РЕШЕНИЕ № 1629
гр. Бургас, 14.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10137/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на С.А.С.,***,
с която претендира осъждане на Щ.Х.В., с постоянен и настоящ адрес ***, да му
заплати сума в размер от 500 лева, представляваща главница по сключен в устна
форма на 15.02.2018 год. договор за паричен заем, както и обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 29.11.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 и чл.
86, ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че на 15.02.2018
год. е предоставил на ответника сумата от 500 лева – в брой, по договор за
заем, сключен в устна форма. Според ищеца, като обезпечение по договора за заем
ответникът е съставил запис на заповед за същата сума, с посочени 2 падежа за
връщане на главницата – на предявяване и на определен ден – 28.02.2018 год.
(съгл. разпореждането от 26.09.2019 год. по приложеното ч. гр. д. № 7913/2019
год. на БсРС). Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не му е
върнал заемната сума, което обосновава интереса му от търсената съдебна защита.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. В тежест на ищеца
е доказване сключения в устна форма валиден договор за заем – т. е.
установяване възникването на твърдяното облигационно правоотношение със страни,
основание, размер на сумата, предаването й на ответника и срока за връщането й.
Такива доказателства по делото не са ангажирани. Представеният запис на заповед
не носи подписа на заемодателя, а и според признанието на ищеца, служи само като
обезпечение по договора, поради което не удостоверява съдържанието на устно
постигнатото двустранно, възмездно и каузално съглашение.
Предвид изложеното, съдът намира
предявения главен иск за неоснователен, а това налага отхвърлянето му.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правни основания чл. 79, ал. 1, чл. 240 и чл. 86, ЗЗД, на С.А.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на Щ.Х.В., ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес ***, да му заплати сума в размер от 500 лева, представляваща
главница по сключен в устна форма на 15.02.2018 год. договор за паричен заем,
както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 29.11.2019 год., до
окончателното й изплащане.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ