Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.01.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13979 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.08.2020г., гр.д.50754/19г., СРС, 167 с-в
отхвърля предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Р.С.Я.,
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 294,99 лв. представляваща главница за стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2016 г. за топлоснабден
имот; 80,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 09.05.2019 г. и 2,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 30.05.2016 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28677/2019 година
по описа на СРС, ГО, 167 състав, като погасени по давност и осъжда ищеца да
заплати на ответницата сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство и сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
28677/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не са погасени по давност, с оглед
предвидената в чл.32, ал.1 от Общите условия
изискуемост на вземането най-късно в края на текущия месец, следващ
месеца на задължението, считано от публикуване на покана в интернет страницата
на търговеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Р.С.Я. оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД
не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният
съд приема следното:
Предявяването на заявлението по чл.410 ГПК от „Т.С.”
ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични
вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна енергия и
дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3
вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от
12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила
от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен
срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има
предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава
за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на
тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е.
изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След като заявлението
е подадено на 22.05.2019г., към тази дата са погасени по давност вземанията за
главница през процесния период от преди задължението за м.05.2016г. На
основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните
акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за стойност
на главница и мораторна лихва са неоснователни за отхвърлените размери и
периоди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява разноски
за 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.08.2020г., гр.д.50754/19г., СРС, 167 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** 23Б да заплати на Р.С.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.