РЕШЕНИЕ
№ 2477
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330103034 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът „ТиТи 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Димитровград, ул. „Петър Берон“ № 2-В-12, представлявано от ********** М.Т.Д., чрез
пълномощник адв. В.С., е предявил против Р.З. З., ЕГН: **********, от
************************, иск за признаване на установено, че ищецът поради
прихващане не дължи на ответника, придобил с договор за цесия от 11.02.2021 г. вземане от
„Еврофермер“ ЕООД, ЕИК: *********, за сумата в размер на 1 861, 83 лева по изпълнителен
лист от 27.01.2021 г., издаден по търг. дело № 165/ 2018 г. на Окръжен съд- Пловдив, XVI с-
в.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело
№**/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. №***, въз основа на изпълнителен лист от
27.01.2021 г., издаден по търг. дело № 165/ 2018 г. на Окръжен съд- Пловдив, XVI с-в, в
полза на ответника. По изпълнителното дело бил наложен запор върху банкова сметка на
ищеца. По горното дело обаче бил издаден и изпълнителен лист за присъдени разноски в
полза на ищеца срещу ответника за сумата от 3 157, 31 лева, като този лист бил издаден на
18.06.2020 г., т.е. преди листа на ответника. Ищецът предприел действия по извършване на
прихващане на вземанията между страните до размера на по- малкото от тях, доколкото се
касаело за безспорни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания. На 22.06.2020 г. до
адреса по седалище на ответника било изпратено уведомление с обратна разписка за
прихващане, като същото писмо било изпратено и с нотариална покана. Обратната разписка
на писмото не се върнала, а по нотариалната покана имало съставен протокол от 21.07.2020
1
г., че в телефонен разговор **********т отказва да я получи. При това положение следвало
да се приеме, че уведомлението за прихващане било достигнало до знанието на ответника,
но последният чрез законният си представител отказал да го получи. Ответникът се снабдил
с изпълнителен лист за своите присъдени разноски и образувал изпълнително дело против
ищеца. Твърди се, че и самата искова молба можела да служи като уведомление за
извършеното прихващане. В тази връзка се моли за установяване недължимостта на сумата
по листа, поради извършено прихващане, като се претендират и разноските по делото.
Първоначално исковата молба е била предявена против „Еврофермер“ ЕООД, което е
депозирало отговор, с който оспорва иска, но с оглед твърденията в него за извършена цесия
на Р.З. З., с договор от 11.02.2021 г., ищецът изрично с допълнителна молба е посочил, че не
поддържа иска спрямо първия ответник и го оттегля. Така с определение от 29.08.2021 г.
производството по делото в тази част е било прекратено.
По искане на ищеца като нов ответник с определение от 29.05.2021 г. е конституиран Р.З.
З., който в писмен отговор заявява, че не дава съгласието си да бъде страна по делото. Наред
с това посочва, че изпълнителното делото, по което бил конституиран като взискател, било
прекратено с постановление на ЧСИ от 20.04.2021 г., т.е. към момента на подаване на
исковата молба срещу него вече нямало висящо изпълнение. За пръв път сега бил уведомен
за наличието на насрещни вземания, които да се прихванат. В този смисъл искът се явявал
недопустим и производството следвало да се прекрати.
Постъпило е становище на ищеца, в което се посочва, че било без значение
обстоятелството, че изпълнителното дело било прекратено, след като имало изпълнителен
лист в ответника, въз основа на който винаги можело отново да се образува подобно дело.
Освен това с прекратяването не се решавал въпросът относно дали е погасено вземането към
предишния ответник. На следващо място се твърди, че правните последици на
прихващането настъпвали с изпращане на уведомлението, а не с получаване на известието,
като това, че при договора за цесия новият кредитор не бил уведомен от стария за
насрещното вземане на ответника, касаело само вътрешните отношения между страните по
цесията. Ищецът бил добросъвестен като изпратил уведомлението за прихващане до
първоначалния ответник, който обаче вече бил образувал изпълнително дело, поради което
имало правен интерес от делото.
Постъпва като отговор становище от ответника, в което се поддържа твърдението, че
изявлението за прихващане достигнало до първоначалния ответник едва с връчването му на
препис от исковата молба, предвид оспорването, направено с отговора на първия ответник.
Отново се поддържа тезата за липса на правен интерес от иска. За цесията не се изисквало
съгласие на длъжника и доколкото липсвало уведомление от стария кредитор, тя не
произвеждала действие по отношение на ищеца. Длъжникът можел да противопоставя на
цесионера възраженията, които имал към цедента, като той можел да извърши прихващане и
срещу новия кредитор за вземането си към предишния кредитор, ако това вземане било
възникнало преди узнаването за цесията. Погасителният ефект на прихващането настъпвал в
случая от момента на влизане в сила на решението по делото на ПОС, с което се
присъждали разноски по съразмерност на страните и затова към момента на цесията вече не
2
съществувало задължение. Отново моли за прекратяване на производството по делото, като
твърди, че не бил дал повод за завеждането му.
С нова уточняваща молба ищецът посочва, че предмет на делото било да се установи, че
той не дължи съответната сума поради извършено прихващане, т.е., че вземането е погасено.
Оспорването на претенцията от новия ответник означавало, че въпросът за това прихващане
следва да се реши по съдебен ред. Ответникът не можел да се освободи от отговорността за
разноски, защото не бил признал иска.
В с.з. ищецът чрез пълномощника си поддържа иска.
В с.з. ответникът не се явява, като представя писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на решение № 385/ 13.12.2019 г., постановено по В. търг. дело № 669/ 2019 г.
по описа на Апелативен съд- Пловдив, „Еврофермер“ ЕООД е осъден да заплати в полза на
„ТиТи 99“ ЕООД сумата от общо 3 157, 31 лева- деловодни разноски, като за сумата е
издаден изпълнителен лист от 18.06.2020 г.
Въз основа на същото решение „ТиТи 99“ ЕООД, е осъден да заплати в полза на
„Еврофермер“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в общ размер на 1 861, 63 лева- също
деловодни разноски, като за сумата е издаден изпълнителен лист от 27.01.2021 г.
Представени са копия както от изпълнителните листове, така и от съдебните решения, въз
основа на които те са издадени.
С писмо от 22.06.2020 г. „ТиТи 99“ ЕООД е отправило до „Еврофермер“ ЕООД
уведомление за прихващане, до размера на по- малката сума. В тази връзка е била изпратена
и нотариална покана, като с протокол от 21.07.2020 г. нотариусът е удостоверил отказ на
********** на „Еврофермер“ ЕООД да получи поканата.
Ищецът е получил на 15.02.2021 г. по изпълнително дело №**/**** г. по описа на ЧСИ
**********, рег. №***, покана за доброволно изпълнение за дължимите суми по
изпълнителния лист от 27.01.2021 г., като е бил наложен запор върху вземания на длъжника
в банка.
С договор за цесия от 11.02.2021 г. „Еврофермер“ ЕООД е прехвърлил на Р.З. З. вземането
си по изпълнителния лист от 27.01.2021 г. за сумата от 1 861, 83 лева, като с постановление
на ЧСИ по изпълнителното дело е бил конституиран новият взискател, а предишният е бил
заличен, за което длъжникът е бил писмено уведомен с получено писмо на 23.02.2021 г.
С постановление на ЧСИ от 20.04.2021 г. производството по изпълнителното дело е
прекратено, по искане на взискателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че във връзка с влязло в сила съдебно решение две търговски
дружества- ищецът и първоначалният ответник са били осъдени взаимно да си заплатят
разноските по делото, за което са били издадени изпълнителни листове. Въз основа на
единия от тях първоначалният ответник е образувал срещу ищеца изпълнително дело, по
което по- късно като взискател е бил конституиран новият ответник въз основа на договор за
цесия. Независимо от прекратяване на изпълнителното производство, ищецът има правен
3
интерес да установи спрямо настоящия си кредитор по изпълнителния лист, че не дължи
сумата по листа поради прихващане.
По смисъла на чл. 103 ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, ако
вземането в ликвидно и изискуемо, всяко от тях може да го прихване срещу задължението
си. В случая двете дружества взаимно си дължат разноски, като сумите са станали
изискуеми с издаването на изпълнителните листове за тях, поради което е било допустимо
ищецът да направи прихващане на своето задължение, като го погаси до размера на по-
малкото насрещно вземане. Доколкото в хода на настоящото дело има промяна на
ответниците, не следва да се обсъжда въпросът за уведомяването за прихващането чрез
нотариалното удостоверяване, което касае ответник, спрямо когото исковото производство е
било прекратено. С получаването на препис от исковата молба първоначалният ответник е
бил уведомен за извършеното прихващане, а новият ответник- след като е бил конституиран
като страна по делото, доколкото не е дал съгласие за встъпването си (чл. 228 ал. 1 от ГПК).
По смисъла на чл. 104 ал. 1, изречение първо от ЗЗД, с факта на отправяне на изявлението за
прихващане настъпва търсеният с него погасителен ефект. От значение в случая обаче е
обстоятелството, че ищецът не е бил уведомен за извършената цесия, която по смисъла на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД има действие спрямо него от съобщаването му, което е станало едва с
отговора на първоначалния ответник, когато той е узнал, че вече има нов кредитор. В тази
връзка следва да се има предвид правилото на чл. 103 ал. 3 от ЗЗД, че ако длъжникът се е
съгласил с прехвърляне на вземането, то не може да прихване задължението си срещу свое
вземане към предишния кредитор. По аргумент на противното, което е и настоящата
хипотеза (доколкото ищецът нито е дал съгласие за цесията, нито пък е знаел за нея), е
допустимо длъжникът да прихване вземане, което вече е било прехвърлено. Казано с други
думи, ищецът може да направи съответното изявление за прихващане с исковата молба към
новия ответник за разноските по приключилото дело с първоначалния ответник, като двете
вземания се погасят до размера на по- малкото от тях.
Неправилно е становището на ответника, че ефектът на прихващането бил настъпил в
момента, когато били налице предпоставките за погасяване на насрещните задължения, а
именно- влизането в сила на решението, по което са издадени изпълнителните листове,
поради което към датата на цесията задължението вече не било съществуващо. Както по-
горе беше вече отбелязано, с отправяне на изявлението за прихващане до другата страна
настъпва погасителният ефект и то към онзи минал момент, когато вземанията са били
ликвидни и изискуеми- влизане в сила на съдебното решение, а доколкото пък ищецът не е
бил уведомен за прехвърленото вземане, последиците за компенсацията ще обвържат и
новият кредитор по цесията. Както правната, така и житейската логика изискват подобно
разрешение на въпроса, защото в противен случай неблагоприятно се засягат правата на
добросъвестния длъжник.
Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят основателност на предявената
претенция, като с решението се признае за установено, че по изпълнителния лист срещу
ищеца няма вземане от кредитора, предвид настъпилото прихващане.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
4
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се претендират,
като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително направени: внесена държавна такса в общ размер на 47, 74 лева (л. 2), такса за
издадена обезпечителна заповед от 5 лева (л. 36) и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева (л. 102), които следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Направените от ответника разноски пък си остават за негова сметка.
Неоснователни са съображенията на ответника за това, че в негова тежест не следвало да
се възлагат разноските в процеса. Хипотезата на освобождаване на ответник от разноски (чл.
78 ал. 2 от ГПК) изисква кумулативното наличие на две предпоставки, които в случая
отсъстват. На първо място, ответникът с отговора не е признал иска, напротив- счита го за
недопустим и неоснователен. На второ място- той е дал повод за завеждане на делото,
доколкото е встъпил в образуваното срещу ищеца изпълнително дело като взискател, а
длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия към момента на завеждане на
настоящото дело, с което е добросъвестен, защото тогава не му е било известно, че вече е
имало друг носител на вземането по листа, срещу когото надлежно да упражни правото си
на защита.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.З. З., ЕГН: **********, от
************************, че „ТиТи 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Петър Берон“ № 2-В-12, представлявано от **********
М.Т.Д., НЕ ДЪЛЖИ поради прихващане на ответника, придобил с договор за цесия от
11.02.2021 г. вземане от „Еврофермер“ ЕООД, ЕИК: *********, за сумата в размер на 1 861,
83 (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) лева по
изпълнителен лист от 27.01.2021 г., издаден по търг. дело № 165/ 2018 г. на Окръжен съд-
Пловдив, XVI с-в.
ОСЪЖДА Р.З. З., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на „ТиТи
99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул.
„Петър Берон“ № 2-В-12, представлявано от ********** М.Т.Д., направените по делото
разноски, както следва: сумата от 74, 47 (седемдесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки) лева- държавна такса, сумата от 5 (пет) лева- такса за издадена обезпечителна
заповед и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5