Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, .2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Ваня Ружина разгледа гр.д. №
11748 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от П.А.П. против П.Н.М. и С.К.Д.
положителен установителен иск по чл.124, ал1 ГПК за
признаване правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 68134.1892.854,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в
гр.София, св.*******, целият с площ 1559 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирина; начин на трайно ползване:
ниско застрояване,с номер по предходен план № 192 в кв.50, при съседи: ПИ с
идентификатори 68134.1892.855; 68134.1892.849; 68134.1892.884; 68134.1892.970;
68134.1892.853, заедно с построените в него 1. Еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1892.854.2, със застроена площ 47 кв.м., на два етажа и
2.Сграда с идентификатор 68134.1892.854.3, с предназначение-хангар, депо,
гараж, със застроена площ 25 кв.м., заедно с всички други подобрения и приращения в имота;
Ищецът твърди да е придобил
правото на собственост на описания имот въз основа оставено в негова полза през
2009г. нотариално универсално завещание от Л.Г.М., починала на 04.02.2016г., с
което му завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Наследодателката
била собственик на основание дарение и наследствено правоприемство
от своите починали баща, майка и сестра. Освен него, като наследник по
завещание, след смъртта й единствен наследник по закон от четвърти ред по чл.8,
ал.4 ЗН била Е.Р.Г., от своя страна наследена от Е.А.Д. и Р.А.Г.. На
13.04.2017г. последните продали имота на ответниците чрез договор, обективиран в НА № 70, том І, рег.№ 821, дело № 64/2017г.,
откогато го и владеят. Поддържа, че наследяването по закон се измества от
волята на наследодателката, изразена в завещанието,
поради което и считано от нейната смърт през 2016г. е станал собственик. Съответно
ответниците не са придобили правото на собственост, защото праводателите
им не са били собственици и сключеният договор не е произвел вещно-прехвърлително действие, поради което владението
върху имота е без правно основание.
Ответниците не оспорват правото
на собственост на ищеца и признават иска.
Конституираните на основание
чл.219, ал.3 ГПК трети лица-помагачи на страната на ответниците
Е. Д.и Р.Г. оспорват оставеното в полза на ищеца завещание да е произвело
правно действие с релевирани възражения за неговата
нищожност по чл.42, б.”б” ЗН-завещанието не е подписано от Л.М.; при
съставянето му не са били спазени изискванията по чл.24, ал.2 ЗН волята на завещателката да бъде записана така, както е заявена; действителната
воля била да се сключи договор за издръжка и гледане; за унищожаемост
по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН-към деня на съставяне на завещанието не била способна
да завещава поради болест и напреднала възраст. Допълнително навеждат към деня
на съставяне на завещанието Л.М. да е притежавала само 1/2 ид.ч.
от имота, поради което е могла да се разпореди за в бъдеще само с тази част. Считат
сключения с ответниците договор за покупко-продажба да е валиден и породил
правни последици, като е налице и неговото изпълнение съобразно уговореното.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ответниците не са
оспорили заявеното от ищеца право на собственост и са признали иска. Признанието
на главната страна не е противопоставимо и не
обвързва привлечените трети лица-помагачи съобразно разпоредбата на чл.221,
ал.1 ГПК. На основание чл.221, ал.2 ГПК при противоречие в действията и
обясненията на страната и третото лице съдът ги преценява във връзка с всички
обстоятелства по делото. Затова, независимо от признанието на ответниците,
съдът дължи произнасяне по иска след преценка на събраните доказателства и наведените
от третите-лица помагачи възражения.
По делото не се спори Л.М. да е
била собственик на процесния недвижим имот, придобит
по дарение и въз основа наследствено правоприемство.
Представените писмени доказателства установяват, че е закупен от нейния баща Г.М.през
1929г. с извършени по-късно в полза на Л.М. и нейната сестра М.М.дарения на идеални части. След смъртта на Г.М.през 1962г.
и на неговата съпруга И.М.през 1978г. имотът е наследен от Л.М. и М.М.при равни права по 1/2 ид.ч. М.М.починала на 22.11.2015г. и единствен наследник по закон
се явява нейната сестра Л.М. /чл.8, ал.1 ЗН/, поради което последната е
придобила и другата 1/2 ид.ч.
След смъртта си на 04.02.2016г. Л.М.
не е оставила наследници по закон от първи до трети ред включително. Видно от
удостоверението за наследници, наследник по закон е само Е.Р.Г.-роднина по съребрена
линия от четвърти ред по чл.8, ал.4 ЗН. Последната починала на 19.01.2017г. и
от своя страна наследена от синовете си Е.А.Д. и Р.А.Г. /третите лица-помагачи/.
Ищецът се легитимира като
собственик въз основа нотариално завещание от 14.10.2009г., оставено от Л.М., с
което се разпоредила за след смъртта си в негова полза с цялото си движимо и
недвижимо имущество. Завещанието е обективирано в акт
за нотариално завещание № 3, том І, рег.№ 11331, дело № 31/2009г.
Релевираните възражения за нищожност по
чл.42, б.”б” ЗН са неоснователни. При съставянето на завещанието са спазени
изискванията за форма по чл.24, ал.1 и ал.2 ЗН. Извършено е от нотариус по
предвидения в закона ред и в присъствието на двама свидетели А.М. и И.Г., чиито
показания потвърждават завещателката да е изразила
устно своята воля на нотариуса и нейното записване така, както е заявена; означени
са мястото и датата на съставянето-14.10.2009г. в дома на завещателката
в гр.София, ул.******. Заключенията на вещите лица по изслушаните по делото две
съдебно-графологични експертизи са единодушни, че положеният
в нотариалното завещание подпис е изпълнен от Л.М., а разпитаните свидетели М.
и Г. сочат, че подписът е положен в тяхно присъствие.
От посоченото в завещанието да е
направено „като благодарност, че се грижи за мен, оказва ми морална подкрепа и
откликва на всички мои нужди” третите лица-помагачи навеждат възражение за
нищожност поради това, че действителната воля на завещателката
е била да сключи договор за издръжка и гледане. Това възражение също е
неоснователно. В трайно установената
съдебна практика /например Решение № 430/21.06.2004г. по гр.д.№ 84/2004г., ВКС,
І г.о, Решение 597/15.06.2009г. по
гр.д.№ 487/2008г., ВКС, І г.о. и др./ се приема, че противоречат на
безвъзмездния характер на завещанието и водят до неговата нищожност завещателни разпореждания, с които се вменява задължение за
осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято
полза е направено, или от трети лица, за в бъдеще време-докато е жив
завещателят. Когато завещанието е направено заради положени в миналото грижи
или за такива, които се дават към момента на неговото съставяне, то не е
опорочено, а се приема, че това е само морален мотив на завещанието. Настоящия
случай е именно такъв. Със завещанието в посочената част не се възлага
задължение за осигуряване на грижи и/или даване на издръжка, а недвусмислено
сочи разпореждането с имуществото за след смъртта на завещателката
да е направено по морални подбуди и като благодарност за положени преди това
грижи, т.е. има характер на мотив. В показанията си св.М. и Г. сочат, че при
съставяне на завещанието завещателката неколкократно, ясно и недвусмислено заявила желанието си да
завещание на ищеца цялото си имущество, което допълнително е в опровержение
възражението действителната й воля да е била разпореждането с имуществото да се
осъществи по възмезден начин, а не със завещание. Аргумент за обратното не може
да се черпи от обстоятелството, че след съставяне на завещанието на нотариуса
не били представени документи за данъчна оценка на завещаното имущество, нито,
че преди това и в същата година завещателката се
разпоредила с други свои имоти в полза на ищеца /дарения/ и в полза на трето
лице /договор за издръжка и гледане/.
На основание чл.43,
ал.1, б.”а” ЗН завещателното разпореждане
е унищожаемо, когато е направено от лице,
което по време на съставянето
му не е било
способно да завещава. По аргумент от чл.13 ЗН неспособността е налице, когато
завещателят е недееспособен /ненавършил 18г./, поставен под запрещение или
поради слабоумие, душевна болест или друга причина е в обективна невъзможност
да разсъждава нормално и действа разумно и не може да разбира и ръководи
постъпките си Меродавен за преценката за завещателна
способност е денят на съставяне на завещанието.
В показанията си свидетелите М. и
Г., които са били такива и при съставяне на завещанието, сочат, че Л.М. ги посрещнала
в дома си и докато нотариусът се подготвя разговаряли с нея. Била спокойна,
адекватна и комуникативна, поведението й било напълно нормално и останали с
убеждението да знае и осъзнава какво прави. Св.М. си спомня да е споделила
причината, поради което останала сама и без преки наследници.
В показанията си св.Р.Г. разказва
за отношенията си с Л.М. и нейната сестра М.М.приживе,
докато била наемател на техен
имот-магазин в гр.София до 2007г., когато напуснала. Описва поведението на Л.М.
като много противоречиво-понякога била
вежлива и любезна, а понякога ужасна и свадлива. Сочи, че макар и
сестрите са държали една на друга, личните им отношения били сложни, защото Л.М.
говорела неверни неща за сестра си, клеветяла я и ревнувала от всеки, който се
сближи с нея. Това били причината свидетелката да освободи като наемател имота.
Сочи, че през последните пет години от живота си Л.М. била неподвижна и на
легло и за нея се грижила сестра й, но след като пострадала при падане
свидетелката за известно време им помагала.
Свидетелката К.Ч.притежава имот в
кв.Княжево, съседен на процесния, в който двете
сестри пребивавали в различни периоди от време. Възприятията й до 2006г. били
спорадични, поради това, че рядко посещавала имота и предимно контактувала с М.М., но след това се пренесла да живее за постоянно и има непосредствени
наблюдения. Разказва, че двете сестри често се карали, като споровете основно
били предизвикани от Л.М.. Последната влязла в конфликт и със свидетелката по
повод границата между имотите им. Сочи, че установила добри отношения с М.М.и неведнъж й гостувала, както и първоначално добри
отношения с Л.М., но това се променило, когато при едно от посещенията последната
й вдигнала скандал, започнала да крещи, да обижда нея и сестра си и я изгонила.
Конфликтните отношения между сестрите били известни и на останалите съседи и за
тях свидетелката водила разговори с М.М., без да
уточнява на какво се дължат. От последната знае, че през 2009г. Л.М. пострадала
при падане и за обгрижването й наела жена, а в края
на същата година се преместила да живее в друг имот в гр.София.
По делото е изслушано заключение
на вещо лице по съдебно-психиатрична екпертиза,
според което към датата на съставяне на завещанието Л.М. е притежавала психични
годности да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи
постъпките си и да извършва правни сделки. Този извод е основан на събраните по
делото свидетелски показания, както и на представените две съдебно-психиатрични
заключения от 04.03.2009г. и от 29.09.2009г., и двете изготвени по желание на завещателката, сочещи на липса на данни за душевно
заболяване, за дементна симптоматика и в състояние да
разбира свойството и значенето на постъпките си.
Съвкупната преценка на тези
доказателства дават основание на съда да приеме, че към деня на съставяне на
завещанието завещателката е била в състояние да
действа разумно и да разбира свойството и значението на постъпките си, поради
което не е налице порок във волята водещ до унищожаемост
по чл.42, ал.1, б.”а” ЗН. Пряко в тази посока са показанията на св.М. и Г.,
чиито наблюдения върху поведението й са в деня на съставяне на завещанието, и
заключението на вещото лице по СПсх.Е. Показанията на
останалите две свидетелки не са в тяхно противоречие и не доказват обратното.
Макар и възприятията им за личността на Л.М.
да са по-разностранни и по-продължителни, от тях се установява единствено, че завещателката е имала противоречиво и понякога проблемно поведение,
дължащо се на личностови особености, и до голяма
степен свързано с личните отношения със сестра си, което съвсем не означава да
е имала психични проблеми или да е страдала от душевно заболяване, пречещи да
действа разумно. Не са наведени
твърдения и липсват доказателства да е страдала от душевно заболяване или друга
болест, която да е повлияла на завещателната й
способност.
Оспореното от третите лица-помагачи
нотариално завещание е действително и породило правно действие, поради което
последиците му следва да бъдат зачетени. Завещанието е универсално и с него завещателката се разпоредила с цялото си движимо и
недвижимо имущество в полза на ищеца, което го прави наследник по смисъла на
чл.16, ал.1 ЗН. Към деня на съставянето му през 2009г. М.е притежавала 1/2 ид.ч. от имота, но останалата част е придобила като
наследник на своята сестра след нейната смърт през 2015г. Това означава, че към
деня на откриване на наследството /04.02.2016г./ завещателката
е притежавала правото на собственост върху целия имот, което от своя страна е
преминало в патримониума на ищеца. Сключеният през
2017г. договор за продажбата му в полза на ответниците не е произвел трансалтивен ефект, защото прехвърлителите
/третите лица-помагачи/ не са били собственици. Те не са и от кръга на лицата
със запазена част по чл.28 и чл.30 ЗН.
По изложените съображения искът
по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и следва да се уважи.
Независимо от изхода на спора разноски
в тежест на ответниците не следва да се присъждат на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На първо място, представения от ищеца списък по чл.80 ГПК включва разноски за платена
държавна такса, разноски по производството и платено адвокатско възнаграждение,
като са разграничени тези отнасящи се до иска по чл.124, ал.1 ГПК и по
предявения с исковата молба осъдителен иск по чл.59 ЗЗД. Делото по осъдителния
иск с правно основание чл.59 ЗЗД е прекратено след одобрена между главните страни
спогодба на 21.05.2019г., с която ищецът изрично е заявил, че се отказва от
разноски и няма претенции за заплащането на такива към ответниците в тази част,
а с определение от същата дата на основание чл.78, ал.9 ГПК съдът е постановил
връщане на ищеца половината от внесената държавна такса за спогодения иск. На
следващо място, ответниците са признали иска за собственост още с отговора на
исковата молба, непосредствено след това са предали на ищеца владението върху
имота /послужило като основание за допускане на изменение по чл.214, ал.1 ГПК/,
както и с поведението си не са станали повод за образуване на делото. В този
смисъл е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК, но при липса на направено искане от страна на ответниците разноски в
тяхна полза не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение П.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, и С.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, двамата със съдебен адрес ***, по иска на П.А.П.,
ЕГН **********, с адрес ***9, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че е
собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
68134.1892.854, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК-София,
находящ се в гр.София, св.*******, целият с площ 1559 кв.м., трайно предназначение
на територията урбанизирина; начин на трайно
ползване: ниско застрояване,с номер по предходен план № 192 в кв.50, при
съседи: ПИ с идентификатори 68134.1892.855; 68134.1892.849; 68134.1892.884;
68134.1892.970; 68134.1892.853, заедно с построените в него 1. Еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 68134.1892.854.2, със застроена площ 47 кв.м.,
на два етажа и 2.Сграда с идентификатор 68134.1892.854.3, с
предназначение-хангар, депо, гараж, със застроена площ 25 кв.м., заедно с
всички други подобрения и приращения в имота;
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: