Определение по дело №134/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 40
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20213000500134
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
гр. Варна , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова

Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20213000500134 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 134/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от страните срещу различни части на
решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1861/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено в частта на
разноските по реда на чл. 248 ГПК с решение № 260009/01.02.2021 г., както следва:
По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор от ОП Варна,
против решението на окръжния съд в цялата осъдителна част, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на М. С. А.:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление
по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №507/2010 г. по описа на ОД МВР
гр. Варна, НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен
съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД 307/2014 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД
135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС, ведно
със законната лихва от 23.03.2018 год. до окончателното й изплащане;
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2300 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 822,40 лева представляващи
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение
1
на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове по
чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 15.11.2018 год., до окончателното й изплащане,
и направените по делото разноски съразмерна с уважената част от иска в размер на
632,44 лева.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в
обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила
и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с
отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Оплакванията
са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за
погрешен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за
техния обем, евентуално и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и за
завишаване на размера на присъденото обезщетение. Изложил е съображения за
недопустимост на претенцията за неимуществени вреди от продължителността на
наказателното производство, предвид липсата на заявено искане в процедура по ЗСВ, както
и че обезщетението за неразумния срок се поглъща от обезщетението за незаконното
обвинение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение съдът не съобразил: че забраната за напускане пределите на
страната не е наложена от прокуратурата; че срокът на задържането и домашния арест били
зачетени при изтърпяване на присъдата по друго наказателно дело; че влошеното
здравословно състояние не е в причинна връзка с наказателното производство и ищецът бил
с диагноза емоционална нестабилност преди това; многократното осъждане на ищеца и
незасягане на емоционалната му сфера; както и икономическия стандарт в страната. Молил
е за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваната част и за отхвърляне на исковете,
евентуално – за намаляване размера на обезщетенията.
М. С. А., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба и по
съображения за неоснователността на всяко от оплакванията е молил за отхвърлянето й и за
присъждане на сторените по делото разноски. Позовано на разпоредбата на чл. 266, ал.3
ГПК е молил за допускане на СМЕ, която след запознаване материалите по делото и личен
преглед на М.А. да даде заключение: налични ли са били към момента на водене на
досъдебното производство и процесните наказателни дела срещу А. заболяванията,
установени след влизане в сила на оправдателната присъда от 23.03.2018 г., а именно на
31.08.2018 г. – „артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна
недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет“ и от какъв период предхождащ
оправдаването му тези заболявания е възможно да са били налични. Поискал е също да
бъдат допуснати при условия на водене двама свидетели за установяване на претърпените
неимуществени вреди от претърпени страхове и притеснения от повдигнатото обвинение и
за последиците от това неоснователно обвинение за ищеца за периода от 18.07.2008 г. до
2
23.03.2018 г.
По въззивна жалба на М. С. А., чрез адв. Ю.Г., против решението на окръжния
съд в частта, с която са отхвърлени исковете:
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение в престъпление за горница над 10 000 лева до 12 000 лв., ведно с лихвите от
23.03.2018 г.;
по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 357,78 лв. изчислена върху обезщетението за
имуществени вреди от 2 300 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г.
по чл.86 ЗЗД за сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението за
имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.10.2018 г. до 03.10.2019 г.
Ищецът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в
обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в
тази част и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното обвинение в размер на още 2 000 лв. и за уважаване на исковете по чл. 86 от
ЗЗД до обжалваните размери и периоди на забава. Изложил е съображения за
непопълването на делото с нужния доказателствен материал /касаещ претърпените вреди/ и
от там и за необоснованост на размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение - присъден в занижен размер от съда. Сочил е, че окръжният съд не
е дооценил моралните вреди от незаконното обвинение по справедливост, защото не
кредитирал показанията на единствения свидетел – съжителстващата с ищеца d=m=, след
като допуснал само нея и още с доклада си по делото отхвърлил искането за разпит на още
четирима свидетели. В тази връзка е заявил и искането /посочено и с отговора/ за разпит на
двама свидетели. Навел е и оплаквания за наличие на предпоставките за уважаване на
исковете за мораторни лихви върху двете обезщетения за имуществените вреди, предвид
забавата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 23.03.2018 г. до 03.10.2019
г. и за необоснованото им отхвърляне от окръжния съд. Позовано на процесуални
нарушения на окръжния съд е заявил искане за разпита на двама свидетели и при
необходимост за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на
мораторните лихви.
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата на ищеца.
Въззивните жалби са подадени в срок от всяка от страните срещу неизгодната за
всяка от тях част от първоинстанционното решение, редовни са и допустими. Доколкото,
обаче въззивните жалби са подадени преди поправянето на очевидни фактически грешки в
решението по реда на чл. 247 ГПК и преди изменението на решението в частта на
разноските по чл. 248 ГПК с влязло в сила решение и предвид заявеното от прокуратурата
3
обжалване на цялата осъдителна част на решението, на прокуратурата следва да бъде дадена
възможност да поясни въззивната си жалба като посочи дали обжалва сумата за разноските
в изменения размер от 632,44 лева. и за имуществените вреди в поправения от съда размер
от 822,40 лв., както са посочени в настоящото определение или поддържа по-малки суми –
съответно разноски 631 лв. и обезщетение от 800 лв., както са посочени във въззивната
жалба преди поправката, респ. изменението.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са
отхвърлени исковете: по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2
от НК за горницата над сумата от 12 000 лева до 62 000 лв.; на осн. чл. 2б от ЗОДОВ -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване
извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, за горницата над
сумата 2 000 лева до 10 000 лева.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница от 2 300 лв. за
горницата над 357,78 лв. до 1670,27 лв. и за периода от 10.05.2012 г. до 23.03.2018 г.; лихви
по чл. 86 ЗЗД върху главница 822,40 лв. за горницата над сумата от 127,94 лв. до 407,04 лв. и
за периода до 23.03.2018 г.;
По доказателствените искания:
Исканията за допускане на СМЕ за установяване твърденията за влошаване на
здравословното състояние от незаконното обвинение и констатирано при преглед от
кардиолог на 31.08.2018 г. заболяване от хипертония и за разпит на свидетели за
установяване на неимуществените вреди от претърпени страхове и притеснения от
повдигнатото незаконно обвинение за периода от повдигането му до приключване на
наказателното производство 23.03.2018 г. са били заявени своевременно с исковата молба,
не са преклудирани и са относими към подлежащите на установяване от ищеца факти.
Затова на осн. чл. 226, ал.3 ГПК, поради необоснования отказ на първата инстанция за
събирането им, настоящото искане за назначаване на СМЕ с поставените задачи и за разпит
на още един свидетел за установяване на твърдените факти /предвид, че един свидетел –
d=m= вече е разпитан по делото за същите обстоятелства/ са основателни и следва да бъдат
уважени, като искането за разпит на трети свидетел не е необходимо и следва да бъде
оставено без уважение. Предвид възможността за изчисляване на законните лихви с нарочна
програма от съда, не се налага назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за лихвите и
това искане следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
4
ДОПУСКА изготвянето на Съдебно медицинска експертиза, по която вещото лице
след запознаване с материалите по делото и личен преглед на М.А. да даде заключение:
налични ли са били към момента на водене на досъдебното производство и процесните
наказателни дела срещу А. заболяванията, установени след влизане в сила на
оправдателната присъда от 23.03.2018 г., а именно на 31.08.2018 г. – „Артериална
хипертония, Исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим
захарен диабет“ и от какъв период предхождащ оправдаването му тези заболявания е
възможно да са били налични.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото, включения в списъка на вещите лица при
ВОС: д-р Д. Л. К. – гр.Варна, бул.Вл.Варненчик 133, вх.А, ет.7, ап.61 тел.0888/448 824,
**********;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви експертизата и да представи
заключението най-малко седмица преди датата на съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер от 250 лв., вносими от бюджета на
съда, предвид че ищецът е освободен от заплащането на разноски с нарочно определение на
окръжния съд.
ДОПУСКА до разпит и при условията на водене от ищеца един свидетел за
установяване на неимуществените вреди от претърпени страхове и притеснения от
повдигнатото обвинение и за последиците от това неоснователно обвинение за ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника М. С. А. за допускане до
разпит на втори свидетел за същите обстоятелства и за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за изчисляване на законни лихви.
УКАЗВА на въззивника – Прокуратурата на РБ и съобразно мотивите на настоящото
определение, в срок до съдебното заседание да поясни дали обжалва решението на
окръжния съд в частта на сумата за разноските и за имуществените вреди в поправените,
респ. изменени от окръжния съд размери, както са посочени от настоящата инстанция в
настоящото определение или поддържа по-малките суми – по непоправеното решение на
окръжния съд с посочените във въззивната жалба размери.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 05.05.2021
г. от 10,15 часа, за която дата да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
както и вещото лице.
Определението не може да се обжалва.


5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6