Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.С., 22,11,2016год.
Софийски градски Съд, Гражданско отделение, І 14състав в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА
АПОСТОЛОВА
При секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр.дело №9904 по описа за 2015год, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от И.Б.И. срещу П.НА Р.Б.
иск с пр.кв. чл.2, ал.1, т.2,
пр.1 от ЗОДОВ /ДВ, бр.38/18,05,2012год./, с който се претендира осъждане на ответника за
сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване
на честта и достойнството, доброто име в обществото, ведно със законната лихва
от датата на ИМ до изплащане на вземането, както и иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 8197,55лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 22,11,2012год. до датата на ИМ-30,07,2015год.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.2,
вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, пр.2, вр.чл.194 от НК. Проведено е
наказателно производство по НОХД № 9062/2003год. по описа на СРС, НК, 6 състав
приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 22,11,2012год. с решение по
ВНОХД №2134/2012год., НК, ІІ въз състав на СГС.
Поддържа, че като резултат на неоснователно
образуваното наказателно преследване и продължилото в 35 съдебни заседания
производство са претърпени гореописаните вреди.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът- П. Р.Б. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище, с което оспорва
исковата претенция като неоснователна, тъй като не са ангажирани доказателства
за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на П.. Сочи, че заявените вреди
от продължилото в периода от 02,03,2004год. до 22,11,2012год. наказателно
преследване са вследствие действия на съда, а не на П.. Релевира възражения за
завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на иска.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съда
приема за установено от фактическа страна следното:
От влязла в сила на 22,11,2012год. присъда по НОХД №9062 по описа на СРС за 2003год., се
установява, че ищеца е признат за невиновен, в това че на 03,05,1995год., в гр.С.,
след предварително сговаряне с Н.Г., Х.Х. и П.Я. за осъществяване на кражба, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот или лица, изразяващо се в
разбиване на патрони на две секретни брави, с неустановено техническо средство,
чрез използване на МПС ГАЗ 53 ДКН ******, да е отнел от владението на гръцкия
гражданин Е. К. Антониус и с намерение противозаконно да присвои чужди движими
вещи на обща стойност от
2034000лв./неденоминирани/, като деянието не представлява маловажен случай , а
стойността на отнетото е в големи размери и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, пр.2,
вр.чл.194, ал. от НК.
С решение от
22,11,2012год. постановено по ВНОХД 2134/2012год. на СГС, НО, ІІ ВС
постановената първоинстанционна присъда е потвърдена.
От удостоверение
рег.№И-102781/03,11,2011год. на НСЛС се установява по ДП №90/1995 по описа на
НСлС И.Б.И. да е задържан на 13,05,1995год. като на 24,04,1997год. е приведен в
затвора в С.;
По делото са представени преписи от проведените по
НОХД съдебни заседания от 04,10,2010год. до 21,11,2011год., от които е видно,
ищецът да не е бил причина препятстваща хода на делото.
Изслушано е заключение
на съдебно-психиатрична експертиза,
неоспорена от страните и прието от съда, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което
се установява, че процесното събитие е с висок стресогенен потенциал и е
възможно да доведе да съобщените емоционални и физиологични симптоми на психичен стрес и последвали дезадаптивни
реакции с тревожно, хиподепресивни оплаквания и злоупотреба с алкохол и
наркотици, които към настоящия момент, ако са били налични са отзвучали. Ищецът
не страда от психично заболяване. Налице са последици в психологически план-преживяване
за понесена несправедливост, ощетеност и претърпени невъзвратими загуби в личен
и професионален план. Не са налице данни за неврологично заболяване.
От събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелят Захариева, се установява, че
воденото наказателно производство се отразило негативно на ищеца. Прекарал
около 2 години в ареста, през което време се влошили отношенията със съпругата,
с която впоследствие се развел. Отчуждил се от приятелите си. Само майка му
останала до него. След излизане от ареста се затворил за период от около 2-3
години. Имал затруднения в намирането на работа.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките включени
във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.2, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ,бр.38/18,05,2012год./,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти-
повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и
причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно §1 от ЗР на
ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи се
по делото, че е налице влязла в сила присъда, с която е оправдан ищеца по
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление.
От събраните по делото доказателства се установи
ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, подтиснатост, липса на социални контакти, чувство
на несигурност, семейни конфликти. Същите настоящия
състав намира да са в причинна връзка с воденото срещу И. наказателно
производство. Предвид изложеното, доколкото се
установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният
иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени
вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което
съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните
следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства
за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД,
съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за сума в размер
на 30000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на
вземането.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968год.
понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на
размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на
лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените
принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на
душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на
обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14год. на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията
дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по т. д. № 3/2004
година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и
обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, данните за
наличието на предишни осъждания, други наказателни производства, начина на
живот и обичайната среда, отражението на производството върху личния,
обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на
производството, а също така и причиняването на здравословни вреди.
Размерът, в който следва да бъде
уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца-31години при задържането му на 13,05,1995год., тежестта на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно тежко престъпление по смисъл на чл.97, т.7 от НК /предвиждащо наказание от 3-15години лишаване от свобода/, продължителността на досъдебното разглеждане на делото от 1995 до
2003год., както и продължителността на съдебната фаза от процеса /2003год. до
2012год./- около 17 години и 6 месеца, взетата
най-тежка мярка за неотклонение "задържане под стража "/ търпяна в
периода от 13,05,1995год. до 24,04,1997год. или 1година, 10 месеца и 11 дни/,
интензитета на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство,
установеното чувство за преживяна несправедливост, ощетеност и невъзвратими
загуби в личен и професионален план, вида на
претърпените неимуществени вреди, доказани в хода на настоящото производство, намира, че справедливият размер на обезщетение е 12000,00лв. С оглед показанията на разпитания свидетел съдът
приема именно процесното наказателно дело да е повлияло негативно на семейните
отношения на ищеца, които се влошили през периода на задържането му през
1995год.
При определяне на размера на обезщетението,
съдът взе предвид като фактори
обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по
делото са твърденията за влошено здравословно състояние-няма данни за повишено
кръвно налягане и развитие на соченото в ИМ смесено- тревожно депресивно
разстройство, няма данни за проблеми със стомаха, които да са в причинна връзка
с наказателното преследване. Същевременно
като фактор обуславящ по-нисък размер на обезщетението, съдът отчита
обстоятелството, че спрямо лицето да са водени и други наказателни
производства, които също са довели до наслагване на интензитета от преживени
душевни терзания от воденото наказателно дело, в която връзка съдът намира да не се установи конкретно отражение на процесното
наказателното производство в професионалната дейност на ищеца. Твърдените от
свидетеля обстоятелства ищецът да е имал проблеми със зъбите, както и при
престоя в ареста да му е спукано тъпанчето
не са преки и непосредствени, поради което не могат да бъдат
кредитирани.
По исковата претенция с
пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД;
Съгласно т.4 от ТР
№3/22,04,2005год. по гр.д.№3/2004год. на ОСГК ВКС дължимостта на обезщетението
за забава е от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда-22,11,2012год. Ето защо претенцията на ищеца за обезщетение за забава
за периода до датата на исковата молба-30,07,2015год. е основателна. Размерът
на обезщетението за забава определен от съда по чл.162 от ГПК е 3279,02лв., в
който размер предявения иск е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 8197,55лв.-отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10,00лв.
На осн.чл.10, ал.3, изр.последно на ищеца се следва и адв.хонарар съобразно уважената част от иска, който съдът намира за доказан в размер на 1600,00лв. от общо 4000лв.
По бюджетна сметка на СГС следва да заплати сума в размер на 250,00лв. –възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”****** да заплати на И.Б.И.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.2,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ,бр.38/2012/ сума в размер на 12000.00лв./дванадесет хиляди лева/,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
-30,07,2015год. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 12000.00лв., до пълния предявен размер от 30000.00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”******, да заплати
на И.Б.И., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.86,ал.1 от ЗЗД
сума в размер на 3279,02лв.,
обезщетение за забава, за периода от 22,11,2012год. до 30,07,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 3279,02лв., до пълния предявен размер от 8197,55лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
да заплати на И.Б.И., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на
осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сума в размер на 1610,00лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
да заплати по бюджетна сметка на СГС на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сума в
размер на 250,00лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: