Решение по дело №16655/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1278
Дата: 25 февруари 2013 г. (в сила от 13 март 2013 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20121100116655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

25.02.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, V-ти брачен състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                            Съдия Вергиния Мичева-Русева

 

при секретаря Н.С., с присъствието на прокурора Рангелова от Софийска Градска Прокуратура, като разгледа докладваното от съдията Мичева - Русева гр. д. № 16655 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.

Предявен е иск от С.С.Г. *** срещу И.Д.Г.  от с.гр. с правно основание чл. 5 ЗЛС във вр. с чл. 336 ал. 1 ГПК за поставянето й под запрещение.

Ищцата твърди, че е майка на ответницата и нейна най-близка роднина. Бащата на ответницата е починал,има и брат и сестри, които не живеят в страната. Сочи, че ответницата от 1998г. страда от психично заболяване, което се развило в параноидна шизофрения. Тъй като бащата на ответницата починал, за нея е невъзможно да приеме наследството,останало от баща й. Затова моли съда да я постави под запрещение.

Ответницата, получила препис от исковата молба с приложенията към нея на 19.12.2012г., в законоустановения едномесечен срок , не е подала отговор на исковата молба.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск, като счита, че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 5 ЗЛС във вр. с чл. 336 ал. 1 ГПК за поставянето на ответника под запрещение.

Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение е неговата материалноправна дееспособност, като уважаването на този иск се обуславя от наличието на следните материални предпоставки: ответницата да не е способна да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, т.е. не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си  и да ръководи постъпките си, вследствие на което не може да извършва разумни действия под контрола на съзнанието, или нейните интелектуални или волеви способности са силно ограничени.

Ищцата е майка на ответницата. За нея се грижи само тя, нейна майка. Бащата на ответницата е починал е брата и сестрите й живеят извън страната. Ответницата няма други по-близки роднини. Ето защо ищцата, съгласно изискванията на чл. 336 ал. 1 ГПК, притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иска с правно основание чл. 5 ЗЛС.

Съгласно ЕР на ТЕЛК № 0068/10.01.2011 г. ответницата е инвалидизирана за срок от 3 години с 95 % трайна намалена работоспособност и водеща диагноза – „параноидна шизофрения. Промяна на личността” .

Ответницата е лекувана многократно в психиатрични болници както в страната , така и във Великобритания.

 При  изслушване на ответницата по реда на чл. 337 ал. 1 ГПК се изясни, че тя не е ориентирана за време и място. Съдът не успя да установи визуален контакт с ответницата. Същата трудно отговаря на поставени въпроси, а отговорите не са конкретни и относими.

Съдът изслуша ищцата, като близка родственица на ответницата. Същата споделя, че дъщеря й е била много тихо дете, но в последствие станала неспокойна. Лекували я и в Лондон, в една от най-добрите клиники, но състоянието й се влошило. Сочи, че има трудности при смяна на банковата карта на ответницата, защото ответницата всеки път следва да се явява лично  в банката, дъщеря й не може да получи и наследството от баща си във Великобритания.

Св.Г.В.С. установява, че ответницата било слабичко и активно  дете, но след това започнала да пълнее. Не общувала със съучениците си, не можела да се оправя с действителността. Не можела да води разговор. Установява, че сега предимно майката на ответницата се грижи за вея.

Съдът прие като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.. След  личен преглед на ответницата и след запознаване с представената по делото медицинска документация, вещото лице е установило, че ответницата, жена на 31 години, страда от „Шизофрения параноидна форма-непрекъснато протичане. Промяна на личността”. Вещото лице е констатирало, че началото на заболяването на ответницата е на 16 годишна възраст, когато тя станала затворена, започнала да се заключва, барикадирала се, отказвала да се храни, като твърдяла че в храната има отрова, че й е направена магия, чувала гласове. Няколко пъти била хоспитализирана в психиатрични болници, а през 2006-2007 била лекувана и в болница в Лондон. Тогава било установено, че има странно поведение, правела наводнение в банята, личното й самообслужване било бедно, нуждаела се от помощ да се измие и облече, смеела се неподходящо. В настоящия момент вещото лице установило, че ответницата се лекува амбулаторно, в къщи не се занимава с нищо, облича се с помощта на майка си, през по-голямата част от деня лежи, опитва се да приготви храна, но смесва неподходящи продукти, не може да пазарува. Според експерта заболяването на ответницата е довело до личностова промяна-безинициативност, липса на интереси, емоционално-волеви нарушения, когнитивни нарушения, т.е. до нарушена способност да възприема, мисли, обработва информацията и да програмира адаптивно поведение. Според вещото лице ответницата не може да разбира изцяло  свойството и значението на действията си и да ги ръководи, както и да поеме грижите за себе си.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително изслушаното и прието заключение на вещото лице и след изслушване на ответницата, Съдът приема, че психическото състояние на последната е от такова естество, което не му позволява да се грижи сама за себе си, да ръководи постъпките си и да защитава интересите си. Промяната на личността, разстройството в емоционално волевата сфера и мисленето, липсата на осъзната критичност към заболяването лишават ответницата от възможността напълно да разбира свойството и значението на постъпките си и да преценява личните и имуществените си интереси. Ответницата не може да извършва дори рутинни действия, няма съхранена ориентация. Промяната на личността, болестната деформация на паметта и интелекта, липсата на действителна критичност към болестта я прави неспособна сама да се грижи за своите работи. Ето защо е дееспособността на ответницата  следва да бъде напълно ограничена. Налице са законовите предпоставки за поставянето й под пълно запрещение.

Воден от изложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И.Д.Г., ЕГН **********,*** по иска на нейната майка С. С. Г., ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба и протестирано пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА препис същото да бъде изпратен на органа по настойничеството по постоянния адрес на ответницата за учредяване на настойничество.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: