№ 161
гр. Враца, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500211 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 3058 от 05.05.2023г.,
подадена от В. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. М. С. от АК-Враца, против решение № 25 от
08.02.2023г. по гр.дело № 784/2022г. на Районен съд - Козлодуй, в неговата
цялост, с което са отхвърлени предявените от него против Х. Д. Д., ЕГН
********** и З. А. С., ЕГН **********, и двете с адрес ***, искове по чл.108
ЗС за защита правото на собственост по отношение 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 37798.505.136 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед №
РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: ***, целият с площ 1 452 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), ведно с построените сгради, които попадат върху имота: 1.
Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 37798.505.136.1,
състояща се от един етаж, със застроена площ 29 кв.м.; 2. Постройка на
допълващо застрояване с идентификатор 37798.505.136.2, състояща се от
един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3. Жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 37798.505.136.3, състояща се от един етаж, със застроена
площ 94 кв.м., и по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт
1
за собственост върху поземлен имот, придобит по давностно владение № 28,
том 7, дело № 585 от 2021г. на нотариус В. М. с peг. № *** на НК на РБ,
вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания Козлодуй в
частта, с която З. А. С. е призната за собственик на 1/2 идеална част от
спорния недвижим имот, като неоснователни и недоказани, и е осъден да
заплати направените по делото разноски на Х. Д. Д. в размер 1900 лева и на З.
А. С. в размер 500 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита за погрешен и в разрез с доказателствата по делото
извода на съда, че наследодателят му - баща му Д. Й. Д., не е притежавал
правото на собственост върху спорния имот към датата на смъртта си, тъй
като е установено, че процесният недвижим имот е закупен през 1970г. от
баща му, който го е стопанисвал до смъртта си през 2004г., който факт не е
оспорван и от ответниците. Твърди, че съдът не е обсъдил декларацията по
чл.14 ЗМДТ от 1998г. с която Д. Д. е декларирал в община Козлодуй имота и
въз основа на която е заплащал данъци, декларацията по чл.14 ЗМДТ от
2015г., с която той е предекларирал имота в община Козлодуй като придобит
по наследство от Д. Д. и че го притежава при равни права със сестра си Х. Д.
Д., както и бележките от ПС - Плевен и справката от община Козлодуй,
дирекция МДТ, които установяват, че след предекларирането всяка година е
заплащал данъците за имота, с което е демонстрирал отношението си към
имота през последните 6-7 години. Поддържа, че съдът е тълкувал погрешно
и едностранно събраните по делото гласни доказателства, от които е
установено, че не само не се е дезинтересовал от имота, а дори напротив –
при идванията си в страната е оставал да преспива в имота и лично е
извършвал ремонтни дейности в него, че идването и оставането му в имота не
е възпрепятствано от втората ответница. Предвид гореизложеното счита, че
доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че имота е
наследствен на него и ответницата Х. Д., а ответницата С. е била единствено
владелец на имота. Посочва, че доказателствата по делото не установяват
ответницата С. да е установила самостоятелна фактическа власт върху
идеалните му части от имота, поради което същата не е придобила тези части
по давност и незаконосъобразно се е снабдила с констативния нотариален акт.
По делото не били установени фактическите действия, чрез които
ответницата З. С. да е демонстрирала установяване на владение изключително
за себе си върху имота, да е отблъсквала владението на останалите
наследници, както и тези действия да са достигнали до знанието на
последните. Изтъква, че съда е игнорирал дори становището на ответниците,
изложено в отговора на исковата молба, че имота е придобит съвместно от З.
С. и Д. Д., поради което З. С. като съсобственик в имота с 1/2 идеална част е
била държател на идеалните части на останалите сънаследници, поради което
не е придобила имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност и незаконосъобразно се е снабдила с констативен нотариален акт за
целия имот. Не споделя и извода на съда, че след като З. С. е достроила две
2
стаи и е сменила дограмата, има право да придобие целия имот. Счита, че
съда не е обсъдил показанията на останалите свидетели, че сградите са
строени от Д. и З. и са по-стари, че са записани и в подадената през 1998г.
декларацията по чл.14 ЗМДТ, както и че той лично е участвал в
дострояването на двете стаи в къщата, както и при измазването на къщата.
Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй и
постанови друго, с което уважи изцяло предявените от него искове, като
претендира и направените по делото разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Х. Д. Д., чрез
упълномощения й адвокат И. С. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното
решение на PC-Козлодуй за правилно и законосъобразно, както и че съдът е
обсъдил в цялост представените от страните доказателства и всички
свидетелски показания и съдебни експертизи и правилно и мотивирано е
стигнал до заключение, че предявените искови претенции са недоказани и
неоснователни. Твърди, че са неоснователни доводите в жалбата, че с
отговорите на исковите молби е признато, че Д. Д. е закупил процесния имот
и е построил процесните сгради, както и че представените декларации по
ЗМДТ не са годно доказателствено средство за установяване право на
собственост върху недвижими имоти. Поддържа, че в производството пред
РС-Козлодуй ищецът не е представил доказателства, от които се установява
правото на собственост на Д. Д. и от които да се обори констатацията в
атакувания нотариален акт, че ответницата З. е владяла имота и го е
придобила по давност, а от разпита на свидетелите по делото е установено, че
З. е владяла имота спокойно и необезпокоявано, че не е имало спор и
претенции за имота и че тя не е крила от никого, че владее имота. Моли съда,
да потвърди обжалваното решение на PC-Козлодуй и да й присъди сторените
в настоящото съдебно производство деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемата З. А. С., ЕГН **********.
С въззивната жалба и с отговора на същата не се сочат доказателства и
не се правят доказателствени искания.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, в писмено становище поддържа подадената жалба, а в съдебно
заседание въззиваемата Х. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва
същата; въззиваемата З. С. не се явява и не се представлява в съдебното
заседание.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
3
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на В. Д. Д.,
ЕГН **********, с която е предявил против Х. Д. Д., ЕГН ********** и З. А.
С., ЕГН ********** иск по чл.108 от ЗС за защита правото на собственост по
отношение 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
37798.505.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, целият с
площ 1 452 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените
сгради, които попадат върху имота: 1. Постройка на допълващо застрояване с
идентификатор 37798.505.136.1, на един етаж, със застроена площ 29 кв.м.; 2.
Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 37798.505.136.2, на
един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3. Жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 37798.505.136.3, на един етаж, със застроена площ 94 кв.м., и
искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост върху поземлен имот, придобит по давностно владение № 28, том
7, дело № 585 от 2021г. на нотариус В. М. с peг. № *** на НК на РБ, вписан с
вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания Козлодуй в частта, с която
З. А. С. е призната за собственик на 1/2 идеална част от спорния недвижим
имот, принадлежаща на В. Д. Д..
В исковата молба ищецът В. Д. Д. твърди, че с ответницата Х. Д. Д. са
наследници на Д. Й. Д., починал на 25.12.2004г., като притежават равни права
от наследството, което включва и процесния поземлен имот. Поддържа, че
имотът е бил собственост на наследодателя Д. Д. и той го е стопанисвал и
поддържал, но не е притежавал акт за собственост. Изтъква, че след като е
наследил половината от имота, е подал в община Козлодуй декларация по
чл.14 ЗМДТ и всяка година е заплащал дължимите данъци за него. Твърди
също, че ответницата З. А. С. е живяла на съпружески начала с наследодателя
Д. Д. без да са сключили граждански брак и тя не се явява негов наследник.
Поддържа, че на 30.08.2021г. ответницата З. А. се е снабдила с Констативен
нотариален акт за собственост № 28, том 7, дело № 585 от 2021 г. на нотариус
В. М., вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания - Козлодуй,
с който е призната за изключителен собственик на процесния имот на
основание давностно владение и на същата дата с Нотариален акт № 29, том
7, дело № 586 от 2021г. на нотариус В. М. е прехвърлила на ответницата Х. Д.
правото на собственост върху процесния недвижим имот с договор за
покупко - продажба. Ищеца отрича ответницата З. А. да е владяла неговите
идеални части от процесния имот, в следствие на което в нейна полза да е
изтекла придобивната давност по отношение същите. Твърди, че тя не е
упражнявала фактическата власт върху неговите идеалните части и не е
4
извършвала действия, с които да е обективирала спрямо него промяната в
намерението да ги владее за себе си. Позовава се на ТР № 1 от 06.08.2012г. по
тълк. дело № 1 от 2012г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата, когато
съсобствеността е възникнала по наследяване и за приложението на
презумцията на чл.69 ЗС. Излага доводи, че след като ответницата З. А. не е
придобила правото на собственост върху половината от процесния имот,
негова собственост, не е могла и да прехвърли това право с извършената
последваща разпоредителна сделка, която според него не е породила вещно -
прехвърлително действие по отношение на ответницата Х. Д. за идеалните
части негова собственост.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците Х. Д. Д. и З. А. С. са
постъпили идентични отговори, с които оспорват предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Твърдят, че процесният имот е закупен съвместно
от ответницата З. А. и Д. Й. Д. (които са родители на ищеца и на ответницата
Х. Д. Д.) в края на петдесетте години на двадесети век и няколко години след
покупката двамата започнали изграждането на нова къща в имота, която била
завършена около 1976 г. Поддържат, че не разполагат с документи за
собственост на имота и не е запазена строителната документация за строежа
на къщата. Посочват, че през 1978г. ответницата З. А. се развела с Д. Д.,
напуснала процесния имот и се преместила в друг град, но около 1996-1997г.
се върнала при него в процесния имот в гр. Козлодуй, където живее и към
настоящия момент; двамата остават заедно до смъртта на Д. Д. на
25.12.2004г., без да са сключили нов граждански брак. Изтъкват, че за
периода от смъртта на Д. до продажбата на имота на 30.08.2021г. ответницата
З. А. е владяла имота като свой собствен и го е придобила по давност, за
което се е снабдила с констативния нотариален акт. Поддържат, че ищеца и
ответницата Х. Д. не живеят в България от 90-те години на двадесети век,
като ищеца живее в САЩ и за последните тридесет години се е прибирал в
България не повече от три пъти; не се е интересувал от имота и не е помагал
финансово за поддръжката му; не се е интересувал и от родителите си и не им
е помагал финансово; същият не се е прибрал и за погребението на баща си Д.
Д.. Посочват, че след смъртта на Д. Д., през 2004г. ответницата З. А. се
обадила на ищеца и му заявила, че процесният имот е неин собствен и, че
когато се прибира може да идва на гости за по няколко дни; получила отговор
от същия да се оправя, че този имот не го интересува и да прави с него
каквото иска и до подаването на исковата молба той не е имал претенции към
имота и не се е интересувал от него. Изтъкват, че след смъртта на Д. през
2004г. и понастоящем ответницата З. А. живее и ползва процесния имот, че е
направила ремонт и подобрения в него, като сменила дограмата, изградила
кухненски бокс, баня и тоалетна, ремонтирала спалнята, сложила ламиниран
паркет и сменила врати; освен това облагородила двора като изградила
циментови пътеки. Решението З. А. да прехвърли имота на Х. Д. през 2021г.
било мотивирано от получената от последната финансова помощ за
ремонтите. Допълнително ответницата З. А. излага доводи, че ищеца не е
5
придобил части от имота по наследство от бащата Д. Д., тъй като последния
не е притежавал правото на собственост. Считат исковете за неоснователни и
недоказани, и искат да бъдат отхвърлени.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. №
314/10.06.2022г., издадено от Община Козлодуй, се установява, че ищеца В.
Д. и ответницата Х. Д. са единствени наследници (низходящи чл.5, ал.1 от
ЗНасл.) на Д. Й. Д., починал на 25.12.2004г. Не е спорно по делото, че
ответницата З. А. е тяхна майка, която не е наследник на Д. Д. (поради липса
на сключен граждански брак помежду им към датата на смъртта му).
От писмо от 28.11.2022г. (л.121), изготвено от Община Козлодуй въз
основа на справка от разписен лист по регулационния план на гр.Козлодуй от
1982г. се установява, че процесния имот с адрес *** е бил записан на
наследници на И. Миланов Петрунов; впоследствие, въз основа на
констативен нотариален акт № 28, том 7, дело № 585/2021г. е записан като
собственик на имота ответницата З. А. и въз основа на нотариален акт № 29,
том 7, дело № 586/2021г. за покупко-продажба срещу задължение за гледане и
издръжка като собственик на имота е записан ответницата Х. Д..
От приложената по делото данъчна декларация от 24.03.1998г. се
установява, че Д. Д. е декларирал процесния имот като негов собствен в
Община Козлодуй, а с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 01.10.2015г., подадена
по пощата с обратна разписка, ищеца е декларирал, че процесният имот е
придобит по наследство от него и ответницата Х. Д. при равни права.
По делото са представени от ищеца и разписки от 09.09.2015г. и от
30.09.2015г. за платени местни данъци и такси за имота на Община Козлодуй;
също и приходни квитанции на ДМДТ при Община Козлодуй на негово име
за платени данъци и такси за имота за периода от 2015г. до 2021г. Изискана е
също и служебно информация от Община Козлодуй за платените от ищеца
данъци и такси за имота и за задълженията, която е представена с писмо на
общината от 16.11.2022г.
Представени са също и приходни квитанции на ДМДТ при Община
Козлодуй на името на Х. Д. за платени данъци и такси за имота за периода от
2015г. до 2021г., както и три броя такива квитанции от 2011г., 2012г. и 2015г.
на името на Д. Д..
Установи се също, че с нотариален акт за собственост върху поземлен
имот, придобит по давностно владение № 28, том 7, нот. дело № 585 от
30.08.2021г. на нотариус В. М. с рег. № ***, район на действие РС-Козлодуй,
вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания – Козлодуй,
ответницата З. А. е призната за изключителен собственик на основание
давностно владение на процесния поземлен имот.
Установява се, от представения по делото нотариален акт № 29, том 7,
дело № 586 от 30.08.2021г. на нотариус В. М., че З. А. С. е прехвърлила на Х.
Д. Д. правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу
6
задължение за гледане и издръжка.
Първоинстанционният съд е изискал и приложил по делото преписи от
документите по нотариално дело № 585, акт. № 28, том 7, рег. № 9161 от
2021г. на нотариус В. М..
По делото е представена също и скица на процесния имот, издадена от
СГКК - Враца.
За установяване факта на упражняване на фактическа власт върху
процесния имот пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на две групи свидетели – доведените
от ищеца Б. И. Б. и Б. В. С., и ангажираните от ответната страна М. К. Т., В. Г.
С. и С. А. М..
Свидетелят Б. Б. е собственик на съседен имот в гр. Козлодуй, находящ
се на ***, на около 200 м. от спорния имот, съученик и приятел на В. Д. и Х.
Д. от деца. Същият установи, че в имота постоянно живее З. С.; В. е живял в
имота до завършване на средното си образование, а последните 10 години е в
Щатите, където живее. За тези 10 години свидетелят е имал три срещи с
ищеца, осъществени, когато последният си е идвал в страната и е отсядал в
процесния имот за няколко дни. На срещите им ищецът е казвал на свидетеля,
че очаква майстори и че има повреди, които трябва да се отстранят, но
свидетелят не е виждал ищеца да прави ремонти и не знае кой е ангажирал
майсторите; предполага, че е ищеца.
Свидетелят Б. С. живее в гр. Козлодуй на ***, който имот е близо до
процесния. И този свидетел установи, че Д. Д. и З. С. са живели в процесния
имот заедно с децата си В. и Х., докато са били малки, че през последните 10
години в имота живее постоянно З. С., а децата й В. и Х. сега не живеят там -
В. не живее повече от 25 години там, а Х. не живее там, след като се е
омъжила. Свидетелят е виждал В. поне три пъти през последните 10 - 15
години, когато си е идвал, но лично не го е видял да отсяда в дома си на ***.
От показанията на свидетеля се установи, че В. си е идвал за няколко дни в
България и е имало случай, в който му е искал инстР.т, с който да ремонтира
нещо в къщата. Свидетелят твърди, че жилищните постройки в процесния
имот са построени преди повече от 10 години, когато В. не е бил в страната, а
след това са правени подобрения, както и че някои от сградите в имота са
построени преди В. да замине за чужбина, а други от тях след това.
Свидетелят М. К. Т. има наблюдения за процесния имот през периода
1973 - 1975 година, когато е живял в имот на *** ***, който е на 150 м. от
процесния, а след това наблюденията му са от посещенията му през седмица.
От показанията на този свидетел се установи, че през 1973 г. е започнал
строежа на къщата на З., който е осъществяван от З. и М. Д., и същата е
построена от двамата в период от година и половина; тогава са били родени
В. и Х. - техните деца. Свидетелят твърди, че В. е живял в имота в периода
1978 - 1990 година, докато завърши средно образование, а след това е заминал
за гр.Плевен. Според свидетеля М. Д. и З. са построили в имота и една
пристройка. В тази къща сега живее само З.. Свидетелят не е виждал В. от
7
дете, тъй като той от 30 години е в Щатите, и не знае дали В. е строил нещо в
имота, защото е бил малък (на 12 - 13 години), когато е извършвано
строителството, а след това е заминал за Америка. Свидетелят не е виждал В.
да строи нещо в имота и твърди, че всичко е направено от З., че целият труд
за къщата е на майката и бащата на В..
От разпита на свидетелката В. Г. С., живуща в гр. Козлодуй на *** ***
от 1970 година, в близост до имота на З., се установи, че в процесния имот от
1996 година до сега постоянно живее само З.. Според свидетелката къщата в
имота е строена през 1972 - 1973 година от З. и нейният съпруг, когато В. и Х.
са били малки. Свидетелката установи също, че В. от 30 години е в Щатите, а
Х. от 20 години не живее там, че е виждала В. два пъти, когато се е връщал в
България за по ден, но в имота не го е виждала да преспива. От показанията
на тази свидетелка се установи също, че през този период В. не се е грижил за
имота и че никога не е пращал на майка си нито лев, че В. дори не се е
прибрал дори за погребението на баща си. Свидетелят установи също, че
строителството на къщата в имота е започнало през 1972 година и е
завършено през 1974 година, че след като З. си е тръгнала е достроена една
стая, а след като се е върнала има достроени две стаи. Според свидетеля
докато се е строяла къщата В. е бил дете и заедно със сестра си са живеели
там.
Свидетелката С. А. М. живее в гр. Козлодуй на съседна на процесния
имот улица. Същата твърди, че къщата в имота е построена след 1973 г. от З.
и М., след което е достроена една стая, с М. са построили гараж и надстройка,
а сега в имота живее З.. Според свидетелката В. е живял в имота до 1990 г.,
след което е напуснал гр.Козлодуй и заминал за гр.Плевен и тя не го е
виждала от 30 години; знае, че е в Щатите със семейството си, както и че е
идвал в гр.Козлодуй 2 - 3 пъти. Свидетелката установи, че З. непрекъснато
прави ремонти в имота, сменя дограми, сади, непрекъснато сама поддържа
имота.
Първоинстанционния съд е кредитирал с доверие показанията на всички
свидетели, като обективни, безпристрастни и непосредствени, подкрепящи се
от останалия по делото доказателствен материал; настоящият състав също
възприема свидетелските показания като такива.
При установената фактическа обстановка и събрани доказателства
анализирайки приложението на нормата на чл.108 от ЗС и прилагайки
института на придобивната давност, първоинстанционният съд е приел, че
макар ищеца да се легитимира като наследник на своя баща Д. Й. Д. с право
на 1/2 ид. част от наследството му, по делото няма доказателства
наследодателя Д. да е притежавал правото на собственост върху спорния имот
към датата на смъртта си и че ищеца не твърди и не ангажира доказателства
за основанието, на което неговия родител е придобил собствеността върху
имота. От друга страна районния съд е приел, че от показанията на
свидетелите по делото безспорно е доказано, че от 1996г., а след смъртта на
Д. Д. ответницата З. А. сама е упражнявала фактическа власт върху процесния
8
имот, явно и несмущавано, на която ищеца не се е противопоставил, поради
което към 30.08.2021г., когато се е снабдила с констативния нотариален акт,
тя е придобила целия имот въз основа на давностно владение.
По тези лаконични съображения съдът е приел предявеният
ревандикационен иск за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил;
отхвърлил е също и искането по чл.537, ал.2 от ГПК.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
По предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в
случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който
владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това, тъй като
основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от
отделните съсобственици. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита
на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и
в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва
трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва
съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при
известни ограничения предвид правото на изкупуване.
За да се уважи ревандикационен иск за собственост с правно основание
чл. 108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик, по
9
силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца принадлежи правното задължение да
установи, че с ответника са съсобственици на процесния имот и съответно
дяловете им в съсобствеността, както и че ответникът-съсобственик владее
или държи целия имот, респ. идеална част, надхвърляща неговите права в
съсобствеността, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е
длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху цялата вещ,
респ. върху идеалната част, надхвърляща неговите права в съсобствеността,
на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде
пълно и главно.
Относно допустимостта на иска по отношение на втората ответница З.
С. следва да бъдат съобразени постановките на т.3Б на Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, съгласно които е
налице правен интерес от предявяване на иска за собственост и срещу лице,
което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата
молба.
По отношение на първия елемент – правото на собственост на ищеца,
съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. В случая ищецът претендира, че е придобил 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния имот по наследство и оспорва
обстоятелството, че праводателката на ответницата Х. Д. - З. С., е станала
собственик на неговата идеална част от правото на собственост върху имота,
респ. констативният нотариален акт, с който е признато правото на
собственост на последната в този обем на основание чл.587, ал.2 от ГПК и
извършена обстоятелствена проверка. Поради това съдът изследва наличието
на соченото придобивно основание.
С оглед твърдяното придобивно основание – наследствено
правоприемство - в процеса ищецът следваше да докаже, че има качеството
наследник по закон на Д. Й. Д., б.ж. на гр.Козлодуй, основанието, на което
неговия наследодател е придобил правото на собственост (изцяло или
отчасти) върху процесния имот, и обстоятелството, че правото на собственост
(изцяло или отчасти) върху този имот е принадлежало на наследодателя му
към момента на неговата смърт.
Установи се по делото от представеното Удостоверение за наследници
изх. № 314/10.06.2022г., издадено от Община Козлодуй, че ищеца В. Д. и
ответницата Х. Д. са единствени наследници (низходящи чл.5, ал.1 от ЗНасл.)
на Д. Й. Д., б.ж. на гр.Козлодуй, починал на 25.12.2004г.
По косвен път, от изявленията на самите ответници в отговорите на
исковата молба, от показанията на свидетелите и от приложените по делото
писмени доказателства, се доказа принадлежността на имота към
патримониума на Д. Й. Д. и З. А. С.. Ответниците Х. Д. и З. С. в отговорите на
исковата молба твърдят, че процесният имот е закупен съвместно от З. А. и Д.
10
Й. Д. в края на петдесетте години на двадесети век и двамата изградили нова
къща в имота, както и че не разполагат с документи за собственост на имота и
не е запазена строителната документация за строежа на къщата. Свидетелят Б.
С. установи с показанията си, че Д. Д. и З. С. са живели в процесния имот
заедно с децата си В. и Х., а ангажираните от ответниците свидетели М. Т., В.
С. и С. М. твърдят, че къщата и останалите постройки в имота са построени
от З. и М. Д.. С данъчната декларация от 24.03.1998г. наследодателят Д. Д. е
декларирал процесния имот като негов собствен в Община Козлодуй и на
негово име са издадени приходни квитанции от 2011г., 2012г. и 2015г. на
ДМДТ при Община Козлодуй за платени данъци и такси за имота.
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че Д. Д. и
З. С. заедно са придобили процесния имот по време на брака им, построили са
в него жилищна сграда и допълващи постройки, живели са в него заедно с
децата си и по смисъла на закона са владели имота със съзнанието, че е тяхна
собственост. Изложеното налага извода, че наследодателят на ищеца Д. Й. Д.
и ответницата З. А. С. са били съсобственици на процесния имот при равни
права. По делото няма данни и твърдения от страните двамата съсобственици
да са се разпоредили с имота или да са изгубили правото на собственост
върху същия на друго основание до смъртта на Д. Д. през 2004 г., поради
което съдът приема, че правото на собственост върху този имот е било в
техния патримониум към момента на смъртта на наследодателя. След смъртта
на Д. Й. Д. през 2004 г. по силата на наследственото правоприемство,
съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството, неговата идеална част от имота
е придобита от неговите наследници по закон - двете му деца – ищеца В. Д. и
ответницата Х. Д. (при равни части), и така е възникнала съсобственост
между тях, от една страна, и З. С., от друга, при равни права (по ¼ ид. част за
всеки от В. Д. и Х. Д. и ½ ид. част за З. С.).
По отношение възражението на ответниците за придобИ.е на
собствеността на процесния поземлен имот от З. С. след смъртта на Д. Д. през
2004 г. на основание давностно владение и позоваването им на нотариален акт
№ 28, том 7, нот. дело № 585 от 30.08.2021г. на нотариус В. М., с който
ответницата З. С. е призната за изключителен собственик на имота, съдът
намира следното:
Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка
и признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и
не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде
11
оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие
на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да
бъде собственик, като оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право (виж ТР № 11/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК).
С оглед изложеното в настоящия случай, за да отпадне легитимиращото
действие на нотариален акт № 28, том 7, нот. дело № 585 от 30.08.2021г. на
нотариус В. М., в тежест на ищеца бе да докаже с всички допустими от ГПК
доказателствени средства, в т.ч. и със свидетелски показания, твърдението си,
че З. С. не е станала собственик на неговите идеални части от правото на
собственост върху имота на посоченото в акта основание - давностно
владение.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС №
6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху
вещта.
Владението е едно фактическо състояние, характеризиращо се с
упражняване на власт върху една вещ (недвижим имот), която владелеца
държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС). Следователно, два
са основните елементи или признаци на владението: обективния елемент
(corpus) - държането на вещта и субективния елемент (animus) – намерението
да се свои вещта, да се държи със съзнанието, че вещта е собствена.
Относно наличието на обективния елемент на владението по делото се
установи, че в процесния период - от смъртта на Д. Д. през 2004 г., З. С. е
ползвала процесния имот или по смисъла на ЗС е държала същия. Това
обстоятелство се доказа от разпита на свидетелите по делото и не се оспорва
от ищеца.
Всички свидетели постоянно живеят в гр. Козлодуй в съседни на
процесния имоти и възприятията им относно ползването на имота са от
повече от 30 години до днес. Същите установяват, че в процесния имот са
живели Д. Д. и З. С. заедно с децата си В. и Х., докато са били малки, и че
след смъртта на Д. Д. през 2004г. в имота живее постоянно само З. С., а децата
12
й В. и Х. сега не живеят там. Свидетелката С. М. установява допълнително с
показанията си, че З. С. непрекъснато прави ремонти в имота, сменя дограми,
сади, непрекъснато сама поддържа имота.
С оглед на изложеното съдът приема, че обективният елемент на
владението - държането на процесния имот от ответницата З. С. в процесния
период, е категорично доказан.
Относно субективният признак на владението – намерението на
ответницата З. С. да държи идеалната част на ищеца от имота като своя,
следва да бъдат съобразени постановките на Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС относно приложението
на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците. В
същото е посочено, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. В решението се прави разграничение на основанията, на които е
установена фактическата власт върху съсобствен имот и тяхната връзка с
презумпцията по чл. 69 ЗС. При едни основания възниква съвладение, а при
други – самостоятелно владение. При съвладението имотът се владее за
всички съсобственици, независимо от това, че фактическата власт се
упражнява само от един или няколко от тях. Обратно – при самостоятелната
фактическа власт владението се упражнява само от този, който упражнява
фактическата власт, независимо, че има и други съсобственици.
Съвладение възниква, когато правното основание, на което е установена
фактическата власт, не изключва владението на останалите съсобственици.
Такива са случаите на частно правоприемство, когато няколко лица общо
придобиват собствеността върху един имот /възмездно или безвъзмездно/ и е
предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на
вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава
следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее
своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия
приобретател. Той е съсобственик и съвладелец.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че настоящия случай е
именно такъв - касае се за съвладение, възникнало в резултат на частно
правоприемство. Както бе посочено по-горе в мотивите Д. Д. и З. С. общо са
придобили собствеността върху процесния имот по време на брака им и
заедно са упражнявали фактическа власт върху същия до смъртта на Д. Д.
през 2004г., а след това само З. С. е останала в имота. По силата на
наследственото правоприемство след смъртта на Д. Д., неговите права върху
имота са придобити от наследниците му – ищеца В. Д. и ответницата Х. Д..
Пак в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС е посочено, че по начало упражняването на фактическата
власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
13
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на
съответните фактически действия, чрез които ответницата-въззиваема З. С. по
ревандикационния иск да е демонстрирала установяване на владение
изключително за себе си върху целия имот, отблъскване владението на ищеца,
както и тези действия да са достигнали до знанието на последния.
На първо място, обстоятелството, че ищецът от дълги години живее в
чужбина и епизодично посещава съсобствения имот в гр. Козлодуй, само по
себе си не може да доведе до изгубването на правото му на собственост върху
него, тъй като обикновеното неползване на един имот не води до изгубване на
правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху
съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
Налице са и доказателства, че макар и да живее в чужбина ищецът не се
е дезинтересирал от наследствения му имот: през 2015г. същият е декларирал
с декларация по чл.14 от ЗМДТ, че е придобил имота по наследство заедно с
ответницата Х. Д. и е заплащал дължимите местни данъци и такси за имота на
Община Козлодуй за периода от 2015г. до 2021г. Свидетелите Б. Б. и Б. С.
установяват с показанията си, че през последните 10 години са имали три
срещи с ищеца, осъществени, когато последният си е идвал в страната и е
отсядал в процесния имот за няколко дни, както и че ищецът е споделял с тях,
че прави ремонти в имота.
На следващо място, по делото не е доказано правнорелевантното
обстоятелство, че ответницата З. С. с едностранни действия е превърнала
държането на идеалните части от процесния имот на ищеца в свое собствено
владение.
Установените от показанията на свидетелите по делото факти, че след
смъртта на Д. Д. през 2004г. в имота постоянно живее само З. С., а децата й В.
и Х. не живеят там, че З. С. е правила подобрения в имота и сама го поддържа,
14
че през този период В. не се е грижил за имота, не доказват намерение на
ответницата за придобИ.ето на наследствените части на ищеца по давност.
Относно намерението на ответницата З. С. за своене на идеалните части на
ищеца, по делото не са установени обективни действия, които да са
достигнали до знанието на последния. Липсват доказателства З. С. да е
извършвала някакви действия, с които да е отблъснала владението на другия
съсобственик В. Д. - да е предприела такива действия, с които по ясен и
недвусмислен начин да е показала отричане на неговото владение и да е
демонстрирала по отношение на него, че счита целия недвижим имот за свой.
Манифестирането на намерението пред другите съсобственици да се свои
целия имот в случая е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС
придобивно основание, поради което сам по себе си фактът, че само
ответницата З. С. е упражнявала фактическа власт върху имота след смъртта
на Д. Д. през 2004г., не може да обоснове извод за придобИ.е по давност на
притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота.
Упражняването на фактическа власт от ответницата върху процесния имот е
продължило на основанието, на което е започнало - частно правоприемство
съвместно с Д. Д. по време на брака им, поради което съвладението
продължава като ответницата се явява държател на идеалните части на
останалите съсобственици – наследниците на Д. Д..
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че след смъртта на Д.
Д. през 2004г. З. С. е била владелец на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите съсобственици, поради което
същата не е придобила идеалните части на ищеца въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установиха
предпоставките на уредения от чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав за
придобИ.е по давност от ответницата З. С. на идеалните части на ищеца
върху процесния имот.
След като З. А. С. не е била собственик на идеалните части от правото
на собственост върху процесния имот, принадлежащи на ищеца, същата не е
могла да прехвърли правото на собственост върху тези идеални части на
първата ответница по делото Х. Д. Д., чрез покупко-продажбата срещу
задължение за гледане и издръжка, обективирана в нотариален акт № 29, том
7, дело № 586 от 30.08.2021г. на нотариус В. М.. В случая намира приложение
принципа на правоприемство Nemo plus iuris ad alium transfere potest, quam
ipse habet (никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам
притежава), поради което договорът за покупко-продажба срещу задължение
за гледане и издръжка, обективиран в посочения нотариален акт, с който З. А.
С. е прехвърлила собствената на ищеца В. Д. идеална част от имота на
ответницата Х. Д. Д., макар и действителен, не е създал права и не може да се
противопостави на ищеца по делото.
15
Не се събраха по делото доказателства, които да установяват, че
съсобственика - ищеца В. Д., е изгубил по какъвто и да е било начин своя дял
от правото на собственост върху процесния имот след придобИ.ето му по
наследство. А след като това е така, то неговата 1/4 идеална част от правото
на собственост върху имота изключва правото на собственост на ответницата
З. С. в размер над 3/4 идеални части.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът по делото В. Д. доказа
правото си на собственост в процесния имот в размер на 1/4 идеална част,
поради което предявеният ревандикационен иск следва да се уважи в
установителната си част по отношение на двете ответници в посочения
размер. Искът следва да бъде отхвърлен в установителната си част по
отношение на останалата претендирана част от правото на собственост на
ищеца, надхвърляща 1/4 идеална част до размер на претендираната ½ идеална
част.
Съдът намира, че е налице и втория елемент от фактическия състав на
иска по чл.108 ЗС, предявен срещу ответницата Х. Д..
При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да
уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част,
когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Интерес от иск по чл.
108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт
върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява
фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не
е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника
(Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГК). Тежестта за доказване на владението на идеалната част на ищеца от
ответника лежи отново върху ищцовата страна.
В настоящото производство и двете ответници осъществяват защитата
си срещу предявения иск, чрез възражението за придобИ.е по давност на
процесния недвижим имот с твърдения за упражняване на фактическата власт
върху имота, включително и върху идеалната част на ищеца, осъществявана
от ответницата З. С. от 2004г., която фактическа власт след сключване на
договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 30.08.2021г. е предадена на ответницата Х. Д.. В
подкрепа на твърденията за осъществявана фактическа власт върху имота от
ответниците са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Следователно, съдът приема, че към момента на подаване на исковата молба,
идеалната част от имота на ищеца се ползва от ответницата Х. Д. в обем,
който надхвърля нейните права, с което е нарушено владението му.
С оглед изложеното, съдът приема за доказана претенцията на ищеца за
предаване на владението от ответницата Х. Д. върху притежаваната от него
16
идеална част от процесния имот, поради което същата следва да уважи, като
основателна.
По искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт.
Този иск е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.108
от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, когато този акт
(нотариалния акт) засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако
е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу
лицата, които се ползуват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт
се отменява или изменява.
В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на
процесуалната норма алтернативна последица от уважаването на предявения
за защита на засегнатото материално право иск, ищецът е поискал да бъде
отменен нотариален акт за собственост върху поземлен имот придобит по
давностно владение № 28, том 7, нот. дело № 585 от 30.08.2021г. на нотариус
В. М. с рег. № ***, район на действие РС-Козлодуй. Поради уважаването на
предявения иск за собственост частично за ¼ идеална част от правото на
собственост по отношение на ответницата З. С. (която се ползва от
нотариалния акт), следва да се измени този нотариален акт съобразно
установените в настоящото производство права на тази ответница, като й се
признае право на собственост само върху 3/4 ид. части от поземления имот,
посочен в акта.
В обобщение, с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които
въззивната инстанция достига, не съответстват напълно на правните съждения
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
установителната си част до размер на 1/4 ид. част от правото на собственост и
да бъде признато за установено по отношение на двете ответници, че ищецът
е собственик по наследство на 1/4 идеална част от правото на собственост на
процесния недвижим имот; решението следва да бъде потвърдено в частта, в
която е отхвърлен иска за признаване за установено правото на собственост
на ищеца върху имота за останалата претендирана част, надхвърляща 1/4
идеална част, до размер на претендираната ½ идеална част.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в осъдителната си
част, в която е отхвърлен иска за предаване на владението от ответницата Х.
Д. на 1/4 идеална част от поземления имот, и да бъде осъдена тази ответница
да предаде владението на тази идеална част от правото на собственост на
ищеца; респ. да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск за предаване на владението на останалата претендирана част,
надхвърляща 1/4 идеална част, до размер на претендираната ½ идеална част.
Решението на РС-Козлодуй следва да бъде отменено и в частта, в която
е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния
нотариален акт за собственост в частта, с която З. С. е призната за собственик
на спорния недвижим имот над размер от 3/4 идеални части и да бъде
отменен нотариалния акт за собственост в частта, в която същата е призната
за собственик на над 3/4 идеални части от имота и потвърдено в частта, в
17
която е отхвърлено това искане в частта, с която З. С. е призната за
собственик до размер на 3/4 идеални части от правото на собственост върху
спорния недвижим имот.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за частично основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство по съразмерност.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Козлодуй
следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение на ответницата Х. Д. Д. над размер
950, 00 лева до присъдения размер от 1900 лева и на ответницата З. А. С. над
размер 250,00 лева до присъдения размер от 500 лева.
Двете ответници следва да заплатят на ищеца разноски в
първоинстанционното производство по съразмерност от 450,00 лева за
адвокатско възнаграждение и от 140, 28 лева за държавна такса и за
разноските, посочени в списъка по чл.80 ГПК (л.141 по първоинстанционното
дело), съобразно отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК въззиваемата Х. Д. следва да заплати на ищеца-въззивник разноски в
настоящото производство за адвокатски хонорар по договора за правна
защита и съдействие в размер 750,00 лева, съобразно уважената част от
жалбата, а въззивника В. Д. следва да заплати на въззиваемата Х. Д. разноски
в настоящото производство за адвокатски хонорар по договора за правна
защита и съдействие в размер 950,00 лева, съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело № 784/2022г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният иск за признаване за установено по отношение на Х. Д. Д., ЕГН
********** и З. А. С., ЕГН **********, че В. Д. Д., ЕГН **********, Е
СОБСТВЕНИК до размер на 1/4 идеална част от правото на собственост на
следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
37798.505.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, целият с
18
площ 1 452 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените
сгради, които попадат върху имота: 1. Постройка на допълващо застрояване с
идентификатор 37798.505.136.1, състояща се от един етаж, със застроена
площ 29 кв.м.; 2. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор
37798.505.136.2, състояща се от един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3.
Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 37798.505.136.3, състояща
се от един етаж, със застроена площ 94 кв.м., като неоснователен и недоказан,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Д. Д., ЕГН
********** и З. А. С., ЕГН **********, и двете с адрес ***, че В. Д. Д., ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, Е СОБСТВЕНИК по наследство на 1/4
идеална част от правото на собственост на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 37798.505.136 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: ***, целият с площ 1 452 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените сгради, които попадат върху
имота: 1. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор
37798.505.136.1, състояща се от един етаж, със застроена площ 29 кв.м.; 2.
Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 37798.505.136.2,
състояща се от един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3. Жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 37798.505.136.3, състояща се от един етаж, със
застроена площ 94 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело №
784/2022г. по описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на Х. Д. Д. и З. А.
С. правото на собственост на В. Д. Д. върху посочените недвижими имоти за
останалата претендирана част, надхвърляща 1/4 идеална част, до размер на
претендираната ½ идеална част.
ОТМЕНЯ решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело № 784/2022г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
от В. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу Х. Д. Д., ЕГН
********** с адрес ***, ИСК ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО на 1/4
идеална част от правото на собственост на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 37798.505.136 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: ***, целият с площ 1 452 кв.м., трайно
19
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените сгради, които попадат върху
имота: 1. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор
37798.505.136.1, състояща се от един етаж, със застроена площ 29 кв.м.; 2.
Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 37798.505.136.2,
състояща се от един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3. Жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 37798.505.136.3, състояща се от един етаж, със
застроена площ 94 кв.м., като неоснователен, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН ********** с адрес ***, да ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на 1/4 идеална част от правото на собственост върху
гореописания имот на В. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело №
784/2022г. по описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от В. Д. Д. срещу Х. Д. Д. иск за предаване на
владението на останалата претендирана част, надхвърляща 1/4 идеална част,
до размер на претендираната ½ идеална част.
ОТМЕНЯ решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело № 784/2022г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането
на В. Д. Д., ЕГН **********, по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост върху поземлен имот, придобит по давностно
владение № 28, том 7, дело № 585 от 2021г. на нотариус В. М. с peг. № *** на
НК на РБ, вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания
Козлодуй в частта, с която З. А. С., ЕГН **********, е призната за собственик
над размер от 3/4 идеални части от правото на собственост върху спорния
недвижим имот, като неоснователно и недоказано, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху поземлен имот придобит
по давностно владение № 28, том 7, нот. дело № 585 от 30.08.2021г. на
нотариус В. М. с рег. № ***, район на действие РС-Козлодуй, В ЧАСТТА, в
която З. А. С., ЕГН **********, е призната за собственик на над 3/4 (три
четвърти) идеални части от правото на собственост на описания в акта
недвижим имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело №
784/2022г. по описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, в която е
отхвърлено искането на В. Д. Д., ЕГН **********, по чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху поземлен имот,
придобит по давностно владение № 28, том 7, дело № 585 от 2021г. на
нотариус В. М. с peг. № *** на НК на РБ, вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г.
20
в Служба по вписвания Козлодуй в частта, с която З. А. С., ЕГН **********,
е призната за собственик до размер на 3/4 идеални части от правото на
собственост върху спорния недвижим имот, като неоснователно и недоказано.
ОТМЕНЯ решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело № 784/2022г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в частта, в която В. Д. Д., ЕГН ********** е
осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ответницата Х.
Д. Д., ЕГН **********, над размер 950, 00 лева до присъдения размер от
1900 лева и на ответницата З. А. С., ЕГН **********, над размер 250,00 лева
до присъдения размер от 500 лева.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН ********** и З. А. С., ЕГН **********, и двете
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес:
***, разноски в първоинстанционното производство по съразмерност от
450,00 лева за адвокатско възнаграждение и от 140, 28 лева за държавна такса
и за разноските, посочени в списъка по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д.
Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, разноски за въззивното
производство за адвокатски хонорар в размер 750,00 лева, съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Д. Д., ЕГН ********** с адрес ***, разноски за въззивното
производство за адвокатски хонорар в размер 950,00 лева, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21