Определение по дело №273/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 368
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500273
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 10.05.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 273 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413,ал.2 .

           

            Подадена е частна жалба от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Краси Красимиров Ангелов, срещу Разпореждане № 702/06.03.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 77 по описа за 2019 година на Тетевенския  районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 срещу длъжника П.Г.В. ***.

            Жалбоподателят обжалва разпореждането като незаконосъобразно. Изтъква, че при постановяването му съдът не е приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното производство, и е превишил своите правомощия, като е коментирал основателността на вземането и се е произнесъл по съществото на спора. Позовава се на т.2,б.”б” от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Излага, че заявлението е отговаряло на всички законови изисквания, за да бъде издадена заповед за изпълнение. На следващо място счита, че разпореждането съдържа и други пороци, а именно- съдът грешно е мотивирал своята позиция, като не е възприел правилно фактическата обстановка и/или достигнал до погрешни изводи за прилагането на законовите разпоредби и тълкувателната практика на ВКС. В тази връзка излага подробни аргументи относно предсрочната изискуемост на вземането, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги и договорното възнаграждение и тяхната правна същност. Акцентира, че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към датата на настъпването и, чрез уведомително писмо, въпреки, че „Профи кредит България”ООД не е кредитна институция и не е задължено да прави това- разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ е неприложима за финансовите институции, каквато е заявителят. По отношение на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги изтъква, че то е съобразено с изискванията на чл.143 ЗЗП относно неравноправните клаузи и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в него. Сключването на това споразумение не е задължително условие за отпускането на кредита, касае се за опционна възможност, предоставена на потребителя и зависещо единствено от неговата воля. Затова счита, че не се касае за неравноправна клауза и не е налице противоречие на закона и добрите нрави, както е приел съдът, защото споразумението се сключва само по желание на клиента и цената на Пакета за допълнителни услуги е определена за конкретния случай в съответствие с неговите особености. Относно договореното в договора възнаграждение посочва, че годишният процент на разходите отговаря изцяло на законовите изисквания- чл.19, ал.4 ЗПК. Прилага и таблица за задълженията на кредитополучателя.

Моли да бъде отменено Разпореждане от 06.03.2019 г. по ч.гр.дело № 77/2019 година на Районен съд-Тетевен.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския  районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД  срещу длъжника П.Г.В., ЕГН ********** ***, за парично вземане, основано на  Договор за потребителски кредит  № ********** от 31.01.2017 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, направил е 13 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Останал да дължи общо сумата 4914.58 лева, което включва: главница 2543.5 лева; договорно възнаграждение – 702.12 лева; възнаграждение за закупен пакет от услуги в размер на 1638.96 лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането- 30 лева, начислени за периода от 16.03.2017 г. до 03.07.2018 г.; лихва 41.57 лева за периода от 16.03.2017 г. до 03.07.2018 г. и законна лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането.

С Разпореждане от 25.01.2019 г. РС-Тетевен е оставил без движение, на основание чл.411, ал.2,т.1 , заявлението и дал на заявителя указания да отстрани допуснатите нередовности- да посочи в заявлението предоставения кредит на длъжника, срока на договора, както и с оглед преценка за непротиворечие на заявлението на закона и добрите нрави- да посочи основанието на начисляване и начина на формиране на размера на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 1638.96 лева.

С молба от 11.02.2019 г. заявителят е уточнил размера на вземането си, като е посочил, че на длъжника е отпусната сума в размер на 3750.00 лева, от която по главницата е погасена сума в размер на 1206.50 лева, остатъкът за главница е 2543.50 лв. Посочил е, че кредитът е сключен за срок от 24 месеца с погасителна вноска от 231.83 лева, неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 702.12 лева, а във връзка със сключеното между страните Споразумение  за предоставяне на допълнителен пакет услуги длъжникът дължи възнаграждение в размер на 2812.56 лева, от което към момента е платена сума 1173.60 лева и остават непогасени 1638.96 лева.

С Разпореждане от 14.02.2019 г. съдът повторно е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да отстрани нередовности, поради възникналото разминаване между датите, посочени в договора като падежни дати и периода на претендираната възнаградителна лихва, да посочи на какво основание се претендира договорна лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, както и да се уточни датата, когато е обявена предсрочната изискуемост.

С нова молба от 01.03.2019 г. заявителят е направил уточнение, че погасителните вноски са 24, но срокът за плащане е удължен с три месеца, поради което датата на последната вноска е променена от 15.02.2019 г. на 15.05.2019 г.Поддържа се искането за присъждане на възнаградителна и мораторна лихва, както са заявени и е  конкретизирано, че договорът е прекратен на 03.07.2018 г., а на следващия ден е изпратено писмо до длъжника, че е обявена предсрочната изискуемост на вземането.

Районният съд е отхвърлил заявлението, излагайки мотиви, че заявителят не е отстранил напълно указаните нередовности, не е обявил по надлежния ред предсрочната изискуемост на вземането си, а предвид качеството на длъжника на потребител по смисъла на §13,т.1 ДР на ЗЗП е приел, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. В т.2”б” от Тълкувателно решение  №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че в случай, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Съдът приема, че заявителят не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд и не е отстранил изцяло нередовностите в заявлението- напр. не е посочено по какъв начин и кога волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника- кредитополучател, основанието на начисляване и начина на формиране на размера на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги; размера на дължимите възнаградителни лихви до датата на предсрочната изискуемост.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на районния съд, изложени във връзка с датата на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, тъй като са правилни и съобразени с указанията на ВКС в т.18 на ТР № 4/2014 г. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК.Както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент- обявяването и, има значение за определяне на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам- началната дата на наказателните лихви и/ или погасителната давност и др. Намира за неоснователно възражението на въззивника, че тези указания не намират приложение за кредитите, които са отпускани от небанкови институции, тъй като законите следва да се прилагат еднакво спрямо всички. Определянето от кредитора на датата на предсрочна изискуемост на вземането още преди длъжникът да е уведомен, е основание за отхвърляне на заявлението изцяло- на посочената дата цялото вземане не е изискуемо.

Като основание за отхвърляне на заявлението следва да се изложат и още аргументи. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В т.2 на  Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. се приема, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. На кредитора не се дължи възнаградителна такава, тъй като последната е обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми. Изпадането на длъжника по потребителския кредит, какъвто е настоящия, в забава, обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона за потребителския кредит. В случая искането на заявителя да получи възнаградителна лихва и след прекратяването на договора не намира правно основание и противоречи на добрите нрави. Тъй като сумата е посочена общо и в уточняващата молба липсва индивидуализация на размера на дължимата до прекратяване на договора възнаградителната лихва, това вземане следва да се отхвърли.

Съдът намира, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона. В уточняващата молба заявителят е отразил, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредита да бъде разгледано в най-кратни срокове, и дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да променя датата на падежа, да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. В заявлението изрично посочено, че това възнаграждение е изискуемо с подписването на договора. От приложената към частната жалба таблица, изготвена въз основа на договора и погасителния план, е видно ,че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като съставлява 75% от размера на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на  ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

В Решение № 345 от 9.01.2019 г. по т.д. № 1768/2018 г., ІІ т.о. на ВКС е прието, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/ кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 ЗПК.

В противоречие със закона е и посочената като допълнителна услуга в споразумението експресното разглеждане на документи, защото е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.

Наред с изложеното, споразумението се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съобразявайки изложеното по-горе за нищожност на посочените клаузи на договора  и извършените плащания от страна на длъжника, остатъкът от задължението на заемателя, не съответства на посочения в заявлението размер, а е значително по-малък.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 702/06.03.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 77 по описа за 2019 година на Тетевенския  районен съд, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника П.Г.В., ЕГН ********** ***.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: