Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 284 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 56526 от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 45003/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 170864/19.07.2019 г., постановено по същото дело, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между страните, че ответницата Т.В.И. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 237,79 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, ведно със законна лихва за периода от 26.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 189,44 лева – лихва за периода от 30.06.2012 г. до 17.02.2015 г. Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.И. искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 237,79 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, ведно със законна лихва за периода от 26.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 189,44 лева – лихва за периода от 30.06.2012 г. до 17.02.2015 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.И., е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество, в която се излагат доводи за неговата неправилност и постановяване в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на СРС, че ответникът не дължи претендираната от него сума, доколкото партидата не е била прехвърлена на Т.В.И., а и не са били съобразени задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените срещу И.П.И. искове. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника И.П.И.,
чрез назначения му по делото особен представител адв. А.Г., в който се излагат
съображения за нейната неоснователност и се претендира първоинстанционното
решение в обжалваната му част да бъде потвърдено. Сочи се, че жалбата е
бланкетна, а решението на СРС за постановено в съответствие с материалния
закон.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява
становище по жалбата на ищцовото дружество.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове срещу
ответницата Т.В.И., е влязло в сила като
необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от
СРС, 120-ти състав, решение за валидно, допустимо, но частично неправилно,
съображенията за които са следните:
За уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ
и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: 1. качеството на ответната страна като
потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на
съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен
период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите
за тази енергия суми.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
В мотивите на ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Противно на възприетото от районната съдебна инстанция в обжалваното
решение настоящият съдебен състав намира, че ответникът И.П.И.,
като собственик на ½ част от процесния топлоснабден имот – апартамент №
19, находящ се в гр. София, жк „********, е клиент на топлинна енергия и е обвързан от облигационна връзка с
предмет – доставка на топлинна енергия. В тази връзка, СГС не споделя възприетото
от първоинстанционния съд, че доколкото ответникът И.
не е реален ползвател и не живее в имота от 2008 г. /в каквато насока са и
изложените от последния доводи в депозирания отговор на искова молба/, то и
същият не е задължен за претендираните от ищеца суми. Това е така, тъй като в
мотивите на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г., върховната съдебна инстанция изрично е разяснила, че когато
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на
единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс
(СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш
съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че
ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само
на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1,
изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по
силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.
Съобразявайки така
дадените задължителни разяснения на ВКС настоящият съдебен състав намира, че от
представените по делото доказателства не се установява ползващият бивш
съпруг - ответницата Т.В.И. – да е
сключила писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие. Представената по делото молба от ответника от 05.02.2008 г. до
ищцовото дружество, с която последният е отправил искане да бъде закрита
партидата му за ползване на топлинна енергия в процесното жилище, доколкото
изхожда именно от него не може сама по себе си да доведе до прекъсването на
съществуващото между страните облигационно правоотношение, тъй като както е
посочила и върховната съдебна инстанция, за да настъпи коментираното
обстоятелство искането за откриването на индивидуална партида за целия имот
следва да изхожда от ползващия бивш съпруг. Нещо повече, противно на
възприетото от районната съдебна инстанция, от молбата на ответника от
05.02.2008 г. не се установява „Т.С.“ ЕАД да е прехвърлило цялата партида на
името на Т.И., доколкото до същата на 14.02.2008 г. ищецът е изпратил нарочно
писмо, с което я е поканил да се яви на съответен адреса за откриване на
партида, което от своя страна води до извода, че с подаването на молбата от
05.02.2008 г. не се е стигнало до автоматично прекратяване на облигационното
отношение с ответника И.. До обратен извод не може да доведе както
представената по делото декларация от 05.02.2008 г. от служител на ищцовото
дружество с направено в нея отбелязване, че титулярът И.П.И. не е ползвател на
процесното жилище, така и изложеното в същия смисъл от ответницата Т.И. в
проведеното пред СРС о.с.з. от 12.02.2019 г., тъй като както вече беше
посочено, при липсата на сключен от страна на ползващия бивш съпруг на писмен
договор при публично известни общи условия за целия топлоснабден имот, то
двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо
че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение
само на единия бивш съпруг. По изложените съображения СГС намира, че спрямо
ответника И. по делото е установена първата процесуална предпоставка за
ангажиране отговорността му по предявените от ищеца искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.С.“
ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответната част
от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване
стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато
изслушването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Вещото
лице по съдебно – техническа експертиза
е установило обема на ползваната ТЕ на база извършения реален отчет на уредите,
изготвените изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през съответния
период. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и
допълнително изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи, въз основа на които е дадено заключение
относно реално потребената топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на ЗЕ. В
процесния апартамент не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани топлоразпределители, като в имота има щранг лира за отопление на
баня, за която се изчислява служебно топлинна енергия съгласно НГ, както и се
ползва топла вода и има 2 броя водомери за топла вода. За сградна инсталация са
начислени суми пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата. Вещото лице по техническата експертиза е заключило, че на база
доставена ТЕ и дялово разпределение, потреблението на топлинна енергия, дължима
от абонатен № 166183 за исковия период – м. 05.2012 г.-м. 04.2014 г., изчислено
по текущи цени, определени от КЕВР за съответния период, възлиза на сумата от 2 465,43
лева, без включена такса на фирмата за топлинно счетоводство. Липсват данни за
извършени плащания на топлинна енергия, относими за процесния период. Съдът изцяло възприема експертните заключения, тъй като са компетентно
дадени, обстойно мотивирани и обосновани. Изводите на вещите лица изцяло
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като не са представени
такива, които да разколебават доказателствената им стойност.
Предвид изложеното съставът на СГС намира, че искът на „Т.С.“
ЕАД за признаване за установено, че ответникът И. дължи заплащане на цената за
доставена и използвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот се
явяват основателни за периода м. 05.2012 г.-м. 04.2014 г. Съобразявайки заключенията на изготвените по делото експертизи, както и
участието на И.П.И. в съсобствеността, то размерът на дължимата
от последния сума за топлинна енергия възлиза на 1 232,72 лева, до която
искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 1 232,72
лева до пълния предявен размер от 1 237,79 лева правилно е бил отхвърлен от районната съдебна инстанция.
По отношение
дължимостта на лихва за забава върху главното вземане съдът приема следното:
Процесният период, за
който се претендира заплащане на главните вземания, е м. 5. 2012 г. - м. 04. 2014 г. Съгласно общите
условия от 2008 г., действали в отношенията между страните до приемането на
общите условия към договора за продажба на топлинна енергия в сила от 14.03.2014 г.,
месечните суми са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно, за заплащане на главните вземания, възникнали до 14.03.2014 г.,
ответникът изпада в забава с изтичане на 30-дневния срок по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и след тази дата дължи мораторна
лихва. Лихвата за забава върху главните вземания за този период възлиза на
сумата от 164 лева, съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, и тази сума е дължима от
ответника И., като същата е съобразена с участието му в съсобствеността. За тази сума
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора за продажба на топлинна енергия, в сила от 14.03.2014 г. и приложими след тази дата в отношенията между страните, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже настъпването на това обстоятелство в обективната действителност. Ищецът не е предприел действия в изпълнение на това свое процесуално задължение нито пред районния съд, нито до приключване на съдебното дирене пред настоящата въззивна инстанция. Лихвата за забава върху главните вземания за периода след 14.03.2014 г. възлиза на 48 лева, като до ½ от този размер, а именно за сумата от 24 лева, искът за мораторна лихва върху вземанията за топлинна енергия е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното
решение, дължимите от ответника на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК
разноски в исковото и заповедно производство следва да бъдат преизчислени
съразмерно с уважената част от исковете. Поради което, И.П.И. следва да бъде
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 690,41 лева, представляваща направени
от ищеца разноски в заповедното и исково производство.
Пред въззивната инстанция право на разноски – за
заплатена държавна такса, за внесен депозит за особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение, има единствено „Т.С.“ ЕАД. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на „Т.С.“ ЕАД се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ответникът И.П.И.
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество сума в размер на
419,69 лева, представляваща разноски във въззивното производство съразмерно с
уважената част от въззивната жалба.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 56526 от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 45003/2015 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение № 170864/19.07.2019 г., постановено по същото дело, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.И. искове с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 232,72 лева - главница за доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк „********, ведно със законна лихва за периода от 26.02.2015 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 164 лева – лихва за периода от
30.06.2012 г. до 17.02.2015 г., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу И.П.И., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че И.П.И., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1 232,72 лева - главница за
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, ведно със законна
лихва за периода от 26.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
164 лева – лихва за периода от 30.06.2012 г. до 17.02.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 56526 от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 45003/2015 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, поправено по реда на чл. 247
от ГПК с решение № 170864/19.07.2019 г., постановено по същото дело, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
И.П.И.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК сумата от 690,41 лева, представляваща направени от
ищеца разноски в заповедното и исково производство, както и на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 419,69 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.