Протокол по дело №132/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 773
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220200132
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 773
гр. Пазарджик , 26.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220200132 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Частният тъжител Ф. К. С. – редовно призована, се явява лично и с
повереника си адв.Е.П., надлежно упълномощен.
Подсъдимият А. М. Х. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв.М.И., надлежно упълномощена.

АДВ. П.: Няма пречка за даване ход на делото и моля да се даде ход на
делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
А. М. Х. – ***г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Добровница,
обл.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, работещ, със
средно образование, неосъждан, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от частната тъжба.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
Не се направиха отводи на съда и секретаря.

ДОКЛАДВА СЕ инкорпорирания в частната тъжба граждански иск,
предявен от частния тъжител Ф. К. С. против подсъдимия А. М. Х. за сумата
от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.07.2020г. до окончателното й изплащане.

АДВ. П.: Поддържаме тъжбата, ведно с предявения граждански иск.
АДВ. И.: Тъй като едва сега имам възможност да изложа становище по
тъжбата, ако ми позволите, считам, че същата не е редовна и смятам, че е
изтекъл преклузивният срок по чл.81 ал.3 от НПК за отстраняване на
пороците, които съм установила в нейното съдържание. Считам, че тъжбата е
нередовна, тъй като е налице липса на идентичност между обстоятелствената
част, както и диспозитива й. Тъжителката в самата тъжба е изложила редица
фактически твърдения за поведението на подзащитния ми, свързани със
закани, обиди и псувни по отношение нея. Тя е посочила в тъжбата, че
подсъдимият Х. хвърлял храна срещу нея, нарекъл я „боклук“, „мърляк“ и
„свиня“. Тя цитира, че той е използвал псувни, но не са конкретизирани
словесно тези псувни. Нека да не забравяме, че престъплението обида може
да бъде словесно чрез обидни думи и цинични изрази, които са уронила
честта и достойнството и би могло да бъде и чрез действия. В тъжбата С. е
посочила уронващо престижа и личната чест поведение на подсъдимия,
2
свързано с хвърляне на храна срещу нея. Както ни е известно, съдебната
практика познава много такива случаи, в които обидата може да бъде и чрез
действия, напр.деецът да заплюва и използва неприличен жест. Аз
възприемам, че тя обвинява подсъдимия и за обида, извършена чрез действия
хвърляне на храна срещу нея. Тя е собственик на заведение и може би го е
възприела поведението като унизяващо честта и достойнството. В
диспозитива не са посочени конкретно използвани дум и изрази, уронила
честта и достойнството и действия на подсъдимия, които е приела за обидни и
накърняващи честта и достойнството. Не сме наясно за какво престъпление
ние сме предадени на съд. За това, че е хвърлял храна срещу пострадалата,
т.е. обиди чрез действия или за това, че я е нарекъл „боклук“, „мърляк“ и
„свиня“ - за трите думи или някоя от тях или за псувните, които цитира и
които не са конкретизирани или за всичко заедно. За мен лично е неясно това.
Липсва конкретика, което не само ограничава в този си вид правата на
подзащитния ми, но поставя съда в положение да гадае каква е волята на
тъжителя и по-лошо - да избира вида и характера на обидата, за която да
постанови своя съдебен акт, независимо дали оправдателен или осъдителен.
Към днешна дата 6-месечният срок за отстраняване на непълноти е изтекъл.
Моят подзащитен е предаден на съд за обида, нанесена публично. Не
разбрахме точно за коя обида - чрез действия или думи и за кои точно и не са
изложили в тъжбата достатъчно твърдения във връзка с публичния характер
на обидата. Не е конкретизирано и мястото, на което е използвана обидата и
по-специално адреса на това заведение. Освен това, в тъжбата се цитират
имена на трима свидетели, но по никакъв начин не е описано как те са станали
свидетели на тези обидни изрази и евентуално действия. Моля, да бъде
оставена без разглеждане тъжбата, а настоящото наказателно производство да
бъде прекратено. С оглед на казаното до тук, смятам, че не следва да се
приема за разглеждане гражданския иск.

АДВ. П.: Тъжбата е подадена в законовия срок. В нея по безспорен
начин и недвусмислено са описано думите, с които е нанесена обида на
подзащитната ми в съвкупност „боклук“, „мърляк“, „свиня“ и псувни по неин
адрес, така че не мисля, че тъжбата страда от пороци и считам, че е
законосъобразна.
3

Съдът, като съобрази изявлението на защитата, намери, че същото е
неоснователно и не следва да се уважава. Единствената непрецизност, която
съдът съзря още при насрочване на делото в тъжбата, се изразява в това, че
действително няма конкретика относно това какви псувни се твърди от страна
на тъжителя, че подсъдимият е отправял към нея. Съдът обаче при
насрочване на делото държеше сметка за обстоятелството, че тъжбата е
подадена 2 дни преди изтичане на 6-месечния срок, поради което не предприе
действия за обездвижване и даване на указания за отстраняване на
нередовност в горния смисъл, тъй като неминуемо това щеше да е сторено
извън 6-месечния срок, което е недопустимо и за което в страната има
константна съдебна практика. Относно обстоятелството, твърдяно от
защитата, че не били конкретизирани конкретно обидните изрази и не ставало
ясно дали тъжителката се чувствала обидена не само от вербално изказаните
изрази, а и от действия, свързани с хвърляне на храна, следва да се каже, че
всеки факт, който принципно е описан в тъжбата и който по своето естество
би могъл да засегне честта и достойнството на конкретна личност, следва да
се възприема като инкриминиран факт на обвинението. Не може да се
сподели възражението на защитата, че в диспозитива на тъжбата липсвало
подробно изписване на подробности за инкриминираните обидни изрази или
действия. Първо трябва да се каже, че в никоя тъжба не е задължително да
присъства диспозитив. Такъв не присъства и в настоящата. Отправено е само
искане, като е изписана цифрова правна квалификация на повдигнатото
обвинение. В същото време обаче, съдебната практика е константна, че
частният тъжител не е длъжен да дава нито правни квалификации на
деянието, било то словесна или цифрова, нито да изписва в тъжбата си
диспозитив на преследвания от него съдебен акт. Достатъчно е частният
тъжител, в която и да е тъжба, да опише само фактите, а от там насетне въз
основа на тези факти съдът е длъжен да даде правото. Не може да се сподели
и възражението, че в тъжбата липсвало място на извършване на
престъплението, тъй като не бил посочен административен адрес на
заведението. Мястото на извършване на описаното престъпление е
недвусмислено посочено в с.Добровница, заведение „Еуфория“, като съдът
няма съмнение, че в това село второ заведение със същото име не съществува,
4
най-малко не бяха наведени доводи в такава насока. Не може да се сподели и
възражението, че в тъжбата не бил описан механизмът на възприемане на
инкриминираните събития от страна на свидетелите. Това не е част от едно
задължително необходимо съдържание на тъжбата. Както вече се каза по-
горе, в тъжбата е достатъчно да се опишат инкриминираните факти и
обстоятелства, а всичко това е сторено.
С оглед на казаното до тук, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
наказателното производство поради нередовност на частната тъжба.

Съдът намира, че гражданският иск е своевременно и надлежно
предявен в съответствие с изискванията на процесуалния кодекс, като
приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес няма да
затрудни разкрИ.ето на обективната истина и няма да стане причина за
отлагане на делото.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от Ф. К. С. против подсъдимия А. М. Х. граждански иск за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.07.2020г. до окончателното й изплащане.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса Ф. К. С..

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

ПОДСЪДИМИЯТ: Адвокатът й ми предложи да се спогодим и да
5
приключа делото, което водя срещу мъжа й. Заради него това дело се
образува. Това беше спогодбата, която ми предложиха пред съда преди 15
минути. Аз няма как да приема нещо, което не се е случило. Тези неща да я
обидя няма как да стане. Не желая спогодба.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

АДВ. П.: Поискали сме трима свидетели в тъжбата. Д. Р. е очевидец,
която е била в заведението. И. Т. П. е съпругът й, който ще докаже как се е
чувствала съпругата му. Отказваме се от третия свидетел. Държим да се
изиска полицейската преписка, както и информация дали срещу Х. има
пуснати жалби от други лица и дали е подписвал предупредителни
протоколи. Водим свидетелите в момента.
АДВ. И.: Не възразявам да бъдат разпитани двамата свидетели.
Единствената ми молба е да променим хода на съдебното следствие и желаем
първо подсъдимият да даде обяснения преди свидетелите. На този етап не
желаем свидетели.

Съдът намира направените доказателствени искания за основателни,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетелите по делото Д. Й. Р. и
И. Т. П..
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до началника на РУ на МВР - Пазарджик и да
се изиска за послужване заверено копие на материалите, съдържащи се в
полицейска преписка № 181800-10203/2020г., както и да се изготви подробна
справка относно това има ли подавани жалби против лицето А. М. Х., с ЕГН:
**********, за период от 2019г. до настоящия момент, както и подписвал ли е
същият протоколи за предупреждение по ЗМВР. В случай, че такива
6
документи са налични, да бъдат изпратени заверени копия на същите.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Д. Й. Р. – на 42 години,. От с.Добровница, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, омъжена, със средно образование, работеща,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
И. Т. П. – на 43 години, от с.Добровница, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, живущ на семейно начала с тъжителката, с основно
образование, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорността по
чл.290 от НК.
Свидетелите напуснаха залата.

Страните /по отделно/: Нямаме други искания на този етап.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВАТ СЕ основанията за образуване на съдебното
производство.
Съдебното производство е образувано по частна тъжба на Ф. К. С.
против подсъдимия А. М. Х. за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т.1,
във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на частния тъжител да излага
допълнителни обстоятелства във връзка с тъжбата, както и във връзка с
7
предявения граждански иск.
АДВ. П.: Няма да излагам никакви други допълнителни обстоятелства,
освен описаните в тъжбата.

Пристъпи се към разпит на подсъдимия А.Х.:
ПОДС. Х.: Разбирам обвинението. На 29.07.2020г. аз някъде по обяд се
обадих на госпожата да си поръчам храна, защото от това заведение от 6-7
години си поръчвам храна. Те го държат от 5 години. Хубава храна правят –
картофи, крилца и всяка седмица си поръчвам. Аз работя и нощно време и
нямам време да излизам. Разсънвам се и пак лягам. Попитах моята приятелка
и тя каза: „Добре, поръчай и ще си хапнем“. Майка ми и тя беше на гости.
Станах към 16-16.30 ч. Аз си поръчах храна за около 18.30 ч., защото знам, че
винаги закъсняват. Лятно време на мен не ми пречи това. Както си правехме
мохабет с моята приятелка и да се разсъня и да взема яденето, около 17.10 ч.
ми звънна госпожата. Аз винаги говоря на високоговорител, защото в селото
няма обхват. Всички се оплакват от това. С всички оператори е така. Пускам
на високоговорител и държа телефона нагоре, колкото и смешно да е. Обажда
се госпожата и казва: „Храната ти е готова“. Аз се спогледах с моята
приятелка и казах: „Нали беше за 18.30 ч.“. Тя вика: „Ако искаш я взимай, ако
искаше недей, не може да се занимават с теб“. Ние се спогледахме с моята
приятелка. Ако не отида да я взема, ще си мислят, че се правя на някакъв.
Викам на моята приятелка: „Ще си взема яденето и повече няма да поръчвам
от там“. След 10-15 тръгнах. Като отидох, нямаше храна на бара. Самият бар
е така, че не може да се мине отстрани. Минава се през една стая и през кухня
и е висок, за да се стигне до храните. Като ме видя госпожата, мина отзад,
изкара яденето на самия бар. Аз изкарах да плащам. Знам, че е около 20-тина
лева. Казах: „Защо толкова рано стана яденето, за 18.30 ч. се бяхме разбрали“.
Аз друго не съм казал нищо. Не съм казал, че няма да го взема. Тя казва: „Ти
на какъв ми се правиш“ и взе чантата, прибра си я назад и каза: „Аз няма да
ти засичам на теб времето“. Това е час и половина разлика. Лятно време кой
вечеря в 17 ч.? Те отварят лятно време към 17.30 ч. Аз знам, че до 17.30 ч.
няма кой да се занимава с мен. Учудих се в часа, който ми звънна. Аз си го
дръпнах настрани яденето, беше в найлонки, като те всеки път ги слагат така.
8
Картофите ги слагат в една найлонка, крилцата в друга и всичко заедно в една
друга. Аз сам о се обърнах и казах: „Такова селско държание никъде не съм
виждал. Повече тук няма да стъпя“. Всичко се разви за не повече от минута и
30 секунди. Отвън седяха две момчета – Т. и едно друго русо момче, на около
23-24 години. Те се смееха и ме попитаха какво стана. Казах: „Дойдох да си
взимам храната, извикаха ме по телефона, дойдох, тръгнах да плащам и
попитах защо толкова рано“. Тя излиза и казва: „Не ми говори глупости зад
гърба и ще видиш какво ще ти се случи“. Когато съм вътре при нея и тя взима
да прибира храната, вътре беше тази жена, която аз пощальонка й казвам.
Отвън бяха тези двете момчета на масата. Вътре не съм казвал на тъжителката
думата „боклук“ никога. „Мърляк“ и „свиня“ също. Нямам причина да го
кажа. Тя не ме е обидила. Единствено казах: „Това е селско отношение и
повече тук няма да стъпя“. Аз съм го написал това и в полицията. В
прокуратурата пуснах сигнал, а те пуснаха и в полицията. Прибрах се вкъщи с
колата. Моята приятелка ме пита дали съм взел яденето. Казах й, че не ми го
дадоха. Тя вика: „Еми, повече там няма да ходиш“. Аз казвам: „Със сигурност
няма да ходя. Ти чу как се държи“. Изнервена ли беше не знам. Няма и 10-15
минути аз съм в двора с майка ми и чух клаксон на автомобил отвън от
улицата пред нас. Излезнах отвън и гледам един автомобил и след малко
гледам втори спира. Познах колата на И. - на нейния съпруг, с който живеят.
Облегнах се на вратата и той каза: „Защо си се направил на интересен и не си
си взел яденето?“. Питам го: „Знаеш ли жена ти как се държа с мен и не ми го
даде“. Започна да ме удря съответно. Той беше с това момче, което беше
забрал. Той го беше забрал, за да се разправят с мен. Той ме бутна на земята.
Ритна ме в челото. Аз му казах: „Влизам и се обаждам на полицията“. От
вратата, където паднах, майка ми чула тътя, защото то е като гараж и казва:
„Какво става“ и излиза и моята приятелка. Казвам им да влизат вътре. Те
видяха как ме удря зад врата. Те не знаеха какво става. Никой не знаеше, че
това ще се случи. С влизането в колата моята приятелка не обича скандали и
такива неща и от съда разбрах, че при влизането в колата е казал на моята
приятелка: „Влизай вътре, мършо“. Тя не знаеше какво става и аз не знаех.
Майка ми взе моя телефон, аз й го дадох и се обади и има запис на тел.112 и
това го има. Образувах дело срещу нейния съпруг. От тук натам се започна. В
същия ден ми звъняха 3 пъти. Той ми каза, че пак щели да се върнат. Казах,
че ще взема мерки като за XXI век. Няма да влизам в саморазправи и бели.
9
Той казва: „Аз ще домъкна 10 свидетеля. Ти си пришълец. Всички пият кафе
при мен“. Дотам приключи разговорът. Майка ми се изплаши и каза, че ще
вземат да дойдат пак. Всичко става за 3-4 минути. Пуснах си след това молба
в прокуратурата. Извика ме кварталният после, че съм хвърлял храни и че са
пуснали жалби и че съм обиждал. Като пуснах жалбата в ОП-Пазарджик, те
не ми я одобриха Два месеца минаха и пристигна писмото, че няма да бъде
уважен моят иск за дело и затова образувах частно дело, за да си търся
правата. Те това не го знаеха. 2-3 месеца нямаше реакция. След като се
разбра, че съм образувал дело започнаха с Комисия за личните данни, спукаха
ми гумите на колата и напръскаха със спрей. Има две момичета, които го
правят това. Няма доказателства за това, а само селски приказки. Това го
казвам просто какво е станало. След това някъде ноември месец, седмица
след първото дело направиха това с колата. Седмица преди първото дело ми
звъняха в 21 ч., а аз си лягам в 19-20 ч., защото ставам в 2 ч. и започна се
натиск съответно с Комисията да не съм бил разпространявал клипа е
интернет, защото се виждали лица. Аз си имам камера за кафе-машината,
където хората като им взимат машините парите. Като се задръстят стотинки и
удрят и счупят. Аз съм казал: „Като ви вземе парите, аз ще ги върна“. На тази
камера е заснето как мен ме бият. Всичко се вижда. Мисля, че беше 29-ти
последния месец, в който изтичаше давността на госпожата да образува дело
и пристига от същата жена пощальонка, че има образувано дело срещу мен.
Аз гледам това. Това е още един натиск. Аз си викам: „Как може да
образуваш последния ден, като тя не ме е обидила, за да я обидя аз“. Аз нямам
претенции срещу нея, а че мъжът й са ме били. За какво? Че не съм си взел
яденето ли? Той тогава беше с Т. Т. мъжът. Това е момче, което не иска да
дойде да свидетелства. Този Т. беше и пред заведението, когато аз отидох.
Този свидетел, който доведоха на делото срещу мъжа й, което аз водя, по
делото беше фалшив. Този, който беше пред заведението, е на 23-24 години.
Не мога да не запомня един човек, като те бяха само те двамата с Т.. Този С.
П. за първи път го виждам по другото дело. Той казва, че бил там, едва ли не
при нея в кафето. Това разбрах от другото дело последния път. Този С. го
видях за първи път в живота си тогава. Той е различен от този, който стоеше
на масата с Т.. Беше с рус цвят на косата, бяло момче беше, по-младо момче,
23-24-годишно. Това момче горе-долу, колкото мен. Беше на 36-37 години
свидетелят по другото дело, който сигурно сега пак ще дойде. Като го
10
изгледаха делото, казах на моят защитник, че за първи път го виждам това
момче.
Отвън в заведението тогава имаше само двама човека, а вътре беше
само тя. Хората знаят, че заведението отваря в 17.30 ч. Д. Р. разбрах, че
работи като пощальон. Тя беше там, като отидох да си плащам храната.
Нямам отношения с нея. Аз разбрах от делото, че е пощальон. 5-6 човека
познавам селото. Нямам нужното количество време, за да излизам и да се
запознавам с тях. Аз съм там вече 10 години. Аз карам камион. През деня спя.
Приятелката ми като излезе, те ме удряха тогава в тила. Като се отвори
една врата е дълъг коридорът и ще видиш какво става. То е една права.
В заведението отидох около 17.15-17.20 ч. Тъжителката ми се обади 10-
15 минути преди това. Не съм засичал точно време. Като отидох, Д. Р. беше в
ъгъла, отстрани на бара. Като се влезе, минава се през бара и отстрани бяха на
една табуретка и си правеха мохабет с тъжителката. Други хора не е имало
вътре. Отвън на маса стояха Т. и едно русо момче около 23-24 годишно.
Отвън масите бяха надалече от пътя. Дори да викаш, не могат да те чуят. Ако
го видите мястото, ще разберете за какво става въпрос. Както е пътят, от
другата страна са масите. Самото заведение има отстрани главен път и такъв,
по който се минава. Масите на заведението бяха от другата страна на пътя. От
входната врата на заведението до масите като сложим и пътя има поне 15
метра. Вътре още повече, защото заведението е голямо. 10-тина метра
вървиш, за да стигнеш до бара. Барът е такъв, че е висок и не можеш да
видиш нищо. Аз като видях, че няма храна и помислих, че няма храна. Тя
след като ми се развика и си помислих, че няма храна. Като влизам вътре, не
се говори. Оставя ми яденето отгоре с найлонките, изкарвам пари да плащам
и попитах тези въпроси. Тон не съм повишавал и няма причина аз да я обидя.
Тя не ме е провокирала. Тя ми каза: „Ти няма да ядеш“. Нито ми е казвала: „ти
си еди какъв си“, нито да ме подтикне.

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
СВ. Д. Р.: Аз бях в заведението и говорех по телефона. Аз работя в
„Български пощи“ и работя в с.Добровница и в с.Пищигово. Бях в
11
заведението. Вътре бяхме само аз и г-жа С.. Това беше някъде към 18 ч.
Бяхме на масата, която е отстрани на бара. Тя беше седнала там и аз бях при
нея. Вътре други хора нямаше. Отвън имаше седнали момчета – 3 или 4. Тези,
които се намесиха, когато стана скандалът, ги познавам. По принцип
познавам всички хора от селото. Т. Т. и С. е другото момче. П.ски или П. му е
фамилията на С.. Другите не мога да се сетя точно кои бяха отвън. Минах,
поздравих ги и влезнах вътре. Когато стана скандалът, те се намесиха. Ние
стоим на масата и аз говорих по телефона. Тя стана да даде на Х. поръчката.
Аз продължих да говоря по телефона. По едно време чувам викове. Той
започна да я обижда: „Свиня, колко пъти да ти казвам, че ям под час. Защо си
ми направила по-рано поръчката?“. Аз останах в първия момент като
гръмната. Той и друг път е взимал храна. Изненадах се много. Тя се разрева и
се разплака и каза, ако иска да я взима, ако иска да не я взима. Започнаха
викове и крещене. Х. почна да я обижда – „свиня“, „боклук“ и от рода на тези
епитети и хвърля храната - бутна храната към бара. Те са един срещу друг.
Падна чантата с храната зад бара. Тя се разрева и се разстрои. Тя започна да
му вика, че не е длъжен да я взима храната след като не я иска и защото се
чуха виковете, започнаха да влизат и да питат какво става. С. влезе и след
него Т. е влезнал. Помолиха Х. да излезе, за да не стават скандали. Аз останах
при нея, тя беше много разстроена и ревеше. Обадихме се на мъжа й да
дойде. Аз имах ангажимент и трябваше да тръгвам, за да забера децата от
тренировка. След като прибрах децата отидох пак при нея. Тя от страх да не
направят нещо на децата все се оглежда. Обажда ми се, че не може да спи. Тя
беше много притеснена. На село децата си обикалят. Вика да не стане да не
направи нещо на децата. Знам, че съпругът й отиде до тях да говорят. От тук
натам знам, че е имало свада между двамата, но подробности не знам. Знам,
че е имало размяна на юмруци между двамата. Повече не питах, защото за нея
беше болезнено да питам. Тя всеки път почваше да реве и да се разстройва.
Исках да мине време и тогава да говорим.
Това се случи на 29.07.2020г. Помня датата, защото точно тогава
нашите деца се готвеха за състезание и беше напориста датата и трябваше да
ги забера от фехтовка, защото след 3 дни имаха състезание. С друго не
свързвам тази дата. Когато започнаха скандала, аз прекъснах разговора,
защото не беше нужно всички да ни слушат какво се случва, защото говорех
12
по служебни въпроси. Говорех с едно момче, което е техник на „Телекабел“ и
ме помоли да намерим пощальон от Пазарджик и аз му казах: „Затварям, че
тук стана скандал“. По принцип аз съм човек, който работя в такова място, че
гледам да не заемам страна, когато стане конфликт и сега се наложи да ходя
до г-н Х. и нося писма. Гледам да не влизам в конфликти, защото после мен
обвиняват на кой му липсва писмо. Гледам да не влизам в конфликти с хора
от селото, защото работя на такова място, че после аз си го отнасям. Г-н Х.
някога живееше с едно момиче, което беше фризьорка и съм ходила при нея
като фризьорка. Засичали сме се, когато съм ходила там. В пощата май не е
идвал той. С г-жа С. сме приятелки. Децата ни тренират заедно. Когато дойде
съпругът на тъжителката, аз излезнах от заведението. Аз му се обадих от моя
телефон, за да дойде, че стана скандал, а и наближаваше време да забирам
децата и тръгнах. Той дойде много бързо в заведението. Дали имаше и 5
минути, те не живеят много далече от кафето. Аз не съм била, като е обяснила
тя на съпруга й какво е станало. Аз си тръгнах. Може би час след това се
върнах след като забрах децата. Като излизах, Т. Т. и С. П. бяха отвън още.
Не мога да кажа дали са забелязали, че И. идва в заведението. Не мога да знам
дали като е влизал той дали са се срещнали и са си разменили думите. Аз стоя
с гръб към входа на заведението. С. каза на Х. да излезе и че не е нужно да се
вдигат скандали. Х. излезе от заведението и пак започна да говори и обижда.
Само чувах, че се говори: „Тя ли ще ми каже“ и нещо от тоя сорт и го дръпна
извън заведението на пътя. Х. отвън говореше със С. със сигурност. С друг
дали е говорел не мога да Ви кажа. С. влезе и каза: „Напусни, не е нужно да
стават скандали“. Отвън какво са говорили те не мога да кажа. С. не излиза от
заведението. Тя дойде и седна на дИ.а и почна да плаче. Докато дойде
съпругът й аз бях при нея. Той като дойде и аз тръгнах. Няма как да я оставя в
такова състояние сама. Не са влизали хора докато съм я утешавала.

Пристъпи се към разпит на свидетеля И. П.:
СВ. И. П.: На въпросната дата 29.07. миналата година следобяд отивам
да спя и ми звъни съпругата и казва: „Ела тук бързо. Той ме обижда „дебела
свиня“, псува ме на майка. Питам какво става. Отидох до заведението и тя
плачеше. Д. я беше прегърнала и я успокоява. По телефона ми звънна моята
13
съпруга и каза, че я обижда на „свиня“ и плаче и хълца. С Д. аз не съм
говорил по телефона. Пристигнах в заведението след 5-10 минути след това.
С колата отидох. Аз се обличах и после тръгнах. Отидох в заведението и
заварих, че жена ми плаче, а Д. я успокоява. Бяха вътре в заведението, като
влезнеш до бара, на масата в ляво. Като влизах в заведението, на маса отвън
имаше три момчета, две от които ги познавам, а третото не. Т. и С. са тези,
които познавам. Те са ни редовни клиенти. Аз просто влезнах вътре. Попитах
жена ми какво става. Тя само хълца и викаше: „Аз не съм за подигравка“ и
плачеше. Тя ми обясни какво е станало. Излезнах отвън и попитах дали са
чули нещо. Т. каза: „Да бе, той вика „прасе дебело“ и като излизал и се качвал
в колата пак казал, че е „прасе дебело“. Другото момче ми го каза същото. С.
ми го каза това. После отидох в къщата до въпросния, за да го питам какво е
станало. Отидох с Т.. Попитах Т. дали е чул всичко. Отидохме с две коли,
защото аз тръгнах първо и казах: „Ще дойдеш ли да ми кажеш, ти бил си
свидетел“. Така се случи да идем с две коли. Отидох пред тях. Спираме с
колата. Някакъв женски глас се чува да казва: „не излизай“. Чува се отвътре:
„Ще ти еба майката“. Отваря и вика: „Ела бе, какво си се разсвирил“ и се
сбихме. Аз го ударих и той ме удари. Той падна. Влезна вътре. Излезна жена
му. Аз го ударих с ръце с юмруци. Нанесох му един или два удара. Той с
юмрук ме удари в ухото. Имало е запис там. Вижда се всичко на този запис
как се удряме. Аз посегнах първи след като ме напсува. Той каза: „Ще ти еба
майката“ или нещо от тоя род. След това си тръгнахме и това беше.
Обаждаше ми се по телефона и казваше: „Ела бе, мърльо“, за да се
саморазправяме. Явно търси някаква конфронтация. После разбрах, че той
води дело срещу мен.
След случилото се Ф. не искаше да остава сама. Като се налагаше, тя се
притесняваше да не дойде. Слушал съм и други приказки за въпросното лице,
че е посягал на момичета да ги бие.
Жена ми само плачеше за това как я е наричал и казваше: „Аз за
подигравка ли съм тук“. Д. ми обясни и за отвън, защото отвън се чува
всичко. Срещу А.Х. съм подавал жалби в Агенция за защита на личните
данните, че няма право да снима на улицата и да използва моите лични данни.
С Х. през годините сме на „здравей и здрасти“. Неговата бивша приятелка
имаше фризьорски салон. Той често поръчва от нас храна. Жена ми ще Ви
14
каже. Аз в заведението ходя предимно вечер. Аз му няма телефона и затова
реших да отида до дома му. Когато напуснах заведението, Т. тръгна с мен и не
знам колко хора е имало още. С. ми каза, че е влизал да го извежда, защото
чул „свиня“, „прасе“ и го помолил да излезе. Минимум С. и Т. са били, когато
съм излизал.
Всеки следобяд спя аз. От 14 до 19 ч. примерно спя. Жена ми се обади
между 17 и 18 ч. Не мога да кажа точен час. Той бил обиждал жена ми,
защото била направила 10-15 минути храната по-рано, а той имал режим на
хранене под час.

АДВ. П.: Моля, да ми се издаде съдебно удостоверение, за да се снабдя
със справка за съдимост за подсъдимия, както и съдебно удостоверение, което
да ми послужи пред РУ на МВР – Пазарджик за снабдяване с характеристична
справка.

АДВ. И.: Не възразявам по искането. Моля, да бъдат поставени в очна
ставка свидетелите П. и Р. по отношение на обстоятелството кой се е обадил
на И. П.. Освен това, моля, да бъдат поставени в очна ставка подсъдимият със
свидетеля Р. по отношение обстоятелството обиждал ли е Х. тъжителката с
думата „свиня“ и псувал ли я е .

АДВ. П.: Да се приемат исканията.

Съдът намира, че искането за провеждане на очни ставки е основателно,
поради което и на основание чл.143 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА подсъдимия А.Х. и свидетеля Д. Р..

15
ПОДС. Х.: Познавам я във връзка със събитията. Нямаме отношения
никакви.
СВ. Р.: Познавам го, че живее в село. Нямаме отношения.

ПОДС. Х.: Когато отидох, не съм обиждал г-жа С. по никакъв начин.
Пристигнах и когато Вие бяхте една срещу друга, тя ме погледна, мина зад
бара, изкара храната от бара и аз изкарах да плащам и я попитах защо е
толкова рано готово, беше 17.15-17.10 ч., като се бяхме разбрали за 18.30 ч.
Тя ми каза: „За 10 минути разлика ми правиш проблем“. Тя се развика още по
телефона. Тя ми каза в заведението: „Няма да ядеш, като знаеш толкова“ и
прибра яденето. Аз се обърнах и казах: „Такова селско отношение не съм
виждал никъде. Отиваш, плащаш си и бях прекалено учуден от всичко това.
Не съм имал конфликт с тези хора. Аз не съм я обиждал и тя не ме е
обиждала. Не съм я обиждал на „свиня“. Като излезнах отвън, попита ме това
момче Т. какво става и другото, защото виждат, че влизам и излизам с празни
ръце. Тя излезе зад мен и казва: „Не ми говори глупости зад гърба, защото не
знаеш какво ще ти се случи“.
СВ. Р.: Когато той влезе, не съм чула диалога, защото говорех по
телефона. Както си говоря и чувам, че започва да се кара. Тя му казва: „Няма
да взимаш храната, като не я искаш“. Той казва: „Ти ли ще ми кажеш“.
Тръгвайки, почва да казва „свиня“ и „боклук“. Аз това съм го чула. Друга
обидна дума не съм чула. После тръгна да излиза и дойде С..

ПОДС. Х.: Аз говоря истината.
СВ. Р.: Аз говоря истината.

ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.

На основание чл.143 от НПК съдът
16
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелите Д. Р. и И. П..

СВ. Р.: Аз се обадих от моя телефон и му казах да дойде в кафето.
Когато той пристигна, аз си тръгнах. Казах му, че е станал скандал и си
тръгнах. Това му казах, като дойде. Тръгнах, защото трябваше да забера
децата. Казах му, че Х. е дошъл за храната и са се скарали и той я е обиждал и
е тръгнал.
СВ. П.: Жена ми се обади по телефона, аз така мисля. С г-жа Р. не си
спомням да съм говорил. Не си спомням но мисля, че жена ми се обади.

СВ. Р.: Аз казвам истината.
СВ. П.: Може да бъркам, защото съм спял. Обаче съм сигурен, че
веднага тръгнах, защото предполагам, че от жена ми чух, че е имало псуване.

ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.

Съдът намира, че исканията на повереника на частния тъжител за
снабдяване със съдебни удостоверения е основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ИЗДАДАТ 2 броя съдебни удостоверения на повереника на
частния тъжител, едното от които да му послужи пред Бюро съдимост при
ПРС и по силата на което да бъде снабден със справка за съдимост за
подсъдимия А. М. Х., с ЕГН: **********, с данни за родители, както следва:
Майка: К. Т. Й..
Баща М. А. Х..
17
Второто съдебно удостоверение да послужи пред началника на РУ на
МВР - Пазарджик и по силата на което да бъде снабден с характеристична
справка за подсъдимия А. М. Х., с ЕГН: **********, с адрес с.Добровница,
***.
Двете съдебни удостоверения да бъдат предоставени на повереника
след внасяне на ДТ в размер на по 5 лв. за всяко едно от тях по сметка на РС-
Пазарджик.

АДВ. П.: Тъй като са заети свидетелите-очевидци и няма как да бъдат
доведени днес, моля, да бъдат допуснати С. П. и Т. Т. - при режим на
довеждане в следващото съдебно заседание. Други искания нямам.

АДВ. И.: Не се противопоставям. Моля, да изискаме пр.пр. №
2471/2020г. на РП-Пазарджик, образувана по жалба на моя доверител срещу
И. П., който е свидетел в настоящото производство, във връзка с нападението
спрямо моя доверител. В нея се намират доста материали, които смятам, че
няма пречка да бъдат приложени по настоящото наказателно производство.
Искам да представя и диск, на който е записан видеозаписът от
охранителните камери, поставени на къщата на доверителя ми. От него се
вижда как свидетелят П. и още едно лице, неустановено до настоящия
момент, пристигат пред дома на подсъдимия Х.. Това има връзка с настоящия
инцидент, тъй като никой не отрича, че присъствието им е свързано именно с
евентуален инцидент, за който сме днес тук. В подкрепа на обясненията на
доверителя ми представям писмо от Защита на личните данни, от текста на
което става ясно, че г-н И. Т. П. е депозирал жалба срещу доверителя ми
малко след образуване на делото, по което Х. е тъжител, срещу
незаконосъобразност на видеонаблюдението. Искам да кажа, както и на
свидетеля П., че няма изискване да има регистрация по личните данни. Не е
разпространявал видеозаписът и е предоставен само за нуждите на
наказателното производство и органите на реда. Моля, да го приемете като
писмено доказателство по делото. Причината да няма нарушение е това, че се
защитават едни блага, които стоят по-високо от интересите на заснетото лице.
18

АДВ. П.: Смятам, че направените искания нямат отношение към
производството, а по-скоро по производството по тъжба на А.Х.. С тях няма
как да се изясни случая, извършен от Х. в заведение „Еуфория“ и не са
относими към делото.

Съдът намира направените доказателствените искания от страните за
основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: днес представените
жалба до КЗЛД и уведомително писмо до А.Х. от същата институция, а като
веществено доказателство: 1 брой компакт диск, без саморъчно направени
записи върху него, марка “Maxell”.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото С. П. и Т. Т.
– при режим на довеждане от страна на частния обвинител.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РП-Пазарджик и да се изискат за
послужване заверени копия на материалите, съдържащи се в пр.пр. вх.
№2471/2020г.

С оглед обстоятелството, че току-що съдът прие като веществено
доказателство по делото 1 брой компакт диск, съдържащ видеозапис от
охранителна камера, то намира за удачно да пристъпи към оглед на същото
посредством възпроизвеждане на видеофайла, находящ се в него.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПВА към оглед на вещественото доказателство.
ВЪЗПРОИЗВЕДОХА СЕ видеофайловете, съдържащи се в него.
19

След възпроизвеждане на видеозаписа от вещественото доказателство
съдът намира за необходимо да проведе допълнителен разпит на свидетеля П.,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля И. П..

СВ. П.: Разпознах се на записа. Мен просто ме болеше ухото. Не съм
има зачервяване. Това момче, което е с мен, е Т., който ме придружаваше.

За приобщаване на допълнителни писмени и гласни доказателства
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 17.06.2021г. от 14.30 часа.

АДВ. П.: На тази дата имам ангажимент. Моля, за друга дата.

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 21.06.2021г. от 14.30 часа, за която
дата и час частният тъжител и повереникът – уведомени. Подсъдимият и
защитникът – уведомени. Двамата допуснати свидетели при режим на
довеждане. Да се пишат писмата в горния смисъл. Да се издадат съдебни
удостоверения след внасяне на ДТ.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.52 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
20
Секретар: _______________________
21