Определение по дело №427/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 102/22.11.2008 г.,постановено по гр.д. № 318/ 08 г. , Кърджалийският районен съд, е прекратил гражданския брак, сключен между К. А. Е. и С. Б. Е., сключен с Акт № 0006/18.01.1964 г. на Кметство Баните, обл. Смолян, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Кърджали, кв. „Веселчане-2”, бл.1А, вх. „В”, ап.50, на съпруга К. А. Е.. Съпрузите са осъдени да заплатят по сметка на КРС окончателна държавна такса за бракоразводния процес в размер от по 20.00 лв.стоятелството, че в него към настоящия момент живее само съпругът. Страните не спорят в този смисъл, че първоначално съпругата П.

Недоволна от решението е останала ответницата С. Б. Е., която го намира за незаконосъобразно и неправилно, в частност относно вината за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и относно предоставяне ползването на семейното жилище. Жалбодателката твърди, че П. постановяване на своето решение съдът не е ценил всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност-някои от доводите и доказателствата не бил обсъдил, а други бил обсъдил превратно и субективно. Излага съображения в два аспекта.акт №488, том ІІІ, дело №1260/1994г. по описа на нотариуса П.В резултат на недооценяването на доказателствата и на тяхното превратно тълкуване, съдът бил допуснал сериозни грешки досежно това чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, който неправилно формиран извод довел до неправилност на решението и досежно предоставяне ползването на семейното жилище на виновния изцяло според жалбодателката, съпруг. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното решение в частта му , с която гражданският брак между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен е прекратен по вина и на двамата съпрузи, и ползването на семейното жилище е предоставено на ищеца Е., като постанови друго, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Е. и предостави ползването на семейното жилище на съпругата Е., или П. условията на евентуалност, съдът да предостави ползването на семейното жилище общо на двамата съпрузи.¯стъп до жилището в П.съствието на брат си, но тя не само не е изразила желание да остане да живее в същото, но е събрала свой багаж и отново се е върнала да живее в с. Баните. Установи се в производството, че съпрузите съобразно цитирания в предходен абзац нот. акт №488, том ІІІ, дело №1260/1994г. по описа на нотариуса П. Смолянския районен съд, П.тежават и ІІ-ри жилищен етаж със застроена площ от 76,5 кв.м и ½ идеална част от таванско помещение с полезна площ от 76.5 кв.м., източен гараж със застроена площ от 38 кв.м. и съответна част от правото на строеж, находящи се в западната половина на жилищна сграда-близнак, построена в парцел V-ти, кв.98 по плана на С.±емейното жилище веднъж с помощта на брат си. с ЕГН , със съдебен адрес г. Кърджали, ул. “В. Левски” № 4 , Адвокатска кантора-Наталия П.Þя П.¯изводство по поправка на протокол , П.

В съдебно заседание, жалбодателката Е., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ýа П.

В съдебно заседание,ответникът по жалбата, Е., лично и чрез процесуалния й представител ,оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, П.ема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен брачен иск с правно основание чл.99,ал.1 от СК, с който е съединен обективно и иск за предоставяне ползването на семейното жилище.

Безспорно установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 18.01.1964 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 0006/18.01.1964 г. на Община Баните, обл. Смолян. Както и че от брака си съпрузите имат родени две деца – Бистра К.ова и З. К.ова, които са пълнолетни към момента на подаване на молбата за развод. Че семейното жилище на съпрузите, което е и СИО, е апартамент №50, находящ се в Г., кв. „Веселчане-2”, бл.1А, вх. В, от 60.60 кв.м., П.добит по силата на договор от 15.01.1975г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ . Безспорно е и обстоятелството, че жилището към настоящия момент се ползвало само от съпруга. Въз основа на П.общения към доказателствата по делото нот. акт №488, том ІІІ, дело №1260/1994г. по описа на нотариуса П. Смолянския районен съд, констативен за собственост на недвижим имот, се установява, че семейна имуществена общност е и обитавания към настоящия момент само от съпругата, ІІ-ри жилищен етаж със застроена площ от 76,5 кв.м и ½ идеална част от таванско помещение с полезна площ от 76.5 кв.м., източен гараж със застроена площ от 38 кв.м. и съответна част от правото на строеж, находящи се в западната половина на жилищна сграда-близнак, състояща се от три жилищни етажа, таванско помещение и гаражи, построена в парцел V-ти, кв.98 по плана на С.. Безспорно е също и обстоятелството, че страните са във фактическа раздяла от периода месец октомври-ноември 2003 г. От П.ложеното по делото от ответницата, копие от решение № 465 / 15.11.2005 г., пост. по гр.д. № 493/98 г. по описа на Смолянския районен съд, се установява, че е постановено да бъде изнесен на публична продан, недвижим имот – застроено и незастроено дворно място, съставляващо имот пл. № 4, участващ в УПИІ-5 и УПИ ІІ-5 и в неуригулирана улица, кв.2 по ПУП на С.- Оряховец, ведно с построената в УПИ ІІ-5, масивна жилищна сграда с площ 84 кв.м., П. квоти 11/24 ид.ч. за ищеца Е. и Анелия А.а Терзиева.

Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение, в частта му досежно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и в частта му досежно ползването на семейното жилище. В този смисъл спорен в производството е единствено въпросът кой е виновен за безспорно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на сключения на 18.01.1964 г., граждански брак между страните – С. и К. Е.и. В този аспект съдът обсъди събраните по делото гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, а именно : от показанията на св.Костов , се установява единствено относимото към спорния въпрос обстоятелство, че съпругата била на село за да гледа майка си , и само от време на време се връщала, като през това време съпругът й я молил да се П.бере, но тя не искала. Свидетелските показания на св.Али, пък установяват положителния относим към спорния въпрос факт, че съпругата от три-четири години била в с. Баните, не обръща внимание на съпруга си и не се П.бира вкъщи, като веднъж свидетелят дори П.дружил съпруга, който разтревожен я търсил в „Бърза помощ”. Св. Орешкова пък установява обстоятелството, че е виждала съпругата С. по улиците и същата й била казала, че не може да си влезе вкъщи и че съпругът й го няма, и че това положение продължавало вече три-четири години. От разпита и допуснатия пред настоящата въззивна инстанция, преразпит на св. З. Шекеримова , дъщеря на страните, се установява обстоятелството, че от 2003 г. родителите й не живеят заедно, че баща й сменил бравата и майка й нямала достъп до семейното жилище. Свидетелката изтъква, че първоначално майка й и нейните братя се разбрали да гледат своята майка в с. Баните по десет дни всеки, след което майка й изцяло поела грижите сама. Свидетелката счита, че майка й като дъщеря сама е взела решението да гледа своята майка, но счита, че тя е уведомила баща й, и че същият е знаел обстоятелството, че съпругата му гледа собствената си майка в с. Баните, защото последният искал майка й да вземе и донесе пари за това, че тя единствена гледа своята майка. Свидетелката изтъква също, че се е случвало баща й след като изпие определено количество алкохол да посята да бие майка й, да проявява агресия и към децата си. Счита, че упражняваният върху майка й психически тормоз е П.чина за разстройството на брака. Твърди също, че баща й е извършвал и психически тормоз върху майка й по повод женитбата на сестра й и нейната женитба , които според него се били оженили далече и за това била виновна майката. Изтъква, че и баща й имал П.нос в строителството на жилището в с. Баните. Свидетелката установява, че П. внезапните й гостувания П. баща й след 2003 г., е сварвала последният с чужда жена, за която счита , че е негова любовница. Свидетелката установява, че майка й е успяла да влезе в семейното жилище веднъж с помощта на брат си. с ЕГН , със съдебен адрес г. Кърджали, ул. “В. Левски” № 4 , Адвокатска кантора-Наталия П.Þя П.¯изводство по поправка на протокол , П. което правилно съдът е П.ел крайния срок за дължимото обезщетение 15.05.2008 г. Съдът констатира и несъответствие в началната дата на П.съденото обезщетение ,платимо от Здравка А.дбата на чл.107 от СК, в частност залегналите в нея критерии - интересите на децата, вината, здравословното състояние и другите относими към въпроса обстоятелства. Безспорно е в този аспект, че семейното жилище на съпрузите, което има статут и на СИО, съставлява №50, находящ се в Г.

За последното обстоятелство и ищецът в съдебно заседание П.знава, че сменил бравата на семейното жилище, и че съпругата му не разполагала с ключ от новата брава, и че в П.съствието на брат си влязла в жилището, но не за да остане , а само за да си събере свои дрехи, и заминала отново за с. Баните.

Ищцата пък в отговора си на исковата молба твърди, че жилището в с. Баните е нейна лична собственост, и че поради това , че пенсията й е ниска, била П.нудена да отдава от 2005 г. насам, легла под наем в това жилище, от които получавала средно по 900 лв., годишно.

П. така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е изградил правилните правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е П.ето ,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Между съпрузите отсъства необходимата семейна близост, уважение и разбирателство, същите са във фактическа раздяла от м. октомври-ноември 2003 г., обстоятелство, което не се оспорва от страните. Безспорно отсъствието на усилия у съпрузите да се постигне помирение между тях, да се възстановят традиционно П.етите като семейни, отношения на любов, на разбирателство, на компромиси и на уважение, определено навежда и настоящата инстанция на извода, че за така настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на този брак вина имат и двамата съпрузи. И това е така, защото както агресивното поведение на съпруга е укоримо, също толкова укоримо като поведение е и едноличното решение на съпругата да напусне семейното си жилище, да заживее без съпруга си, да се дезинтересира от семейните си задължения, макар и за да изпълни свои морални задължения. Факта на уведомяване на съпруга от съпругата за взетото от нея еднолично решение, който факт се изтъква от св. Шекеримова, не прави това поведение невиновно. Наличието в жилището на чужда жена, която според св. Шекеримова е за любовница на ищеца Е., съдът П.ема като следствие от дългата фактическа раздяла, а не брачно поведение водещо до такава.

В аспекта на изложеното настоящата инстанция намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд досежно предоставяне ползването на семейното жилище. В този смисъл съдът съобрази разпоредбата на чл.107 от СК, в частност залегналите в нея критерии - интересите на децата, вината, здравословното състояние и другите относими към въпроса обстоятелства. Безспорно е в този аспект, че семейното жилище на съпрузите, което има статут и на СИО, съставлява №50, находящ се в Г., кв. „Веселчане-2”, бл.1А, вх.В. Безспорно е и обстоятелството, че в него към настоящия момент живее само съпругът. Страните не спорят в този смисъл, че първоначално съпругата П.нудително е била лишена от възможността да влиза в семейното си жилище, защото съпругът сменил заключващото устройство на входната врата. Установи се обаче от твърденията на ищеца , а и от свидетелските показани на св. Шекеримова, че съпругата е получила достъп до жилището в П.съствието на брат си, но тя не само не е изразила желание да остане да живее в същото, но е събрала свой багаж и отново се е върнала да живее в с. Баните. Установи се в производството, че съпрузите съобразно цитирания в предходен абзац нот. акт №488, том ІІІ, дело №1260/1994г. по описа на нотариуса П. Смолянския районен съд, П.тежават и ІІ-ри жилищен етаж със застроена площ от 76,5 кв.м и ½ идеална част от таванско помещение с полезна площ от 76.5 кв.м., източен гараж със застроена площ от 38 кв.м. и съответна част от правото на строеж, находящи се в западната половина на жилищна сграда-близнак, построена в парцел V-ти, кв.98 по плана на С., Пловдивска област. Съпругата счита този имот за лична своя собственост, тя понастоящем живее там, и нещо повече осъществява там и определен вид стопанска дейност - отдава от 2005 г., легла под наем в това жилище, от които получавала доход, средно по 900 лв., годишно. От представеното от ответницата, съдебно решение на СмРС се установява, че П.тежаваният от съпруга Е. в съсобственост , в размер 11/24 ид.ч. с Анелия А.а Терзиева, недвижим имот , съставляващ застроено и незастроено дворно място, ведно с построената в УПИ ІІ-5, масивна жилищна сграда с площ 84 кв.м, находящи се в С.- Оряховец, е изнесен на публична продан. Това обстоятелство определено навежда на извода, че ищецът няма годно за обитаване друго жилище, освен семейното. И доколкото е ноторно за съда обстоятелството , че П.тежаваното от съпрузите семейно жилище от 60.60 кв.м. , без съществени преустройства, каквито законът не допуска, е неподеляемо, и съпругата Е. няма жилищна нужда, то правилно решаващият съд е предоставил ползването на семейното жилище на съпруга.

П. този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски не се търсят, не се и следват.

Предвид изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/22.11.2008 г., постановено по гр.д. № 318/ 2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, П. условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.