№ 1347
гр. Русе, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520102094 по описа за 2025 година
Адв.М. Б., пълномощник на "************" ЕООД твърди, че представляваното от
нея дружество е било в трудово правоотношение с П. И. М., основано на безсрочен договор
№18/07.02.2022г., по силата на който последният заемал длъжността "******", считано от
07.02.2022г. Страните уговорили 45 дни срок на предизвестие за прекратяване трудовия
договор.
Със заповед №37/12.04.2022г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с
работника, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание
"уволнение". Молителят поддържа, че на 13.04.2022г. заповедта е връчена на П. М. и като
неоспорена е влязла в сила.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на основание
чл.221, ал.2 КТ обезщетение в размер на 1205.82 лева. Пояснява, че същото е формирано по
реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни съображения, досежно начина, по който е
определен размера на претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди П. И. М., ЕГН ********** с адрес:
******** да заплати на "************" ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление - гр.София, ********, представлявано от управителя Лорето Айбанез сумата
1205.82 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Д. И. – особен представител на ответника П. И. М. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
1
Счита, че не е налице валидна и годна да породи правно действие заповед за налагане
дисциплинарно наказание, респективно за прекратяване на трудовото правоотношение с
работника на посоченото в исковата молба правно основание.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №18/07.02.2022г., по силата на който П. И. М. заемал длъжността "******" в
"************" ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева и
допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е сключен за
неопределен срок. В т.11 от контракта е уговорен 45 дни срок на предизвестие за
прекратяване трудовото правоотношение, който срок е еднакъв за двете страни.
На 30.03.2022г. работодателят изискал от работника писмени обяснения, във връзка с
изнесени в докладна записка от 26.03.2022г. данни за извършено нарушение на трудовата
дисциплина.
Със заповед №37/12.04.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е
връчена на ответника на 13.04.2022г. В акта изрично е вписано задължението на работника
за заплащане обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно, претенцията по чл.221, ал.2 от КТ.
Посочената правна норма, регламентира обезщетението, което служителят дължи на
работодателя при дисциплинарно уволнение, а именно: при безсрочно трудово
правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, а
при срочно трудово правоотношение - в размер на действителните вреди. Законодателят
ясно и недвусмислено е разграничил два състава на дължимо в полза на работодателя
обезщетение при дисциплинарно уволнение. Първата хипотеза обхваща случаи при
дисциплинарно уволнение на работник, намиращ се в безсрочно трудово правоотношение, а
втората – касае уволнение на работник по срочен договор и единствено в този случай,
законът определя обезщетението като дължимо в размера на действително претърпените от
работодателя вреди, които подлежат на доказване. Предпоставка за основателността на иска
с правно основание чл.221, ал.2, пр.1 КТ е наличие на валидно прекратено трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение.
В настоящия казус, страните по делото са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение. В т.11 от договор №18/07.02.2022г. е визиран срок на предизвестие – 45
дни. Трудовият договор е прекратен със заповед №37/12.04.2022г., на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ. Заповедта за уволнение не е обжалвана (липсват твърдения в тази насока) и е
влязла в сила, поради което за работника е възникнало задължение да заплати на ищцовото
дружество обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
2
предизвестие.
Брутното трудово възнаграждение на ответника, съобразно договореното и НСОРЗ е
в размер на 759.32 лева. Среднодневният размер на обезщетението за един работен ден –
44.66 лева, а за срокът на неспазеното предизвестие (28 работни) – 1205.82 лева. Изложеното
води до извод, че претенцията, като доказана следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест на П. М. са
направените от "************" ЕООД разноски по делото в размер на 800 лева – заплатена
държавна такса и възнаграждения за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН ********** с адрес: ******** да заплати на
"************" ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление - гр.София,
********, представлявано от управителя Л. А. сумата 1205.82 лева - обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2025г. до
окончателното й изплащане и 800 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3