наказателно постановление става ясно, че натрупаните вещи в общите части на сградата и терена около нея са такива, излезли от употреба, замърсяват и загрозяват местата, на които са поставени, както и че материалите, от които за изградени, са леснозапалими, с което се създават предпоставки за възникване и бързо разпространение на пожар. Така изложените обстоятелства касаят две различни задължения - по чл. 6, ал. 1, т. 11 и по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ЗУЕС, доколкото задължението да не се съхраняват леснозапалими материали и вещи, е регламентирано в ПВРЕС.

Същевременно на жалбоподателя за неизпълнение на посочените по-горе задължения е наложено едно административно наказание. При това положение е неясна волята на наказващия орган и за кое от двете нарушения налага санкцията или и за двете налага една санкция на посоченото правно основание. Посоченото накърнява правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за кое точно неизпълнение на задължение се санкционира.

В случая с налагането на едно наказание за две отделни нарушения е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, което само по себе си е достатъчно, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Съдът е посочил още, че за нарушението на чл. 6, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС е приложима друга санкционна норма, тази на чл. 55, ал. 1 от ЗУЕС, според която „Собственик, ползвател или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., когато е физическо лице“, а не възприетата от наказващия орган – чл. 55, ал. 2 от закона, относима само за нарушението по чл. 6, ал. 1, т. 20 от ЗУЕС.

На следващо място, в мотивите на оспорения съдебен акт е отбелязано, в съдържанието на АУАН и НП липсва и посочване кои са хигиенните и санитарни норми, както и противопожарни правила, които се твърди, че жалбоподателя е нарушил, предвид, че разпоредбите са бланкетни.

8. Решението е правилно.

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. В случая са констатирани две административни нарушения (подробно описани в т. 6 от настоящото решение). Административнонаказващият орган обаче, е наложил само една имуществена санкция в размер на 50 лв., с което както правилно е приел първоинстанционния съд, е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Съобразно цитираната норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това императивно изискване на закона не е спазено, което само по себе си е достатъчно, оспореното наказателно постановление да бъде отменено  Допуснатото нарушение, не позволява най-малко да се прецени за кое от двете твърдяни административни нарушения е наложено въпросното наказание.

Наред с това нарушение, както вече бе казано, в хода на административнонаказателната процедура са допуснати и други такива – описани в т. 7 от настоящото решение, които сами по себе си също представляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/14.05.2019 г. на Районен съд гр. Карлово, І н.с., постановено по а.н. дело № 840 по описа на същия съд за 2018 година.

 

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                         2.