Решение по дело №561/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Заместник кмета на Община Варна, против Решение № 95/19.01.2023 г., постановено по АНД № 20223110205231 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 157/26.04.2022 г. на Зам. кмет на Община Варна, с което на С.П.Д., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено при спазване на процесуалните правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове; нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, а наложеното от административно-наказващия орган /АНО/ наказание е в размера, императивно определен в чл.183 ал.2 от ЗДвП. Страната заявява, че съдебната практика е единна по въпроса, че всеки участник в движението е задължен да спазва правилата за движение, в т.ч. и с пътните знаци, съобразно нормата на чл.6 ал.1 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че деянието не е маловажно, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания се моли отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго такова, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуален представител – ю.к.С.Д , жалбата се поддържа и се пледира за нейното уважаване.

Ответникът по касация – С.П.Д., в депозиран отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощник – адв.И.Д., оспорва същата. Счита я за неоснователна и моли решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Сочи, че поставянето на знаците се извършва по определен ред, който в случая не е бил изпълнен, поради което и няма как да се търпи наказание за вмененото нарушение. Претендира присъждане на съдебни разноски, при условията на чл.38 от ЗАдв.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че фактите, така като са установени от районния съд, не водят до извода за осъществен състав на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което решението като правилно, следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по редовна жалба на С.П.Д., срещу гореописаното НП. За да се произнесе ВРС е установил от фактическа страна, че на 14.03.2022г. Д. паркирала собствения си лек автомобил „Нисан“ с рег. № ****** в гр.Варна, ул. “******“ до № ** – адресът на който живее, като имала платена „синя зона“ за автомобила. На същата дата служители на ОД на МВР-Варна, приели за установено, че водачът на автомобила е паркирал същия в нарушение на пътен знак В27. Съставили фиш за констатираното нарушение, а МПС било репатрирано. След оспорване на фиша от страна на Д. , на същата бил съставен АУАН, в който било прието, като е паркирала в зоната на дейсствие напътен знак В27 е затруднила останалите участници в движението, с което е осъществила състав на нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. При предявяване на акта Д.  вписала, че има възражения, като допълнително входирала такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващия орган /АНО/, след като счел възраженията за неоснователни, възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, като наложил на лицето административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на осн.чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания на актосъставителя К., които кредитирал като обективно и безпристрастно дадени.

В хода на въззивното производство допълнително били приети като писмени доказателства: констативен протокол № 82А/14.03.2022 г., в който е посочено, че при извършена проверка на адрес „*****“ №** е установено поставянето на пътни знаци, отразяващи престоят и паркирането със „Служебен абонамент“ и пътен знак „В 27“, в съответствие с регламента, описан в договорните отношения между страните; и Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „служебен абонамент“, сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна и „Хорека Бизнес“ ЕООД от 15 март 2022г., касаещ адрес: гр.Варна, ул. “******“ № **.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила.

За да отмени НП съдът е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като събраните по делото доказателства не установяват твърдяната от АНО фактическа обстановка. Представеният договор за служебен абонамент, въз основа на който би следвало да е поставен знак В27 е сключен и влязъл в сила на 15.03.2022г., т.е. на дата последваща тази на извършване на твърдяното нарушения. Съдът е посочил, че отразеното наличие на този знак в Констативен протокол от 14.03.2022г., по никакъв начин не формира извод за възникнали по-рано договорни отношения между Община Варна и „Хорека Бизнес“ ЕООД. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че не е налице осъществен състав на посочената като нарушена норма на чл.6 т.1 от от ЗДвП, поради което отменил НП.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните /в т.ч. и спазване на срока по чл.34 от ЗАНН/.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, освен, че са много общи и са по въпроси, по които между страните няма спор, съдът намира за неоснователни. Съответен на доказателствата и на приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на НП в нарушение на материалния закон. По делото не са ангажирани доказателства, обуславящи извода,че втомобилът на жалбоподателката е бил паркиран на 14.03.2022г. на паркомясто с режим на платено паркиране „служебен абонамент“, респ. при действието на поставен в изпълнение на законовите изисквания пътен знак В27. Представеният договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „служебен абонамент“ е сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ и „Хорека Бизнес“ ЕООД на 15.03.2022 г. и влиза в сила от същата дата, съгласно чл.2 от договора, т.е. дори и да се приеме, че паркомястото, находящо се на ул.„******“ №** е било предвидено за служебен абонамент, то той е бил валиден от деня следващ деня на репатрирането на автомобила на жалбоподателката. Следва да се отбележи също така, че видно от представения констативен протокол № 82 А/14.03.2022 г. се установява, че табела „Т-17“ и пътен знак „В 27“ са поставени на 14.03.2022 г., т.е. в деня на съставянето на Глоба с фиш, без да има доказателства опровергаващи твърдението на наказаното лице, че когато е паркирала автомобила си на паркомястото на ул. „*******“ № **, същото не е било обозначено по надлежния ред с табела „Т-17“ и пътен знак „В 27“. Отделен е въпросът, как в същия е посочено, че знаците са поставени в съответствие с договорните отношения между страните, като договорът между същите е сключен на следващия ден.

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касацията за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, при условията на чл.38 от ЗАдв, следва да се уважи, като Община Варна се осъди да заплати на адвокат И. Д. такива в размер на 400 лв., съобразно чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд - Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/19.01.2023г., постановено по АНД № 20223110205231 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 157/26.04.2022 г. на Зам. кмет на Община Варна, с което на С.П.Д., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Варна, да заплати на адвокат И. ***, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността си – гр.****, ул.“*****“ № **, ет.*, ап.*, съдебно-деловодни – адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ