Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
13.05.2011 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На тринадесети април две хиляди и единадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Сн.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2112 по описа за 2010 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иска с правно основание член 49, ал.3
от СК.
Ищцата
– Й.Д.С. твърди, че с ответника са съпрузи, като бракът им е сключен на 21.07.1995г. в село Б., община К., който е
първи за двамата. От брака си имат родено едно дете - Н.И. С. с ЕГН **********,
роден на ***г. Твърди, че в началото
брака им протичал нормално, като живеели в жилището на родителите на ответника в село Б.. В
последствие отношенията им се влошили, поради разногласия по различни
поводи и причини.
Положила много усилия за
създаването на добро и здраво семейство, въпреки значителните трудности, с които се ла Разчитала, че с течение на времето недоразуменията и различията по
между им ще се изгладят, но
отношенията им не се подобрили, а напротив - отчуждеността между тях се задълбочавала. Сочи, че им се родило детето им, което обградили с много обич и грижи.
Въпреки положените и от двамата усилия, неизбежните и ежедневни конфликти започнали все повече да се
задълбочават. Ответникът се отчуждил
от нея и семейството, започнал да злоупотребява
с алкохол и в пияно състояние упражнявал срещу нея насилие и нееднократно ú бил нанасял побой. Стремежа ú
да изяснят отношенията си винаги се посрещал много остро, с викове, скандали и побоища. Твърди, че охладнели един спрямо друг. Всичко това
я поставило в една безизходица и
решила да напусна семейното жилище. Сочи, че от края на месец юли 2008г. били
във фактическа раздяла. Твърди, че напуснала семейното жилище и с детето
от 01.08.2008г. се преместили да живеят при
нейните родители в село Х.Д., община
град К.. Сочи, че от фактическата им
раздяла през месец юли 2008г. до момента
само тя се грижи за отглеждане на детето им Н.И. С., който в момента бил ученик в СОУ „И. ***, в 8-ми клас. Ответникът престанал да полага
грижи за нея и семейството, в него
имало явна изразена липса на интерес от общите им грижи и най-вече относно издръжката и отглеждане на детето
им. Счита, че бракът им с ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен.
МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да прекратите брака им изключително по вина на ответника. Моля
след прекратяване на брака с развод, да постанови, да нося за в бъдеще фамилията С.. Моли да ú бъдат
предоставени родителските права върху детето им - Н.И. С. с ЕГН **********, като на ответника се определи режим на свиждане
и лични контакти с детето, всяка
първа и трета събота и неделя на месеца
от 10.00 до 20.00 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, както и да бъде осъден
да ú заплаща издръжка за непълнолетното им дете Н.И. С. в размер на 120.00 лева, считано от 22.12.2010г. – датата на
подаване на искова молба и такава в размер на 100.00 лева за минало време за периода от 22.12.2009г. датата на
настъпилата фактическа раздяла. Не претендира ползването на семейното им жилище в
село Б., като същата намира, че следва да бъде предоставено на ответника, тъй
като то е собственост на неговите родители. Претендира направените по делото разноски.
От
своя страна ответника оспорва иска и предявява насрещен иск, с който моли съдът
да постанови решение, с което да прекрати
сключения между страните на
21.07.1995г. в село Б., Община К. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителната
вина на Й.С.. След прекратяване на брака моли да му бъдат предоставини
упражняването на родителските права по
отношение на роденото през време на брака им дете Н.И. С., а за майката да определи подходящ режим за
осъществяване на личните отношения с детето. Моли да осъди Й.С. да заплаща на
непълнолетното им дете Н.И. С. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер от 100.00 лева, считано от датата на постановяване на решението. Моля да
му предостави ползването на семейното
жилище. Моля, след прекратяване на гражданския им брак да постанови
ищцата да носи предбрачното си фамилно име С.. Претендира направените по делото
разноски.
Навежда
следните брачни провинения: твърди, че с ответницата по насрещната искова молба сключили
граждански брак на 21.07.1995г. в село Б., Община К., от който имали
родено едно дете - Н.И. С., роден на ***г. След
сключване на гражданския им брак заживели в дома на родителите му, находящ се в село Б., улица ******, представляващо
втори етаж от къща, което било
семейното им жилище. В началото на съжителството им отношенията им били
нормални. Двамата със съпругата му се разбирали, решавали проблемите си с взаимни компромиси и живели в хармония. Тези
отношения продължили до 2000г.,
когато съпругата му започнала да поддържа интимни отношения с друг мъж. От тогава отношенията помежду им се влошили, като
вината за това била изцяло на съпругата му, която с поведението си
демонстрирала неуважение, към него.
Ответницата парадирала с отношенията си с другия мъж пред него, като имало и случаи, когото ставал свидетел на
интимните им отношения. Твърди, че през 2002г. съпругата му забременяла от любовника си и се наложило да махне детето.
Всички разходи по аборта били поети от него. Твърди, че многократно ответницата давала пари на своя любовник, които взимала от него, докато той изцяло поемал
грижите и издръжката за семейството. Съпругата
му на няколко пъти напускала семейното им жилище и отивала да живее при своите родители в село Х.Д., като в повечето
случаи не взимала детето със себе си,
а го оставяла при него. На 07.08.2008г. съпругата му без каквато и да
било причина и без да го уведоми го
напуснала, като избягала от работното им място през време на обедната почивка. От тогава тя заживяла
при своите родители и от този момент насам
не поддържали никакви отношения. Ответницата, както и родителите ú
не му разрешавали да вижда детето си,
като осуетявали всичките му опити за това. От тогава да настоящия момент не бил виждал сина си. Счита, че поради
лабилното психо-емоционално състояние
на майката на детето им, която страдала от лека умствена изостаналост,
освидетелствана с експертно решение от ТЕЛК на 20.08.2009г., същата не
можела да полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетния
им син. Въпреки опита му да полага грижи за семейството му, както и поради
отказа на съпругата му да живее с него и
цялостното ú поведение, което било крайно неприемливо и стресиращо, счита, че брачните им
отношения били напълно изчерпани от съдържание, което формирало и
правния му интерес от предявяване на насрещен
иск.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните
са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на 21.07.1995г. с Акт за
граждански брак № 2 от 21.07.1995г. на Кметство
Б., Община К.. От представеното удостоверение за раждане, се установява,
че от брака си съпрузите имат родено едно дете – Н.И. С., роден на ***г. с ЕГН **********.
Видно от представеното Удостоверение № 814/18.11.2010г. на СОУ „И. ***, детето
през учебната 2010/2011 година е записан като редовен ученик в VІІІ-ми „а”
клас.
От
представените по делото Експертно решение на ТЕЛК № 1844 от 20.08.2009г.,
издадено от МБАЛ Пловдив АД се установява, че на ищцата ú е призната 50%
намалена работоспособност, с общо заболяване – лека дебилност с емоц.незрялост
с волева неустойчивост и псих. наслойки. Видно от представеното Разпореждане № **********
на НОИ, РУ”СО” Пловдив, на същата е отпусната лична пенсия за инвалидност,
поради общо заболяване на стойност от 115.67 лева.
По отношение доходите на ответника - И.Д.С. са
представени писмени доказателства – удостоверение от работодателя ***** град С. и служебна бележка
от Бюро по Труда град К.. Видно от същите, средното трудово възнаграждение на същия
за периода месец март – декември 2010г. възлиза на 177.00 лева, а от
03.01.2011г. е регистриран като безработно лице в Бюро по Труда град К..
Съдът намира, че не следва да обсъжда представеното
решение № 22 от 14.01.2009г., постановено по гражданско дело № 377/2008г. по
описа на КРС, тъй като същото е представено в незаверено от съда копие - без
отразяване на датата на влизане в сила на съдебния акт.
От представеното по делото от ответната страна копие от
Фактура, издадена на Й.Д.С. от „МБАЛ „Д-р Киро Попов” – К.” ЕООД се установява,
че на 14.06.2002г. е заплатена потребителска такса за аборт на стойност от
60.00 лева.
Във
връзка с установяване на въведените брачни основания, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, съдът е допуснал свидетели на двете страни.
От показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят А.К., съсед на ищцата твърди, че в момента съпрузите не
живеят заедно. Сочи, че преди две години станали скандали и ищцата се прибрала
в селото ú. Твърди, че И. нанасял побои на Й.. Разказва, че един път е
имало побой и Й. била цялата насинена. Тогава майка ú отишла да види
какво е състоянието ú с колата на познат - И. Д.. Тъй като свидетелят бил отвън на
улицата, извикали и него, за да не стават скандали. Тогава ответникът - И.С.
извадил пистолет и стрелял по колата на И. Д.. Сочи, че Й. била цялата насинена
и същата казала, че синините са от нанесен побой от съпругът ú И..
Твърди, че детето на Й. *** и ходи на училище. За детето се грижили баба му и
вуйчо му, защото Й. била безработна. Сочи, че не е виждал И.С. да идва в селото от както са се
разделили. Абсолютно не давал пари за детето, а баба му си го издържала. Детето
при баба си много добре се чувства от както са се разделил, поздравявало и приказвало
със всички, но когато първоначално дошло в селото - ходело като неадекватен по
пътя, дори не поздравявало. Известно му е, че съпрузите са имали проблеми
помежду си, имало и побоища, при които Й. е била цялата в синини. Твърди, че И.
си е признавал за побоя над съпругата му. Свидетелят Х.С., брат на ищцата,
твърди, че сестра му се е разделила с И. най-вече заради побоищата. В момента
живеела в бащината им къща в село Х.Д.. Сочи, че за детето на страните се
грижила майка им, като свидетелят също помагал. Детето посещавало училище.
Сочи, че не е бил свидетел на побой, но сестра му се е прибирала насинена и му
е казвала, че И. я е бил. Твърди, че страните били женени от 10-на години, като
в началото водели спокоен живота, но след това сестра му често си идвала в къщи
заради побоища. Най-вече ответникът идвал да ú се моли, за да прибира.
Не му е известно Й. докато е живяла с И. да е имала извън брачна връзка и да е
правила аборт. Сочи, че Й. разрешавала
на детето да вижда баща си. Имало случай, когато баща му се обаждал по
телефона, а детето не искало да вдигни телефона, за да разговаря с него.
От
показанията на свидетелите осигурени от ответната страна се установява
следното: Свидетелката З.К. твърди, че познавала съпрузите, тъй като били нейни
работници. Същите от 2007г. работели във фирмата ú, в селското
стопанство. По време на работа не са имали лоши взаимоотношения, нормално
живели. Ходила извън работа в дома им и не е била свидетел на лоши
взаимоотношения помежду им, а детето се чувствало добре, помагала му и за
изпити. Сочи, че ú е известно, че Й. е имала извънбрачна връзка. В тази
връзка разказва, че била пазарила да вземе овча тор от една сая в селото.
Завела неин работник да копае в саята. На първия ден, когато отишли, Й.
ú казала, че няма да идва на работа и ú обяснила, че преди години
е имала връзка с овчаря Георги, забременяла е и се е наложило да направи аборт.
Тогава били семейни с И.. Твърди, че един ден през месец август 2008г.
съпрузите работили на картофите, но следобед Й. изчезнала. Сочи, че я посетила
в дома ú, но И. ú казал, че нея и детето ги нямало. От тогава тя
не си е идвала в селото и не е идвала на работа. Твърди, че ú е известно
от И., че е правил опити да се свърже с Николай. Посещавайки я двамата в село Х.Д.,
детето видимо бягало от И.. В момента И. бил на борсата, като безработен. Сочи,
че ищцата не ú е споменава да има насилие спрямо нея от страна на И..
Свидетелят Й.Й. твърди, че познавал съпрузите от 2003г., когато бил кмет, защото
двамата работели при него по програмата по заетостта. Твърди, че в едни периоди
двамата били много добре, понякога имали дрязги. Сочи, че през периода, през
който двамата били на работа, не забелязал да има някакъв тормоз. Разказва, че
два пъти Й. си е ходила, като е казвала, че не могли да се разбират, имали
някакви проблеми. Това било най-вече в периода, в който Й. била „позалитнала”,
тъй като имала някаква връзка с едно момче и тогава започнали проблемите им
помежду им. Тази връзка била по време на брака им. От И. му е известно, че имал
документ за това, че Й. е правила аборт, но от кой е било детето не му е кавал.
Сочи, че в един период, когато имали кавги, това момче, за което се говорело,
че има нещо общо с Й., било отишло и изпочупило прозорците в къщата на И..
Тогава Й. си била отишла, ходил, говорил с нея, изгладили са си отношенията, тя
се прибрала, но в един момент разбрал, че Й. пак си е заминала. Твърди, че Й. е
говорила пред него, че е имала връзка с друг мъж, признавала е този факт. В
момента Й. ***. Сочи, че при разговор с Николай, детето никога не е казвало
баща му да го е тормозил. Детето си било добре, ходело на училище.
Във
връзка с упражняването на родителските права, съдът е изслушал непълнолетното
дете на страните, както и е приел изготвен от Д”СП” – К. – социален доклад. Дирекция
“Социално подпомагане” град К. в депозиран по делото социален доклад, изготвен
след срещи и разговори със страните по делото и детето им сочи, че детето се
отглежда и възпитава в спокойна семейна среда от майка си с подкрепата на нейни
роднини – баба и вуйчо на детето. Изградена е емоционална и доверителна връзка
между непълнолетното момче и роднинския кръг по майчина линия. Сочи се, че при
разговор за бащата, Николай се натъжава, споделя, че изпитва страх от него. При
възможност да се среща с другия родител, се наблюдава поведенчески емоционални
промени у детето, същото се разстройва. Детето споделя, че не желае да
контактува с бащи си. При разговор с майката и бабата на детето по майчина
линия, същите твърдят, че в продължение на една година и шест месеца бащата не
е подпомагал по никакъв начин издръжката на сина си, не му е предоставял
финансови средства, не му е подарявал подаръци.
Изслушан
в хода на съдебното производство, 15-годишния Н.И. Стайков, заявява желанието
си занапред да живее при майка си. Твърди, че живее в село Х.Д., при баба си по
майчина линия, където се чувства добре. Сочи, че за него се грижат майка му,
баба му и вуйчо му. Твърди, че не иска да ходя при татко си, защото ги е биел –
него и майка му, искал им пари. Сочи, че сега не го вижда, не се чуват и по
телефона. Твърди, че родителите му са разделени от две години. За тези две
години не е виждал татко си и няма желание да го вижда. Сочи, че ходи на
училище и е в **** клас, като учи в гимназия в град С.. Твърди, че майка му му
купува нещата за училище, а баща му не му дава пари. Категорично заявява, че
въобще не иска да вижда баща си
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Относно
вината за разстройството на брака – съдът намира, че от
приетите гласни доказателства, безспорно е установено, че страните имат влошени
отношения. По делото се събраха категорични доказателства относно причините,
довели до фактическата раздяла, респ. дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Съдът намира за безспорно установен твърденията на ищцата с исковата
молба въз основа на събраните гласни доказателства, че неразбирателство на
съпрузите, дължащо се на поведение на ответника е довело до настъпилата между
тях фактическа раздяла. Същия осъществявал психически тормоз върху съпругата
си, като по делото се съдържат данни и за физически такъв. Със свидетелските
показания на ищцовата страна, в чиято безпристрастност съда няма основание да
се съмнява, се охарактеризира брачната
връзка, като се установи, че ответникът е проявявал агресивност, като нанасял
побой на съпругата си, в следствие на което същата се е прибирала в родното си
село насинена.
По
делото се установиха и данни и факти, които се изтълкуват като брачни нарушения
на ищцата. От приетите гласни доказателства се установи и твърдяната от
ответника (ищец по насрещната искова молба) извънбрачна връзка на съпругата му.
Със свидетелските показания на ответната страна, в чиято безпристрастност съда
няма основание да се съмнява, се охарактеризира
брачната връзка, като се установи, че влошаване на отношенията между
страните настъпило след установяване именно на брачната изневяра от съпругата.
С
ангажираните от ответната страна доказателства се установи въведеното от
ответника брачно основания за прекратяване на делото с развод, а именно –
брачна изневяра. Настъпилата между страните фактическа раздяла, в резултата на установения
от ответника психически и физически тормоз спрямо съпругата от една страна,
както и в резултата на установената брачна изневяра от съпругата, от друга
страна си е индиция за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което
следва извода, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание.
Предвид изложеното и установената
фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата.
Относно
родителските права и режим на свиждане с детето
- Претенция за предоставяне
упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните
малолетно дете Николай са предявили и двамата родители. От охарактеризираната от свидетелите
брачна връзка на страните може да се направи извода, че ответникът е избухлив и
агресивен в семейството, което не е в полза на детето. Още повече, детето изслушано
от съда в съдебно заседание, категорично заявява нежеланието си да живее с баща
си, както и че въобще не иска да не вижда същия. В този смисъл е и приетия по
делото социален доклад, в който се сочи, че при разговор за бащата,
детето се натъжавало, споделяло, че изпитва страх от него. С оглед охраняване
интересите на детето, съдът счита, че упражняването
на родителските права върху роденото от брака на страните дете
Николай, следва да се предоставят на
майката. На бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето, а
именно – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, както
и петнадесет дни през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, което
свиждане да се осъществява в дома му. Съдът определя по стеснен режим на
свиждане от обичайно приетия такъв, предвид обстоятелството, че детето към
настоящия момент изпитва страх от баща си, с оглед осъществявано физическо и
психическо насилие. От друга страна на бащата следва да бъде дадена реална
възможност да контактува с детето с цел изграждане на доверие помежду им, като
при искане от родителя в по-късен момент, при промяна на обстоятелствата,
режима може да бъде променен. Определяйки по-малък период от обичайния такъв за
свиждане между бащата и детето, съдът се съобразява единствено с волята на
детето и заявения страх и нежелание да
се вижда с родителя си.
Относно издръжката на детето – При изложените обстоятелства, искът
за присъждане на издръжка е основателен и съдът следва да го уважи. Безспорно е
обстоятелството, че ответникът е длъжен да дава издръжка за детето си. От
събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че
родителите на детето не живеят заедно от две години. Извода на съда се основава
на събраните по делото гласни доказателства, видно от които свидетелите
депозират показания, че страните са разделени от около две години. Пред съда,
не са ангажирани доказателства, ответникът да е задължено лице по смисъла
Семейния кодекс и да осигурява издръжка на други лица. Не се спори, а и от
събраните писмени и гласни доказателства се установи, че към настоящия момент
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от
майката, както и от бабата на детето по майчина линия. От ангажираните писмени
и гласно доказателства съдът приема за безспорно и обстоятелството, че ответникът
е безработен.
Безспорно
е, че детето на страните се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло.
По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива
за неговата възраст, както и данни, детето да има здравословни или други
проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката. Не се събраха
данни ответникът да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради
заболяване или други причини. От събраните доказателства е безспорен факта, че
ищцата е безработна, но същата получава пенсия по инвалидност. Отчитайки
присъщите нужди на детето за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед
възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка е в размер
на 160.00 лева. От определената издръжка съда счита, че участието на ответникът
следва да бъде в размер на 90.00 лева. Майката също следва да участва в
издръжката на детето със сумата от 70.00 лева. Съда счита, че майката следва да
участва с по-малък дял, в определената издръжка, тъй като се отчита факта, че
към настоящи момент същата се грижи за възпитанието и отглеждането на детето,
като осигуряването на по-голяма издръжка, би ú създало особено
затруднение. Съдът приема, че бащата следва да участва в определената за детето
издръжка с по-голям дял, тъй като отчита
факта, че същият не дължи издръжка на други лица по закон и не осъществява
преките грижи по отглеждането на детето. В този връзка, предвид не ангажираните
доказателства, ответникът да е в нетрудоспособна възраст, същият може да работи
допълнително, за да осигури средства необходими за едно домакинство и за
издръжката на детето си.
При
всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на
родителите, съдът счита че искът е основателен до размера от 90.00 лева и до
този размер следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 120.00
лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Издръжката
следва да се присъди от подаване на иска - 23.12.2010г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и
законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното плащане.
Издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на
иска, а в случая се търси за периода от 22.12.2009г. до 22.12.2010г. в размер
от 100.00 лева.
Както
съдът посочи, приема за доказано, че родителите на детето са разделени и не
живеят заедно. От приетите доказателства, съдът приема за установено, че
ответникът е правил опити и е търсил възможност за контакт с детето, но такъв
не се е реализирал. Не се ангажираха доказателства, същия да е осигурявал
издръжка на детето. Напротив, от приетите гласни доказателства, ангажирани от
ищцовата страна безспорно се установи, че същия не е осигурявал издръжка. Това
обстоятелство навежда до извода, че бащата не е полагал грижи за детето и не е
осигурявал необходимото с оглед нуждите му. Издръжката на детето не се изразява
само в парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи,
обувки и други, за които не се ангажираха доказателства, същият да е осигурявал
на детето си. Предвид изложеното, взимайки предвид събраните по делото
доказателства, които се кредитират, съдът приема, че през исковия период
ответника не е изпълнявал задължението си за издръжка. В този смисъл, съдът
счита за основателно искането на ищеца за издръжка за периода от една година
назад, преди предявяване на исковата молба. Ето защо, съдът счита предявения
иск за периода от 22.12.2009г. до 22.12.2010г. в размер на 90.00 лева за
основателен и доказан и като такъв следва да го уважава. За разликата до
пълният предявен размер от 100.00 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно
издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се
претендирана и такава не се присъжда.
Относно
ползването на семейното жилище - съдът намира, че същото следва
да го предостави за ползване на ответника, предвид изразеното от ищцата желание
за това и изричната претенция на ползване на същото от ответника.
Относно
фамилното име - Относно фамилното име, съдът следва да постанови ищцата
да носи предбрачната си фамилия С., предвид изразеното желание на същата.
На
основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в
размер на 45.00 лева. Тъй като вината за развода е на двамата съпрузи,
разноските остават за тях така, както са направени. При завеждане на делото е
внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като страните следва да внесат
допълнителната държавна такса по допускането на развода в размер от по 10.00
лева. Ответникът следва да заплати и в
полза на ВСС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 129.60 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание член 99, ал.1 от СК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключеният на 21.07.1995г. с акт № ** от 21.07.1995г. на Кметство Б., Община К.,
граждански брак между Й.Д.С. *** с ЕГН ********** ***
с ЕГН **********, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака имат двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете Н.И. С. с ЕГН ********** на
майката - Й.Д.С. *** с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на свиждане на бащата И.Д.С. *** с ЕГН ********** с детето
Н.И. С. с ЕГН **********, всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, както и петнадесет дни през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, което свиждане да
се осъществява в дома на бащата И.Д.С..
ОСЪЖДА, И.Д.С. *** с ЕГН ********** да заплаща на детето си Н.И. С. с ЕГН **********, като непълнолетно – лично и
чрез неговата майка и законен представител Й.Д.С.
*** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от 23.12.2010г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното
изплащане, като за разликата над 90.00 лева до пълният предявен размер от 120.00,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, И.Д.С. *** с ЕГН ********** да заплаща на детето си Н.И. С. с ЕГН **********, като непълнолетно – лично и
чрез неговата майка и законен представител Й.Д.С.
*** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, за периода от 22.12.2009г. до 22.12.2010г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 90.00
лева до пълният предявен размер от 100.00, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ПРЕДОСТАВЯ ползуването на
семейното жилище, находящо се в село Б., Община К., Пловдивска област на
съпруга – И.Д.С. *** с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия С..
ОСЪЖДА Й.Д.С. *** с ЕГН **********, да
заплати в полза на ВСС държавна такса в размер на 10.00 лева.
ОСЪЖДА И.Д.С. ***
с ЕГН ********** да заплати на МАРИАНА Д. *** с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 139.60 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.