№ 754
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Частно наказателно
дело № 20224430202042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С постановление от 18.10.2022г. на прокурор М.Т.а при Районна
прокуратура гр.Плевен е прекратено наказателното производството по
досъдебно производство №1987/2020г. по описа на РП гр.Плевен образувано
на 28.05.2020г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, за това, че до
24.09.2019 година в гр. Плевен, като управляващ и представляващ „*** 44“
ЕООД- с. **** в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поискал от
Окръжен съд-Плевен да открие производство по несъстоятелност.
Престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението и депозирал жалба срещу него е Министъра
на Финансите –гр.София чрез пълномощника си Н.М.-съгласно пълномощно
№П-131/21.02.2022г , която е депозирал жалба до Районен съд Плевен за
отмяна на същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Като навежда доводи,че с оглед изложената фактическа обстановка РП
Плевен приема, че в случая действително не е подадено искане до ОС Плевен
в изискуемия 30- дневен срок от спиране на плащанията за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Липсва
обаче елемент от състава на престъплението по чл. 227 б, ал. 2 вр. с ал. 1 от
НК откъм субективна страна, а именно - умисъл като форма на вина,
необходима за съставомерност на това деяние.
Съставът на престъплението по чл.227б от НК е очертан в Глава шеста ,
Раздел 1а от особената част на НК“ Престъпление против кредиторите“.
Свързан е със засягане на кредитната система със специфична обществена
опасност и ангажира отговорността на три вида субекта - търговец, управител
и представител, прокурист, които имат определени задължения, свързани с
откриване на производството по несъстоятелност в случаите на изпадане в
неплатежоспособност. Субект на това престъпление е „търговеца“ по смисъла
начл.1, ал.2 от ТЗ.
1
След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното
производство № №5809/2021г по описа на РП гр.Плевен и обсъди доводите
на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на
жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно
цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да
се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия
защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от
съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да
бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6
от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия
защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо
лице.
В конкретния случай жалбата е подадена от Министъра на Финансите –
гр.София чрез пълномощника си Н.М.-съгласно пълномощно №П-
131/21.02.2022г, явяваща се представител по изрично пълномощно на
ощетеното юридическо лице от престъплението предмет на разглеждане по
посоченото досъдебно производство.
Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има
право да обжалва определението на PC Плевен и същото е включено в кръга
от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва
да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал.6 от НПК
жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде
подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок
е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица
в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването
на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.
В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от
постановление на РП гр.Плевен от 19.10.2022г, с адресат жалбоподателя,
изпратено и получено от жалбоподателят на 24.10.22 г ,видно от
приложената разписка и подадена от него жалба срещу постановлението на
РП на дата-27.10.2022г.
Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че
жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което
същата се явява допустима.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за
допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да
е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната
разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 -
дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт
2
и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се
явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в
жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства намира същата за неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на контрол е постановление на РП Плевен с което
наказателното производство по досъдебно производство 1987/2020г. по
описа на РП гр.Плевен образувано на 28.05.2020г. по реда на чл. 212, ал. 1 от
НПК за това, за това, че до 24.09.2019 година в гр. Плевен, като управляващ и
представляващ „*** 44“ ЕООД- с. **** в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поискал от Окръжен съд-Плевен да открие производство по
несъстоятелност. Престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК е прекратено.
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е
да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението
на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в
случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка
проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на
производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен
материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и
преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат
проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да
вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се
отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите
органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът
може да преценява дали събраните по досъдебното производство
доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не
се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен
контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на
прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на
бъдещо съдебно производство.
С постановление от 28.09.2022г наказателното производство било
изпратено на РП-гр.Плевен с мнение за прекратяване,тъй като разследващият
орган счита че няма данни за извършено престъпление от страна на Детелин
Р. ,тъй като не е осъществил състава на престъплението по чл 227б,ал2 вр с
ал1 от НК от субективна страна,тъй като обстоятелството на трайно изпадане
3
на дружеството в неплатежоспособност ,както и задължението му да обяви
това обстоятелство пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията
същият не е бил запознат на осн.чл 24,ал1т1 от НПК,наказателното
производство следва да бъде прекратено.
В хода на проведеното разследване се установява следната фактическа
обстановка:
В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани
следните лица: *****. Приложени са множество относими към случая
документи- справки за регистрирани МПС-та и недвижими имоти,
собственост на „„*** 44“ ЕООД- с. ****, удостоверение за актуално
състояние на „*** 44“ ЕООД- c. ****, справка относно подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност, заверени копия от СД по
ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчен финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 година, справка
за задълженията на осигурител по Декларация, обр. 6, справка за общите
задължения, справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори. Разкрита е банкова тайна по отношение на процесното дружество.
Приобщена е информация от банки на територията на страната относно
наличностите и операциите по сметките на „*** 44“ ЕООД- с. ****.
Изготвена е съдебно- икономическа експертиза.
По делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица, съответно
няма взети мерки за процесуална принуда.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
Дружество „*** 44“ ЕООД- с. **** е вписано в Търговския регистър на
Агенция по вписванията- гр. Плевен на 20.07.2011 година с основна
икономическа дейност „Производство на горно облекло, без работно и
седалище: с. ****, област Плевен, ул. „О.“ № 9. Като едноличен собственик
на капитала и управител на дружеството бил посочен св. Огнян Милинов
Петков.
На 10.11.2015 година Петков прехвърлил дяловете, които притежавал от
капитала на *** 44“ ЕООД- с. **** на св.Д.Р.Р., като последният станал
едноличен собственик и управител на дружеството. Това обстоятелство било
вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията- гр. Плевен на
23.11.2015 година.
Междувременно „*** 44“ ЕООД- с. **** натрупало множество парични
задължения към ТД на НАП-Плевен в резултат на неплащане на начислени
вноски за: здравно и пенсионно осигуряване, неплатен данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях отношения, ДОО и дължим данък по ЗДДС.
Последното плащане, осъществено от дружеството, било извършено на
28.06.2016г. като била изплатена сумата от 47, 16 лв. по сметка на ТД на
НАП- Велико Търново. Плащания след тази дата нямало. Дружеството не
извършило нито едно плащане по изискуемите и ликвидни публичноправни
задължения.
Със съобщения за доброволно изпълнение Изх. № 6062-
00001/27.03.2015 година и Изх. № 006062/ 2015 /000006/ 07.04.2015 година
4
дружеството било уведомено, че в ТД на НАП- гр. Велико Търново, офис
Плевен е образувано изпълнително производство за неплатените от него
публични вземания.
Във връзка с наличните данни за осъществено престъпление по чл.
2276, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от ТД на НАП- гр. Велико Търново, офис Плевен
било подадено уведомление до Окръжна прокуратура- гр. Плевен, което е
изпратено по компетентност в Районна прокуратура- Плевен.
По случая била извършена проверка и образувано настоящето
досъдебно производство.
От заключението на изготвена съдебно- икономическа експертиза се
установява, че началната дата на изпадане в състояние на
неплатежоспособност е 31.12.2017 година, когато краткотрайните материални
активи не са достатъчни да покрият размера на задълженията. Към този
момент управляващ и представляващ дружеството бил Д.Р.Р.
В показанията си като свидетел Детелин Р. заявява, че не знае нищо за
дейността на дружеството. Сочи, че през 2015 година бил с влошено
здравословно състояние, като не можел да постъпи в болнично заведение, тъй
като не бил плащал здравни осигуровки. През същата година се запознал със
св. АА.М.- счетоводител на „*** 44“ ЕООД- с. ****, който му обещал, че
здравните му осигуровки ще бъдат заплатени, ако придобие собствеността
върху процесното дружество. М. изрично му заявил, че фирмата няма
задължения. Във връзка с горното Р. подписал редица документи.
Категорично заявява, че няма никаква представа с какво се занимава
дружество *** 44“ ЕООД, не е подавал от негово име данъчни декларации и
не знае, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.
С оглед твърденията на Детелин Р., че не знае нищо за дейността на
процесното дружество в качеството на свидетели са разпитани лица, които са
се водили на работа в „*** 44“ ЕООД до 14.01.2019 година, а именно *****. В
своите показания и четирите заявяват, че реално дружеството се е
управлявало от О.П., който разпределял задачите, отчитал дейността и давал
заплатите.
В качеството на свидетел е разпитан и О.П., който сочи, че въпреки че
фирмата била прехвърлена на друго лице, той продължил да работи в нея като
специалист. Лично той с новия собственик не бил водил разговори.
В качеството на свидетел е разпитан и АА.М.- счетоводител на
дружеството, който заявява, че въпреки че собствеността върху *** 44“
ЕООД преминала върху Д.Р., последният имал само представителни функции,
като подписвал документи. О.П. преминал на длъжност „ръководител
производство“, но на практика той продължавал да ръководи дружеството.
Установено, че документите по образуваното изпълнително дело с
длъжник „*** 44“ ЕООД са изпращани на електронен адрес, който бил
деклариран в НАП през 2018 година.
При така събрания доказателствен материал се установява, че към
датата на изпадане в неплатежоспособност едноличен собственик на
5
капитала, представляващ и управляващ дружеството е Д.Р.Р.. Същевременно
се установява, че Р. не е бил запознат с фирмените документи и финанси.
По делото не са събрани доказателства, че Детелин Р. е знаел за
задълженията на „*** 44“ ЕООД към ТД на НАП-Велико Търново, офис -
Плевен, което от своя страна да го мотивира към изплащане на тези
задължения или сезиране на съответния съд с молба за откриване на
производство по несъстоятелност. С оглед изложените съображения намирам,
че Р. не е осъществил с бездействието си престъпление по чл. 2276, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, тъй като липсва субективната страна на престъпния състав.
Съгласно константната съдебна практика обвинението следва да бъде
доказано по категоричен, безспорен и несъмнен начин във всичките му части.
Следователно деянието трябва да е съставомерно във всичките му елементи,
както от обективна, така и от субективна страна. В настоящето наказателно
производство това е императивно и абсолютно изискване, с оглед доказването
на извършено престъпление от страна на Детелин Радославов Р. не е
изпълнено.
От събраните в хода на разследването доказателства съдът счита че се
установява, че Детелин Р. безспорно е управител на „*** 44“ЕООД,но
обстоятелството на трайно изпадане на дружеството в неплатежоспособност
,както и със задължението му да обяви това обстоятелство пред съда в 30-
дневен срок от спиране на плащанията същият не е бил запознат,тъй като
представляващ дружеството бил О.П. които в дружеството е на длъжност
„ръководител производство“, но на практика той продължавал да ръководи
дружеството ,занимавал се с неговите финансови въпроси.
Установено, че документите по образуваното изпълнително дело с
длъжник „*** 44“ ЕООД са изпращани на електронен адрес, който бил
деклариран в НАП през 2018 година.
При така събрания доказателствен материал се установява, че към
датата на изпадане в неплатежоспособност едноличен собственик на
капитала, представляващ и управляващ дружеството е Д.Р.Р.. Същевременно
се установява, че Р. не е бил запознат с фирмените документи и финанси.
С оглед гореизложеното и след внимателна преценка на всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита При така
събрания доказателствен материал се установява, че към датата на изпадане в
неплатежоспособност едноличен собственик на капитала, представляващ и
управляващ дружеството е Д.Р.Р.. Същевременно се установява, че Р. не е бил
запознат с фирмените документи и финанси.
По делото не са събрани доказателства, че Детелин Р. е знаел за
задълженията на „*** 44“ ЕООД към ТД на НАП-Велико Търново, офис -
Плевен, което от своя страна да го мотивира към изплащане на тези
задължения или сезиране на съответния съд с молба за откриване на
производство по несъстоятелност. С оглед изложените съображения намирам,
че Р. не е осъществил с бездействието си престъпление по чл. 2276, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, тъй като липсва субективната страна на престъпния състав.
6
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за
лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и
представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие
производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се
ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална
възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на
търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото
управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са
лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с
действия по представителство,както в конкретният случай е лицето О.П..
В практиката на съдилищата не е констатирано противоречие относно
определянето на лицата, които управляват и представляват търговско
дружество или кооперация, както и относно необходимостта тези две
правомощия да съществуват кумулативно. Наказателният кодекс обявява за
противоправно и наказуемо бездействието им в случаите, когато са налице
признаците на настъпила неплатежоспособност. Представляващият
(еднолично или колективно) е длъжен да заяви съществуването на това
състояние дори против решението на органа на управление, а кое е
управляващото и представляващо лице за всеки конкретен търговец може да
се установи по вписванията в търговския регистър.Като по категоричен начин
се установи че управляващият фирмата и представляващият не са едно и
също лице. Установи се че Детелин Р. не управляващ фирмата,
Задължението да се поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в
която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Затова не е
необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на
орган на управление, за да заявят пред съда изпадането в
неплатежоспособност. Съчетаването на двете качества е достатъчно
основание да се предприемат предписаните действия. Наказателната
отговорност съгласночл. 35 от НК е лична и се отнася за вписани в
търговския регистър физически лица, които са възможен субект на
престъплението. Те изразяват волята на търговците, повечето от които са
юридически лица, и в НК за тях не е предвидена отговорност.
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в
правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича
към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на престъплението.
Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и правилно РП
Плевен е прекратила наказателното производство по цитираното досъдебно
производство.
7
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си
фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на
разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени
факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да
сочат за извършено престъпление съставомерно по чл.216ал1от НК.
Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на
прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото
доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е правилен и
същият законосъобразно с оглед на установените факти е приложил
правомощието си по чл.243 ал.1, т.1 от НК, като е прекратил наказателното
производство.
В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура гр.Плевен за
прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ето защо при така установеното от делото и на основание чл.243, ал.5,
т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал. 5от НПК Постановлението
на Районна прокуратура – Плевен, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр с
чл 24,ал1т1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство№1987/2020г. по описа на РП гр.Плевен за това, че до
24.09.2019 година в гр. Плевен, като управляващ и представляващ „*** 44“
ЕООД- с. **** в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поискал от
Окръжен съд-Плевен да открие производство по несъстоятелност.
Престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в седмодневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на Районна
прокуратура Плевен и на жалбоподателя пред Окръжен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8