РЕШЕНИЕ № 11

 

гр. Кнежа, 23.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесетн и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 278 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 638/ 2019 г. от 22.11.2019 год. на Началника на РУ – Кнежа на С.Д.Т. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 70 (седемдесет) лева по чл. 80, т.5 от ЗБЛД, за нарушение по чл. 6 от с. закон.

Недоволна от така наложеното й административно наказание е останала жалбоподателката С.Т., която моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично. Поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. Алтернативно, моли да бъде намален размера на наложената глоба.  

Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не се представлява. Не е взел становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима  и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 16.11.2019 год. полицейски служители при РУ Кнежа – свидетелите Ф.М.А. и Р.Л.А. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Кнежа. По повод подаден на тел. 112 сигнал за възникнал конфликт в града двамата били изпратени на ул. „Вела Пеева“. Пред № 19 установили лицето, подало сигнала и жалбоподателката. Полицейските служители изискали от същите документи за самоличност. Жалбоподателката не представила такъв, което наложило самоличността й да бъде установена чрез оперативния дежурен в полицейското управление. На място св. Ф.А., в присъствието на св. Р.А., съставил на жалб. С.Д.Т. акт за установяване на административно нарушение (бл.№ 459278) за това, че на 16.11.2019 год. около 15:10 часа в гр. Кнежа, ул. „Вела Пеева“ № 19, не представя документ, с който да удостовери своята самоличност (лична карта) – нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. Актът бил предявен на жалбоподателката и същата го подписала без възражения. Получила е препис от АУАН.

Жалб. Т. не се е възползвала от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН от Началника на РУ – Кнежа било издадено атакуваното НП, с което на С.Д.Т. е наложена Глоба в размер на 70 лв. за това, че на 16.11.2019 год. около 15:10 часа в гр. Кнежа на ул. „Вела Пеева“ № 19, при извършена полицейска проверка се установи, че лицето не може да представи документ, с който да удостовери самоличността си, с което виновно е нарушила чл. 6 от ЗБЛД.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началника на РУ Кнежа, въз основа на АУАН съставен от оправомощено лице – полицай ООР в същото управление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Ф.А. и Р.А., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят С.Т. от обективна и субективна страна е осъществила състава за административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. От обективна страна, на 16.11.2019 год. в гр. Кнежа при извършена проверка от служители при РУ – Кнежа за установяване на самоличността й, не е представила български личен документ. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, в нейната разновидност небрежност – жалбоподателката  Т. е била длъжна да знае задължението си по чл. 6 ЗБЛД, съгласно който „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност“ и в конкретния случай е могла да съобрази поведението си с посочената правна норма, и при поискване от контролните органи да представи български личен документ.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, т.5 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

Наложената на жалб. С.Т. санкция за административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД е Глоба в размер на 70 лв. В случая така наложеното от наказващия орган административно наказание е определено в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. От друга страна, настоящият съдебен състав приема, че за казуса е налице значителен превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, поради което следва да се определи едно административно наказание към минимума, предвиден в закона. Ето защо съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на  чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, коректно е посочена нарушената разпоредба, а именно чл. 6 от ЗБЛД и е налице единство между цифровата квалификация на нарушението. Както правилно сочи жалбоподателят, нормата на чл. 80, т.5 от ЗАНН е санкционна и точно тя е приложена от наказващия орган при определяне вида и размера на административното наказание.  

Съдът не споделя и релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че не е разбрал какъв точно документ за самоличност му е бил поискан в хода на проверката. Както вече беше отбелязано, съобразно чл. 6 ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица да удостоверят своята самоличност. От друга страна, съгласно чл. 13, ал.2 вр. ал.1 ЗБЛД, удостоверяването на самоличността на българските граждани, какъвто е и жалбоподателят, може да става с документ за самоличност (лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство) или документ за самоличност, заместващ паспорта (временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата, временен паспорт за окончателно напускане на Република България). Чл. 1, ал.5 ЗБЛД гласи: „Български лични документи по смисъла на този закон са: 1. документи за самоличност; 2. свидетелство за управление на моторно превозно средство; 3. документи за пребиваване.“ Очевидно, при извършената полицейска проверка жалбоподателят не е разполагал с никакви документи, с които да удостовери самоличността си. При това положение няма как да бъде споделено възражението, че е била ограничена възможността на нарушителя да удостовери самоличността си по начина, указан в чл. 3, ал.2 ЗБЛД, а напротив – единственият възможен извод е, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 6 ЗБЛД, като не е представил на компетентните полицейски служители, при поискване, български личен документ и правилно АНО е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД – глоба в размер от 50 до 300 лв. Следва да бъде отбелязано още, че извършеното от страна на жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение от съответния вид, т.е. не е по-ниска от обикновените случаи на нарушения на чл. 6 ЗБЛД.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Кнежанският Районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 638/2019 г. от 22.11.2019 год. на Началника на РУ – Кнежа, с което на С.Д.Т. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – Глоба в размер на 70 (седемдесет) лева по чл. 80, т.5 от ЗБЛД – за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, извършено на 16.11.2019 год. в гр. Кнежа, като НАМАЛЯВА размера на наложеното й административно наказание ГЛОБА от 70 лв. на 50 (петдесет) лева.   

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Плевен, по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: