№ 57
гр. Враца, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20231400500016 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба
на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище гр.София, чрез юрисконсулт В. Ц.,
срещу Решение №570/06.10.2022г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.д. №1019/2022 г., с което е уважен предявеният от Д. А. Б. от гр.Враца иск
с правно основание чл.439 от ГПК срещу жалбоподателя за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 823,72 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № ***/06.04.2015 г. съгласно
извлечение от счетоводните книги към 07.06.2016 г.; 67,59 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2015 г. до 16.01.2016 г.; 40,38 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.11.2015 г. до 07.06.2016 г.; ведно със
законната лихва главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/20.06.2016 г./ до изплащане на вземането; 25,00 лв. – държавна такса и 300,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 21.06.2016 г. по ч.гр. дело № 2677/2016 г. по описа на РС-Враца,
поради изтекла погасителна давност.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
1
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа
се, че не е изтекъл петгодишният период на бездействие на кредитора, през
който вземанията срещу ищеца-длъжник да са се погасили по давност.
Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и
обосновал в цялост възражението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД относно
уведомяването за извършена цесия на вземания по ДПК № ***/06.04.2015 г.,
чрез изпращане на уведомление с изх. № УПЦ-Ц-ТБИ/*********/19.12.2018
г. до длъжника, с което вземането, предмет на ИД № 1826/2016 г. по описа на
ЧСИ А. Б., е цедирано към същата дата на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Твърди се, че уведомлението за извършена цесия следва да се счита за
връчено на длъжника по силата на чл.25.11 от договора за потребителски
кредит, където е уговорено, че всички писма, независимо от съдържанието
им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се смятат за
получени от страната и в случаите, когато тя е променила адреса си за
кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10,
както и предвид разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги,
съгласно която условията за доставянето на пощенските пратки се определят
с Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията.
Според въззивника при приемането на връчването за надлежно
извършено, след 19.12.2018 г. следва да има прекъсване на 5-годишния
давностен срок, считайки от датата на последното извършено изпълнително
действие, а именно 12.07.2016 г. Позовавайки се и на мотивите на т.10 от ТР
№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят развива доводи, че с
присъединяването на новия кредитор „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД като взискател по изпълнителното дело, е започнала да тече нова
погасителна давност, която към претендираната от ищеца дата – 12.07.2021 г.
все още не е изтекла.
Иска се отмяна на решението на РС-Враца и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата Д. А. Б., чрез адвокат
В. У., е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа се, че решението е правилно и съобразено с
доказателствения материал по делото и материалния закон. Твърди се, че
погасителната давност е прекъсната последно с налагането на запор на
12.07.2016 г., като по делото липсват доказателства да са предприети или
2
осъществени други действия, които да прекъснат давността, поради което към
дата 12.07.2021 г. същата е била изтекла.
В отговора се изразява несъгласие с твърденията на въззивника, че
давността е била прекъсната с предприетото действие на 19.12.2018 г. и че не
е била изтекла към датата на депозиране на исковата молба в съда. Излагат се
доводи, че това действие на първо място не е стигнало до знанието на
длъжника на тази дата, а последният е разбрал едва с връчения му писмен
отговор след образуване на делото пред първата инстанция. На следващо
място се твърди, че дори и да се приеме, че това действие е стигнало до
знанието на длъжника, то не е такова, което прекъсва давността, тъй като
цитираното действие „присъединяване на кредитор“ от изброените действия в
т.10 от ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по принцип прекъсва давността,
но настоящата цесия не може да се кредитира като „присъединяване на
кредитор“. Развиват се доводи, че молбата за конституиране на нов взискател
въз основа на договор за цесия не прекъсва срока на погасителната давност,
тъй като прехвърленото вземане следва характера на вземането към момента
на неговото възникване и цедирането на вземането не променя неговия
характер, като се сочи практика на ВКС. Развиват се доводи, че новият
взискател замества във вече съществуващото правоотношение и за същото
вземане първоначалния взискател, а не се касае за присъединяване на
кредитор, било по право, било по молба на последния, което действие е
посочено сред годните да прекъснат давността в т.10 от ТР № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Твърди, че молбата за конституиране на нов взискател и
образуване на изпълнително дело би прекъснала давността само ако с нея е
посочен изпълнителен способ, като например възлагане на правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ, налагане на запор и т.н. В разглеждания случай с молбата за
конституиране на нов взискател не е направено нито едно такова искане и
следователно това действие не прекъсва давността, поради което правилно
съдът е приел, че вземането е погасено по давност. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач Агенция за събиране на вземанията-София
ангажира становище за основателност на жалбата.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства
и не правят доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
3
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Д. А. Б. от гр.Враца иск
против „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 21.06.2016г.,
изд.по ч.гр.дело №2677/2016г.по описа на РС-Враца, за събирането на които е
образувано изпълнително дело №1826/2016г.на ЧСИ А. Б..
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата се води изп. дело
№1826/2016 г. на ЧСИ А. Б., като същото е образувано по молба на ответника
от 30.06.2016 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд –
Враца на 21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2677/2016 г. в полза на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД. Сочи се, че по изпълнителното дело на 12.07.2016 г. е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника, а след това по делото е бил насрочен
опис на движимите вещи на длъжника, но същият е бил отложен и не се е
състоял. Поддържа се, че считано от тогава по делото не са предприемани
никакви други действия. Твърди се, че ищцата не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като същите се явяват погасени по давност.
Поддържа се, че 5-годишният срок, считано от последното валидно
прекъсващо давността действие на дата 12.07.2016 г., е изтекъл на дата
12.07.2021 г., тъй като други прекъсващи давността действия не са
предприемани и към тази дата вземането вече е било погасено по давност.
Навеждат се доводи, че вземането е погасено по давност и на друго
основание, като се твърди, че дори и да се счете, че насроченият опис, макар
4
и неизвършен, е валидно действие, с което е била прекъсната давността, то
след него в продължение на 2 години други действия изобщо не са
предприемани по делото, с оглед на което делото е било прекратено по силата
на закона – настъпила е перемпция, при която с обратна сила се заличават
всички действия, извършени по прекратеното изпълнително дело, а
предприетите изпълнителни действия не прекъсват погасителната давност.
Изтъква се, че последното прекъсващо и валидно изпълнително
действие, с което е била прекъсната давността спрямо ищеца, е настъпило на
21.06.2016 г. – датата на издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2677/2016 на Районен съд - Враца, като към момента на депозиране на
исковата молба давността на вземането е изтекла и на това основание, тъй
като са изминали повече от 5 години, считано от тази дата.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се
излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че ответникът не следва да бъде конституиран като такъв по
настоящото дело, доколкото не претендира да е кредитор или взискател
относно вземания към ищеца. Сочи се, че по делото следва да се конституира
като страна встъпилият като взискател по изпълнително дело №1826/2016 по
описа на ЧСИ А. Б. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***.
Твърди се, че уведомяването за извършена цесия за вземания по ДПК №***
от 06.04.2015 г., сключен с ищеца, е извършено надлежно чрез изпращане на
Уведомление за извършена цесия, което е приложено към отговора на
исковата молба. Сочи се, че в случая на посочения в договора негов адрес е
изпратено до длъжника уведомление от дружеството кредитор „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София, като същото е върнато като непотърсено. Изтъква
се, че в случай че в договора са предвидени конкретни способи за връчване
на кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението следва да се преценява според клаузите на договора. Твърди
се, че в договора за потребителски кредит /чл. 25.11/ е предвидено, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
страна без фактически същото да е получено, като такава клауза фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено. С оглед на това се
счита, че ищцата е редовно уведомена за извършеното прехвърляне на
вземане от страна на ответника. Алтернативно, с отговора на исковата молба
5
се отправя уведомление към длъжника за извършена цесия на вземания.
Изразява се становище и за неоснователност на предявения иск.
Третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
ангажира становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
В становището се твърди, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, като законодателят не е поставил като условие за
прекъсване на давностния срок постигането на резултат от съответното
изпълнително действие. Сочи се, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността, като когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпция е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Твърди се, че
новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не.
В подкрепа на твърденията в исковата молба ищцата е представила
заверено копие от изпълнителен лист от 21.06.2016 г., издаден срещу нея по ч.
гр. дело № 2677/2016 г. по описа на Районен съд – Враца в полза на
ответника, за сумите от: 823,72 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № ***/06.04.2015 г.; 67,59 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.11.2015 г. до 16.01.2016 г.; 40,38 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.11.2015 г. до 07.06.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /20.06.2016 г./ до
изплащане на вземането; 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата е представила също така запорно съобщение изх. №
130291/12.07.2016 г. от ЧСИ А. Б., рег. № ***, с район на действие Софийски
градски съд, до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху вземанията,
които ищцата Д. А. Б. – длъжник по изп. д. № 1826/2016 г. по описа на ЧСИ А.
Б., образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист, има към трето
задължено лице – „Банка ДСК“ ЕАД.
От своя страна ответникът и настоящ жалбоподател е представил
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания изх.№ УПЦ-С-
ТБИ/***, адресирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, до ищцата Д. А. Б., с което на последната се съобщава, че на
основание Приложение № 1/12.12.2018 г. към сключен Рамков договор за
6
продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. между цедента „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, „Ти Би Ай Банк“
ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло
вземането си към Д. А. Б., произтичащо от договор за кредит №
***/06.04.2015 г. Доказателства за връчване на уведомлението на ищцата не
са представени по делото.
Приет като доказателство по делото е и процесният договор за
потребителски кредит № ***/06.04.2015 г., сключен между ищцата Д. А. Б. и
ответника – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от който се установява, че като падеж за
изпълнение на последната вноска по кредита, съгласно погасителния план,
уговорен в договора, е определена датата 15.10.2016 г.
При така подадените искова молба и отговор и въз основа на
събраните пред него писмени доказателства, районният съд е уважил
предявеният иск. Приел е, че уведомлението за извършеното прехвърляне на
вземанията е връчено на ищцата Д. Б. едва с връчване на книжата по отговора
по чл.131 от ГПК, поради което и на основание чл.226, ал.1 от ГПК делото
продължава между първоначалните страни и предявеният против „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД иск е допустим. По същество на спора е прието, че единственото
валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността, е от
12.07.2016г., поради което вземанията са погасени по давност, считано от
12.07.2021г.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд
фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при
правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при
което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма,
която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да
е получено за пръв път с исковата молба или отговора на исковата молба. В
решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е
7
посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи
от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в сключения между страните договор. Разграничени са различни
случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи
уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са
предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция.
В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на
длъжника чрез пощенска пратка приложение намират условията за доставяне
на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с решение №
581/27.05.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание
чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В този случай връчването
трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите
правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя /например
укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на
съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. В решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат
фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на
задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила,
пратката ще се счита за доставена на получателя.
Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от
тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се
съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели
ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и
препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.
Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата
страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата
грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.
8
Свободата на договоряне допуска в договора да бъде предвидено, че
изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако
според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на
адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в
договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската
пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, то
волеизявлението на кредитора не може да се счита получено от длъжника.
Макар законът да предвижда, че уведомяването се извършва от
цедента, в практиката си ВКС последователно приема, че уведомяването за
извършената цесия може да се прави и от новия кредитор, който обаче следва
да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване също може да
стане и с връчване на исковата молба/отговора, към които е приложено
уведомлението по чл. 99 ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай
не може да се приеме, че длъжникът Д. Б. е била надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне на вземанията по следните причини:
На първо място, от представеното по делото уведомително писмо
/л.41/ е видно, че същото изхожда не от цедента по договора за прехвърляне
на вземане, а от цесионера, като доказателства за упълномощаването му за
това не са представени от ответника.
На следващо място, по делото не са представени никакви
доказателства, от които да е видно, че уведомителното писмо изобщо е
изпращано до длъжника, вкл.няма данни дали изпращането е било
предприето по пощата, чрез куриер или по друг начин. Ето защо дори самата
липса на такива доказателства дава основание на съда да приеме, че
уведомяване на длъжника за цесията не е извършвано и прехвърлянето няма
действие по отношение на него. Сам по себе си този извод обезсмисля и
необходимостта от изследването на въпроса дали присъединяването на
кредитора „Агенция за събиране на вземания“ в изпълнителното
производство прекъсва давността или не, още повече, че доказателства за
9
такова присъединяване не са били представени от ответника, в чиято
процесуална тежест е било да докаже това. Следва да се посочи също така, че
тъй като и самият договор за цесия не е представен по делото, то не може с
безспорност да се приеме и твърдението на ответника, че вземанията, предмет
на представения изпълнителен лист, изобщо са били прехвърлени и то в хода
на изпълнителния процес. Впрочем, прехвърлянето на всички вземания в хода
на изпълнителния процес, ако е извършено редовно, предполага не
присъединяване на кредитор, а заместване на първоначалния.
Така изложените съображения дават основание на въззивния съдебен
състав да приеме, че тъй като няма надлежно извършено връчване на
уведомление за цесия, то последната не е произвела действие спрямо
длъжника и твърдяното от жалбоподателя прекъсване на давноста на
19.12.2018г. не е настъпило. Както правилно е приел районният съд,
давността е прекъсната единствено на 12.07.2016г.с налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника. От тази дата е започнала да тече нова
5-годишна погасителна давност. От 12.07.2016 г. до 12.07.2021 г. е изтекъл
периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото
липсват доказателства да са били реализирани основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
При констатираната неоснователност на оплакванията във въззивната
жалба, обжалваното решение на РС-Враца ще следва да бъде потвърдено като
допустимо и правилно.
При този изход на делото в полза на въззиваемата Д. Б. ще следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатска защита във въззивното
производство, в размер на 300 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №570/06.10.2022г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.д. №1019/2022г.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. А. Б., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, сумата от 300 лв.деловодни разноски за адвокатска
защита във въззивното производство.
10
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на жалбоподателя– „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11