РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив, 01.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева
касационно административно - наказателно дело № 3240 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на НАП – Пловдив обжалва,
чрез процесуалния си представител гл. юриск. С.П., Решение № 1407 от 19.10.2020
г., постановено по АНД № 5185/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 наказателен
състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 522575-F543894 от 07.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП Пловдив, с което на Г.С.Д. с ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 500 лева на основание чл.179, ал.1, пр.четвърто от ЗДДС за нарушение
на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
В касационната жалба се твърди, че решението на ПРС е
постановено при нарушение на закона. Поддържа се, че изводите на съда за
приложимост на чл.28 от ЗАНН са неправилни и незаконосъобразни, като в тази
насока е посочено, че процесното нарушение не обосновава по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, тъй като същото не се отличава от подобни
такива. Твърди се, че забавата в изпълнението на законовото задължение по
чл.125, ал.5 от ЗДДС в случая не се дължи на обективни причини. Прави се искане
за отмяна на решението на РС – Пловдив и потвърждаване изцяло на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции. В постъпило по делото писмено становище, процесуалният
представител на жалбоподателя гл.юриск. Пеева, поддържа жалбата и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в
случай, че се претендира такова.
Ответникът по касационната жалба Г.С.Д., чрез
пълномощника си адв.Т. в съдебно заседание изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да се
остави в сила. Претендира направени разноски пред първата инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Джубелиева, изразява
становище за основателност на жалбата и моли същата да се уважи.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на
коректен и пълен анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният
съд е направил верен и законосъобразен извод, че Г.Д. е осъществила
състав на административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.3
от ЗДДС, тъй като не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив в законоустановения срок
/до 14.02.2020 г. включително/ дължимите отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
отчетния период 01.01.2020 – 31.01.2020 г. За да отмени НП, районният съд е
приел, че въпреки доказаността на извършеното нарушение, за конкретния случай е
приложим институтът на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка в мотивите на съдебния акт е посочено, че макар и формално да са
осъществени признаците на нарушение по ЗДДС, това деяние с оглед липсата на
вредни последици и предвид наличието на установените конкретни факти около
извършването му, се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите нарушения от съответния вид и в този смисъл попада в
категорията на маловажните нарушения по смисъла и на чл.93, т.9 от НК. Съдът е взел
предвид за тези си изводи отразеното в НП обстоятелство, че нарушението е
извършено за първи път. Допълнително е посочено и установеното обстоятелство,
че към 03.02.2020 г. е била прекратена регистрацията по ЗДДС на Д., в резултат
на което същата не е имала достъп до електронните регистри на НАП за изпълнение
на вмененото ѝ като регистрирано по ЗДДС лице задължение по чл.125, ал.5,
вр. ал.3 от ЗДДС. Взето е предвид и обстоятелството, че макар със закъснение,
санкционираното лице е подало след покана отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС
в ТД на НАП гр. Пловдив. Според районния съд в конкретния случай нарушението е
прието за инцидентна проява и поради това е отчетено, че обществената опасност
не е завишена с оглед други идентични нарушения.
Настоящия
съдебен състав, напълно споделя изводите на районен съд и на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях.
В допълнение досежно несъгласието на касационния
жалбоподател с аргументите на съда за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, което настоящият
съдебен състав намира за неоснователно, следва да се има предвид, че макар от събраните по
делото писмени и гласни доказателства да се установява, че Г.Д. не е подала
отчетите регистри за данъчен период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. в законоустановения
срок, т. е. до 14.02.2020 г., а това е било сторено на 14.04.2020 г., то на практика,
с подаване на обсъжданите отчетни
регистри веднага след поканата за това, макар и със закъснение, задълженото
лице не е затруднило разчитането с бюджета. С оглед обстоятелството, освен че
нарушението е извършено за първи път, също и че липсват данни за извършени от ответника
по касация други нарушения на фискалната дисциплина, обоснован е изводът, че в
случая е налице маловажен случай на административно
нарушение, при което наказващият орган е можел да предупреди извършителя,
вместо да го санкционира. В случая, предвид обществената опасност на извършеното,
налагането на глоба дори и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно
тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Предвид изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че не са налице сочените от касатора касационни
основания и решението, с което е отменено наказателното постановление, следва
да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия
съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна
на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
Ответникът в
настоящото производство претендира разноски по делото пред първа инстанция. Съобразно
т.11 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл.80 ГПК, може да бъде заявена валидно най - късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция. В настоящият случай, видно от материалите по по делото, искане за присъждане
на разноски пред първоинстанционния съд изобщо не е правено.
Предвид липсата на своевременно направено искане за
присъждане на разноски, искането за присъждането им от настоящата
инстанция е неоснователно.
Воден от
горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1407 от 19.10.2020 г.,
постановено по АНД № 5185/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 24 н.с.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника Г.С.Д. за присъждане на разноски по
делото за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.